МОТИВИ
към Решение № 212 от 13.09.2016 г. на
Районен съд – Хасково, постановено по АНД № 960 по описа за 2016 година.
С Постановление за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание от 08.08.2016 г. на прокурор
при Районна прокуратура – Хасково е внесено в съда предложение, обвиняемият П.И.Х.
*** да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а от НК, за престъпление по чл. 313, ал. 1 от
Наказателния кодекс - за това, че на 06.03.2015 г., в град Хасково, пред
служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, потвърдил неистина
в писмена декларация, която по силата на чл. 8, ал. 2 от Закона за българските
лични документи и чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични
документи, приет с ПМС № 13/08.02.2010 г., обн. ДВ, бр. 12 от 12.02.2010 г., се
дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно, че СУМПС № *********, издадено на негово име е
изгубено.
В съдебно заседание пред Районен съд –
Хасково, РП – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител, който да
заяви становище по внесеното предложение за освобождаване от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание.
Подсъдимият П.И.Х., редовно призован,
се явява лично и заявява, че разбира обвинението и се признава за виновен по
него. В хода на съдебните прения посочва, след като му били взели книжката в
Република Турция, останал без работа и когато връщането на документа за
забавило се решил на процесната постъпка, за която много съжалявал. В дадената
му възможност за последна дума моли за налагане на наказание в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият П.И.Х. е роден на *** ***,
същият е българин по произход, български гражданин, вдовец, със средно
специално образование, работи като шофьор в „Цветков“ ЕООД, град Хасково, с
адрес за призоваване в страната: с. ********************.
Видно от приложената по делото
Справка за съдимост, рег. № 223, издадена от Районен съд – Димитровград на 06.04.2016
г. подсъдимият П.И.Х. не е осъждан, към
датата на процесното деяние, след като е реабилитиран по право за осъждането си
по НОХД №196/1982 г. по описа на РС - Хасково и няма данни да е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК с налагане на
административно наказание. Срещу него няма регистрирани криминални и противообществени
прояви и нарушения на обществения ред, ползва се с добро име сред съседите и не
поддържа контакти с лица от криминалния контингент, според събраните в хода на
разследването характеристични данни. Трудови доходи получава в размер на 440
лева, месечно, не притежава недвижими имоти, има регистрирано на негово име МПС
– товарен автомобил марка „Волво“ с рег. № ********, според отбелязаното в
попълнената декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
Установено в
хода на досъдебното производство е, че подсъдимият П.И.Х. ***, бил
правоспособен водач на МПС и се водел на отчет в ОД на МВР, сектор „Пътна
полиция“ гр.Хасково. На 03.02.2009 г. му било издадено Свидетелство за управление
на моторно превозно средство (СУМПС) № *********, за категории „В“, „С“, „D“,
„BE“, „СЕ“, „DE“, „Ткт“ и „М"“със срок на валидност до 03.02.2019 г.
Подсъдимият П.И.Х. *** работел като
професионален шофьор и работата му била свързана с управление на тежкотоварен
камион и пътувания в Русия, Турция, Иран и Ирак. През есента на 2014 г. подс. Х. изпълнявал
курс от Иран към България. На територията на Р. Турция бил спрян от пътни
полицаи, които му извършили проверка за алкохол и техническото средство отчело
наличие на алкохол в кръвта му. По тази причина турските органи на полицията
съставили срещу подс. П.Х. акт и отнели българското СУМПС № *********, издадено
на негово име за срок от 6 месеца. Подсъдимият, поради характера на работата си
обаче, имал нужда от свидетелство за управление на моторно превозно средство
(СУМПС).
Поради тази причина, на 06.03.2015 г.,
подсъдимият П.И.Х. се явил в Сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР - Хасково. Искал
да подаде заявление за издаване на ново свидетелство за управление на МПС, като
посочи за причина изгубване на свидетелството му за управление на МПС, въпреки,
че това не отговаряло на истината. Като част от процедурата в нарочна и изрична
декларация изискуема по чл.160 от ЗДвП, посочил, че свидетелството му за управление
на МПС било изгубено. Декларирал още, че обичайното му местопребиваване също не
е в друга държава членка на ЕС. Попълнил и процесната декларация, изискуема се
по силата на чл. 8, ал. 2 от ЗБЛД и чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на
българските лични документи, приет с ПМС № 13/08.02.2010 г., обн. ДВ, бр. 12 от
12.02.2010 г., като вписал в нея, че е изгубил цитираното Свидетелство за управление
на МПС №*********. На същата дата - 06.03.2015г., в град Хасково, посочените
декларации, попълнени и подписани от подсъдимия, били подадени пред служител от
Сектор „ПП“ при ОДМВР - Хасково, заедно със Заявление за издаване на документ
за самоличност. Въз основа на подадените документи, на 10.03.2015г. на издадено
от ОД на МВР - Хасково ново СУМПС с № ********* със срок на валидност 5 години.
С преписка с изх. № КО-31-776/18.06.2015г.
и опис към нея от Посолството на Република България в Анкара, Република Турция,
СУМПС № *********, издаден на името на П.И.Х. ***, било върнато на ГД „НП“, а
оттам било изпратено в сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР гр.Хасково, където подсъдимият
се води на отчет. Така се установила неистинността на декларацията, подписана
от подсъдимия, което обстоятелство е установено и въз основа на заключението на
вещото лице по назначената в хода на производството почеркова експертиза.
Изложената дотук фактическа
обстановка е категорично установена от представените по делото писмени
доказателства, посочени на съответното място по – горе и въз основа на
заключението на вещото лице по назначената в хода на производството съдебно –
графологическа експертиза, което се възприема от съда изцяло като компетентно и
безпристрастно изготвено и от обясненията на подсъдимия, респ. показанията на
разпитаните сеидетели, приобщени по съответния ред в съдебна фаза.
С оглед изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че при така констатираната фактическа обстановка и след
обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на престъпното деяние, представителят на държавното обвинение е
направил законосъобразен извод, че подсъдимият е осъществил деяние, субсумирано
под състава на престъпление по чл. 313, ал. 1 от Наказателния кодекс, поради
следните доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на
престъпление, предвиден в цитираната разпоредба, за което на подсъдимия е било
повдигнато обвинението, с предложение да бъде признат за виновен по него и
съответно – освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, респ.
деянието да е довършено от обективна страна, е необходимо деецът да е извършил
лъжливо документиране в частен документ в своя полза, а именно чрез
потвърждаване на неистина или затаяване на истина в писмена декларация, която
по силата на закон, указ или Постановление на Министерски съвет се дава пред
орган на властта за удостоверяване на
някои обстоятелства.
По делото се установи, че подсъдимият
П.И.Х. ***, на посочените в акта на прокуратурата дата и място, пред служител
на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Хасково, в писмена декларация, която
по силата на чл. 8, ал. 2 от Закона за българските лични документи и чл. 17,
ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с ПМС №
13/08.02.2010 г., обн. ДВ, бр. 12 от 12.02.2010 г., се дава пред орган на
властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, вписал факт, а
именно, че СУМПС № *********, издадено на негово име е изгубено. С оглед така възприетата от съда и категорично
установена фактическа обстановка, еднопосочна с изложената в постановлението на
РП - Хасково, недвусмислено се налага извод, че твърденията на прокуратурата,
обосноваващи виновно поведение на дееца и съставомерност на същото по чл. 313,
ал. 1 от НК се доказват по несъмнен начин. От обективна страна изпълнителното
деяние на подсъдимия е осъществено чрез действие – вписване на обстоятелства,
които подлежат по силата на закона на удостоверяване откъм тяхната истинност в
подадена писмена декларация. Следва да се приеме, че деянието е осъществено в първата предвидена в
нормата на чл. 313, ал. 1 НК форма – потвърждаване на неистина, тъй като с
използване на израза „изгубено”, подсъдимият е имал предвид чисто логически и
езиково погледнато, че вещта, в случая документът, се намира на неизвестно за
него място, вследствие под въздействието на неопределен и неизяснен източник,
като е дал предположение за естеството на причините за това – изгубване на
документа, съзнавайки, че това му изявление не съответства на обективната
истина. То не съответства на обективната истина, тъй като деецът е бил наясно, а
се и установява от писмените доказателства по делото, както по какви причини
свидетелството му за управление на МПС не е в негово държане – защото е било отнето
от властите на Република Турция, така също къде се намира то, а именно у властите
на посочената държава и на какво основание този документ му е отнет – за
извършено закононарушение при управление на МПС в Република Турция след
употреба на алкохол. Следователно изявлението му в подадената писмена
декларация, не само обективно не съответства на истината и поради това следва
да са приеме като потвърждаващо неистина, а така също това несъответствие е било
съзнавано и от подс. Х.. Последното пък от своя страна обосновава и преценката,
че от субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл. Същият
освен това е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните
му последици и е целял тяхното настъпване.
На
следващо място, не се поставя под съмнение и възприетото в акта на държавното
положение виждане, че в конкретната хипотеза с подаване на процесната
декларация, чието авторство не се оспорва от подсъдимия пред служители на
Сектор „ПП” към ОД МВР – Хасково, същата е депозирана пред орган на власт по
смисъла на чл. 93 т. 2 от НК. Съгласно цитираната разпоредба „орган на власт”
са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на
съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването
на властнически функции, а според чл. 1 ал. 2 от ЗБЛД, българските лични
документи се издават от Министерството на вътрешните работи, Министерството на
външните работи, Министерството на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и Министерството на отбраната, съобразно предоставената им
компетентност по този закон, което установява по положителен начин и другата обективна
предпоставка за съставомерност на деянието по чл. 313, ал. 1 НК - декларацията
да се дава пред орган на власт.
За извършеното от подсъдимия П.И.Х.
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до три години
или глоба от сто до триста лева. С престъплението не са нанесени имуществени
вреди. Подсъдимият до момента не е осъждан към датата на деянието, с оглед
настъпилата реабилитация и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на глава VII от НК. Съдът счита, че
са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, като същевременно не
се установи наличието на визираните в ал. 7 на чл. 78а НК законови пречки за
това.
При индивидуализацията на
административното наказание, което следва да бъде наложено на дееца, съдът
намира, че определянето на „глоба” в размер, съобразно законовия минимум, а
именно 1000 лева, ще бъде в съответствие с данните за личността на подсъдимия –
същият е с чисто съдебно минало, добри характеристични данни и съобразено с
материалното му състояние. Така наложеното административно наказание се явява и
в синхрон с изискванията на закона от гледна точка на доказателствения материал
по делото и житейската справедливост, както и с оглед обществената опасност на
деянието и дееца, във връзка с горепосочените смекчаващи отговорността
обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност. С него в най – пълна степен биха
се постигнали целите на личната и генерална превенция заложени в закона, а с
факта, че същото макар и да е по вид „глоба” по своя характер е административно
наказание, а не санкция по НК и с налагането му подсъдимият, от гледна точка на
въпроса за неговата съдимост, е поставен в по – благоприятно положение,
независимо от размера на това наказание, предвид липсата на основание за
приложение на нормата на чл. 78а, ал. 5 НК. Последното се мотивира с възприетото законодателно разрешение в
разпоредбата на чл. 313, ал. 1 НК, където действително е предвидена възможност
за налагане на наказание „глоба” и размерът на същото е определен в диапазона
от 100 до 300 лева, но в случая алтернативно предвиденото наказание по вид е
„лишаване от свобода”. То по своя характер е по – тежко от наказанието „глоба”,
следователно не са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл. 78а, ал. 5 от НК при определяне размера на административното наказание
„Глоба”.
С оглед
признаването му за виновен, явяващо се материалноправната предпоставка по чл.
189, ал. 3 НПК, подсъдимият П.И.Х., въпреки, че бе освободен от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК, бе осъден да заплати по сметка на ОД на
МВР – Хасково направените в хода на досъдебното производство разноски за заплащане
възнаграждение на вещо лице в размер на 105.19 лева, а по сметка на РС –
Хасково – сумата в размер на по 5.00 лева ДТ при всяко служебно издаване на
изпълнителен лист.
На
основание чл. 112, ал. 4 НПК, приобщеното като веществено доказателство по
делото: СУМПС № *********, издадено на името на П.И.Х., ЕГН:********** бе
постановено да се предаде на разпореждане на заинтерисованото учреждение в
случая Сектор ПП при ОДМВР - Хасково и конкретно на Началника на Сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР – Хасково.
Мотивиран
така Хасковският районен съд постанови решението си.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г. Д.