Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260496
Година 30.12.2020
Град Стара Загора
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На единадесети ноември Година 2020
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 978 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Ф.“ Е. твърди в
исковата си молба, че по
заявлението му било образувано ч.гр.д. № 223/2020 г. на ЯРС, който на
24.02.2020 г. го уведомил, че ответникът подал в срок възражение срещу
издадената по същото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и в законовия срок
подавал исковата си молба. В качеството си на продавач, доставил заявено му от
ответника - купувач количество препарати за растителна защита, описани в
издадената му фактура № **********/22.05.2019 г., на обща стойност 2065.20 лева
с ДДС. Съгласно постигнатата уговорка, отразена в тази фактура, крайният срок
за плащането й бил 31.07.2019 г., но в рамките му ответникът не я платил. С
оглед запазване на добрите им отношения му изпратил писмо - покана с изх. №
19-86/28.08.2019 г., което той получил на 29.08.2019 г., но и до момента нямало
плащане. Поради това претендирал и лихва за забава в размер на 103.83 лева,
изчислена за периода от падежа на 31.07.2019 г. до подаване на заявлението на 27.01.2020
г. Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца сумата от 2065.20 лева за главница от неплатена цена на доставени
препарати за растителна защита по фактура № **********/22.05.2019 г., със
103.83 лева мораторна лихва от 31.07.2019 г. до 27.01.2020 г., и законна лихва
върху главницата от 27.01.2020 г. до изплащането й, за които парични задължения
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 223 описа за 2020
г. на Я. районен съд. Претендира за сторените по настоящото и заповедното
производства разноски.
Ответникът „Б.“ Е.,
редовно призован, не е подал отговор, не изпраща представител и не взема
становище по предявените искове.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
За процесните вземания
ищецът е подал на 27.01.2020 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу ответника. За разглеждането му е било образувано
приложеното ч.гр.д. № 223/2020 г. на ЯРС, по което на 28.01.2020 г. е издадена
исканата заповед, срещу която на 13.02.2020 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК,
ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, а на 28.02.2020 г., в срока по
чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове, които поради
това се смятат предявени на 27.01.2020 г., когато е подал в съда заявлението си
за издаване на заповедта срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).
От представената от
ищеца и неоспорена от ответника фактура № **********/22.05.2019 г. се
установява, че на датата й страните са сключили договор за търговска продажба
на посочените в нея препарати за растителна защита, материализиран в същата
фактура (л. 6). Този договор представлява търговска сделка (чл. 286, ал. 1 и 3 ТЗ). Ищецът е изпълнил договорното си задължение по същата сделка/договор по чл.
187, изр. 1 ЗЗД, във
вр. с чл. 288 ТЗ, като на 22.05.2019 г. предал на ответника продадените му с
тази фактура препарати за растителна защита, на цена от 2065.20 лева (л.
46). Тези обстоятелства се установяват несъмнено от тази
представена от ищеца и неоспорена от ответника фактура, преценена съвкупно с т.
Б-3 от заключението на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза,
което съдът възприема изцяло, поради неоспорването му от страните и липсата на
противоречие с останалите доказателства (чл. 202 ГПК).
От същото се установява, че фактурираните в тази фактура препарати, са
доставени от ищеца на ответника на датата на издаването й, като същата ищецът след
това е и осчетоводил редовно в счетоводството си, в месеца на издаването й,
като вземане за стойността й към ответника, след което е вписал същата в
дневника си за продажби и декларирал в справката си декларация по ЗДДС (чл.
182, изр. 2 ГПК и чл. 55, ал. 1 ТЗ).
Понеже страните са
уговорили във фактурата падеж за плащането й – 31.07.2019 г., цената от 2065.20
лева на доставените с нея препарати, ответникът е следвало да плати на ищеца най-късно
на този ден/падеж за плащането й (чл. 327, ал. 1 ТЗ). При това положение
тежестта да докаже по делото, че е изпълнил точно това свое насрещно изискуемо
парично задължение по чл. 327, ал. 1 ТЗ и е платил на ищеца тази цена на посочената
дата за плащането й, лежи по делото върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК). По
делото обаче той не представи и лисват доказателства да е платил същата до
приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК). Нещо
повече. Неплащането й се установява и от т. Б-4 на ЗСИЕ (л.
46). При това положение, по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест, съдът намери за несъмнено установено
по делото, че ответникът не е платил на ищеца тази цена до приключване на
съдебното дирене, въпреки настъпването на 31.07.2019 г. на уговорения във
фактурата падеж за плащането й. Това му неизпълнение е виновно, защото по
делото няма данни да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във
вина (чл. 81 ЗЗД). Поради това е възникнало и съществува претендираното от
ищеца с предявения главен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК негово вземане за същата
цена от 2065.20 лева по тази фактура (чл. 235, ал. 3 ГПК и т.
9 от ТР 4-2014-ОСГТК). Поради това следва да се признае за
установено по отношение на ответника, че я дължи на ищеца, заедно със законната
лихва от подаване на заявлението в съда на 27.01.2020 г. до изплащането й (чл. 422,
ал. 1 ГПК).
Уговореният във
фактурата падеж за плащането на тази цена е настъпил на 31.07.2019 г., а по делото
се установи, че ответникът не я е платил до приключване на съдебното дирене. Поради
това на следващият ден 01.08.2018 г. е изпаднал и в забава да я плати (чл.
84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). От този ден на своята
забава, а не както неправилно я претендира ищецът от падежа, ответникът му дължи
и мораторна лихва за обезщетяването й, в размер на законната лихва (чл. 86, ал.
1 ЗЗД). От този ден на забавата си до подаване на заявлението в съда на 27.01.2020
г., вещото лице е изчислило тази лихва в т. Б-5 на ЗСИЕ, от която е видно, че ответникът
дължи на ищеца такава лихва в размер на 100.97 лева, до който размер и за който
период поради това следва да се уважи, като основателен, акцесорния иск на
ищеца по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуването й, а в останалата му част, над
тази сума до претендираната с него по-голяма от 103.83 лева и за периода от
31.07.2019 г. до 01.08.2019 г. - отхвърли, като неоснователен (чл.
86, ал. 1 ЗЗД). Други релевантни доказателства, които да навеждат на
изводи, различни от посочените, съдът намери, че няма представени по делото.
При този изход на
делото, сторените от ищеца разноски за същото в общ размер от 623.38 лева (от
които 43.38 лева внесена за същото д.т. до този дължим се размер, 100 лева
внесено възнаграждение за вещото лице и 480 лева платено адвокатско
възнаграждение), следва да се възложат в тежест на ответника, съразмерно с
уважената част от исковете или сумата от 622.56 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). При
този изход на настоящото дело, сторените от ищеца в заповедното производство
разноски в общ размер от 643.38 лева (от които 43.38 лева
внесена за същото д.т. до този дължим се размер и 600 лева платено адвокатско
възнаграждение), също следва да се възложат в тежест на ответника
съразмерно с уважената част от исковете по делото или сумата от 642.53 лева
(чл. 78, ал. 1 ГПК и т. 12 ТР 4-2014-ОСГТК). При този изход на делото и
ответникът има право да иска присъждане на сторените в настоящото и в
заповедното производство разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете (чл.
78, ал. 3 ГПК и т. 12 ТР 4-2014-ОСГТК). В делото обаче няма данни той да е
сторил разноски, нито е налице негово искане за присъждането им, поради което такива
не му се присъждат (чл. 78, ал. 3 ГПК и т. 12 ТР 4-2014-ОСГТК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Е., с ЕИК -, със
седалище и адрес на управление -, че дължи на „Ф.“ Е., с ЕИК -, със седалище и
адрес на управление -, сумата от 2065.20 лева за главница от неплатена цена на
доставени препарати за растителна защита по фактура № **********/22.05.2019 г.,
със 100.97 лева мораторна лихва от 01.08.2019 г. до 27.01.2020 г., и законна
лихва върху главницата от 27.01.2020 г. до изплащането й, за изпълнение на
които парични задължения е издадена заповед № 68/28.01.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 223 по описа за 2020
г. на Я. районен съд, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск по чл.
422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземането за мораторна лихва, В ОСТАНАЛАТА МУ
ЧАСТ, над сумата от 100.97 лева до претендираната 103.83 лева, и за периода от
31.07.2019 г. до 01.08.2019 г.
ОСЪЖДА
Б. Е. с п.с., да заплати на „Ф.“ Е. с п.а., сумата от 622.56 лева за разноски
по настоящото дело и сумата от 642.53 лева за разноски по заповедното частно
гражданско дело № 223 по описа за 2020 г. на Я. районен съд, съразмерно с
уважената част от исковете по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: