В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елка Хаджиева | |
Гражданско I инстанция дело |
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО: Производството е по реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Ищцата твърди в исковата си молба, че е наследник на Д. А. К. - б. ж. на с. Т., обл. С., починала през 1966г., която е нейна баба. Д. К. е собственик на процесния имот по силата на Нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 46, т.ІІ, рег. р 288, дело № 17/1947г. на Девински околийски съд. Твърди, че наследодателят й преди образуване на ТКЗС в с. Т. е била собственик на недвижими имоти, измежду които - нива в м. „Г.”, с площ от 3 дка. Твърди, че с влязло в сила решение № 148/05.07.2007г. по Г. дело № 126/2007г. по описа на РС- Д. е признато за установено, че наследниците на Д. А. К. имат право да им бъде възстановена собствеността върху процесния имот и съгласно влязлата в сила кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Т., процесния имот е с идентификатор 73105.12.121, с площ от 3350 кв. м., в м. „Г.”, с трайно презназначение на територията- земеделска, с начин на трайно ползване- ливада. Твърди, че в кадастралния регистър имота е записан като собственост на държавен поземлен фонд и е възстановен като такъв с Решение № 39/02.04.1999 г. на Общинска служба по земеделие Г. Д.. Твърди, че процесният имот и към момента на образуване на ТКЗС, включително и към настоящия момент винаги се е ползвал от наследодателя й, а след нейната смърт от наследниците й. Счита, че незаконосъобразно процесния имот е включен в ДПФ, същия не е отчуждаван по надлежния ред и държавата не е била собственик към момента на образуване на ТКЗС, поради което за нея се явява правен интерес от водене на делото. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че към момента на образуване на ТКЗС Д. А. К.- б.ж. на с. Т., общ. Д., починала през 1966г. е била собственик на нива в местността “Г.”, с площ от 3 дка, при граници: дере, М., паша и Б., представляваща към настоящия момент поземлен имот с идентификатор 73105.12.121, с площ от 3350 кв. м., местност “Г.”, с трайно предназначение на територията- земеделска и с начин на трайно ползване- ливада, при граници: поземлени имоти с идентификатори 73105.12.509 и73105.29.26. Претендира за разноски по делото. С писмен отговор от ответника М. на З. и храните чрез пълномощника му старши юрисконсулт в ОД „ЗГ”-С.- С. П. оспорва иска. Твърди, че е недопустим, поради това, че на същото основание и между същите страни е било водено Г.дело № 63/2009г., което е приключило с влязъл в сила съдебен акт. В случай, че съдът прецени, че искът е допустим моли да го отхвърли като неоснователен, като твърди, че имотът е възстановен на Държавен поземлен фонд, съгласно чл.45, ал.1 ППЗСПЗЗ. В о. с. з. ответника не изпраща представител. С писмено становище старши юрисконсулт в ОД „ЗГ”-С.- С. П. счита иска за недопустим и неоснователен и излага подробни съображения. В о.с.з. третото лице – помагач Ц. С. не се явява. С писмен отговор заявява, че същия имот е взел под аренда от ДФЗ с договор № 02/29.06.2012 г. за срок от пет стопански години. Към отговора си е приложил договор за аренда. Съдът след като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Установява се от удостоверение за наследници изх. № 406/26.11.2014г., че ищцата е наследник на Д. А. К. - б. ж. на с. Т., починала на 23.05.1966 г. С Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № 46, том ІІ, регистър 282, дело № 17/1947г. на Девински околийски съд, Д. А. К. от с. Т., обл.С. е призната за собственик на недвижими имоти, находящи се в землището на с. Т., обл.С., измежду които по т.7- нива в м. „Г.” от 3 дка, при граници: дере, М., паша и Б.. С Решение № 148/05.07.2007г., постановено по Г. дело № 126/2007г. по описа на ДРС е прието за установено по предявения иск, на основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ от А. В. А., пълномощник на Д. В. К., Б. В. С., В. В. М., П. В. М., С. В. Б., Ф. А. Б., С. А. С., Ю. А. Г., Е. А. К., В. К. М., А. К. Х., Е. К. Г., С. Я. М., В. Я. М., С. З. К., З. З. М., А. А. У. - всички от С. и К. Б. К., Д. Б. К. и Д. Б. Ж. - тримата от с.Б. чрез пълномощникът им адв.Е. Д. по отношение на Общинска Служба „Земеделие и гори” – Д., представлявана от Началника М. Д., че наследниците на Д. А. К.- б.ж. на С., починала през 1966г. имат право да им бъде възстановена собствеността на земеделски имот, в землището на С., представляващ: нива, с площ от 3 дка, в местността “Г.”, при граници: дере, М. паша и Б.. Отхвърлен е иска за индивидуализиране на имота по картата на землище Т. № 012121, като неоснователен. Оставен е без разглеждане иска за имот нива, с площ от 1 декар, в местн.“Г.”, при граници: Г., М. Л. и Х., записан ВПО с № 12461 на наследодателят А. Ю. К., като процесуално недопустим. С протоколно решение № 43/11.01.2008г. по чл. 18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ по преписка по заявление с вх. № 4724СР/08.01.2008г. на ОбСЗ- Д. със заявител А. В. А. като наследник на Д. А. К. е признато право на собственост върху ниви - 3 дка в м. „Г.”. От Служба по геодезия, картография и кадастър - С. е издадена скица на поземлен имот № 15-110883/18.03.2015г. – поземлен имот с идентификатор 73105.12.121 в с. Т., обл. С. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-54/12.12.2011г. в м. „Г.”, с площ от 3350 кв.м., трайно предназначение на територията- земеделска, начин на трайно ползване- ливада, при съседи: 73105.12.509, 73105.29.26. Като собственик на имота е посочен Държавен поземлен фонд, няма данни за идеалните части и решение на ПК по чл. 14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ /чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ/ за възстановяване на право на собственост в стари реални граници № 39/02.04.1999 г., издадено от ОСЗГ- Д.. С писмо изх. № 28-118-ДС/28.01.2008г., областния управител на област с административен център С. във връзка с искане за деактуване на имот с площ от 3000 кв.м., наýиращ се в м. „Г.”, землище на с. Т., обл. С. от А. В. А. е указал да представи актуална скица на имота, влязло в сила решение на ПК, удостоверение по чл. 13 ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ от техническа служба на общината за отписване на имота от актовите книги държавна собственост. С Решение № 39/02.04.1999г. на ОбСЗГ- Д. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Т. е възстановила правото на собственост на Държавен поземлен фонд в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху земеделски земи, измежду които по т. 37- използв. ливада от 3.350 дка, десета категория, местност „Г.”, имот № 012121 по картата на землището, при граници: имот № 012026- иглолистна гора на МЗГ-държавно лесничейство и имот № 012046-горски път на МЗГ- Държавно лесничейство. На 29.06.2011г. е сключен Договор за аренда № 02 на основание чл. 47м ал.1 от ППЗСПЗЗ, заповед № РД-46-41/11.02.2011 г. на министъра на З. и храните за откриване на процедура за провеждане на търг за отдаване под наем или аренда на земеделски земи от държавния поземлен фонд, заповед № РД-46-05-46/18.04.2011 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие” Г.С. за провеждане на търг /тръжни сесии/ и протокол от 03.06.2011 г. на комисията за класиране на кандидатите, между директорът на Областна дирекция „Земеделие” Г.С. – Б. К. Ц., оправомощен със Заповед № 46-218/01.04.2011г. от министъра на З. и Х. д-р М. Х. Н.- арендодател и арендатор – Ц. С. С., с общи условия: Арендодателят предоставя на Арендатора за временно възмездно ползване земеделска земя от държавния поземлен фонд /ДПФ/ в размер на 32.906 дка в землището на с. Т., обл. С., измежду които имот № 012121, с площ от 3.350 дка, начин на трайно ползване- използвана ливада, Х категория, м. „Г.” по картата на възстановената собственост на землището, при граници: имот № 012026 др. приб. Забел. на ДАГ- ДГС Т. и имот № 012509 – горски път на ДАГ-ДГС Т.. Изискано е Г. дело № 63/2009г. по описа на ДРС, по което с Определение № 375/24.07.2009г. е прекратено производството по делото поради процесуална недопустимост на предявеният иск. Представена е по делото преписка по заявление с вх. № 4724СР/08.01.2008гг. със заявител А. А. като наследник на Д. К.. От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена СТЕ, съдът прие за установено, че процесният имот е с идентификатор 73105.12.121, с площ от 3350 м2, местност „Г." по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Т. , община Д., област С.. Същият е възстановен на държавен поземлен фонд с решение № 39/02.04.1999 г. на ОС „Земеделие и гори", Г. Д. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници вземлището на С., ЕКАТТЕ 73105, община Д., на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ.Съгласно решението, по т.37 е описанимот —използв. ливада от 3.350 дка, X категория, местност „Г.", имот № 012121 по картата на землището на с. Т. при граници: № 012026-иглолистна гора на МЗГ-ДЛ, № 012046-горски път на МЗГ-ДЛ. Към делото на лист 35 и 36 е приложено писмо на Министерството на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост с № 37-00-10 от 24.07.1992 г. с указания за установяване размер на земите на юридическите лица, в т.