Определение по дело №612/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение № 452/23.10.2023г. по ЧНД № 612/2023г. по описа на
Окръжен съд Сливен

Производството е образувано по искане на Окръжна прокуратура –
Сливен за вземане на мярка за неотклонение Задържане под стража на
обв.В.Г.Б., ЕГН **********, по досъдебно производство № 1507/2023г. по
описа на РУ Сливен, вх.№ 1841/2023г., пор.№ 184/2023г. по описа на ОП
Сливен.
В искането се посочва, че от събраните до момента доказателства по
делото може да се направи обосновано предположение, че обв.Б. е извършил
престъплението в което е обвинен, като същото се подкрепя от събраните до
момента гласни, писмени и веществени доказателства, както и от
обстоятелството, че полицейските служители, извършили претърсването и
изземването в жилището са го заварили докато приготвя наркотичните
вещества. Сочи се, че обвинението по настоящото производство е извършено
в условията на опасен рецидив и обвиняемият е осъждан многократно за
умишлени престъпления от общ характер, като на 18.06.2022г. е освободен от
Затвора Бургас. Заявява се, че е налице реална опасност обвиняемият да се
укрие или да извърши друго престъпление. Представителят на прокуратурата
намира, че са налице основанията на чл.63 ал.2 т.1 от НПК за вземане на
мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на обв.Б., поради
което прави искане за вземане на посочената мярка за неотклонение.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен в съдебно заседание
счита, че от доказателства по делото би могло да се изведе не само
обосновано предположение, а и категоричен извод, че обв.В. Б. е извършител
на престъплението, в което е обвинен. Твърди, че от показанията на
разпитаните по делото свидетели става ясно, че те нееднократно са
закупували наркотици от него, а самият обвиняем е задържан по време на
производство на наркотични вещества, което по категоричен начин
обосновава съпричастността му към осъществяване на престъплението.
Посочва, че опасността да се укрие или да извърши друго престъпление,
освен от законовата презумпция на чл.63 ал. 2 т.1 от НПК, се извежда и от
факта, че той е освободен от затвора преди около една година, а именно на
18.07.2022г., където е излежал наказание лишаване от свобода, което
очевидно не е изпълнило генералната превенция и не е възпитало у
обвиняемия поведение към въздържание за извършване на други
престъпления. Пледира за вземане на мярка за неотклонение задържане под
стража по отношение на обв.Б..
В съдебно заседание обвиняемият се явява лично и със служебния си
защитник адв.Е.Д. от АК Сливен. Защитата се противопоставя на искането на
прокуратурата и го намира отчасти за неоснователно. Твърди, че реалната
опасност обв.Б. да се укрие или да извърши друго престъпление се презумира
1

от неговото предишно осъждане, но той има настоящ адрес в ***, където
живее с майка си и брат си, и с евентуалното вземане на една по-лека мярка за
неотклонение, би могъл да се явява пред органите на разследването. Посочва,
че целите на мерките за неотклонение биха се постигнали и с по-лека мярка
за неотклонение, а именно домашен арест, като при необходимост обв.Б. ще
бъде налице за продължаване на разследването по досъдебното производство
и не би могъл да се укрие или да извърши друго престъпление. Пледира за
вземане на мярка за неотклонение домашен арест.
В личната си защита обвиняемият Б. се придържа към казаното от
адвоката си. Съжалява за всичко. В последната си дума моли да му бъде взета
мярка за неотклонение домашен арест.
Съдът, като съобрази доводите на страните и с оглед представените по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Досъдебно производство № 1507/2022г. по описа на РУ Сливен е
образувано на 21.10.2023г., по повод съобщение на гражданин, за
престъпление по чл.354а ал.1 изр.1 предл.4 от НК, за това, че на 21.10.2023г. в
гр.Сливен, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение
високорисково наркотично вещество - метамфетамин.
С постановление на разследващия орган на 22.10.2023г., В.Г.Б. е
привлечен в качеството на обвиняем за следните престъпления:
- по чл.354а ал.2 т.4, вр. чл.354а ал.1 изр.1 предл.1 и 4, вр. чл.20 ал.2, вр.
чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, за това, че на 21.10.2023г. в жилище, находящо
се в ****, в съучастие с Т.С.Т., като съизвършител, без надлежно
разрешително по ЗКНВП, произвел и държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества - метамфетамин и марихуана, и
деянието е осъществено при условията на опасен рецидив;
- по чл.354а ал.2 т.4, вр. чл.354а ал.1 изр.2 предл.1 и 3, вр. изр.1 предл.4,
вр. чл.20 ал.2, вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“от НК, за това, че на 21.10.2023г. в
жилище, находящо се в ****, в съучастие с Т.С.Т., като съизвършител, без
надлежно разрешително по ЗКНВП, държал прекурсори и материали, а
именно ефедрин, бензин, червен фосфор, за производство на високорисково
наркотично вещество метамфетамин, с цел неговото разпространение и
деянието е осъществено при условията на опасен рецидив.
Разпитан в качеството на обвиняем, В. Б. не желае да даде обяснения.
В хода на разследването, независимо, че досъдебното производство е
образувано е на 21.10.2023г. и е в съвсем начален етап, са извършени не
малко процесуално следствени действия, а именно претърсване и изземване в
неотложен случай, което е одобрено в законоустановения срок; разпити в
качеството на свидетели на Х.С.П., И.Т.Д., В. Г.Р., И.К.Й., А.В.П. и Д.З.З..
Към делото е приложена и справка за съдимост на обв.Т. и обв.Б., както и
декларациите им за СМПИС.
Въз основа на описаните по-горе факти, съдът направи следните правни
2

