РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Перник, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Въззивно гражданско
дело № 20221700500253 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение No37/17.01.2022г., постановено по гр. д. No 2329/2021 г. по описа на РС –
Перник е признато за установено, че С. И. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
дължи на ищеца “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, главница в размер на 462,34 лева
за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № **, находящ се в
***, за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020г. включително, законна лихва за забава на
месечните плащания в размер на 66,33 лева, дължима за периода от 08.12.2018 г. до
16.02.2021 г., както и законната лихва върху главницата от 462,34 лева, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 02.03.2021г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед № 260451/04.03.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 914/2021 г. на Пернишкия
районен съд. Със същото решение съдът е осъдил С.Д. да заплати на „ Топлофикация
Перник“ АД разноски по делото в размер на 550 лв. направени в исковото и заповедно
производство .
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от С.И. Д. срещу
в срока по чл.259, ал.1 от ГПК. Иска се обжалваното решение да бъде отменено изцяло, като
вместо това се постанови ново, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и
се присъдят разноски и за двете инстанции. Възразява се, че няма доказателства за влизане
на процесните общи условия по предвидения в закона ред. Твърди се, че дяловото
разпределение не е извършено законосъобразно, тъй като фирмата не е била надлежно
избрана от СЕС. Оспорва се изправността на измервателните уреди, както и на
начисленията, извършени въз основа измерванията на същите уреди. Оспорва реално
потребление на процесната топлинна енергия.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият – ответник Топлофикация - Перник”
АД не е подал отговор на въззивната жалба.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Поради това и следва да
бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата
доводи.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт намира, че
фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред
първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно, изчерпателно и точно в
обжалваното решение.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна, като
първоинстанционното решение е правилно по следните съображения:
Пред районния съд са предявени искове от „Топлофикация - Перник“ АД срещу С.
И. Д. от гр. Перник, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, с които се иска да бъде прието
за установено, че С.Д. дължи сумата от 528,67 лева, представляваща стойност на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № **, находящ се в ***, от които
главница в размер на 462,34 лева, дължима за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г.
включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 66,33 лева,
дължима за периода от 08.12.2018 г. до 16.02.2021 г., както и законната лихва върху
главницата от 462,34 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение-02.03.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед № 260451/04.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 914/2021 г. на Пернишкия районен съд. С отговорът на исковата молба, ответникът
С.Д. е оспорил исковете като неоснователни.
Предявените пред първоинстанционния съд искове са основани на твърдения, че
ответникът С. И. Д. дължи процесните суми, представляващи стойността на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран обект, находящ се в ***, тъй
като има качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди” съгласно разпоредбата
на чл. 153, ал.1 ЗЕ.
С оглед събраните доказателства в производството пред Районен съд - Перник,
настоящият въззивен състав счита за безспорно установено, че ответната страна, настоящ
въззивник, С.Д. и съпругата му М.С.-Д., са съсобственици на процесния имот в режим на
съпружеска имуществена общност. Правилно решаващият съд е извел, че същите са имали
качеството “клиенти на топлинна енергия за битови нужди”. Съгласно чл.32 СК разходите
за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като съпрузите
отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Поради
това и съдът намира, че основен признак на СИО е че същата е бездялова и съпрузите
отговарят солидарно за породилите се по повод ползването на такива вещи разходи, какъвто
несъмнено е и разходът за доставяна топлинна енергия. Следователно кредиторът по
вземания насочени срещу солидарни длъжници сам определя към кого да насочи
претенциите си, като всеки един от тези длъжници отговаря до пълния размер на вземането,
което е предмет на предявените искови претенции. Ето защо съдът намира, че ответникът е
пасивно материално правно легитимиран да отговаря за пълния размер на вземанията на
ищеца за топлинна енергия, доколкото същият е предявил именно срещу него исковите си
претенции.
По смисъла на Закона за енергетиката жалбоподателят е страна по облигационното
правоотношение с топлопреносно дружество по договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба. По силата на
чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
2
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Съдът намира за неоснователно възражението на
въззивника, че Общите условия не са влезли в сила, съответно не са обвързали страните в
облигационно правоотношение. Видно от представения с исковата молба заверен препис –
извлечение от в.Съперник, бл.82 от 29.04.2008г., е бил надлежно публикуван пълният текст
на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
Перник“ АД /тогава ЕАД/. На съдът е служебно известно, че общите условия са
публикувани и в централен и в местен всекидневник. Същите са одобрени от КЕВР,
публикувани са в централен и местен всекидневник, и след като са влезли в сила са
публикувани на интернет страницата на дружеството, като всеки заинтересован може да се
запознае със същите. Отделен е въпросът, че същите общи условия детайлизират
разпоредби, съдържащи се в нормативни актове, като повечето разпоредби могат да се
извлекат по тълкувателен път на същите актове.
От заключението на СТЕ се установява, че процесният имот се намира в
топлоснабдена сграда, в която е въведена система за дялово разпределение в СЕС, считано
от подписване на договор № *** между фирмата за дялово разпределение „Техем сървисиз“
ЕООД и етажната собственост. Впоследствие поради промяна в законовите изисквания на
чл.139а ЗЕ и сл., налагащи сключването на договор между топлопреносното предприятие и
дружеството по чл.139а ЗЕ /ФДР/, са сключени Договор от 30.11.2011г., сключен между
въззиваемото дружество и фирмата за дялово разпределение „Техем сървисиз“ ЕООД като
изпълнител и „Директ“ ЕООД, като подизпълнител. На 01.09.2017г. е сключен договор
между „Топлофикация - Перник“ АД и „Директ“ ЕООД. Тези изводи на вещото лице се
потвърждават и от писмените доказателства, представени с писмо с вх. № 9528/02.11.2021г.
от регионалния представител на „Директ“ ЕООД, с което са представени процесните
договори, сключени с фирмите за дялово разпределение и протокол от Общо събрание на
етажната собственост на сградата, находяща се в ***. Съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че няма валидно сключен договор на СЕС с ФДР.
Необходимостта от сключване на договор между ищеца и дружеството по чл.139а ЗЕ се
налага от промяна в законовата разпоредба на чл.139в ЗЕ, с която се въвежда изискване за
сключване на договора с ФДР от топлопреносното предприятие, а не от СЕС, като в
процесния случай са спазени законовите изисквания.
За установяване размера на процесните суми и осъществяването на доставката
на топлинна енергия до топлоснабдения имот, пред районния съд са изслушани и съдебно –
икономическа и съдебно – техническа експертиза. Видно от СТЕ на в.л.З. З. за процесния
период в имота на въззивника всички отоплителни тела са демонтирани, включително и
щранг-лирата в банята. Видно от съдебно- техническата експертиза за процесния период за
процесния период не е начислявана топлинна енергия за подгряване на битова гореща вода и
отопление на общи части. За целия процесен период ищецът е начислявана единствено
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем
от 163куб.м. Разходът на топлинна енергия за сградна инсталация е направен по
изчислителен път съгласно методиката, приложена към Наредба за топлоснабдяването №16-
334 от 06.04.2007г. Този разход е начисляван само през зимния отоплителен период за
времето, през което е работила отоплителната инсталация. Съдът е анализирал обстойно
двете заключения, като правилно е приел, че до имота е доставяна топлинна енергия на
стойност 462,34 лв. за процесния период, обхващащ от 01.10.2018 г. до 30.04.2020г.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че съдът не е прецизирал
доказателствата по делото, поради което исковата претенция е останала недоказана. Видно
от протокол от открито съдебно заседание, проведено на 07.10.2021г., вещите лица са били
изслушани, като същите са отговорили на зададените им допълнителни въпроси от съда и
страните. И двете експертни заключения са приети от страните. Поради това, настоящият
състав счита, че правилно съдът се възприел заключенията на СЧЕ и СТЕ и е основал
решението си въз основа на така установените факти.
Възражението на въззивника за липса на годни технически средства за измерване,
3
въз основа на които е определена дължимата сума, също е неоснователно. Видно от
съдебно- техническата експертиза на в.л.Златко Златков в абонатната станция е монтиран
уред за търговско измерване- топломер, който е преминал задължителните метролологични
проверки и е годен да се ползва за търговски измерване, като показанията му могат да се
считат за достоверни. По делото са представени и гаранционна карта на ултразвуков
топломер с № ***, монтиран в ***, свидетелства за проверка на СИ- топломер с № *** с
валидност на проверките- 11.01.2019 г. и 01.03.2021г., като настоящият въззивен състав
също намира за неоснователно възражението на въззивника, че тези документи не се отнасят
до топломера, монтиран в процесната сграда, доколкото в тях изрично е посочено мястото
на монтаж.
Възражението на въззивника, че не ползва услуги на въззиваемото дружество е
неоснователно доколкото същият ползва топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация на процесния апартамент. Съгласно Решение N: 5 от 22.04.2010 г. на КС на РБ
по к. д. N: 15/2009г. Законът за енергетиката допуска отказ от ползването на топлинна
енергия в индивидуалните имоти, като тогава собствениците и носителите на вещно право
на ползване не заплащат за потребление на топлинна енергия в тях. Отказът се изразява в
преустановяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите чрез
монтираните на тях термостатни вентили, тъй като чл. 153, ал. 5 ЗЕ не предоставя право на
потребителите да извършат физическото отделяне на отоплителните тела от сградната
инсталация. Отказ изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към
топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост не е допустим, защото
всички съсобственици трябва да поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с
експлоатацията на общите части и сградната инсталация.
Горепосоченото становище се възприема и с решение от 5 декември 2019г. на Съдът на
Европейския съюз (СЕС) по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17, с което се приема, че
българската правна уредба, която задължава собствениците на апартамент в сграда —
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент, не противоречи на правото на ЕС и в частност на правата на потребителите и
регулацията за нелоялните търговски практики.
Предвид гореизложеното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно, а подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без
уважение.
С оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски. Същият претендира направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство в размер на 200,00лв. На основание чл.78, ал.8
ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ,
съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния
случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност
на делото, ПОС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00лв. за въззивното производство.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 37/17.01.2022г., постановено по гр.д.№ 2329/2021г.
по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА С. И. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати на
„Топлофикация - Перник” АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, сумата от 100,00лв., представляваща
4
направени разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5