Определение по дело №745/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

Година

10.6.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

05.16

Година

2013

Председател:

Секретар:

Производството по делото е по искова молба подадена от Застрахователно акционерно дружество „А. Б.” /З. „А. Б.” ЕИК ...., със седалище и адрес на управление Г. С., р-н Оборище, бУ. „К. А. Д.” № 59, представлявано от П. Й. Я, изпълнителен директор срещу Н. С. С., ЕГН *, с адрес Г. Д., У. „Б. „ №7 с цена на исковете: 42 316,65 лв. главница и 14 786,83 лв. законна лихва с правно основание чл .213 от Кодекса за застраховането.

В исковата молба се посочва, че ответницата Н. С. е лизингополучател по договор за Л. № 00939 от 15.02.2007 г., сключен между нея и „П. Л. „БГ” Е. в качеството му на лизингодател. Предмет на договора за Л. е моторно превозно средство лек автомобил марка „Фолксваген” с рег. № ВТ ..... ВА.

От своя страна „П. Л. БГ” Е. е сключило с З. „А. Б.|” договор за застраховка във формата на застрахователна полица № 1640/006/214/0000001, към който се прилагат и общи условия на застрахователя. По силата на застрахователния договор „Загуби в следствие неплащане на лизингови вноски” се покрива рискът от неиздължаване на лизингови вноски от страна на лизингополучатели на застрахованото лице и застраховката е сключена при общи условия. Ответницата е била задължена да плати цената по договора на 60 месечни лизингови вноски с размер съгласно погасителния план, неразделна част от Договора за Л.. След сключването на договора за Л. ответницата платила встъпителната вн¯ска в размер на 2 486, 92 евро и първоначалните 5 месечни лизингови вноски, съответно с настъпили падежи в периода от месец февруари до месец юни 2007 г., след което ответницата преустановила плащанията към лизингодателя.

Лизингодателят „П. Л. БГ”Е. поканил ответницата да изпълни забавените от нея плащания на лизинговите вноски, но плащане не било извършено. В резултат на това за лизингодателя се породило правото да предяви пред застрахователя претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. З. „А. Б.” било уведомено писмено за настъпилото застрахователно събитие по застраховка „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски” и завело щета № 1640/07/270-000439, като в съответствие с поетите по застрахователния договор задължения изплатило на застрахованото лице – „П. Л.” БГ Е. обезщетение в размер на 50 301,68 лв., съставляващо размера на неизплатените лизингови вноски по договора за финансов Л., включващо лизинговите вноски с настъпили падежи - целите лизингови вноски от месец юли до м. октомври 2007 г. с общ размер 2 208 евро и 51 частични лизингови вноски – само до размера на главницата, с начислен ДДС - с общ размер от 23 510, 84 евро, разпределени съгласно посочените в исковата молба падежи. С изплащането на неплатените от длъжника лизингови вноски З. „Б. А. „ е встъпило в правата на удовлетворения кредитор лизингодател , като последният е удостоверил този факт с суброгационно писмо до застрахователя. З. „А. Б.” е изпратило до ответницата покана за доброволно изпълнение, получена от нея на 13.11.2007 г. лично, но възстановяване на сумата по регреса не е последвало. Предвид това според ищеца считано от датата 24.11.2007 г. ответницата е изпаднала в забава и за З. „А. |Б.” е възникнало право да начислява лихва за забава върху размера на забавеното парично задължение.