изводи:
Искането на прокуратурата за вземане на мярка за неотклонение
задържане под стража по отношение на обв.В. Б. е основателно и като такова
следва да се уважи.
Съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на
чл.63 ал.1 от НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, а именно
налице е обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъпление, което се наказва с лишаване от свобода и доказателствата по
делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши престъпление.
В. Б. е привлечен в качеството на обвиняем за извършени деяния по
чл.354а ал.2 т.4, вр. чл.354а ал.1 изр.1 предл.1 и 4, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.29 ал.1
б.“а“ и б.“б“ от НК и по чл.354а ал.2 т.4, вр. чл.354а ал.1 изр.2 предл.1 и 3, вр.
изр.1 предл.4, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“от НК, за които по
закон е предвидено наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години и глоба
от 20 000 до 100 000 лева. От събраните до този момент доказателства в
досъдебното производство – писмени и гласни такива, както и веществени,
съдът намира, че е налице обосновано подозрение за съпричастност на
обвиняемия към деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност.
Съдът намира, че към настоящия момент не е необходимо категоричното
доказване на повдигнатото обвинение, а е достатъчно да е създадено
предположение, че такова деяние е осъществено, каквото в случая е и
налично. Необходимо е съдът да уточни още веднъж, че за нуждите на
настоящото производството във връзка с вземане на мярката за неотклонение
на обвиняемия, не е необходимо да са налице категорични и безспорни
доказателства за виновното му поведение, а е достатъчно да е налично
подозрение и то обосновано за съпричастността му към конкретното
престъпно деяние. В настоящия казус, събраните към момента доказателства,
позволяват да се направи такова обосновано предположение.
Реалната опасност обвиняемият Б. да се укрие или извърши друго
престъпление е налице, тъй като обвиняемият не е трудово ангажиран, няма
постоянни доходи. Реалната опасност да извърши друго престъпление се
презумира и от обстоятелството, че обв.Б. е осъждан няколко пъти,
включително и за деяния, свързани с държане на наркотични вещества от
рода на марихуаната (канабис) и метамфетамин. Презумпцията за извършване
на престъпление се извежда и от факта, че обв.Б. се е намирал в дома на
другия обвиняем – обв.Т., където са произвеждали наркотичните вещества.
Въпреки че делото е в началния си етап, по него са разпитани свидетели,
установяващи престъпната дейност на обв.Б., извършено е претърсване и
изземване, като предстои назначаване на експертиза за установяване на вида и
количеството на намерените вещества, както и извършване на други
процесуално-следствени действия, свързани с установяване на обективната
истина по делото и проверка на доказателствата.
3

Съществуването на реална опасност обвиняемият да се укрие или
извърши престъпление, съдът намира, че е налице, което се установява и от
обстоятелството, че обвиняемият е привлечен за деяние извършено в
условията на опасен рецидив и е привлечен като обвиняем по настоящото
дело за тежко умишлено престъпление, поради което съдът счита, че са
налице условията на чл.63 ал.2 т.1 от НПК.
Съдът намира искането на защитата на обвиняемия за вземане на по-лека
мярка домашен арест, за неоснователно. Налице са всички кумулативно
посочени в чл.63 ал.1 от НПК предпоставки. Обвиняемият е задържан в
момента, в който се е произвеждало наркотичното вещество в дома, обитаван
от обв.Т., където се е намирал и обв.Б.. Обвиняемият Б., заедно с обв.Т., е
произвеждал високорискови наркотични вещества в дома му, след което е
разпространявал високорисковите наркотични вещества на различни места.
Съдът намира, че обвиняемият В. Б. не е трудово ангажиран, не работи, няма
доходи, което също е предпоставка да не се вземе по-лека мярка за
неотклонение спрямо обвиняемия, различна от задържане под стража, и което
е видно от декларацията СМПИС, както и от заявеното от него в съдебно
заседание. В конкретния случай става въпрос за високорисково наркотично
вещество, чието притежание е забранено и още повече, че обв.Б.
разпространява същото сред хората, които нееднократно са го купували от
него, и което е вредно за здравето им.
Поради това вземането на по-лека мярка за неотклонение спрямо
обвиняемия би било в противоречие и с целите, визирани в разпоредбите на
чл.57 от НПК и най-вече да попречи на обвиняемия да извърши престъпление
или да се укрие. В тази връзка твърдението на защитата, че реалната опасност
обв.Б. да се укрие или да извърши друго престъпление се презумира само от
неговото предишно осъждане, но той има настоящ адрес в ***, където живее
с майка си и брат си, и би могъл да се явява пред органите на разследването,
при вземане на по-лека мярка за неотклонение, е неоснователно.
Обвиняемият Б. има постоянен адрес в ***, **** и настоящ адрес в ***, които
са били налични и към момента на извършване на настоящите деяния, но не
са го възпрели, както и не са го възпрели и предишните му наложени
наказания за извършени престъпления. За това съдът намира, че целите на
мерките за неотклонение не биха се постигнали с по-лека мярка за
неотклонение, и по-точно домашен арест, тъй като обв.Б. би могъл да се
укрие или да извърши друго престъпление.
Съдът, след като изследва всички факти, имащи значение за вида на
мярката за неотклонение на обвиняемия, и предвид условията, посочени в
чл.56 ал.3 от НПК, като съобрази високата степен на обществена опасност на
престъплението, за което е привлечен обвиняемият, а също и на дееца,
доказателствата, приложени по делото срещу обвиняемия и обстоятелството,
че обв.В. Б. не работи, не е трудово ангажиран, не е женен, няма доходи, а
също и вземайки предвид обстоятелството, че му е повдигнато обвинение, че
е осъществил деянието в условията на опасен рецидив, намира, че е налице
4

хипотезата на чл.63 ал.1 от НПК и съществува реална опасност обвиняемият
да се укрие или да извърши друго престъпление. С вземането на мярка за
неотклонение задържане под стража на обв.Б., съдът счита, както посочи по-
горе, че ще бъдат изпълнени и целите на мярката за неотклонение, визирани в
разпоредбата на чл.57 от НПК.
Предвид гореизложеното, съдът намира искането на ОП Сливен по
отношение на обв.В.Г.Б. за вземане на мярка за неотклонение задържане под
стража, за основателно.
Ето защо, на основание чл.64 ал.1 от НПК, Сливенският окръжен съд взе
мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на В.Г.Б., ЕГН
**********, обвиняем по досъдебно производство № 1507/2023г. по описа на
РУ Сливен, вх.№ 1841/2023г., пор.№ 184/2023г. по описа на ОП Сливен.
Ръководен от изложените мотиви, съдът постанови своя акт.

Съдия при Окръжен съд - Сливен:_______________

5

Номер на акта:	452
Дата:	23 октомври 2023 г. (в сила от 27 октомври 2023 г.)
Съдия:	Мая Петрова Величкова

Дело:	20232200200612
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	23 октомври 2023 г.

Определение по дело №612/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите