№ 128
гр. Перник, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720105777 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. И. Ш. срещу „Топлофикация Перник“ АД.
Ищецът твърди, че с влязло в сила решение, постановено по иск с правно основание
чл. 439 ГПК е отречено съществуването на изискуемо вземане в полза на ответното
дружество за суми, подробно посочени в исковата молба, за които е бил издаден
изпълнителен лист от 14.10.2010 г. и е било образувано изп.д. № 519/2019 г. на ЧСИ Е. Д.,
съответно изп.д. № 1697/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.. Посочва се, че в хода на висящото
исково за отричане на вземанията, в рамките на изп.д. № 1697/2021 г. принудително /чрез
запор върху трудовото възнаграждение/ му била удържана сума в общ размер на 550 лв., 475
лв. от които били преведени в полза на взискателя, а 60 лв. – отнесени за погасяване на
такси и разноски към ЧСИ. В последствие от ответника била върната сума в размер на 190
лв., 187 лв. от които били възстановени на ищеца.
При изложените твърдения, че сумите са били неправомерно събрани в полза на
взискателя, съответно – че финансовата тежест за разноските по незаконосъобразното
изпълнение следвало да бъде понесена от взискателя, а не от длъжника, се иска
„Топлофикация Перник“ да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 381,50
лева като получена от ответното дружество на отпаднало основание в рамките на изп.д. №
1697/2021 г. на ЧСИ А. В., както и сумата от 60,00 лева, представляваща невнесени
авансово такси и разноски по изп.д. № 1697/2021 г. по описа на ЧСИ А. В., ведно със
законната лихва, считано от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор. В с.з. депозира становище, с
което оспорва исковете и въвежда възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1
РС-Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за връщане на суми, събрани и преведени в
полза на „Топлофикация-Перник“ АД като взискател без основание в рамките на изп.д. №
1697/2021 г., както и за суми, събрани неправомерно от длъжника от ЧСИ А. В. за
погасяване на разноски по материално незаконосъобразното принудително изпълнение.
Основателността на иска се обуславя от доказване на първо място на извършена от
ищеца в полза на ответника престация на парична сума, получена от ответната страна без
основание, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД липсата на основание следва да е
начална. В случая квалификацията произтича от твърденията на ищеца, че изпълнението по
образуваното дело № 1697/2021 г. е било поначало незаконосъобразно, доколкото изначално
не е съществувало право на принудително изпълнение (изпълняемо право) в полза на
взискателя, поради изтекла преди образуването му погасителна давност за вземанията.
Сочените твърдения обуславят и квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на
даденото поради начална липса на основание.
Нормата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД урежда фактически състави на т. нар. „престационна
кондикция“, при която задължението за реституция възниква от даването, респ.
получаването на имуществено благо при първоначална липса на основание, при очаквано
основание, което впоследствие не се е осъществило, или когато, макар да е съществувало
към момента на имущественото разместване, то е отпаднало впоследствие с обратна сила.
По същество и трите специални фактически състави на неоснователно обогатяване
предполагат наличието на даване, съответно получаване под формата на пряко преминаване
на имуществени блага от патримониума на едно лице в имуществото на друго, като и трите
фактически състави на чл. 55, ал. 1 ЗЗД регламентират задължение за реституция на
даденото, чийто предметен обхват съвпада с този на полученото.
Възникването в полза на ищеца на вземането, предмет на насрещната претенция, се
поражда от следните материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от
патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3)
това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без
правно основание, т. е. без да е бил налице годен юридически факт, без да е съществувало
валидно правоотношение между страните.
Между страните не е спорно, а от представеното копие от съдебен акт, се установява,
че с влязло в сила на 02.04.2022 г. решение по гр.д. № 5468/2021 г. между страните е
призната недължимостта на оспорени от ищеца суми, предмет на изпълнителен лист, въз
основа на който е било образувано изп.д. № 1697/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.. Признато е
за установено, че погасителната давност за вземането, предмет на изпълнителния титул, е
изтекла преди образуване на изпълнителното дело.
В този смисъл, производството по индивидуално принудително изпълнение по ИД №
1697/2021 г. е било материално незаконосъобразно, поради липса на съществуващо към
момента на образуването му изпълняемо право.
По делото не е спорно, а от приложеното заверено копие от удостоверение от ЧСИ А.
В., ползващо се с материална доказателствена сила – арг. чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, чиито
удостоверителни изявления не се оспорват, се установява, че в рамките на образуваното
изп.д. № 1697/2021 г. от длъжника принудително е била събрана сума в размер на 550 лв.,
475 лв. от които са били преведени на взискателя, а 60 лева – отнесени към т. 26 ТТРЗЧИ,
както и 15,00 лв. за банкови преводи. От взискателя обратно е била върната сумата от 190
2
лв., като на длъжника е възстановена сума в размер на 187 лв., с удръжка 3 лв. за банкова
такса. Удостоверението е издадено във връзка с две изпълнителни дела между същите
страни – ИД 1696 и ИД 1697, като в удостоверението не е уточнено върнатата от взискателя
сума по кои дела е била отнесена. В исковата молба се твърди, че сумата от 187 лв. е била
разпределена поравно по ИД 1696 и по ИД 1697, поради което и доколкото соченото
обстоятелство не се оспорва, съдът приема, че от взискателя конкретно по изп.д. №
1697/2021 г. е възстановена сумата от 93,50 лева.
При липсата на изпълняемо право в полза на взискателя, което да е съществувало към
момента на образуване на изп.д. № 1697/2021 г. на ЧСИ А. В. изначално е липсвало
основание за принудителното събиране на сумите, респ. за разместването на имуществени
блага. Ето защо сумата от 381,50 лв. /остатъка от преведената на взискателя сума 475 лв. и
възстановената 93,50 лв./ подлежи на връщане като получена от ответника като взискател по
изп.д. № 1697/2021 г. при начална липса на основание.
В случая не е налице доброволно плащане от страна на длъжника, поради което съдът
намира, че разпоредбата на чл. 118 ЗЗД не намира приложение. В този смисъл са и Решение
№ 1483/17.08.1967 г. по гр. д. № 977/1967 г. на ВС, и Решение № 112 от 11.02.2010 г. на
ВКС, по гр. д. № 179/2009 г., в които е прието, че събраните по поискан след изтичане на
погасителната давност запор суми (какъвто е разглежданият случай) не представляват
изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД.
По отношение на останалата сума от 60,00 лева – такси по т. 26 ТТРЗЧСИ, и при
въведените в исковата молба и уточненията фактически твърдения, че финансовата тежест
за разноските по незаконосъобразното принудително изпълнение също следва да бъде
понесена от взискателя по арг. чл. 79 ГПК, както и въведените твърдения, че ответникът се е
обогатил за сметка на ищеца, съдът намира, че претенцията намира своето основание в чл.
59, ал. 1 ЗЗД.
В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът е образувал изпълнително
производство за принудително събиране на погасено по давност вземане, поради което
излага доводи, че таксите и допълнителните разноски, включително и пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, следвало да се заплатят на съдебния изпълнител не от длъжника,
а от взискателя. Спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били
необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД е трябвало да ги понесе
от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане (Решение №
587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГО, ІV ГО).
Поначало съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен когато производството бъде прекратено в хипотезите на чл. 433 ГПК /освен
поради плащане в хода на изпълнението/, какъвто е и процесният случай. В хипотезата на
проведено материално незаконосъобразно принудително изпълнение, в който случай
разноските по изпълнението следва да се понесат от взискателя. В настоящия случай
ответникът е образувал изпълнително производство за принудително събиране на погасено
по давност вземане, поради което таксите и допълнителните разноски, включително и
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, следва да се заплатят на съдебния изпълнител
от взискателя.
В случая с оглед изложените по-горе мотиви, че изпълнително дело № 1697/2021 по
описа на ЧСИ А. В. е образувано за неподлежащо на принудително изпълнение вземане,
следва да се приеме, че е налице твърдяното и поддържано от ищеца обогатяване на
ответника чрез спестяване на разходи, представляващи дължими разноски по изпълнението
и такси по ТТРЗЧСИ. В процесния случай ищецът установи, че е платил по принудителен
ред сумата от 60 лева – такси по материално незаконосъобразното изпълнително
производство, но доколкото същите е следвало да бъдат понесени от ответника, а няма
доказателства за това, същият се е обогатил за сметка на ищеца, поради което искът е
3
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
доказаните в процеса разноски за адвокатско възнаграждение и платена държавна такса.
Основателно е възражението за прекомерност на разноските, претендирани от ищеца за
адвокатско възнаграждение – по 400 лв. за всеки от двата иска или общо 800 лв., поради
което при съобразяване предмета на делото и сложността на действително извършената
работа, предвид практиката на СЕС, обективирана в 2 български дела С-427/16 и С-428/16,
съдът намира, че възнаграждението следва да бъде редуцирано до общо 400 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на В. И. Ш.,
ЕГН **********, представляван от адв. К. П., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в
размер на 381,50 лева като получена без основание от страна на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК“ АД като взискател в рамките на изп.д. № 1697/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.,
както и на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД – сумата в размер на 60,00 лева, представляваща
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ по изп.д. № 1697/2021 г. на ЧСИ А. В.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на В. И.
Ш., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 500,00 лева – разноски
пред Районен съд-Перник за адвокатско възнаграждение – 400 лв. и държавна такса в размер
на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4