МОТИВИ към Присъда № 9/18.06.2019 година по н.ч.х. дело № 34 по описа на Тервелски районен
съд за 2019 година .
Срещу подсъдимата А. Д. Й. ***, е повдигнато обвинение от тъжителя
З.З.М. ***, по чл.148, ал.2 във вр. ал.1 т.4 във вр. чл.147 ал.1 от НК,
За това, че на 14.09.2018 год. в
качеството й на длъжностно лице Директор на дом за стари хора „Радост“ с.Полк.
Савово, общ. Тервел при изпълнение на функциите си, в писмо до Директора на
ЦСМП гр.Добрич и до РК на БЛС с вх.№172/14.09.2018 г. разгласила позорни
обстоятелства за д-р З.З.М. ЕГН********** *** именно, че се е държал неетично и
е проявил нехуманно отношение към пациент и служител на ДСХ „Радост“ с.Полк.
Савово, общ. Тервел.
Обвинението се подържа от
тъжителя. Според него изнесеното в писмото до Директора на ЦСМП гр.Добрич и до
РК на БЛС с вх.№172/14.09.2018 г. не отговаряло на истината и било клевета,
като конкретно сочи посоченото в писмото – „че се е държал неетично и е проявил
нехуманно отношение към пациент и служител на ДСХ „Радост“ с.Полк. Савово, общ.
Тервел“ и отрича да е сторил това.
Подсъдимата Й., редовно призована
се явява лично и със защитник – адвокат Ж.Ж. ***.
Подсъдимата не се признава за
виновна по повдигнатото обвинение, като твърди, че всичко написано в писмото до
РК на БЛС гр.Добрич е отразено вярно и действително се е случило. Чрез защитникът
си пледира, че обвинението не е доказано, поради което моли да бъде оправдана.
По делото се приеха следните
писмени доказателства: писмо до Директора на ЦСМП гр.Добрич и до РК на БЛС с
вх.№172/14.09.2018 г.; Фиш за спешна медицинска помощ от 07.09.2018 г.; писмо
от БЛС РЛК гр.Добрич изх.№165/11.10.2018 г.; Фиш за спешна медицинска помощ от
10.09.2018 г.; рапорт за 07.09.2018г., амбулаторен лист №001050 от
27.08.2018г., медицинско свидетелство за смърт, индивидуален план за здравни
грижи, фиш за смешна медицинска помощ от 07.09.2018г., медицински фиш за спешна
медицинска помощ от 23.03.2017г.; трудов договор, допълнително споразумение към
трудов договор и длъжностна характеристика на подсъдимата; характеристика;
справка за съдимост
По делото бяха допуснати и
разпитани свидетелите С.И.Ж.а, П.Г.П. водени от страна на защитата на
подсъдимата и свидетеля Н.Д.Ч. воден от страна
на тъжителя.
След като обсъди заедно и
поотделно събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, съдът
приема за установено от фактическа
страна следното:
Тъжителя З.З.М. работи на
длъжност лекар в ЦСМП Добрич филиал гр.Тервел.
На 07.09.2018 г. по повод сигнал от 15 и 30
часа за влошено здравословно състояние на пациент Н.С.М. настанен в дом за
стари хора „Радост“ с.Полк. Савово, общ. Тервел, било извършено посещение от
спешен медицински екип, ръководен от тъжителя д-р М. в 15 и 45 часа. Още с
пристигането си тъжителя бил афектиран като отправил реплика към подсъдимата - „намирате
кога да ме викате, след като личните лекари вече не са на работа, намирате си,
случва се все така след обяд“. Заявил, че имал спешен случай пациент под
наблюдение а го били викали там за глупости. В последствие посетил пациента
придружен от подсъдимата и свид.Ж.а. Последната останала навън до вратата на
стаята а в стаята влезли тъжителя и подсъдимата. Там били пациента Миленков, и
лицето което също било настанено в тази стая свид. Петров който също се
оттеглил навън до вратата. Подсъдимата като бивша медицинска сестра се опитала
да обясни състоянието на пациента с цел да помогне на тъжителя, но последният повишил
тон и я заставил да млъкне и да не говори като и казал че ако не го направи ще уведоми
за това кмета и други институции. Тъжителя извършил прегледа и заявил на подсъдимата,
че ще транспортира болния до гр.Добрич, а те да отидели да си го приберат после.
Тъжителя не изготвил фиш за проведения преглед на място пред болния и не е
разговарял с пациента докато е извършвал прегледа нито го уведомил за това че
ще бъде транспортиран до болницата в гр.Добрич за да му бъдат направени
изследвания. Тъжителя попълнил фиша за преглед по късно и транспортирал болния
до МБАЛ гр.Добрич. Възмутена от поведението на тъжителя на 14.09.2018 г.
подсъдимата описала случая в писмо и го изпратила до директора на ЦСМП при МБАЛ
– Добрич и копие от същото до районната лекарска комисия към български лекарски
съюз гр.Добрич.
Горната фактическа обстановка се
доказва от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства кредитирани от съда по съответния начин както следва.
По отношение на събраните
свидетелски показания, съдът кредитира напълно показанията на С.И.Ж.а, П.Г.П.
тъй като същите са преки очевидци на ситуацията провокирала подсъдимата да
напише писмото до ЦСМП при МБАЛ – Добрич и копие от същото до районната
лекарска комисия към български лекарски съюз гр.Добрич. От тези свидетелски
показания става ясно, че твърденията на подсъдимата в това писмо са верни и
действително са се случили така както е описано в писмото. По тази причина
съдът намира, че описаното в писмото не е клевета тъй като обстоятелствата и
фактите описани в него действително са се случили по описания начин.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля Н.Д.Ч. до колкото в тях се уточнява какви
следва да са задължителните реквизити на един фиш за преглед в ЦСМП. Тези
показания не могат да дадат някакво доказателство за ситуацията развила се на 07.09.2018
г. тъй като същият не е очевидец на станалото..
Съдът кредитира обясненията на подсъдимата
за станалото на процесната дата изцяло като обективни подкрепящи се от другите
събрани по делото доказателства.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка предвид
приетите и кредитирани по посочения по горе начин доказателства, съдът прави
следните правни изводи:
Съставът на чл. 147 НК е
основният текст за престъплението клевета и изисква деецът да е разгласил
позорно обстоятелство за другиго или да му е приписал престъпление.
Следователно "неистинността" на разгласеното позорно обстоятелство
или приписаното престъпление се явява елемент от състава на това престъпление,
без наличието на който не е налице престъплението клевета. Ето защо, ако
разгласеното позорно обстоятелство или приписаното престъпление е истина, то
извършеното деяние ще бъде несъставомерно и деецът няма да бъде наказан. В
подкрепа на този извод е и ал. 2 на чл. 147 НК, където изрично е отбелязано, че
деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласеното обстоятелство
или приписаното престъпление. В настоящият случай се доказа по безспорен начин
истинността на описаното в писмото от подсъдимата, а именно че тъжителя се е
държал неетично и е проявил нехуманно отношение към пациент и служител на ДСХ
„Радост“ с.Полк. Савово, общ. Тервел.
Предвид изложеното съдът намира,
че следва да оправдае подсъдимата по повдигнатото от тъжителя с тъжбата
обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.2 във вр. ал.1 т.4 във вр.
чл.147 ал.1 от НК на основание чл.304 от НПК поради това, че деянието не
съставлява престъпление.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът постанови
присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: