№ 49
гр. Елин Пелин, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Т.
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Т. Гражданско дело №
20231820101361 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
С исковата си молба ищецът Н. П. Т., ЕГН ********** чрез
пълномощника си адв.К. Р. със съдебен адрес: гр.София, район ....., бул.
“......“ № 18, сграда вътрешен двор, ет.4 е предявила срещу ответника
„НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление
гр.Варна, район ..., бул. „...“ № 2А искове с правно основание чл.26, ал.1 от
ЗЗД, чл.43, ал.1 и ал.2 от Закон за кредитите за недвижими имоти на
потребители и чл.143, т.5 от ЗЗП и по чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Моли се съдът да постанови решение, с което съдът да прогласи за
нищожни процесните Договор за заем с клиентски номер № 844-... г. от
02.09.2020 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 4720 от 02.09.2020
г. по регистрите на нотариус С.М. рег. № ... в рег. на НК и Договор за заем с
клиентски номер № 842-..... г. от 01.09.2020 г. с нотариална заверка на
подписите рег. № 4718 от 02.09.2020 г. по регистъра на нотариус С.М. рег.
№ ... в рег. на НК на някое по исканите основания и на основание чл.55,
ал.1 от ЗЗД да осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата от
10149,00 лева неоснователно заплатени суми по Договор за заем с
1
клиентски номер № 844-... г. от 02.09.2020 г. и сумата от 1846,04 лева
платени по Договор за заем с клиентски номер № 842-..... г. от 01.09.2020 г.
или сума в общ размер от 11995,04 лева, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от датата на завеждане на иска в съда, до
окончателното изплащане на задължението. .
Твърди, че между страните били сключени два договора за заем:
Договор за заем с клиентски номер № 844-... г. от 02.09.2020 г. с
нотариална заверка на подписите рег. № 4720 от 02.09.2020 г. по
регистрите на нотариус С.М. рег. № ... в рег. на НК и Договор за заем с
клиентски номер № 842-..... г. от 01.09.2020 г. с нотариална заверка на
подписите рег. № 4718 от 02.09.2020 г. по регистъра на нотариус С.М. рег.
№ ... в рег. на НК.
За обезпечаване на вземането по двата договора за заем е учредена от
ищеца в качеството на кредитор договорна ипотека вписана в Имотния
регистър на град София под акт № 88, том ХХVIII, дело .... от 2020 г. вх.
рег. № 48681 от 2020 г. върху недвижим имот собственост на ищцата в
качеството на кредитополучател, а именно апартамент № 28, находящ се в
гр.София, район „...“, жилищен комплекс „.....“ блок 517, вх.Б, на втори
етаж, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ от 66,69 кв.м. при съседи на апартамента: стълбище,
апартамент № 29, двор, разделна стена и двор, заедно с принадлежащото
му избено помещение № 4, без посочена квадратура по документ за
собственост, при съседи на избеното помещение: коридор, избено
помещение № 3, избено помещение № 5 и двор, заедно с припадащите му
се 2,870 % идеални части от общите части на сградата от правото на
строеж върху мястото.
В периода от 1 октомври 2020 г. до 21 април 2021 г. ищцата
извършила плащания в полза на „НОВО ФИНАНС“ ООД в общ размер от
5448,71 лева.
Издадено било удостовеР.е с изх. № 54/31 май 2022 г. от „НОВО
ФИНАНС“ ООД, в което е посочено, че размерът на задълженията по
описаните договори за заем са в общ размер на 28355,66 лева, от които
13313,29 лева дължима главница и 14592,37 лева лихва и неустойка и
450.00 лева такса за заличаване на ипотека. В същото писмо е заявено, че
2
ако до 25 юни 2022 г. се преведе сума в размер на 26355,66 лева, „НОВО
ФИНАНС“ ООД ще заличи учредената ипотека.
Между „Финансова къща ЛОГОС-ТМ“ АД от една страна и ищцата
бил сключен Договор за заем, поради което на 18.11.2021 г. „Финансова
къща ЛОГОС-ТМ“ АД е заплатило сумата от 26355,65 лева на „НОВО
ФИНАНС“ ООД, която сума представлява целият размер на задължението
по договорите за заем, така както е посочено в писмото на „НОВО
ФИНАНС“ ООД.