ч. и на държавните земи. В същото под шест точки са посочени земеделските земи, които следва да останат в държавен поземлен фонд. От документацията за възстановяване на процесния имот на ДПФ и направените справки не е установено от вещото лице коя от шестте точки е основание за причисляване на процесния имот към ДПФ. Не е ясно на какво основание е извършено възстановяване на процесния имот в полза на държавата и на какво основание същия е включен в ДПФ с решение № 39/02.04.1999 г. на ОС „Земеделие и гори", Г. Д.. С Нотариален акт за право на собственост на недвижими имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № 46, том II, регистър 282, дело № 17 от 1947 г. на Девински Околийски съдия на Д. А. К. е признато правото на собственост върху „7. Нива в местността „Г." от 3-три декари, при граници: Дере, М., паша и Б.;". Вещото лице не е открила данни да е провеждана отчуждителна процедура за процесния имот и как е протекла същата. Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните. От показанията на допуснатия до разпит свидетел А. М., съдът прие за установено, че процесния имот е нива в м.”Г.”, преди бил нива, сега ливада, намира се в землището на с. Т., с площ над 3 дка, при граници: от северната страна е сухо дере, покрай дерето има каменна ограда, нагоре е скала. ТКЗС в с. Т. се образувало през м. 02.1958г. Собственик на имота е Д. А. К., която е баба на А. А.. Д. К. починала след образуване на ТКЗС. Имота е внесен в ТКЗС. Преди образуване на ТКЗС пак Д. и съпруга й ползвали имота. След ТКЗС, А. и наследниците обработват имота. Свидетеля бил бригадир в ТКЗС – Т.. Няма спор за имота. Преди ТКЗС имота се орал с волове, садил се е с царевица, сега е ливада и го косят. Наследниците са го разделили по парче и го ползват така. Имало стара сграда - колиба, собствениците я ползвали и си пазили царевицата от прасета. Преди да стане ТКЗС е строена тази колиба от Д. и съпруга й още през фашистко време. Имота е бил ограден само от северната страна, другото е скала, сега се вижда оградата, има камъни. Познава Ц. С., майка му е съща наследник на Д., незнае да има спор между Ц. и А.. От показанията на допуснатия до разпит свидетел Н. А., роден през 19....г., съдът прие за установено, че процесния имот е с площ около 3-4 дка, намира се в м. „Г.”, землище на с. Т., границите са ясно очертани, от едната страна има сухо дере, от горе скали, от лявата страна пак дере. Помни имота, когато се върнал в с. Т. през 1954г., бил преди това в Северна България. Имота се обработвал от дядо А. и баба Д. К., ползвали имота за градина, садили го с царевица, леща, фасУ. Когато е починала през 1965-1966 г. Д., той бил студент. ТКЗС в С. е образувано през 1957-1958г. тогава той бил ученик в С.. След обучението си свидетеля А. се върнал в селото като селско-стопански специалист, тогава процесния имот е бил даден за лично ползване на същите хора, помни дядото да пази там, и техните наследници. Сега имота се ползва от фамилия К.. Ц. С. е от техния род. Никой не им оспорва имота. Ходил е скоро там, има колиба в имота, сега е в руини. Дядото А. строил тази колиба и слагал камъни – зид да ограничи имота, той бил трудолюбив човек. В колибата дядото си спал през лятото и пазеше продукцията. При така установеното от фактиеска страна следват следните правни изводи: Съдът намира, че иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е допустим /противоречива е съдебната практика по този въпрос, в подрепа на приетото за допустимост на иска вж. Решение № 252/20.12.2012г. на Окръжен съд - С. и др./. Ищцата има правен интерес от завеждане на иска, тъй като съществува спор за материално право с държавата относно това на кого е принадлежало правото на собственост спрямо процесния имот към момента на образуване на ТКЗС. Ищцата като наследник на Д. А. К.- б.ж. на с. Т., общ. Д., починала през 1966г. притежава активна материалноправна легитимация. Налице е и пасивната легитимация, иска е против ответника М. на З. и храните, упражняващ процесуално представителство съгласно чл.24, ал.12 от ЗСПЗЗ за държавата за земи от ДПФ. По същество, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан по следните съображения: Искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ - спор за материално право обуславя правния интерес към един отминал момент - внасяне на земеделска земя в ТКЗС или други селскостопански организации. По този иск, съдът следва да се произнесе дали наследодателя на ищцата е бил собственик на внесената в стопанството земеделска земя, което право му се оспорва от друго лице също претендиращо права върху същата земя. В тежест на ищцата е да докаже обстоятелствата от значение за основателността на предявения иск. Съдът е задължен да изследва само твърдяния придобивен способ. Ищцата претендира за нива в местността “Г.”, с площ от 3 дка, при граници: дере, М., паша и Б.. Разпоредбата на чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ урежда случаите, когато придобивната давност е започнала да тече в полза на владелеца на земеделската земя, който основава владението си на писмен договор, доброволна делба или друг писмен документ. Установи се от СТЕ, че процесния имот към настоящия момент представлява поземлен имот с идентификатор 73105.12.121, с площ от 3350 кв. м., в местност “Г.”, с трайно предназначение на територията- земеделска и с начин на трайно ползване- ливада, при граници: поземлени имоти с идентификатори 73105.12.509 и73105.29.26. Установи се, че наследодателя на ищцата - Д. К. е била собственик на процесния имот - нива в м. „Г.”, с площ от 3 дка по силата на Нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 46, т.ІІ, рег. р 288, дело № 17/1947г. на Девински околийски съд. Доказаха се твърденията в исковата молба, че наследодателката на ищцата е ползвала процесния имот преди образуване на ТКЗС повече от 10 години непрекъснато и необезпокоявано, който имот е внесла в ТКЗС в с. Т., а след нейната смърт имота се е ползвал и ползва от наследниците и. Съдът възприема изцяло за обективни показанията в тази връзка на свидетелите М. и А., тъй като са еднопосочни, подробно обсъдени по-горе, двамата сочат процесния имот, границите му, собствеността, ползването на имота. От показанията на свид. М., който е на 81г., се установява, че ТКЗС в с. Т. се е образувало през м. 02.1958г. Гласните доказателства относно съществуването на зид с камъни и колиба кореспондират изцяло с възприетото от вещото лице при оглед на имота и отразено в КСЧ на заключението, че в североизточната част на имота има остатъци от стар каменен зид, който е бил изграден на границата на поземления имот, а в югозападния и ъгъл на имота се намират останки от стара каменна постройка, изградена от каменни зидове и дървени кошаци, същата е с размера в план 5.00 х 4.85 м. Според заключението на вещото лице по СТЕ липсват даннина какво основание е извършено възстановяване на процесния имот в полза на държавата и на какво основание същия е включен в ДПФ с решение № 39/02.04.1999 г. на ОС „Земеделие и гори", Г. Д.. Установи се, че не е провеждана отчуждителна процедура за процесния имот. От съвкупен анализ на писмените и гласни доказателства се доказа твърдения в исковата молба придобивен способ – наследство и давностно владение. В полза на наследодателя на ищцата Д. А. К.- б.ж. на с. Т., общ. Д. от 1947год., когато е издаден Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № 46, том ІІ, регистър 282, дело № 17/1947г. до образуване през месец 02.1958г. на ТКЗС в с. Т. е изтекла кратката придобивна давност по чл.77 от ЗС и сега отменения Закон за давността /в сила до 1951г./, според чл.34 от същия е необходимо недобросъвестното владение да е продължило 20 години, а добросъвестното 10 години. Към момента на образуване на ТКЗС в с. Т. липсват доказателства имота да е бил държавна собственост респ. общински, за да важи забраната за придобиване на имота по давност. Всичко гореизложено обосновава извода, че иска е основателен и доказан и ще следва да бъде уважен изцяло. Ще следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да се осъди ответника да заплати на ищцата направени разноски в размер на 500.00 лева /50.00 лева – държавна такса, 300.00 лева - адв. възнаграждение и 150 лева СТЕ/. ВОДЕН ОТ ГОРНОТО ДЕВИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Р Е Ш И : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. НА З. И ХРАНИТЕ Г. С., бУ. Х. Б. № 55, представлявано от Д. Т., че наследодателката на ищцата А. В. А., с ЕГН * от с. Т., обл. С. - Д. А. К.- б.ж. на с. Т., общ. Д., починала през 1966г. към момента на образуване на ТКЗС през 1957г. е била собственик на нива в местността “Г.”, с площ от 3 дка, при граници: дере, М., паша и Б., представляваща към настоящия момент поземлен имот с идентификатор 73105.12.121, с площ от 3350 кв. м., в местност “Г.”, с трайно предназначение на територията- земеделска и с начин на трайно ползване- ливада, при граници: поземлени имоти с идентификатори 73105.12.509 и73105.29.26. ОСЪЖДА М. НА З. И ХРАНИТЕ Г. С., бУ. Х. Б. № 55, представлявано от Д. Т. ДА ЗАПЛАТИ на А. В. А., с ЕГН * от с. Т., обл. С. сумата от 500.00 лева /петстотин лева/ – разноски по делото. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред СмОС в двуседмичен срок, считано от съобщението. СЪДИЯ: |