РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Пловдив, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Весела Ив. Евстатиева
Членове:Миглена Р. Маркова
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Христина В. Христова
като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно частно
наказателно дело № 20255300600420 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на частния тъжител К. Л. срещу
Протоколно определение № 524/2025г. постановено по НЧХД № 2030/2023г.
по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІІ–ри н. с., с което е прекратено
частично наказателното производство образувано срещу подс. Й. Х. М. и подс.
Х. Б. М..
Определението се атакува с жалба за неправилност и необоснованост.
Навеждат се доводи, че са изпълнени указанията на съда и са отстранени
констатираните от него пропуски и неточности в подадената частна тъжба,
като са изложени всички фактически обстоятелства свързани с
престъпленията вменени във вина на подсъдимите. Иска се определението да
бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Постъпило е писмено възражение срещу подадената жалба от адв.С.С.,
защитник на подс. Х.М., в което се излагат съображения, че определението на
1
първостепенният съд е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Подсъдимата Й. М. и подсъдимият Х. М. в съдебно заседание желаят да
бъде потвърдено обжалваното определение.
Частният тъжител К.Л. лично и с защитника си – адв.М. поддържат
жалбата си и молят определението да се отмени по изложените в жалбата
обстойни съображения и делото да се върне на РС-Пловдив за разглеждане.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото,
изразеното от страните в частната жалба и пред настоящия съдебен състав и
съобразно правомощията си по чл.313 и чл. 314 от НПК, като провери изцяло
правилността на определението по посочените от страните основания и извън
тях, намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от процесуално
легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на
глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
НЧХД № 2030/2023г. по описа на РС-Пловдив е образувано във връзка с
подадена на 29.03.2023г. частна тъжба от К. Л. срещу Й. М. и Х. М.. Със
същата са повдигнати следните обвинения: спрямо Й. М. по чл.148 ал.1 т.1,
вр. с чл146 ал.1 от НК и по чл.146 ал.1 вр. с чл.20 ал.3, вр. с ал.1 от НК, а
спрямо Х. М. по чл.144 ал.1 от НК, по чл. 146 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК и по
чл. 146 ал.1, вр. с чл.26 ал.1, вр. с чл.20 ал.2 от НК. С Разпореждане №
2293/03.04.2023г. тъжбата е оставена без движение и е даден 7-мо дневен срок
за отстраняване на констатирани от съда нередовности – конкретизиране на
обвиненията; формата на съизвършителство на двамата подсъдими относно
деянията на 18.11.2022г.; конкретизиране дали обвинението за продължавано
престъпление касае обвиненията и на двамата подсъдими, или само на Х.М.;
описване на действията, с които Й.М. е подбудила Х.М. да извърши
престъплението по чл.146 от НК.
На 10.04.2023г.е депозирана уточняваща молба от частния тъжител Л.,
чрез повереника му адв.И.Х.- л.28 от НОХД, в която е посочено, че не се
претендира да е налице съизвършителство между подсъдимите и са
конкретизирани обвиненията спрямо всеки един от тях, както следва: спрямо
Й. М. по чл.148 ал.1 т.1, вр. с чл.146 ал.1 от НК и спрямо Х. М. по чл.144 ал.1
от НК и две отделни деяния квалифицирани по чл. 146 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от
НК.
2
С Разпореждане № 2656/18.04.2023г. съдията докладчик е насрочил
делото за разглеждане за 16.05.2023г. и е дал правна квалификация на
твърдените в тъжбата престъпления, а именно по чл.144 ал.1 от НК, чл.146 от
НК и чл.148 от НК. Впоследствие делото е преразпределено на настоящия
съдия докладчик, който с Разпореждане № 3549/02.06.2023г. е насрочил
съдебно заседание по делото за 26.06.2023г. Проведени са множество съдебни
заседания, в които делото е отлагано с оглед постигане на спогодба между
страните и поради неявяване по уважителни причини на някоя от страните в
процеса.
В проведеното на 10.12.2024г. съдебно заседание по делото съдът е
приел, че частната жалба не отговаря на изискванията на член 81 от НПК, а
именно, че не съдържа в пълнота фактическите обстоятелства релевантни към
съставите на престъпленията, за които са повдигнати обвиненията на
подсъдимите. Посочено е, че по отношение на обвинението срещу
подсъдимия Х. М. по чл. 144 ал.1 от НК не е посочено с какво престъпление се
твърди подсъдимият М. да се е заканил на частния тъжител К. Л., а по
отношение на обвинението спрямо подсъдимата Й. М. по чл. 146 ал. 1 вр. с чл.
