№ 1656
гр. София, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Малчев
К.а В. Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20221100501537 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение №20187501 от 17.09.2021 г., постановено по гр. д. № 29853/2020 г. на
Софийски районен съд, 171 състав, е признато за установено по предявения по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. установителен иск
от К. П. Б., ЕГН:**********, срещу „Д. Л.“ АД, регистрирано съгласно законодателството
на Федерална Република Германия, чрез търговското си представителство в България,
вписано в ТР при БТТП, с ЕИК:*******, че ответникът дължи на ищеца на правно
основание чл. 7, пар. I, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 261 на Европейския парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 година, сума в размер на 400 евро, представляваща обезщетение
за вреди, поради отмяна на полет LH 1707 по направление София - Мюнхен и полет LH 1800
по направление по направление Мюнхен - Мадрид от дата 08.12.2019 г, ведно със законната
лихва от 14.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена заповед за
изпълнение от 11.03.2020 г. по ч. гр. д. № 8175/ 2020 г. по описа на СРС, 171 с-в.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство - „Д. Л.“
АД, действащ чрез процесуалния си представител. Изложените доводи във въззивната жалба
са за неправилност на решението. Поддържа се, че районният съд необосновано е приел, че
в разглеждания случай не е налице предложен алтернативен полет на ищеца, който е
упражнил правото си на отказ от полета и възстановяване на стойността на билета съгласно
чл. 8, пар. I, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. Оспорват се като неправилни и изводите
на районния съд, че липсват представени доказателства за цедиране на процесното вземане
от ищеца в полза на Air Help Ltd. Излагат се подробни съображения за неправилност на
решението. Моли се решението да бъде отменено, като предявеният иск бъде изцяло
отхвърлен. Претендира се присъждане на сторените в съдебното производство разноски.
Ответникът по въззивната жалба - К. П. Б., действащ чрез процесуалния си
представител, е депозирал в законовоустановения срок отговор на въззивна жалба. В него се
1
излагат съображения за правилност и законосъобразност на решението на районния съд.
Иска се присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски в полза на
въззиваемия, за което се представя списък по чл. 80 ГПК.
Предмет на въззивното производство е и частна жалба, подадена от „Д. Л.“ АД,
действащо чрез процесуалния си представител, срещу определение №20223485 от
16.12.2021 г., постановено по гр. д. № 29853/2020 г. на Софийски районен съд, 171 състав, с
което е оставена без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение в
частта за разноските.
В частната жалба са изложените твърдения за недължимост на присъдените в полза на
К. П. Б. разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като липсвали надлежни доказателства
за изплащането на процесния размер от страна на клиента в полза на адвоката. Иска се
отмяна на определението и да не бъдат присъждане разноски за адвокатско възнаграждение
в полза на ищеца К. П. Б..
Ответникът по частната жалба - К. П. Б., действащ чрез процесуалния си
представител, е депозирал в законовоустановения срок отговор на частната жалба. В него се
излагат съображения за реалното плащане на адвокатското възнаграждение за
процесуалното представителство на ищеца и надлежното му доказване в съдебното
производство пред районния съд. Моли се обжалваното определение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени
на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване единствено относно приетата от
районния съд за установена фактическа обстановка и приложимото право, което очертава
обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да постанови обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд правилно е
съобразил релевантната фактическа обосновка. Безспорно се установява наличието на
облигационно отношение между страните по договор за въздушен превоз за полет LH 1707
по направление София -Мюнхен и полет LH 1800 по направление по направление Мюнхен -
Мадрид за дата 08.12.2019 г. По делото е безспорно, че полет LH 1707 е бил отменен, като
ответникът признава причина - организирана стачка. Безспорно е също така, че разстоянието
от София до Мадрид надхвърля 1500 км. Ответникът е извършил плащане в полза на ищеца,
като му е възстановил сумата от 138,06 лв., представляваща стойността на неползвания
самолетен билет. Районният съд е обосновал доводи за неоснователност на оправените от
ищеца възражения за недължимост на процесното обезщетение съответно за наличие на
извънредно обстоятелство, довело до отмяна на полета, за предложен алтернативен полет и
2
за прехвърляне на вземането за обезщетение в полза на трето лице. В резултат на приетите
за доказани обстоятелства, районният е уважил предявеният иск като доказан и е присъдил
400 евро - обезщетение за вреди на основание чл. 7, пар. I, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 261 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г.
Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които е уважил
предявения иск, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и
след анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита,
че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415 и чл. 422 ГПК
вр. чл. 7, пap. I, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, за признаване за
установено дължимостта на сумата по издадена заповед за изпълнение от 11.03.2020 г. по ч.
гр. д. № 8175/ 2020 г. по описа на СРС, 171 с-в. Страните не спорят и по делото се
установява от приетите писмени доказателства, че полет № LH 1707 е отменен, поради
предприети стачни действия от синдиката на екипажа. С оглед това в полза на К. П. Б. е
възникнало правото на парично обезщетение съгласно чл. 7, § 1, б. „б" от Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети в размер на 400 евро, тъй като
разстоянието от София до Мадрид надхвърля 1500 км. В цитирания източник на вторичното
право на Европейския съюз, който съгласно член 288 от Договора за функционирането на
Европейския съюз има пълен директен ефект, задължителен е в своята цялост и се прилага
пряко във всички държави-членки, са изрично предвидени парични обезщетения по чл. 7 в
хипотезите на отменен и/или закъснял полет.
Неоснователни са възраженията на въззивника, обективирани във въззивната жалба. На
първо място липсват писмени доказателства, съгласно които на К. П. Б. е предложен
алтернативен полет, който да замести отменения такъв. В тази насока следва се изтъкне, че
липсва признание за подобно обстоятелство от страна на пътника както в
първоинстанционното производство, така и във въззивното. Освен това възстановяването на
стойността на билета не освобождава превозвача от отговорността му по чл. 7, пар. I от
Регламент (ЕО) № 261/2004 г., поради което е неприложи хипотезата на чл. 8, пар. I, б. „а“ от
Регламента. Напълно несъстоятелно е и твърдението на въззивника, че процесното вземане
за обезщетение е цедирано в полза на Air Help Ltd. Последното дружество е специализирано
в защита правата на пътниците по Регламент (ЕС) 261/2004 г. Липсва сключван договор за
цесия. В разглеждания случай Air Help Ltd е инициирало събирането на паричното
обезщетение в полза на пътниците за закъснението на полета по извънсъдебен ред.
Представител на Air Help Ltd е изпратил искане за обезщетение по повод закъснението на
процесния полет, което се явява покана за плащане по извънсъдебен ред в на пътниците.
Доброволно плащане обаче не е последвало, което е станала причина за предявяване на
процесния иск. Предвид бланкетния характер на възраженията на въззивника и липсата в
тях на конкретност, относима към предмета на спора, въззивният съд не намира за
необходимо да ги обсъжда по - детайлно.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК следва да се потвърди.
По определение №20223485 от 16.12.2021 г.:
Правилно районният съд е оставил без уважение искането по реда на чл. 248 ГПК за
изменение на процесното решение в частта за разноските. В разглеждания случай
договореното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното и
първоинстанционното производство е заплатено от К. П. Б.. Представените в тази насока
издадена фактура и разписка от страна на адв. И. са напълно достатъчни да покажат реално
заплащане на дължимото му адвокатско възнаграждение. Ето защо обосновано районният
съд е заключил основателността на претенцията за разноски в тази част и е осъдил
основателно длъжника „Д. Л.“ АД да заплати на К. П. Б. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума
в размер на 325 лева - разноски за исковото производство, и сума в размер на 325 лева -
разноски за заповедното производство.
По разноските за въззивната инстанция:
3
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК, на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева. В случая от въззиваемия са представени доказателства за заплащане в
брой на сумата от 400 лева за адвокатско възнаграждение и списък по реда на чл. 80 ГПК.
Липсва възражение на прекомерност на заплатения размер по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20187501 от 17.09.2021 г., постановено по гр. д. №
29853/2020 г. на Софийски районен съд, 171 състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение №20223485 от 16.12.2021 г., постановено по гр. д. №
29853/2020 г. на Софийски районен съд, 171 състав.
ОСЪЖДА „Д. Л.“ АД, регистрирано съгласно законодателството на Федерална
Република Германия, чрез търговското си представителство в България, вписано в ТР при
БТТП, с ЕИК:*******, да заплати на К. П. Б. с ЕГН:********** на основание чл. 78, ал. 3
ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 400 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4