Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
15.11.2019
г.,
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди
и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като
разгледа докладваното от мл. съдия Йорданова в.гр.дело № 9255 по описа
за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на
Е.К.Б.- Ч.чрез адв. О. срещу решение №343549/20.02.2018
г. постановено по гр.д. №37175/2017 по описа на СРС, 29 състав, в частта, в която са отхвърлени исковите претенции на Е.Б.-Ч.с
правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за осъждане на Л.Т.Б. и Е.К.Б. да ѝ
заплатят обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен
недвижим имот –дворно място, находящо се в кв.
Драгалевци, гр. София, съставляващо парцел VI-857, кв.12 по регулационния
план на гр. София, м. „Вилна зона Симеоново-Драгалевци II“ заедно с построена в него
двуетажна масивна вилна сграда с обща застроена площ от 43 кв.м.състояща се от
първи етаж с хол, трапезария и кухня-бокс и полуетаж с две стаи и баня за
периода от 04.07.2013 г. до 04.06.2017 г. за сумата над 443,62 лв. до сумата от
817,76 лв. за всяка
една от ответниците.
В
останалата част решението е влязло в сила. В отхвърлителната
част на иска касаещ дворното място (от 817,76 лв. до пълния
претендиран размер от 1000 лв. за всяка от ответниците) решението не е обжалвано. В осъдителната част
решението е било обжалвано от ответниците, но
подадената от тях въззивна жалба е върната с
определение от 22.02.2019 г. постановено в открито съдебно
заседание, което е влязло в сила като необжалвано.
Във
въззивната жалба се излага, че в обжалваната част
решението е неправилно, поради аритметична грешка, доколкото съдът е посочил,
че кредитира приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза
(СТЕ), което е изчислило, че общо дължимия наем за исковия период за притежаваната от ищцата 1/12 ид.ч. от правото на собственост е 1635,51 лв. и ответниците е следвало да бъдат осъдени за заплатят по
½ именно от тази сума, а не от половината ѝ, както е постановил
съда. Моли обжалваното решение да бъде отменено като иска за обезщетение по
чл.31,ал.2 от ЗС за описаното по-горе дворно място ведно със сграда бъде уважен
до размера от 817,76 лв. за всяка от ответниците.
Претендира разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответниците
Л.Т.Б. и Е.К.Б..
В
проведеното по делото открито съдебно заседание въззивницата
се представлява от адв. О., която поддържа въззивната жалба и претендира разноски Въззиваемите
не се явяват лично и не се представляват.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано
по същество, първоинстанционното решение е неправилно, в обжалваната част, поради
следните съображения.
Доколкото
съдът е ограничен само от наведените в жалбата основания за неправилност на
решението, в настоящото производство въззивният
състав следва да разгледа единствено въпроса дали размерът на обезщетението по
чл.31, ал.2 от ЗС касаещ
дворното място в кв. Драгалевци е определен в съответствие със събраните по
делото доказателства.
По
делото няма спор, а от представено решение №344/17.08.2017 г. по гр.д. №1838/2004 г.
се установява, че ищцата е собственик на 1/12 ид.ч.,
а ответниците Л.Т.Б. на 10/12 ид.ч.
и Е.К.Б. на 1/12 ид.ч. от правото на собственост върху
дворното място ведно с вилната сграда във в.з. Симеоново-Драгалевци- II част,
представляващо УПИ VI-857 от кв.12, .
По
делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно
заключението на която средния пазарен заем за вилна сграда и дворно място,
разположени в гр. София, кв. Драгалевци, в.з. Симеоново-Драгалевци- II част,
представляващо УПИ VI-857 от кв.12 за периода от 04.07.2013 до 04.06.2017 г. е в размер на
10646,85 лв. Изчислено е от вещото лице, че за 1/12 ид.ч.
пазарният наем за периода се равнява на 1635,51 лв.
Следва
да се отбележи, че съгласно трайната съдебна
практика, когато съсобственик ползва лично съсобствен имот, другият съсобственик,
който е лишен от възможността да ползва имота,
има право на обезщетение в размер, определен с оглед реалното ползване на имота,
т. е. отдаване под наем или за използване на
трети лица (в този смисъл тълкувателно
решение № 129 от 30.06.1986
г. на ОСГК, решение № 314 от 22.06.2011 г. по гр. дело № 1568/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 973 от 07.01.2010 г. по гр. дело № 5347/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о.) Ето защо
в настоящия случай съдът взема предвид
размера
на средния пазарен
наем, който би се
реализирал при отдаването на имота
под наем
на третите лица за основа за
определяне на обезщетението и приема, че първоинстанционният
съд правилно е кредитирал приетата по делото съдебно-техническа експертиза.
С
оглед така изложените фактически данни и посочената рамка, в която съдът следва
да ограничи произнасянето си съобразявайки се с изложените във въззивната жалба доводи, съдът намира, че действително първоинстанционният
съд е допуснал грешка при пресмятането на дължимия размер на обезщетение по
чл.31, ал.2 от ЗС досежно дворното място с вилната
сграда, като два пъти е разделил посочената в експертизата сума от 1635,51 лв.,
а е следвало да я раздели само веднъж, за да получи дължимата от всеки един от ответниците сума. Доколкото съгласно СТЕ стойността на обезщетението за
притежаваната от Е.Б. 1/12 ид.ч. от правото на собаственост на процесния период
се равнява на 1635,51 лв. и тя е претендирала заплащането на обезщетението
поравно от двете ответниците, всяка от ответниците следва за бъде осъдена за заплати на ищцата
сумата от 817,76 лв. обезщетение за ползване на посочените по-горе дворно място
и вилна сграда за за периода 04.07.2013 г. до
04.06.2017 г.
При
тези изводи на въззивният съд, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта в която исковете за осъждане на ответниците за заплащане на обезщетение по чл.31, ал. 2 от
ЗС за дворното място ведно с вилната сграда са били отхвърлени спрямо всяка
една от ответниците за разликата от присъдения размер
от 443,62 лв. до 817,76 лв. Вместо това Л.Т.Б. и Е.К.Б. следва да бъдат осъдени,
всяка една от тях да за заплати на Е.Б. още по 374,12 лв. представляващи обезщетение
по чл.31, ал. 2 от ЗС за лишаване ѝ от ползване на съсобствения
недвижим имот –дворно място, заедно с построена в него двуетажна масивна вилна
сграда за периода от 04.07.2013 г. до 04.06.2017 г.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора, право в нейна полза да бъдат присъдени разноски във въззивната инстанция има въззивница
Е.К.Б.- Ч.. Искане в такъв смисъл е заявено от процесуалния представител на въззивницата и са представени доказателства за реалното
заплащане на адвокатско възнаграждение (съгласно указанията дадени т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от
06.11.2013г. на ОСГТК
представения договор за правна помощ и съдействие, в който е отбелязано, че
сумата е платена служи за разписка) и държавна такса
за въззивното производство, с оглед на което следва
да се присъдят 325 лв. – разноски във въззивното
производство.
Следва ответниците да
заплатят на ищцата още 20,63 лв. – разноски в първоинстанционното
производство съразмерно в уважената част от иска съобразно въззивното
решение.
С
оглед цената на иска на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл.
1 от ГПК настоящото решение е окончателно
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №343549/20.02.2018
г. постановено по гр.д. №37175/2017 по описа
на СРС, 29 състав, в частта,
в която са отхвърлени исковите претенции
на Е.К.Б.-Ч., ЕГН: **********, адрес: ***, с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС,
за осъждане на Л.Т.Б., ЕГН: ********** и
Е.К.Б., ЕГН: ********** и двете с адрес *** да ѝ заплатят обезщетение за
лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот
–дворно място, находящо се в кв. Драгалевци, гр.
София, съставляващо парцел VI-857, кв.12 по
регулационния план на гр. София, м. „Вилна зона Симеоново-Драгалевци II“
заедно с построена в него двуетажна масивна вилна сграда с обща застроена площ
от 43 кв.м.състояща се от първи етаж с хол, трапезария и кухня-бокс и полуетаж
с две стаи и баня за периода от 04.07.2013 г. до 04.06.2017 г. за разликата над
сумата от 443,62 лв. до сумата от 817,76
лв. за всяка една от ответниците като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА, основание чл. 31, ал.2 от ЗС, Л.Т.Б.,
ЕГН: ********** и Е.К.Б., ЕГН: **********
и двете с адрес *** всяка от тях да заплати на Е.К.Б.-Ч.,
ЕГН: **********, адрес: *** сумата от още 374,14 лв.
/триста седемдесет и четири лева и четиринадесет стотинки/ представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен
недвижим имот –дворно място, находящо се в кв.
Драгалевци, гр. София, съставляващо парцел VI-857,
кв.12 по регулационния план на гр. София, м. „Вилна зона Симеоново-Драгалевци II“
заедно с построена в него двуетажна масивна вилна сграда с обща застроена площ
от 43 кв.м.състояща се от първи етаж с хол, трапезария и кухня-бокс и полуетаж
с две стаи и баня за периода от 04.07.2013 г. до 04.06.2017 г.
ОСЪЖДА Л.Т.Б., ЕГН: ********** и Е.К.Б., ЕГН: ********** и двете с адрес ***
да заплатят на Е.К.Б.-Ч., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от още 20,63 лв.
/двадесет лева и шестдесет и три стотинки/ – разноски в първоинстанционното
производство и 325,00 лв./ триста двадесет и пет лева/- разноски във въззивната инстанция.
В останалата
част първоинстанционнното решение е влязло в сила,
като необжалвано.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.