№ 4662
гр. София, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110206714 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189ж ал. 5 ЗДвП вр. чл. 58д т. 4 вр.
чл. 59 ал. 1 от ЗАНН
Образувано е по жалба на А. П. К., ЕГН **********, против
електронен фиш серия К № 5186718, издаден от СДВР, с който на основание
чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 400, 00 /четиристотин/ лева
за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш
поради съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Навеждат се възражения, че при
издаването и връчването на обжалвания електронен фиш са нарушени
сроковете по чл. 34 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят А. К., редовно призован, не се
явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно уведомена, не изпраща
представител. С писмени бележки от юрк. А. Алипиева, с пълномощно от
Директора на СДВР, се прави искане за потвърждаване на обжалвания
електронен фиш, като се излагат съображения, че същият е издаден при
спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на
материалния закон. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност в случай на
1
претендирано адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице
и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 4 ЗАНН. Не бяха
представени доказателства за датата на връчване на електронния фиш на
жалбоподателя, поради което съдът намира, че жалбата следва да се счете
подадена в срока по чл. 189 ал. 8 ЗДвП и като срочно подадена, да бъде
разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Към 27.07.2021 г. лек автомобил марка "Субару", модел "Форестер" с
рег. № хххххххххх бил собственост на жалбоподателя А. П. К..
На 27.07.2021 г. в 11:50 часа жалбоподателят А. К. управлявал
собствения си лек автомобил марка "Субару", модел "Форестер" с рег. №
хххххххххх на територията на село Волуяк, по бул. "Ломско шосе" до номер
303 с посока на движение от град София към гр. Костинброд. В коментирания
пътен участък максимално разрешената скорост на движение за пътни
превозни средства от категория "В" към 27.07.2021 г. била 50 км/ч, като
липсвали пътни знаци "В26", въвеждащи ограничение на скоростта, различно
от указаното в чл. 21 ал. 1 ЗДвП. Независимо от това жалбоподателят К.
управлявал личния си автомобил със скорост от 86 км/ч.
Нарушението било установено с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, идентификационен
номер 509, представляваща одобрен тип средство за измерване, която билa
преминала последваща техническа проверка на 18.01.2021 г. в Лаборатория за
проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери в сектор
"Управление на собствеността" - полицейска техника, Главна дирекция
"Национална полиция", със заключение, че съответства на одобрения тип.
Мобилната система за видеоконтрол била разположена в служебен автомобил
на СДВР с рег. № СА6413ММ, работела в стационарен режим на заснемане и
заснемала приближаващите автомобили.
2
На 22.08.2021 г. от СДВР бил издаден обжалваният електронен фиш
серия К № 5186718, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 4
ЗДвП на жалбоподателя А. П. К. било наложено административно наказание
"глоба" в размер на 400, 00 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1
ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства
– писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - справка
за собствеността на автомобил с рег. № хххххххххх, заповед № 8121з-
931/30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи, протокол № 3-38-
21/18.01.2021 г., издаден от Лаборатория за проверка на анализатори за
алкохол в дъха и радар скоростомери в сектор "Управление на собствеността"
- полицейска техника, Главна дирекция "Национална полиция",
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, справка за
датата на издаване на обжалвания електронен фиш, справка за
нарушител/водач, ежедневна форма на отчет от 27.07.2021 г., протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система рег. №
4332р-38983/28.07.2021 г., отговор от ОПУ - София, ведно със схема за
организацията на движението на бул. "Ломско шосе" № 303, село Волуяк към
27.07.2021 г., писмо от зам. – директор на ГДНП рег. № 3286р-
12416/12.03.2020 г., веществените доказателствени средства – четири броя
статични изображения от клип № 15066, вещественото доказателство –
снимка на разположението на уреда.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като ги оцени
като последователни, взаимно кореспондиращи си и съответни на
приобщените веществени доказателствени средства и на вещественото
доказателство.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло четирите броя снимки от клип № 15066 като годни
веществени доказателствени средства От същите се установява
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
3
скорост.
Като веществено доказателство съдът кредитира приложената снимка
на разположението на уреда в служебен автомобил на СДВР.
Приобщените по делото доказателства са последователни,
еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и
взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е неоснователна, а електронният фиш следва да бъде
потвърден, тъй като е издаден при спазване на процесуалните правила и при
правилно приложение на материалния закон.
Съгласно ТР № 1/26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на
ВАС „легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1
от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният
фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се
приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва
името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на
МВР, на чиято територия е извършено нарушението“.
Обжалваният електронен фиш серия К № 5186718 е издаден от
компетентна държавна институция – Столична дирекция на вътрешните
работи и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл.
189 ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
4
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика на моторното превозно средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Посочени са времето на
извършване на нарушението, пътя, отворен за обществено ползване, и
конкретното място, където е установено превишението на скоростта - село
Волуяк, бул. "Ломско шосе" № 303, посочена е посоката на движение на
автомобила - от гр. София към гр. Костинброд, посочено е действащото
ограничение на скоростта - 50 км/ч за населено място. Мястото на извършване
на нарушението е посочено ясно и конкретно, като е посочено населеното
място, пътя, отворен за обществено ползване, по който се е движел
автомобилът, както и точния административен адрес. Посочена е
регистрираната скорост, както и установеното превишение.
Сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН намират приложение при
съставяне на АУАН и издаване на НП, но не са относими в производството по
установяване на административни нарушения с издаване на електронен фиш,
поради което наведените в тази връзка възражения съдът прецени като
неоснователни. От граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 34 ЗАНН
е видно, че същата е относима към съставянето на АУАН и издаването на НП
и не намира приложение към реда за установяване и санкциониране на
нарушения на ЗДвП чрез издаване на електронен фиш, който се явява
специален по отношение на общата уредба в ЗАНН. Дори и да не бъдат
споделени горните изводи обаче, от приложената справка от СДВР е видно,
че обжалваният фиш е издаден на 22.08.2021 г., т.е. малко повече от двадесет
дни след установяване на нарушението. Произволно и непочиващо на закона
е тълкуването, което прави жалбоподателят, че електронният фиш следвало
да се връчи в едногодишния срок по чл. 34 ал. 1 ЗАНН от извършване на
нарушението. Разпоредбите на ЗАНН и на ЗДвП не предвиждат преклузивен
срок, в който да следва да се извърши връчването на електронния фиш.
Единствената последица от прекомерна забава на административния орган да
връчи издадения електронен фиш би могло да бъде изтичането на сроковете
на абсолютната и относителната давност за наказателно преследване, които
обаче в настоящия случай не са изтекли. Срокът на относителната давност
съгласно чл. 81, ал. 2 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК в случая е три години, като
административно-наказателното производство следва да се счита погасено по
5
давност след изтичане на три години, считано от датата на последното
действие, предприето от административнонаказващия орган срещу
санкционираното лице за реализиране на административнонаказателната му
отговорност. Срокът на абсолютната давност пък е четири години и шест
месеца съгласно чл. 81 ал. 3 вр. чл. 80 ал. 1 т. 5 НК. Видно, в случая не е
изтекъл срокът нито на относителната, нито на абсолютната давност.
По гореизложените съображения съдът не констатира допуснати в
предсъдебната фаза на производството съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяна на електронния фиш на това
основание.
Съдът намери и че правилно е приложен материалният закон и
извършването на нарушението е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредба № 8121з-
532 от 12 май 2015 г./. В материалите по административнонаказателната
преписка е приложен протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система рег. № 4332р-38983/28.07.2021 г. съгласно чл. 10 ал. 1
от Наредба № 8121з-/12.05.2015 г., в който са посочени времето и мястото на
контрол - на територията на село Волуяк, бул. "Ломско шосе" № 303, че
контрол е осъществяван за времето от 10.00 до 12.00 часа на 27.07.2021 г.,
посочена е посоката на движение на контролираните моторни превозни
средства - от град София към град Костинброд, режима на измерване -
стационарен, посоката на задействане на системата за видеоконтрол -
приближаващи автомобили, както и номера на първото и последното
статично изображение/видеозапис.
Съдът цени като веществено доказателство снимката на разположение
на уреда, макар в случая тя да не е била дължима, тъй като снимка на
разположението на уреда съгласно чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. следва да се изготвя само в случаите, когато се касае за
временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически
средства и системи, а в случая автоматизираната техническа система, с която
е установено превишението на скоростта, е била разположена не на участък
от пътя, а в служебен автомобил на СДВР.
6
От писмените доказателства се установява, че АТСС, с която е
установено нарушението тип TFR1- M с иден. № 509 представлява одобрен
тип средство за измерване, като е вписана под № 4835 в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване. В представеното
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 е посочен
срок на валидност на одобрения тип до 24.02.2020 г. Съгласно чл. 30 ал. 5 от
Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Ето защо съдът приема, че
средството за измерване, с което е установено нарушението, представлява
одобрен тип.
На следващо място, от писмените доказателства се установява, че
техническото средство, с което е установено нарушението, е преминало
последваща техническа проверка на 18.01.2021 г. в Лаборатория за проверка
на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери при сектор
„Управление на собствеността“ – полицейска техника в ГД „Национална
полиция“ със заключение, че съответства на одобрения тип.
Според чл. 21 ал. 1 ЗДвП максималната разрешена скорост на
движение за пътни превозни средства от категория "В" в населено място е 50
км/ч, като в случай, че в конкретен пътен участък е въведено различно
ограничение на скоростта, то се сигнализира с пътен знак /чл. 21 ал. 2 ЗДвП/.
От писмените доказателства - схема за организацията на движението в село
Волуяк, бул. "Ломско шосе" № 303 в посока на движение от гр. София към гр.
Костинброд към 27.07.2021 г., както и от отговора от ОПУ - София, се
установява, че към 27.07.2021 г. максимално разрешената скорост на
движение в пътния участък е била 50 км/ч, като липсват пътни знаци „В26“,
въвеждащи различно ограничение на скоростта от указаното в чл. 21 ал. 1
ЗДвП.
От веществените доказателствени средства и от писмените
доказателства се установява и конкретното превишение на скоростта на
движение на лекия автомобил. От веществените доказателствени средства се
установява, че измерената скорост на движение на лекия автомобил е 89 км/ч.
От протокола за проверка № 3-38-21/18.01.2021 г. е видна стойността на
относимата възможна грешка предвид измерената скорост на движение - 3
7
км/ч при скорост до 100 км/ч. Коментираната стойност от 3 км/ч е
приспадната в полза на жалбоподателя, като при измерена скорост от 89 км/ч,
административнонаказателната му отговорност е ангажирана за движение със
скорост 86 км/ч (89 км/ч - 3 км/ч).
Съгласно чл. 188 ал. 1 ЗДвП "собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство." Предвид цитираната разпоредба, съдът намира, че
правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, доколкото А. К. е собственик на автомобила, с който е
извършено нарушението, като нито в жалбата пред съда, нито във възражения
до директора на СДВР, въззивникът не твърди и не сочи на 27.07.2021 г. да е
бил предоставил собствения си автомобил на конкретно трето лице.
Ето защо съдът прие, че като е управлявал на 27.07.2021 г. в 11:50 часа
лек автомобил марка "Субару", модел "Форестер" с рег. № хххххххххх на
територията на село Волуяк, по бул. "Ломско шосе" до номер 303 с посока на
движение от град София към гр. Костинброд със скорост от 86 км/ч. при
ограничение на скоростта 50 км/ч, жалбоподателят А. К. е осъществил от
обективна страна нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Нарушението е осъществено при пряк умисъл като форма на вината,
доколкото жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС със скорост,
надвишаваща разрешената за движение в населено място.
Доколкото разпоредбата на чл. 189з ЗДвП не е била в сила към датата
на извършване на нарушението, съдът намира, че следва да обсъди и
възможността за приложение на чл. 28 ЗАНН. В конкретния случай
нарушението разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена
опасност на деяния от този вид (чл. 93 т. 9 НК). Извършеното нарушение е
формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито
и да е съставомерни вреди от същото. Освен това следва да се отбележи, че
нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост,
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита
от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици -
причиняване на ПТП, увреждане живота, здравето и имуществото на
8
останалите участници в движението по пътищата. В настоящия случай се
касае и за превишение с 36 км/ч в населено място, като наред с това видно от
приетата като писмено доказателство схема за организация на движението, на
бул. "Ломско шосе" № 303 се намира спирка на масовия градски транспорт,
сигнализирана с пътен знак "Д24", което предполага по-голямо струпване на
граждани, чиито живот, здраве и имущество са били застрашени предвид
нарушаването на режима на скоростта. На следващо място, от справката за
нарушител/водач се установява, че въззивникът е многократно санкциониран
за нарушения на ЗДвП, свързани с неспазване на режима на скоростта, което
сочи, че жалбоподателят трайно не съобразява поведението си като водач на
МПС с изискванията на ЗДвП и с въведените ограничения на скоростта.
Съгласно чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП в случаите на превишаване на
максимално разрешената скорост на движение в населено място, за
превишаване от 31 км/ч до 40 км/ч се налага административно наказание
„глоба“ размер на 400, 00 лева, каквото наказание е наложено на въззивника.
Административното наказание "глоба" е предвидено в абсолютно определен
размер, като предвид разпоредбата на чл. 27 ал. 5 ЗАНН размерът на глобата
не може да бъде намаляван.
По изложените съображения съдът намира, че депозираната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваният електронен
фиш следва да се потвърди.
Предвид изхода на производството право на разноски на основание
чл. 63д ал. 4 ЗАНН, има въззиваемата страна, каквато претенция е заявена с
депозираните писмени бележки. Като взе предвид, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, че в производството пред районния съд са
проведени две съдебни заседания, както и че процесуалното
представителство на въззиваемата страна в настоящото производство се е
изразило единствено в депозиране на писмени бележки, без явяване в съдебно
заседание, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна за процесуално
представителство следва да е минималния размер, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 80, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5186718, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП на А. П.
К., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 400, 00 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
А. П. К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от 80, 00
/осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10