РЕШЕНИЕ
№ 1914
гр. Пловдив, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330105720 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Образувано по предявени от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, против Е. К. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване на
паричните притезания, за които е издадена Заповед № 303/15.01.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 467/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав, а именно: сумата от в
размер на 1 236, 68 лв. - главница, представляваща стойност на топлинна
енергия, доставена за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. по партидата
на длъжника с клиентски № *** за обект с ИТН ***, находящ се ***, както и
обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва
за периода от 02.07.2019 г. до 13.01.2021 г. в размер на 99, 25 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 14.01.2021 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали
всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
1
изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да
заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден
обект, находящ се в ***. Твърди, че за процесния период е доставена
топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение, е
разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия на стойност от 1
236, 68 лв., представляваща топлинна енергия за отопление на стойност от
800, 74 лв., топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване от 304, 60 лв.
и топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация на стойност от 110, 96
лв. В посочената сума била включена и услуга за дялово разпределение от 20,
38 лв. Сочи, че поради извършено прихващане претендират частично
заплащане по фактура № **********, в размер от 13, 33 лв. Твърди, че
начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена
съобразно с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове.
Доставената услуга на посочената стойност, не била заплатена, поради което
и длъжникът е изпаднал в забава. Моли се за установяване със силата на
пресъдено нещо, на паричните притезания, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира
присъждане на разноските, сторени в заповедното и исковото производство.
Ответната страна Е. К. Х. не е депозирал в законоустановения за това
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са
налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по отношение на ответника.
Ответната страна е получила лично препис от исковата молба на
посочения в последната адрес – на основание чл. 45, ал. 1 ГПК, като в
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирала отговор
на исковата молба.
С получаване на съобщението ответната страна е била предупредена и
за възможността против нея да бъде постановено неприсъствено решение с
посочване на предпоставките, установени в правната норма на чл. 238 ГПК.
Ответната страна е била редовно призована за съдебното заседание,
проведено на 14.10.2021 г. Въпреки редовното й призоваване ответната
страна не се е явила в съденото заседание за разглеждане на делото.
Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на
чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата
молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на
2
което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово
отсъствие.
Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за
постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото
писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно
основателна, което обстоятелство следва от приложените към исковата молба
писмени доказателствени средства.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят
сторените от последния разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената
част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени
пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство
разноски, така и в заповедното производство по ч.гр.д. № 467/2021 г. по описа
на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема,
че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е
доказал сторени разноски в размер на 76, 72 лв. В исковото производство
ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 75 лв. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира юрисконсултско възнаграждение от
150 лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна
сложност на делото размерът на юрисконсултското възнаграждение,
определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от
100 лв. Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски в
исковото производство е 175 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по
отношение на Е. К. Х., ЕГН **********, с адрес:*** ,, че “ЕВН България
3
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е носител на паричните притезания,
удостоверени в Заповед № 303/15.01.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 467/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, IX граждански състав, а именно: сумата от в размер на 1 236, 68 лв.
- главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. по партидата на длъжника с
клиентски № *** за обект с ИТН ***, находящ се ***, както и обезщетение за
забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от
02.07.2019 г. до 13.01.2021 г. в размер на 99, 25 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
14.01.2021 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на Е. К. Х., ЕГН **********, да заплати на “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 76, 72 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 467/2021 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав и сумата от 175 лв.
– разноски в исковото производство по гр.д. № 5720/2021 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението
подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването
му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4