№ 549
гр. Враца, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Неделин Й. Захариев
при участието на секретаря Валя П. Апостолова
като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело №
20211420104042 по описа за 2021 година
Предявен е за установяване размер на парично вземане по издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.дело № 2457/2021г. на ВРС иск от ”БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” С.А., клон България против Л. И. А. от гр.Враца за признаване за установено,
че ответника дължи сумата 3806.92 лева главница за погасяване на кредит по Договор за
потребителски кредит с № PLUS-16704923, сключен на 04.01.2019г.; 282.66 лв.
възнаградителна лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.09.2021г., 429.99 лева мораторна
лихва върху главницата от 20.03.2020г. до 16.06.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.06.2021 г. и
направените в заповедното производство разноски. В исковата молба се твърди, че
претендираните суми представляват просрочени неплатени задължения с настъпил падеж, а
вземането е изискуемо в претендирания размер.
Исковете са с правно основание чл.240 и чл.79 от ЗЗД вр. с чл.422 ГПК и чл.86 ЗЗД и
са процесуално допустими.
В срока и по реда на чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител, представя писмен отговор, с който оспорва исковете и моли за отхвърлянето
им, като неоснователни и недоказани. Развива доводи, че ответникът не е запознат с
преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр. Твърди, че
исковите претенции са прекомерни и в нарушение на добрите нрави, а също и, че договорът
за кредит е недействителен, поради нарушение на императивни правни норми. Договорът е
сключен при Общи условия, т.е. при предварително определени от заемодателя клаузи, без
да е бил предмет на предварително договаряне между страните. Счита, че в договора са
1
уговорени неравноправни клаузи по смисъла на чл.143-148 от ЗЗП. Кредиторът е посочил
само абсолютни стойности на лихвен процент и ГПР, липсва ясно разписана методика за
формиране на посочения в договора ГПР.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно от приложеното ч. гр. дело №2457/2021г. по описа на РС Враца, в
производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №372/28.06.2021г., с която е разпоредено Л. И. А., ЕГН **********, да заплати
на кредитора: „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, *****умите от: 3806,92 лв. - главница,
дължима по договор за кредит № PLUS-16704923 от 04.01.2019 г., сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ и длъжника ; 282,66 лв. - възнаградителна лихва за периода от
20.02.2020 г. до 20.09.2021 г., 429,99 лв. - мораторна лихва за периода от 20.03.2020 г. до
16.06.2021 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 25.06.2021 г. до
окончателното погасяване на задължението, както и разноските по делото – 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение и 90,39 лв. за държавна такса.
С разпореждане по същото ч. гр. дело, съдът е указал на заявителя, настоящ ищец, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В
указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.
Установено е, че “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответникът Л. И. А. са
сключили договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребилски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта №PLUS-16704923/04.01.2019г., по силата на
който “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД му е отпуснало кредит в размер на 5000 лв.
Уговорена е застрахователната премия в размер на 924.00лв. и такса ангажимент 175.00лв.
Предвидено е кредита да се погасява с 33бр. погасителни вноски в размер на 218.48 лв.
всяка като крайният срок на издължаване на кредита съгласно погасителния план е
20.07.2021 г. Общата стойност на плащанията е уговорен на 7209.84лв. Годишният процент
на разходите е в размер на 22.29%, а лихвеният процент 17.41%.
От заключението на назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че кредита в размер на 5000 лева е усвоен, като е преведен от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ по банкова сметка на кредитополучателят: IBAN
BG79STSA93000025557004, BIC STSABGSF при Банка ДСК ЕАД. Установява се, че след
завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК по кредита не са извършвани плащания и са
останали задължения към датата на изготвяне на заключението, а именно: главница 3722.92
лева, 282.66 лева – възнаградителна лихва, 84.00 лева – главница по застраховка и 427.63
лева – мораторна лихва начислена върху главницата за периода от 20.03.2020 г. до
16.06.2016 г.