С молба от 22 юни 2022 г. ответникът заличава Договорната ипотека,
обезпечаваща вземането му по процесните два броя договори за заем.
Излагат се твърдения, че процесните договори за заем са нищожни,
предвид чл.2.6 от двата договора, според който при забава на погасяването
на дължимата вноска дори с един просрочен ден или при частично
погасяване на дължима вноска в размер по-малко от определената в
погасителния план, заемодателя ще начислява наказателен лихвен процент
/наказателна лихва/ в размер на 5 % месечно, начислена върху остатъчна
заемна сума.
Според чл.4.2 букви „б“ и „в“ от двата договора за заем
„заемодателя има право: а. да увеличи с 5 процента месечно лихвата върху
заемната сума, когато заемът и/или уговоР.те лихви, не се погасяват в
сроковете определени в договора“ и „да увеличи с пет процента месечно
лихвата върху заемната сума, когато дължимата лихва не се погасява в
договоР.я размер, а се извършват частични плащания на лихва“.
Независимо, че в договора е употребен израз „наказателна лихва“ в
чл.2.6 или в чл.4.2 по правната си същност това представлява неустойка с
компенсаторен характер за неизпълнение на задължението на длъжника за
плащане на сума на посочения падеж. Посочената лихва – неустойка има
за цел да обезщети кредитора за вредите от забавеното плащане.
Излагат се аргументи относно нищожността на посочените клаузи
на чл.2.6 и чл.4.2 на основание чл.26 от ЗЗД, чл.43, ал.1 и ал.2 от Закон за
кредитите за недвижими имоти на потребители и чл.143, т.5 от ЗЗП.
Препис от исковата молба и приложените към нея писмени
доказателства са изпратени на ответника, като в срока по чл.131 ГПК е
3
постъпил писмен отговор, в който ответникът “НОВО ФИНАНС“ ООД
чрез пълномощника си адв.Д. Т. - ВАК оспорва изцяло предявените искове
като неоснователни.
Не оспорва, че между страните са били сключени процесните
договори посочени от ищцата.
Оспорва твърденията на ищцата за нищожност на клаузите на
чл.2.6 и чл.4.2 б. „б“ и „в“ от двата договора, като излага подробни
аргументи в тази насока.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните по делото, а и от събраните
доказателства се установява, че между ищцата Н. П. Т. в качеството на
кредитополучател и ипотекарен длъжник и “НОВО ФИНАНС“ ООД в
качеството на кредитодател са сключени два договора за заем: Договор за
заем с клиентски номер № 842-..... г. от 01.09.2020 г. с нотариална заверка
на подписите рег. № 4718 от 02.09.2020 г. по регистъра на нотариус С.М.
рег. № ... в рег. на НК и Договор за заем с клиентски номер № 844-... г. от
02.09.2020 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 4720 от 02.09.2020
г. по регистрите на нотариус С.М. рег. № ... в рег. на НК.
Видно от Договор за заем с клиентски номер № 842-..... г. от
01.09.2020 г. предмет на договора е предоставяне от заемодателя на
заемополучателя сума в размер на 2000.00 лева, представляваща ипотечен
потребителски заем, със срок на договора 60 месеца и дата на първа
погасителна вноска - 02.10.2020 г., с крайна дата на връщане на цялата
сума 02.09.2025 г.. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 36 %,
договорената лихва се дължи и начислява от датата на сключване на
договора, ГПР е 36 %. В чл.2.6 е уговорено, че при забава в погасяването
на дължима вноска дори с един просрочен ден, или при частично
погасяване на дължимата вноска в размер по-малко от определената в
погасителния план, заемодателя ще начислява наказателен лихвен процент
„наказателна лихва“ в размер на 5 % месечно начислена върху остатъчната
заемна сума. Дължимата ежемесечна вноска е в размер на 72,27 лева.
С представения Договор за заем с клиентски номер № 844-... г. от
4
02.09.2020 г. страните са уговорили предмет на договора да е
предоставянето от страна на заемодателя на заемополучателя сума в
размер на 13000.00 лева , при срок на договора от 60 месеца, дата на
първата погасителна вноска 02.10.2020 г. и крайна дата на погасяване на
цялата сума на 02.08.2025 г.. Фиксирания годишен лихвен процент по
заема е 36 %; договорената лихва се дължи и начислява считано от датата
на сключване на договора. ГПР е в размер на 36 %. Ежемесечната вноска
възлиза на 469,73 лева.
Съгласно уговорките в чл.2.6. от сключените два договора за заем,
при забава в погасяването на дължимата вноска дори с един просрочен ден
или при частичното й погасяване в размер по-малко от определения в
погасителния план, заемодателят ще начислява наказателен лихвен
процент /наказателна лихва/ в размер на 5 % месечно върху остатъчната,
заемна сума. В чл.2.7. е предвидено, че при забава в погасяването на
дължима вноска с повече от 90 дни, след изтичане сроковете за плащане по
чл.2.2., б. „ж“, както и при неизпълнение на задължения на
заемополучателя, произтичащи от договора, цялото вземане става
предсрочно изискуемо и заемодателят, освен правата по чл.2.6., има право
да прекрати договора, като иска предсрочно погасяване на остатъка от
заемната сума, ведно, с неустойка в размер на 60 % от пълния размер на
заемната сума. Според чл.2.8., при предсрочно прекратяване на договора,
поради забава погасяването на дължимата вноска, съгласно чл.2.7.,
заемополучателят дължи и наказателна лихва в размер на 5 % месечно,
върху стойността на главницата към датата на прекратяване на договора,
като тази наказателна лихва се дължи до пълното погасяване на главницата
и всички други лихви, дължими по силата на договора за заем.
Установява се също от съдържанието на процесните договори за
заем, че същите са подписани при предоставяне от ответното дружество на
ищцата на стандартни европейски формуляри за предоставяне на
информация за потребителски кредити, съдържащи параметрите на
договорите за заем и Общи условия, както и предварителни договори за
заем, всички подписани от страните.
Видно от нотариален акт за учредяване на договора ипотека № 49,
том II, рег. № 4721 дело № 205 от 2020 г. на нотариус С.М. с район на
5
действие Районен съд гр.София, за обезпечаване на вземането по двата
договора за заем е учредена от ищеца в качеството на кредитор договорна
ипотека вписана в Имотния регистър на град София под акт № 88, том
ХХVIII, дело .... от 2020 г. вх. рег. № 48681 от 2020 г. върху недвижим имот
собственост на ищцата в качеството на кредитополучател, а именно
апартамент № 28, находящ се в гр.София, район „...“, жилищен комплекс
„.....“ блок 517, вх.Б, на втори етаж, състоящ се от стая, дневна, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ от 66,69 кв.м. при съседи на
апартамента: стълбище, апартамент № 29, двор, разделна стена и двор,
заедно с принадлежащото му избено помещение № 4, без посочена
квадратура по документ за собственост, при съседи на избеното
помещение: коридор, избено помещение № 3, избено помещение № 5 и
двор, заедно с припадащите му се 2,870 % идеални части от общите части
на сградата от правото на строеж върху мястото.
Представена е референция изх. № 53/31.05.2022 г. изходяща от
„НОВО ФИНАНС“ ООД, от която се установява, че размерът на
задължението на Н. П. Т. по Договор за заем с клиентски номер № 844-... г.
и Договор за заем с клиентски номер № 842-..... г. към 25.06.2022 г. възлиза
на 28 355,66 лева от които 13 313,29 лева главница, 14 592,37 лева лихви и
неустойки по договорите за заем и 450.00 лева такса за заличаване на
ипотеки, съгласно ОУ към договорите за заем. Отбелязано е също така, че
ако до 25.06.2022 г. заемополучателят преведе сума в размер на 26355,66
лева по сметка на „НОВО ФИНАНС“ ООД ипотеката, произтичаща от
двата договора за заем ще бъда заличена в 7 дневен срок.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че платените парични средства за погасяване на
задълженията по двата договора за кредит от Н. П. Т. възлизат на общ
размер от 31 804,36 лева, като в системата на “НОВО ФИНАНС“ ООД са
погасени всички задължения по договорите от която сума 4473,23 лева
заплатени по Договор за заем с клиентски номер № 842-..... г. от 01.09.2020
г. и сума в размер на 27431,13 лева заплатени по Договор за заем с
клиентски номер.
Дължимите суми за главници и лихви за периода от 02.10.2020 г. до
14.06.2022 г. по Договор за заем с клиентски номер № 842-..... г. от
6
01.09.2020 г. възлизат за главница в размер на 351,86 лева а за
договорна/възнаградителна лихва в размер на 1185,59 лева. По
представения Договор за заем с клиентски номер № 844-... г. от 02.09.2020
г. дължимите суми за главници и лихви за периода от 02.10.2020 г. до
14.06.2022 г. са 2286,38 лева за главница и 7706,51 лева за
договорна/възнаградителна лихва.
Заплатените неустойки от ищцата към ответното дружество са както
следва: по Договор за заем с клиентски номер № 842-..... г. в общ размер на
1256,72 лева от които 716,30 лева неустойка, 177,18 лева обезщетение по
ЗКНИП и 363,24 лева лихва/неустойка. По Договор за заем с клиентски
номер № 844-... г. от 02.09.2020 г. сумата е в общ размер на 6398,91 лева от
които 2882,83 лева неустойка, 1154,15 лева обезщетение по ЗКНИП –
1154,15 лева и 2361,93 лева лихва/неустойка.
От заключението на изслушаната по делото допълнителна съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че размерът на законната лихва за
забава за всяка дължима сума по всеки от двата договора за заем е както
следва: по Договор за заем с клиентски номер № 842-..... г. изчислено
съобразно чл.43 от ЗКНИП върху просрочената сума по всяка падежирала и
незаплатена погасителна вноска, считано от датата на изпадане на
длъжника в просрочие до датата на плащането й възлиза в общ размер на
21,16 лева. Обезщетението за забава по Договор за заем с клиентски номер
№ 844-... г. изчислено съобразно чл.43 от ЗКНИП върху просрочената сума
по всяка падежирала и незаплатена погасителна вноска, считано от датата
на изпадане на длъжника в просрочие до датата на плащането й възлиза в
общ размер на 136,45 лева.
По делото са представени и договори за заем, сключени от “НОВО
ФИНАНС“ ООД с трети лица, които не са страни по настоящото
производство.
Видно от представено по делото платежно нареждане с дата
14.06.2022 г. Н. П. Т. е превела по сметка на “НОВО ФИНАНС“ ООД сума
в размер на 26 355,65 лева с основание погасяване на задължение с
клиентски номер 844-СФ и 842-СФ.
Не е спорно между страните по делото, а и от представените
доказателства се установява, че ищцата е потребител по смисъла на § 1,
7
т.20 от Допълнителните разпоредби на ЗКНИП, съгласно който потребител
е всяко физическо лице, което при сключването на договор за кредит за
недвижим имот действа извън рамките на своята търговска, стопанска или
професионална дейност. В случая ищцата е физическо лице, което е
действало извън рамките на търговска, стопанска или професионална
дейност, поради което сключването на двата процесни договора за заем ще
се ползват със защитата по ЗКНИП.
Ищцата по делото се позовава на нищожност на сключените
договори за заем поради нарушаване на Закона за кредитите за недвижими
имоти на потребителите /ЗКНИП/, доколкото в случая както бе установено
кредитополучателят е ипотекарен длъжник, а това е законът, с който се
уреждат изискванията за предоставяне на кредити за недвижими имоти на
потребители, който регламентира условията и реда за регистрация на
кредитните посредници и контрола върху тях. По смисъла на ЗКНИП
кредити за недвижими имоти, са кредити обезпечени с ипотека или друго
сравнимо обезпечение върху недвижим имот и кредити, чиято цел е
придобиване или запазване на вещно право върху недвижим имот.
Доколкото ищцата по делото се позовава на ЗКНИП и сключените
договори отговарят на критериите на посочения закон, при разглеждане на
правния спор, съдът следва да вземе предвид нормите на ЗКНИП
регламентиращи тази категория договори за заем.
С оглед така установените по делото факти и обстоятелства,
настоящият състав намира, че по отношение на процесните два договора за
заем не се констатира нищожност на същите или на отделни клаузи от тях,
тъй като Договор за заем с клиентски номер № 842-..... г. и Договор за заем
с клиентски номер № 844-... г. отговарят на изискванията на чл.24, ал.1, т.6,
т.7 и т.9 от ЗКНИП, на чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ и съответно на чл.143, т.5 от Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/.
От съдържаните на процесните Договор за заем с клиентски номер
№ 842-..... г. и Договор за заем с клиентски номер № 844-... г. се установява,
че същите са изготвени в писмена форма, в тях по ясен начин са
индивидуализирани страните по сключеното съглашение, размера на заема,
условията на издължаване на предоставените заемни суми.
8
От представените по делото два предварителни договора с дата
19.08.2020 г. предшестващи сключването на окончателните договори за
заем се установява също, че кредитора е предоставил на кредитополучателя
подробна преддоговорна информация чрез сключването на два
предварителни договора. В предварителните договори за заем от
19.08.2020 г. в Раздел II озаглавен „Индивидуални условия на договора“
страните са се договорили, че заемополучателят се съгласява да върне
получената заемна сума по чл.1 при спазване на следните индивидуални
условия, описани подробно в двата договора и в нарочно създаден
погасителен план, посочващ размера на дължимите погасителни вноски и
датите на тяхното падежиране, за което се издава Приложение № 1 към
предварителния договор и заемната сума се предоставя от заемодателя на
заемополучателя при параметри посочени и индивидуализирани конкретно
в двата договора. Констатираните обстоятелства сочат, че и в
предварителните договори за заем и в окончателните договори подписани
от страните по тях са налице изискуемите реквизити по чл.24, ал.1, т.5-9 и
т.11 от ЗКНИП, тъй като е посочен видът на предоставения кредит,
определен е срокът и на двата договори – 02.09.2025 г., посочени са
размери на главниците и условията за усвояването им, приложени са
погасителни планове с датите на плащане, конкретизирани са размерите на
всяка месечна вноска дължима от кредитополучателя, общият им брой и
разпределение на частите за лихви и главници.
Не се констатира и нарушаване на изискването регламентирано в
чл.38 вр. чл.24, ал.1, т.9 от ЗКНИП, тъй като и двата договора за заем
съдържат уговорен годишен процент на разходите по кредитите, както и
подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по
кредитите предоставени на потребителя. В съдържаните на процесните
два договора за заем в чл.2.2. буква „м“ е посочен годишен процент на заем
– 36 %, който е задължителен реквизит по чл.24, ал.1, т.9 от ЗКНИП и
включва договорената лихва изчислена на годишна база. Както е пояснено
в чл.2.2. буква „м“ от двата договора в годишния процент на разходите се
включва уговорената възнаградителна лихва, която е фиксирана за целия
период на двата договора. Изложеното сочи, че изискването за спазване на
чл.24, ал.1, т.9 от ЗКНИП е спазено, тъй като други разходи извън
възнаградителната лихва не са посочени.
9
Следва да се отбележи, че разходите по заличаване на ипотеката в
размер на 450.00 лева не могат да бъдат част от годишния процент на
разходите, тъй като задължаването на потребителя с тях е станало с
договора за учредяване на ипотека и затова не следва да се отчитат като
допълнително оскъпяване на сключените между страните договори за заем.
Относно доводите на ищцата за нищожност на клаузи на договорите
за заем поради договаряне размер на неустойка за забава от 5 % месечно,
която значително надхвърля допустимите граници на обезщетение и
противоречи на чл.143, т.5 от ЗЗП, което прави клаузите на чл.2.6 и чл.4.2
букви „б“ и „в“ нищожни, съдът намери следното:
Съгласно чл.143 от Закона за защита на потребителите,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя, а в т.5 е визирана хипотеза на задължаване
на потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка.
В този смисъл съдът взе предвид и постановеното Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, с което е
прието, че неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции е нищожна поради противоречие с
добрите нрави. Действително критериите за наличието на нищожност
следва да се преценяват за всеки отделен случай с оглед фактите и
обстоятелствата относими към размера на кредита, размера на
обезпеченото с неустойката задължение, вида на уговорената неустойка,
съотношението между размера на неустойката и очакваните от кредитора
вреди при евентуално неизпълнение на задължението, като освен
обезпечителна и обезщетителна, неустойката може да изпълнява и
наказателна функция.
С § 13а от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите, която е съобразена с практиката на Европейския съд по
Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори „...националният съд е длъжен да разгледа
служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице
10
необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Когато счете
такава клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако потребителят се
противопостави на това.“. По смисъла на § 13, т.1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите, ищцата по делото има
качеството на потребител, тъй като е физическо лице, ползващо финансови
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност.
В случая не се констатира сочените от ищцата клаузи на чл.2.6 и
чл.4.2 да поставят потребителя при неизпълнение на задълженията му в
неравностойно положение, което да е довело до неблагоприятни последици
в правната му сфера, които са по-големи от законоустановените. Правната
същност на неустойката има санкционен характер за една от страните по
договора във връзка с изпълнението на самия договор, а уговарянето на
неустойка за неизпълнение на задължения от страна на заемополучателя
при забава в погасяването на дължима вноска с един просрочен ден или
при частично погасяване на дължима вноска в размер по-малко от
определената в погасителния план, при което заемодателя ще начислява
наказателен лихвен процент наказателна лихва в размер на 5 % месечно
начислена върху остатъчната заемна сума в случая не противоречи на
закона. От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че начислената неустойка по Договор за заем с
клиентски номер № 842-..... г. възлиза на 716,30 лева при отпусната
главница от 2000.00 лева, а по Договор за заем с клиентски номер № 844-...
г. начислената неустойка е в размер на 2882,83 лева при отпусната главница
в размер на 13000.00 лева.
От друга страна по делото се установява, че ответното дружество е
сключило с ищцата предварителни договори за заем на 19.08.2020 г., които
тя е подписала лично и получила близо 14 дни преди сключването на
окончателните Договор за заем с клиентски номер № 842-..... г. и Договор
за заем с клиентски номер № 844-... г., поради което е имала достатъчно
време да се запознае детайлно с предлаганите й условия.
Следва да се отбележи също, че в чл.146, ал.1 от ЗЗП е предвидено, че
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговоР.
индивидуално. В случая може да се приеме, че сключените договори са
11
уговоР. индивидуално с ищцата и същата е запозната подробно с условията
по договорите въз основа на предоставените й Стандартен европейски
формуляр, запозната е и с Общите условия към двата договора, а въз
основа на предоставените й предварителни договори е имала време и
възможност, в случай че не може да осмисли някои от клаузите по тях, да
потърси компетентна консултация относно съдържанието им.
Представените от страните договори сключени от „НОВО ФИНАНС“
ООД с трети лица, макар и да имат сходно съдържание не могат да
опровергаят наличието на индивидуалното договаряне на процесните два
договора за заем, тъй като както бе посочено страните са се съгласили с
условията по договорите и в чл.8.6 от предварителните договори за заем и в
последствие в окончателните два договора за заем е отбелязано, че в случай
на несъответствие между Общите условия с индивидуалните условия
уговоР. между страните в предварителните договори за заем, предимство
имат индивидуалните условия по сключените договор за заем.
За неоснователни съдът намира и доводите на ищцата за противоречие
на клаузите на Договор за заем с клиентски номер № 844-... г. и Договор за
заем с клиентски номер № 842-..... г. поради противоречие с добрите нрави,
тъй като добрите нрави са неписани, систематизирани и конкретизирани
плавила, които касаят общи принципи или произтичащи от тях правила,
на които законът е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречие със закона и в
този смисъл е Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. За да е
нарушен принципа на добрите нрави, сделката следва да е сключена при
условия, които налагат на икономически по-слабата страна неизгодни
условия, без които сделката не би била осъществена. В случая както бе
посочено и по-горе клаузите на договора, досежно възнаградителната
лихва и ГПР не надвишават пет пъти размера на законната лихва и не е
определен в нарушение на императивната разпоредба на чл.29, арл.9 от
ЗКНИП, поради което не може да се приеме, че възнаградителната лихва,
която съставлява ГПР е прекомерно висока. В този смисъл уговорката за
лихвен процент като част от годишния процент на разходите не е нищожна
като накърняваща добрите нрави, ако размера й е по-голям от размера на
законната лихва, независимо, че заемът в случая е обезпечен и с
ипотека.Законовите разпоредба в ЗКНИП дават възможност за договаряне
12
на по-висок размер на възнаградителната лихва независимо от
обезпечаването на заема с ипотека, ако договорките в съглашението са
ясни, конкретни и разбираеми и не превишават нормативно установения
размер на ГПР, в който размер лихвата се включва, а също и ако са уговоР.
индивидуално.
С оглед извода за липсата на нищожност на сключените договори за
заеми и съдържащи се в таях клаузи искът за връщане съгласно нормата на
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД на претендираните от ищцата суми в размер на
10149,00 лева по Договор за заем с клиентски номер № 844-... г. и в размер
на 1846,04 лева по Договор за заем с клиентски номер № 842-..... г. се
явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на спора, ищцата на основание чл.78, ал.1 от ГПК
дължи на ответното дружество стоР.те разноски по делото – в размер на
2800.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Ищцата по делото
възразява за прекомерност на претендираното възнаграждение от
ответника, което съдът намира за неоснователно по следните съображения:
В чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа е предвидено, че за други неоценяеми искове на
адвоката се дължи възнаграждение в размер на 1000 лева. В този смисъл
на адвоката на ответното дружество се дължи заплащане на
възнаграждение по предявените искове за нищожност на двата договора за
заем и клаузи от тях по посочената норма на чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата
минимално възнаграждение от 1000.00 лева. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа: За
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 25 000
лева - 1300 лева плюс 9 % за горницата над 10 000 лева. В случая искът по
чл.55 от ЗЗД е в общ размер от 11995,04 лева, което сочи, че минималното
адвокатско възнаграждение възлиза на 1479,54 лева. Така направените
изчисления сочат, че минималното възнаграждение за адвокатско
представителство на пълномощника на ответника в случая възлиза на
2479,54 лева. Следва да се отчете и обстоятелството, че по делото са
насрочени общо пет открити съдебни заседания, в които пълномощникът
на ответника е взел участие, а съгласно чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от
13
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа при защита по дело с
повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 250 лева. В този смисъл претендираното възнаграждение
в общ размер от 2800.00 лева не е прекомерно и следва да се присъди в
полза на ответника в пълен размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Н. П. Т., ЕГН ********** чрез
пълномощника си адв.К. Р. със съдебен адрес: гр.София, район ....., бул. “......“
№ 18, сграда вътрешен двор, ет.4 срещу ответника „НОВО ФИНАНС“ ООД,
ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр.Варна, район ..., бул. „...“ № 2А
чрез адв.Д. Т. с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, чл.43, ал.1 и ал.2 от Закон
за кредитите за недвижими имоти на потребители и чл.143, т.5 от ЗЗП за
обявяване на Договор за заем с клиентски номер № 844-... г. от 02.09.2020 г. с
нотариална заверка на подписите рег. № 4720 от 02.09.2020 г. по регистрите на
нотариус С.М. рег. № ... в рег. на НК и Договор за заем с клиентски номер №
842-..... г. от 01.09.2020 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 4718 от
02.09.2020 г. по регистъра на нотариус С.М. рег. № ... в рег. на НК за нищожни,
както и иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на „НОВО ФИНАНС“ ООД,
ЕИК ... да заплати на Н. П. Т., ЕГН ********** сумата от 10149,00 лева
неоснователно заплатени суми по Договор за заем с клиентски номер № 844-
... г. от 02.09.2020 г. и сумата от 1846,04 лева платени по Договор за заем с
клиентски номер № 842-..... г. от 01.09.2020 г. или сума в общ размер от
11995,04 лева, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано
от датата на завеждане на иска в съда, до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Н. П. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „НОВО
ФИНАНС“ ООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр.Варна, район
..., бул. „...“ № 2А направените по делото разноски в размер на 2800,00 лева
/две хиляди и осемстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
14
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
15