На 19.05.2009 г. З. „А. Б.” се е разпоредило с МПС предмет на договора за Л. за сумата 19 166,67 лв. Предвид това на основание чл.76, ал.2 от ЗЗД с получената по договора за покупко-продажба на МПС цена З. „А. Б.” е погасило изцяло начислената върху забавеното парично задължение на ответницата законна лихва за забава в размер на 11 181, 64 лв. /Начислена за периода от 24.11.2007 до 19.05.2009 г и част от главницата на вземането срещу ответницата , съответстваща на 7 985, 03 лв. /. В резултата на описаното частично погасяване на паричните задължения на ответницата към З. „А. Б.” към датата 20.05.2009г. непогасено е останало парично задължение / главница/ в размер на 42 316,65 лв., върху което считано от същата дата започнала да се начислява нова законна лихва за забава. Ищецът прави искане да се осъди Н. С. С. да заплати на З. „А. Б.” сумата 42 316 ,65 лв., представляваща регресно вземане по чл.213 от Кодекса за застраховане за заплатено застрахователно обезщетение на застраховано лице – „П. Л. БГ” Е. - по покрит застрахователен риск – неплащане на лизингови вноски – по полица № 1640/006/218/0000001; да плати на З. „А. Б.” сумата от 14 786, 83 лв. , представляваща законните лихви върху главницата по т.2 по-горе, начислена за периода от 20.05.2009 г. до 05.09.2012 г.; да заплати на З. „А. Б.” и законните лихви от подаване на иска до окончателното изплащане на сумата и направените разноски , включително и разноските за адвокатско възнаграждение.

Препис от исковата молба е изпратен на ответника, който в срок е подал писмен отговор. Н. С. С. счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не е приложен целия договор за Л.. Счита предявения иск за допустим, разгледан по същество, неоснователен.Според ответницата твърденията изложени в исковата молба частично отразяват фактическите отношения между страните. Оспорва твърдението, че ответницата е заплатила само първоначалната вноска в размер на 2486,92 евро и първоначалните пет месечни вноски. Оспорва твърдението на ищеца да са й изпратили покана за доброволно изпълнение към месец 06.2007 г и твърдението, че не било извършено плащане след месец 06.2007 г. Оспорва твърдението, че не е изпълнила задължението си за плащане или връщане на МПС след изпратената й от З. „А. Б.” покана за доброволно изпълнение от 05.11.2007г. Ответницата прави възражения за погасяване по давност за претенциите за главница, представляващо обезщетение в размер на 42 316, 65 лв., регресно вземане по чл. 213 от Закона за застраховане за изплатено застрахователно обезщетение на застраховано лице „П. Л.” БГ, като се позовава на разпоредбата на чл. 111, б.”Б” от ЗЗД. Твърди, че ищецът и „П. Л. БГ” Е. са некоректна страна по договора за Л.. Твърди, че ответницата е изплатила задълженията си произтичащи от прекратения договор за Л. и моли да се отхвърли исковата молба, като се присъдят в полза на ответницата направените съдебни и деловодни разноски. Моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. С оглед събраните по делото доказателства и разпределение на доказателствената тежест в процеса счита,че не е установено, че предявеният иск е основателен и доказан. Тъй като предявеният иск е с правно основание чл. 213 от КЗ, съгласно трайната практика, за да е налице суброгационно право, елементите на фактическия състав са следните: Първо, да е налице възникване на застрахователно събитие, което да съставлява покрит риск по застрахователен договор и изплащане на застрахователно обезщетение. Трябва да е налице встъпване и установяване на вредата, причинител, размера и механизма на настъпването. В конкретния случай не е установено да са налице тези предпоставки, за да се ангажира регресната отговорност. По делото са приети договор за застраховки и общи условия, както и цялата кореспонденция между ищеца и лизингодателя, от която се установява, че в нарушение на добрите търговски практики и в нарушение на общите условия, не са изпълнение юридическите факти обуславящи наличието и реализирането на регресната отговорност. Подробни мотиви излага в писмена защита, която представя. Моли да се присъдят в полза на ответницата направените разноски по делото, за което представя списък.

Ответницата е предявила молба за привличане на трето лице – помагач „П. Л. БГ” Е. – Г. С. като предявява обратен иск против ответника „П. Л. БГ”, който да бъде разгледан при условията на евентуалност, ако е уважен предявения от З. „А. Б.” да бъде осъдено третото лице – помагач, привлечено на основание чл.219, ал.1 от ГПК и ответник по обратния иск да върне на Н. С. С. сумата 2 208, 00 евро, представляващи размера на заплатените лизингови вноски с настъпил падеж за периода от м. 07 до м. 10.2007 г., поради отпаднало основание , ведно със законната лихва върху тази сума от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

Постъпила е допълнителна искова молба от ищеца, със становище по доказателствата.

Постъпил е отговор на исковата молба от „П. Л. БГ „Е. със становище, че предявения от Н. Събчев иск е допустим, но по същество, същият е неоснователен. В отговора си излага подробно възраженията по предявения иск, а именно: Счита обратния иск за неоснователен, тъй като претендираните суми са погасени по давност. В отговора се конкретизира разпределението на постъпилите суми от извършените преводи. Заема се становище да се отхвърлят предявените срещу „П. Л. БГ” предявения обратен иск и да се осъди Н. С. да му заплати направените разноски. Допълнителната искова молба е изпратена на Н. С., която е подала в срок допълнителен отговор.

С определение от 20.12.2012 г. в закрито съдебно заседание съдът е приел исковата молба за редовна и предявения иск за допустим. Извършена е редовна размяна на книжа, приет е за разглеждане предявеният обратен иск. На третото лице е изпратен препис от обратния иск и са изпълнение разпоредбите на закона по размяната на книжата.

„П. Л. БГ” Е. Г.С. е представил в срок отговор на исковата молба,в който заема становище,че предявения от Н. С. обратен иск е допустим,но по същество е неоснователен. Прави възражение ,че претендираните суми са погасени по давност.Прави искане да се отхвърли предявения иск срещу „П. Л. БГ” Е. и се осъди Н. С. да заплати направените разноски.

Великотърноският окръжен съд като разгледа предявените искове,взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,приема за установено следното:

Безспорно е в процеса, че ответницата Н. С. е лизингополучател по договор за Л. № 00939 от 15.02.2007 г., сключен между нея и „П. Л. „БГ” Е. в качеството му на лизингодател. Предмет на договора за Л. е моторно превозно средство лек автомобил марка „Фолксваген” с рег. № ВТ ...ВА. „П. Л. БГ” Е. е сключило с З. „А. Б.” договор за застраховка във формата на застрахователна полица № 1640/006/214/0000001, към който се прилагат и общи условия на застрахователя . По силата на застрахователния договор „Загуби в следствие неплащане на лизингови вноски” се покрива рискът от неиздължаване на лизингови вноски от страна на лизингополучатели на застрахованото лице и застраховката е сключена при общи условия. Ответницата е била задължена да плати цената по договора на 60 месечни лизингови вноски с размер съгласно погасителния план, неразделна част от Договора за Л..

Лизингодателят „П. Л. БГ”Е. поканил ответницата да изпълни забавените от нея плащания на лизинговите вноски с нотариална покана,получена от ответницата на 25.06.2007г.,с която се отправя покана до ответницата да заплати на лизингодателя сумата 3101,90лв.дължими вноски по договора за Л..

З. „А. Б.” било уведомено писмено за настъпилото застрахователно събитие по застраховка „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски” и завело щета № 1640/07/270-000439, като изплатило на застрахованото лице – „П. Л.” БГ Е. обезщетение в размер на 50 301,68 лв., съставляващо размера на неизплатените лизингови вноски по договора за финансов Л., включващо лизинговите вноски с настъпили падежи - целите лизингови вноски от месец юли до м. октомври 2007 г. с общ размер 2 208 евро и 51 частични лизингови вноски – само до размера на главницата, с начислен ДДС - с общ размер от 23 510, 84 евро, разпределени съгласно посочените в исковата молба падежи.

С изплащането на неплатените от длъжника лизингови вноски З. „Б. А. „ встъпило в правата на удовлетворения кредитор лизингодател , като последният е удостоверил този факт с суброгационно писмо до застрахователя. З. „А. Б.” е изпратило до ответницата покана за доброволно изпълнение, получена от нея на 13.11.2007 г. лично.В поканата от ответницата се иска заплащане на сумата 45983,21лева или ответницата доброволно да предаде посочения лек автомобил,предмет на договора за Л. в десетдневен срок от получаване на поканата.Поканата е получена от ответницата на 13.11.2007г. с известие за доставяне.

Предвид това според ищеца считано от датата 24.11.2007 г. ответницата е изпаднала в забава и за З. „А. |Б.” е възникнало право да начислява лихва за забава върху размера на забавеното парично задължение.