20 ал. 3 вр. с ал. 1 от НК не е посочено с какви фактически действия
подсъдимата е подбудила подсъдимия Х. М. последният да се изплюе на
предното стъкло на автомобила. Изложените от съда обстоятелства са
обосновали извода, че е налице неяснота на обвинителната теза, която следва
да се попълни, като е дадена възможност на частния тъжител в седмодневен
срок да отстрани констатираните от съда нередовности в тъжбата.
На 16.12.2024г. съобразно указанията на съда е депозирана уточняваща
молба от частния тъжител, чрез повереника му адвокат Х., в която са
изложени фактически обстоятелства относно престъпленията предявени на
подсъдимите с частната тъжба. На 18.12.2024г. е депозирана и друга
уточняваща молба от адвокат Х., в която е посочено че след запознаване със
съдебния протокол е установила, че следва да изложи обстоятелства и по
отношение престъплението предявено на подсъдимия Х. М. по чл. 144 ал. 1 от
НК. В проведеното на 29. 01. 2025г. съдебно заседание съдът е прекратил
частично наказателното производство като е приел, че депозираната частна
тъжба не отговаря напълно на изискванията на закона макар и да са изпълнени
частично дадените указания на съда за отстраняване на нередовностите в
същата. Прието е, че не са отстранени нередовностите в повдигнатото
3
обвинение на подсъдимата Й. М., предвид липсата на фактическо обвинение
по какъв начин подсъдимата М. е реализирала твърдяната форма на съучастие
подбудителство към извършване на престъплението. Прието е и, че по
отношение на повдигнато обвинение спрямо подсъдимия Х. М. по отношение
на обвинението по чл. 144 ал. 1 от НК не са изложени фактически
обстоятелства с какво престъпление подсъдимия М. се твърди да се е заканил
на частния тъжител К. Л.. Констатирана е и липса на фактически
обстоятелства относно престъплението вменено на подсъдимия Х. М. по чл.
146 ал. 1 вр. с чл. 26 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК. В заключение е прието,
че тъжбата страда от пороци и съдът е постановил частично прекратяване на
наказателното производство относно повдигнатите обвинения по чл. 146 ал. 1
вр. с чл. 20 ал. 3 вр. с ал. 1 от НК спрямо подсъдимата Й.М., както и
повдигнатите на подс.Х.М. обвинения по чл. 144 ал. 1 от НК и по чл. 146 ал.
1 вр. С чл. 26 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал.1 от НК, в частта относно
приложението на чл. 20 ал.2 вр. с ал.1 НК, а именно същото да е извършено в
съучастие с подсъдимата Й. Х. М.
Анализирайки горните обстоятелства, във връзка с постановяване на
атакуваното определение, Окръжен съд - Пловдив, намира, че неправилно
първоинстанционният съд е прекратил частично наказателното производство.
Засегнатите въпроси в атакуваното определение касаят задължението на
частният тъжител, като пострадал от престъпление, което се преследва по
негова тъжба да посочи в тъжбата си "обстоятелствата на престъплението",
съгласно чл.81 ал.1 т.1 от НПК, очертаващи предмета на доказване в процеса,
като определянето на правната квалификация е задължение на съда, както
правилно е посочено и във въззивната частна жалба на адв.Х.. Настоящият
съдебен състав намира, че в подадената частна тъжба и депозираните три
уточняващи я молби са изложени достатъчно конкретни фактически
твърдения, касателно предявените на подсъдимите обвинения, въз основа на
които същите да разберат в какво са обвинени и да упражнят правото си на
защита. Засегнатите от съда в атакуваното определение въпроси са по
същество на делото и ще следва да се обсъдят при произнасяне на крайния
съдебен акт.
Следва да се отбележи, че допълването, уточняването на фактическите
обстоятелства касателно повдигнатите в тъжбата обвинения следва да е
извършено в преклузивният срок визиран в чл.81 от НПК и е недопустимо
4
повече от 18 месеца след като с Разпореждане съдията докладчик е насрочил
делото, с което е приел, че тъжбата отговаря на изискванията на закона да дава
срок на страните да отстраняват нередовности в нея и да прекратява
наказателното производство на основание, че същите не са отстранени.
Ето защо настоящата въззивна инстанция приема, че неправилно и
незаконосъобразно първоинстанционния съд в проведеното съдебно заседание
по делото с определение е прекратил частично наказателното производство.
В този смисъл атакуваният акт следва да бъде отменен.
Водим от горното и на основание чл. 335 ал.2 от НПК, Пловдивският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Протоколно определение №524/2025г. постановено по НЧХД
№2030/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІІ–ри н. с., с което е
прекратено частично наказателното производство образувано срещу подс. Й.
Х. М. и подс. Х. Б. М..
ВРЪЩА делото на РС-Пловдив, за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Да се уведомят страните за решението.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5