№ 192
гр. Дупница, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Ива Д. Г.ева
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20241510102883 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Р. В. И., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу „АЙ ВИ
КОНСТРУКШЪН“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: с. Самораново, ул.
„Александър Стамболийски“ № 13, общ. Дупница, обл. Кюстендил, иск с правно основание
чл. 128, т. 2 от КТ.
Ищецът твърди, че по силата на сключен между страните трудов договор №
3/20.03.2024г. работил в ответното дружество на длъжност „работник поддръжка“.
Със Заповед № 7/28.06.2024г. трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 28.06.2024г. Ищецът твърди, че
получил уволнителната заповед по български пощи на 02.09.2024г., от която дата следва да
се счита прекратено трудовото правоотношение, съобразно чл.335, ал.2, т.3 от КТ.
Ищецът твърди, че работодателят не е изпълнил задълженията си за заплащане на
дължимите му трудови възнагараждения за месеците март, април, май, юни, август и
септември 2024г., в размер на общо 1355.00 лв., поради което моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество да му ги заплати, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на искова молба до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. С молба вх.
№3029/12.03.2025г., депозирана преди първото открито съдебно заседание по делото, както и
с молба вх.№ 3584/26.03.2025г., ответникът е заявил, че признава предявения иск до размер
от 1170.30 лв., като представя доказателства за заплащането на претендираната сума-
платежно нареждане, от 12.03.2025г., видно от което ответното дружество е превело по
1
сметка на ищеца сума в размер на 1173.30 лв., с основание-трудово възнаграждение за
месеците април, май и юни 2024г.
С оглед така направеното признание, ищецът в открито заседание на 27.03.2025г. е
направил изменение в размера на предявения иск, като същият се счита предявен за сумата
от 1170.30 лв., като се е отказал от иска си за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 1355.00 лв.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,по отделно и в тяхна
съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено
следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и от приетия като доказателство по делото трудов договор №
3/20.03.2024г., се установява, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжност
„работник поддръжка“. Със Заповед № 7/28.06.2024г. трудовото правоотношение между
страните е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 28.06.2024г. С молба вх.
№3029/12.03.2025г., депозирана преди първото открито съдебно заседание по делото,
ответникът е представил платежно нареждане от 12.03.2025г., видно от което ответното
дружество е превело по сметка на ищеца сума в размер на 1173.30 лв., с основание-трудово
възнаграждение за месеците април, май и юни 2024г.
Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото, налага
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 128, т.2 от КТ, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. С
оглед предмета на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на
следните предпоставки: съществуване на индивидуално трудово правоотношение между
страните по правния спор; реално престиране от страна на работника (служителя) на труд по
трудовото правоотношение, както и размера на неплатените трудови възнаграждения.
Ответникът-работодател, от своя страна, следва да докаже, че е изплатил на ищеца
дължимите трудови възнаграждения.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. В процесния период страните са били обвързани от действието на
валидно възникнало по силата на трудов договор правоотношение, пораждащо за всяка от
тях права и задължения. Няма въведени твърдения за неизпълнение от страна на ищеца на
задължението му за точно и добросъвестно изпълнение на работата, характерна за заеманата
от него длъжност. Съобразно носената от страните доказателствена тежест ответникът
следва да установи, че е изпълнил задължението си да заплати на ищеца уговореното по
трудовия договор възнаграждение. В конкретния случай, от събраните по делото писмени
доказателства се установява по категоричен начин, че работодателят е заплатил на ищеца,
по банков път, всички дължими трудови възнаграждения за претендирания период.
С оглед изложеното, предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Тъй като дължимото трудово възнаграждение е заплатено след предявяване на иска,
2
отговорността за разноски следва да се носи от ответника. С оглед на това, той следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лв., определено от съда предвид направеното от
ответника възражение за прекомерност, както и ниската правна и фактическа сложност на
делото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неснователен, предявения от Р. В. И., ЕГН: **********, с адрес:
***, срещу „АЙ ВИ КОНСТРУКШЪН“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: с.
Самораново, ул. „Александър Стамболийски“ № 13, общ. Дупница, обл. Кюстендил, иск с
правно основание чл. 128, т.2 от КТ, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сума в общ размер на 1170.30 лв. (хиляда сто и
седемдесет лева и тридесет стотинки), представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за за месеците април, май и юни 2024г., ведно със законната лихва върху
посочените суми от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „АЙ ВИ КОНСТРУКШЪН“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес: с. Самораново, ул. „Александър Стамболийски“ № 13, общ. Дупница, обл.
Кюстендил, да заплати на Р. В. И., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00
(триста) лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок, считано от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
3