Ответницата оспорва посоченото в исковата малба,че била заплатила само първоначалната вноска в размер на 2486,92 евро и първоначалните 5 месечни вноски от м.2 до м.6 /вкл./2007г.и че не било извършено плащане след месец юни 2007г. Според ищеца след сключването на договора за Л. ответницата платила встъпителната вноска в размер на 2 486, 92 евро и първоначалните 5 месечни лизингови вноски, съответно с настъпили падежи в периода от месец февруари до месец юни 2007 г.

Относно извършените плащания от страна на ответницата съдът приема по заключението на съдебно-счетоводната експертиза,че по договора за Л. ответницата е заплатила на „П. Л. БГ” Е. общо сумата 16 895,97лв.,като за периода месец юли – месец октомври 2007г. има неизплатени общо 4 042,16лв.

От страна на „П. Л. БГ” Е. е отправена до ответницата нотариална покана за заплащане в срок от седем дни сумата 3101,90лв.,връчена на ответницата на 25.06.2007г.

Ищецът е отправил до ответницата покана за доброволно изпълнение на регресна претенция ,получена от ответницата по известие за доставяне на 13.11.2007г.В покана изх.№ 8266 от 05.11.2007г. ищецът уведомява ответницата,че съобразно разпоредбата на чл.213 т.1 от Кодекса за застраховането е извършил плащане на 28.10.2007г. , встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и отправя покана до ответницата да заплати сумата 45983,21лева или доброволно да предаде на ищеца посочения лек автомобил,предмет на посочения лизингов договор в десетдневен срок от получаването на поканата.Срокът за доброволно изпълнение по поканата е изтекъл на 24.11.2007г.

На 27.12.2007г. ответницата предала на ищеца процесния лек автомобил,за което бил съставен приемо-предавателен протокол.Предаването на автомобила е извършено в присъствието на вещо лице към ищеца,свидетелят Йордан Тодоров Радославов,който потвърждава това в показанията си .Връщането на автомобила станало по писмено искане на ищеца,както посочва в показанията си свидетеля Й. С. Д..

При така установените факти по делото,съдът приема от правна страна следното:

При установените договорни отношения между страните, съгласно погасителния план ответницата е следвало да заплати на лизингодателя общо за целия период сумата 67732,41лв.Размерът на неиздължената част от сумата, изчислена на база на погасителния план за целия период на договора е 59919,85лв.Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза размерът на неиздължената сума за главница и невнесени вноски по лизинговия договор от страна на ответницата е 50025,36лв.За периода юли-октомври 2007г. ответницата има неизплатени вноски към лизингодателя за 4042,16лв.За периода месец ноември и месец декември 2007г. ответницата има неизплатени суми към ищеца в размер на 2704,02лв.

Лизингодателят не е заявил към ответницата едностранно прекратяване на договора за Л. или искане за доброволно предаване на автомобила,негова собственост.В поканата от страна на ищеца до ответницата за доброволно изпълнение на регресна претенция е заявено от страна на ищеца искане до ответницата да му заплати в десетдневен срок от получаването на поканата посочената сума или да му предаде доброволно лекия автомобил.

Ответницата е предала на ищеца доброволно лекия автомобил на 27.12.2007г.,съгласно приетия като доказателство приемо-предавателен протокол и показанията на свидетелите.

Следователно от този момент нататък ответникът по делото не е дължал заплащане на лизингови вноски на лизингодателя „П. Л. БГ и не може да се говори за неизпълнение от негова страна поради неплащане на вноска за месеците след 15.12.2007г. ,когато е падежа на последната вноска по погасителния план преди прекратяването на договора.