При така установените фактически обстоятелства се налагат следните правни изводи:
Заявлението си за издаване на заповед за изпълнение кредиторът е основал на
твърдения за легитимацията си като чуждестранен търговец, извършващ търговска дейност,
чрез регистриран клон в България, който е придобил като приемащо дружество правата на
преобразуван при сливане заемодател, регистриран като българско дружество. Справката в
публичния регистър на юридическите лица - търговци сочи, че договарящото се с ответника
2
дружество "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД е било заличено поради
вливането му в чуждестранния търговец (негов едноличен собственик), като поемането на
преобразуваното българско дружество е вписано с рег.№ 20180424134752 въз основа на
акта за регистрация на преобразуването от органа по регистрация на поемащото френско
дружество – въззиваемия „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А.Париж.
За уважаване на предявените искове ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване на правопораждащите факти, от които черпи изгодните за себе си последици, а
именно: сключването на валиден договор за заем между страните чрез реално предоставяне
на опредЕ. парична сума от ищеца, в качеството му на заемодател на ответника, в
качеството му на заемател и поемане на задължение от заемателя за връщане на заетата сума
и договорените лихви в претендираните размери.
При извършеното оспорване на предявените искове в тежест на ответника е да
докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти като установи изпълнение
на задълженията си по договора или докаже наличието на правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
Както бе посочено, от представените доказателства се установи, че на 04.01.2019 г.
между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, и Л. А. е сключен Договор за покупка на
стоки или услуги с номер PLUS-16704923, по силата на който дружеството е предоставило
на ответника за потребителски цели паричен заем в размер на 5000 лева.
По делото няма спор, а и след справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а ЗКИ се
установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция
по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл.9,
ал.4 ЗПК.
От друга страна отпуснатият заем на ответника като физическо лице представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и ответника има
качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от
ДР на ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора,
настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на
препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10,
3
ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл са
задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС/.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между
страните договор и като взе предвид наведените в тази насока правни доводи на особения
представител на ответника, съдът констатира следното:
При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 ЗПК писмена
форма на хартиен носител. Анализирано съдържанието на договора отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на
предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на
кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК.
На първо място не е спазено изискването относно минимално допустимия размер на
шрифта при изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12. Съгласно чл.10, ал.1 от
ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора. В конкретния случай след извършване на сравнение съдът
достига до извода, че при съставяне на договора е използван шрифт Garamond с размер 11.
На следващо място в договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но
единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин,
каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Според разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените
в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване
на договора по ясен и разбираем начин - чл.10, ал.1 ЗПК.
На следващо място, в представения по делото погасителен план към договора за кредит,
подписан от кредитополучателя, е посочен общият размер на месечната вноска 218.48 лв.,
4
без да е посочен съответният размер главница и лихва, които се погасяват, поради което
следва да се приеме, че задължението по чл. 11, ал. 1, т. 12 не е изпълнено.
Настоящият съдебен състав намира, че съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК сключеният
договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребилски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-16704923, сключен на 04.01.2019г. между
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София и Л. А. е недействителен, тъй като не
отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1,
т.10 и т.12 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай чистата стойност на заетата
сума по смисъла на посочената законова разпоредба е в размер на 5000.00лева. Падежа на
кредита е настъпил, поради което цялата претендирана сума за главница се явява
основателна.
В чистата стойност на кредита не следва да бъде включвана и посочената в договора
застрахователна премия в размер на 924.00 лв. Това е така, тъй като по делото липсва
Стандартен европейски формуляр или друга налична информация в договора относно
условията, при които е договорена тази сума, поради което същата се явява едностранно
уговорена и като такава се явява недължима. Съответно при предварителното оповестяване
на задълженията, кредиторът явно е предвидил и това допълнително плащане като част от
месечна вноска, но не го е оповестил като разход в тежест на кредитополучателя. Напротив,
като е пропуснал посочване на присъединяването към застраховката като задължително
условие по този кредит, доставчикът на услугата е осуетил и възможността потребителя да
се запознае с действителната икономическа тежест, която поема. Допълнителното плащане
на премията не е отразено като разход при формиране на оповестения ГПР(17.41%),
въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на
разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал.1 от ЗПК. Същевременно извън
специалните параметри и условия, застрахователната премия е вписана като глобална сума,
като в погасителния план не е посочено каква част от вноската включва и застрахователната
премия. С оглед констатираното в чистата стойност на кредита не следва да се включва
сумата от 924.00 лева застрахователна премия.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза в месечната погасителна
вноска се включва главница по кредита, главница по застраховка в размер на 28.00 лева
месечно и лихва. Задължението за застраховка предвид недействителността на договора не
представлява част от чистата стойност на кредита и като такава следва да се приспадне от
задължението за главница.
По кредитния договор чиста стойност на кредита е 5000.00лева, а дължима сума за
главница е 3722.92 лв., поради което заплатената от длъжника част от главница се равнява
на 1277.08 лева.
5
Дължимата по кредитния договор застрахователна премия е 924.00 лева, а изплатената
главница за застраховка е 84.00 лева, като останалата част от застрахователната премия в
размер на 840.00лв. е заплатена от длъжника.
При това положение от чистата стойност на кредита в размер на 5000.00 лева следва да
се приспадне сумата от 2117.08 лева /сбора от заплатената от длъжника част от главница –
чиста сума по кредита в размер на 1177.08 лева и недължимо платената застрахователна
премия в размер на 840.00 лева/, в резултат на което дължимата част от чистата стойност на
кредита се явява сумата от 2882.92 лева. В този размер от 2882.92 лева предявеният иск за
главница следва да бъде уважен, а в останалата му част до пълния му предявен размер от
3806.92 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид обявената недействителност на кредитния договор неоснователни се явяват
исковите претенции за сумата от 282.66 лв. възнаградителна лихва за периода от 20.02.2020
г. до 20.09.2021г. и сумата от 429.99 лева мораторна лихва върху главницата от 20.03.2020г.
до 16.06.2021г., поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение.
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да
бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в
размер на 692.98 лв., представляващи заплатена държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение, възнаграждение за особен представител и за вещо лице, а в заповедното
производство по ч.гр.д. №2457/2021 г. на Районен съд Враца в размер на 89.55 лв. съобразно
уважената част от исковете.
Така мотивиран и по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. И. А. с ЕГН **********, с адрес гр.Враца,
ул.Река Лева №58, вх.Г, ет.6, ап.80 дължи на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.
Париж рег. № *********, чрез БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. клон България
ЕАД с ***** с адрес област София, община София, ж.к.”Младост” 4, Бизнес Парк София,
сгр. 14 сумата от 2882.92 лева главница за погасяване на кредит по Договор за
потребителски кредит № PLUS-16704923, сключен на 04.01.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.06.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата, за които по ч. гр. дело №2457/2021г. на РС Враца,
по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№372/28.06.2021г.
6
ОТХВЪРЛЯ предявените от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. Париж рег. №
*********, чрез БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. клон България ЕАД ЕИК:
********* против Л. И. А. с ЕГН **********, с адрес гр.Враца, ул.Река Лева №58, вх.Г,
ет.6, ап.80 искове за сумата над 2882.92 лева главница за погасяване на кредит по Договор за
потребителски кредит с № PLUS-16704923, сключен на 04.01.2019г. до пълния предявен
размер от 3806.92 лева, както и за сумата от 282.66 лв. възнаградителна лихва за периода от
20.02.2020 г. до 20.09.2021г. и за сумата от 429.99 лева мораторна лихва върху главницата от
20.03.2020г. до 16.06.2021г.
ОСЪЖДА Л. И. А. с ЕГН **********, с адрес гр.Враца, ул.Река Лева №58, вх.Г, ет.6,
ап.80 да заплати на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. Париж рег. № *********,
чрез БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. клон България ЕАД ЕИК: *********
сумата 692.98 лв., направени по настоящото дело разноски, както и разноските в
заповедното производство по ч.гр.д. №2457/2021 г. на Районен съд Враца в размер на 89.55
лв., съобразно уважената част на исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7