По силата на договора за застраховка лизингодателят е имал право да получи от застрахователя обезщетение в размер на дължимите и просрочени вноски до 15..12.2007г

Според погасителния план размера на месечната вноска е 1 352,01 лв., а за двата месеца, дължимото обезщетение е общо 2704,02 лв. При действието на договора за лизинт ответницата не е заплатила дължими суми в размер на 4042,16лв. на лизингодателя „П. Л. БГ”Е., за които застрахователното сълбитие също е настъпило.Следователно ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца общо сумата 6746,18лв., като искът за разликата до предявения размер 42316,65лева главница и 14786,83 лева законна лихва,следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. С неизпълнение на задълженията по лизинговия договор от страна на лизингополучателя е настъпило застрахователното събитие, респективно възникнало е задължението на ищеца да заплати застрахователно обезщетение. С изплащане на същото съгласно чл.213 КЗ и чл.74 ЗЗД той се суброгира в правата на удовлетворения кредитор спрямо лизингополучателя да размера на платеното обезщетение. Това, обаче, не означава автоматично, че може да получи от лизингополучателя всичко, което е платил по застрахователния договор. Лизингополучателят не е обвързан от този договор и от него не може да се претендира повече, отколкото дължи по самия лизингов договор. Респективно застрахователят встъпва в правата, които застрахованият е имал по лизинговия договор.

Над този размера застрахователят е изплатил обезщетение, което не е било дължимо по силата на застрахователния договор и чл. 208,ал.3 от Кодекса за застраховането. Неговите регресни права не могат да се разпростират върху недължимо извършена престация по застрахователния договор.

На 19.05.2009 г. З. „А. Б.” се е разпоредило с МПС предмет на договора за Л. за сумата 19 166,67 лв.

Лизинговият автомобил е бил върнат от ответницата и тя е преустановила неговото ползване, като автомобилът е бил предаден на застрахователя З. „А. Б.” на основание издаденото от ищеца писмо и следва да се приеме, че от момента на предаване на лизинговата вещ във владение на ищеца, респ. преустановяване на ползването й от ответницата, облигационните отношения във връзка с договора за Л. са били преустановени. От доказателствата по делото е установено,че предаването на автомобила е станало на 27.12.2007г.

Разпореждането с лизинговото имущество от страна на лизингодателя след прекратяване на договора според настоящия състав е ирелеватно за спора. Тъй като договорът е прекратен преди договорения срок, лизингодателят си е върнал вещта, не е губил правото на собственост и е бил свободен да се разпореди с нея както намери за добре.

С плащането, ищецът не е придобил правото на собственост върху автомобила и именно по тази причина продажбата на вещта е извършена от лизингодател”П. Л. БГ”Е. – продавач по Договора за покупко-продажба на МПС от 20.03.2009г. който е получил и продажната цена. Дали тази сума е постъпила по сметка на ищеца З.„А. Б.” и ако „да” на какво основание, е предмет на вътрешни отношения между него и лизингодателя, но липсва каквото и да било законово основание с тази сума да бъде обвързана отговорността на ответника.

Предвид изложеното Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

Осъжда Н. С. С. ЕГН * с адрес Г.Д., У.Б. № 7 да заплати на Застрахователно акционерно дружество „А. Б.” ЕИК ...., със седалище и адрес на управление Г. С., р-н Оборище, бУ. „К. А. Д.” № 59, представлявано от П. Й. Я., изпълнителен директор сумата 6746,18лв./шест хиляди седемстотин четиридесет и шест лева и осемнадесет ст./, на осование чл. 213 от Кодекса за застраховането представляваща изплатено застрахователно обезщетение по силата на договор за имуществена застраховка „финансови загуби при договор за Л.”, сключен с”П. Л. БГ” Е., заедно със законната лихва върху тази сума, считано датата на предявяване на иска – 10.09.2012 г. до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 213 от Кодекса за застраховането в останалата част - за осъждане на ответника да заплати на ищеца разликата от 6746,18лв./шест хиляди седемстотин четиридесет и шест лева и осемнадесет ст./до 57103,48лв./петдесет ис едем хиляди сто и три лева и четиридесет и осем ст./

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „А. Б.” ЕИК ..., със седалище и адрес на управление Г. С., р-н Оборище, бУ. „К. А. Д.” № 59, представлявано от П Й. Я., изпълнителен директорда заплати на Осъжда Н. С. С. ЕГН * с адрес Г.Д., У.Б. № 7 сумата 1675,53лв./хиляда шестстотин седемдесет и пет лева и петдесет и три ст./ разноски по делото,съобразно уважената и отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: