№ 783
гр. Перник, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20221720101865 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник 2303, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република”, чрез юрк. Максимова, срещу К. Р. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Перник,
*****, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата 41,61 лв. – представляваща главница за доставена топлинна енергия за
периода 01.12.2018 г. - 17.01.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. Перник,
*****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК – 18.01.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 11,64 лв.
- представляваща лихва за забава върху главницата за периода 08.02.2019 г. – 24.11.2021 г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение № 81/21.01.2022 г. по ч.гр.д.№ 167/2022 г. на РС
– Перник.
Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище, находящо се на посочения
адрес, за процесния период при действието на публично известни общи условия. Счита, че
ответникът, в качеството на потребител на топлинна енергия, дължи начислената стойност.
Тъй като последният не заплатил дължимата цена в 30-дневен срок от изтичане на периода,
за който се отнасят, дължи и лихва за забава върху главницата по всяка фактура за
процесния период. Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за
които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, както и за осъждането му за
1
сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. В., е депозирал отговор на исковата
молба, с който изразява становище за неоснователност на исковете поради погасяването им
по давност. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на сторените разноски.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от приложеното за послужване ч.гр.д № 00167/2022 г. по описа на РС-Перник,
че по заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед за изпълнение №
81/21.01.2022 г. срещу К. Р. ИВ., ЕГН **********, за сумата 486,63 лв., представляваща
главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2021 г. за
топлофициран имот, находящ се на адрес: гр. Перник, *****, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 18.01.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 79,49 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.02.2019 г.
до 24.11.2021 г.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 13.02.2022 г., който е
депозирал възражение на 07.03.2022 г. срещу заповедта за изпълнение в частта за сумата
41,61 лв. – главница за периода 01.12.2018 г. – 17.01.2019 г., и сумата 11,64 лв. – лихва за
периода 08.02.2019 г. – 24.11.2021 г., а в останалата част вземането е признато.
Разпореждането на съда с указанията по чл. 415 ГПК са получени от заявителя на
09.03.2022 г., който на 06.04.2022 г. е депозирал настоящата искова молба.
От представения заверен препис на Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г. се установява, че същите са публикувани във в. Съперник, бр.
82/3959/ на 29.04.2008 г.
С доклада по делото е обявено на страните, че на съда е служебно известно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Перник“
ЕАД на потребители в град Перник са публикувани в един местен и централен ежедневник
(в - к “Съперник”, бр. 82 от 29.04.2008 г. и в – к „Новинар, бр. 101 от 30.04.2008 г.).
С доклада по делото е обявено за безспорно, че доставената топлинна енергия за
периода 01.12.2018 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. Перник,
*****, съответства на посочената в извлечението от сметка стойност за съответните отчетни
периоди и е в общ размер на 486,63 лв., както и че обезщетението за забава в размер на
законната лихва върху тези вземания за периода 08.02.2019 г. – 24.11.2021 г. е в размер на
79,49 лв.
С протоколно определение в в първото по делото открито съдебно заседание е обявено
за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът има качеството на потребител на
топинна енергия за процесния период и имот.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
2
състав прави следните правни изводи:
С влязло в сила Определение № 1849/26.05.2022 г. производството по делото е
прекратено в частта по предявените от „Топлофикация-Перник” АД, ЕИК *********, срещу
К. Р. ИВ., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове за сумата
445,02 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода 18.01.2019 г. – 30.04.2021 г.
за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. Перник, *****, ведно със законната лихва
върху главницата от 445,02 лв. от датата на подаване на заявлението – 18.01.2022 г., до
окончателното й изплащане, и сумата 67,85 лв. - лихва за забава за периода 10.03.2019 г. –
24.11.2021 г., и заповедта за изпълнение е обявена за влязла в сила в тази част.
В останалата част предявените искове са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване вземанията на
ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава по издадена заповед
за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено възражение от длъжника в
срока по чл. 414 ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяването им.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото
е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението
за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик
или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването
на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при
наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
По делото е безспорно, че за процесния период и имот ищцовото дружество и
ответникът са се намирали в облигационно отношение по договор за продажба на топлинна
енергия, както и че доставената топлинна енергия за периода 01.12.2018 г. – 30.04.2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. Перник, *****, съответства на посочената в
извлечението от сметка стойност за съответните отчетни периоди.
От приложеното по делото извлечение от сметка е видно, че за м.12.2018 г. главницата
е в размер на 23,80 лв., а за м.01.2019 г. е в размер на 32,48 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ищцовото дружество е възникнало
претендираното вземане от ответника.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
3
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Предвид неизпълнението на падежа, ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания от деня,
следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се отнасят.
С доклада по делото е обявено за безспорно, че обезщетението за забава върху
главниците за м.12.2018 г. и м.01.2019 г. за периода 08.02.2019 г. – 24.11.2021 г. съответства
на посочените в извлечението по сметка суми, съгласно което за м.12.2018 г. лихвата е в
размер на 6,74 лв., а за м.01.2019 г. е в размер на 8,93 лв
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ищцовото дружество е възникнало
вземане за лихва за забва в претендирания размер.
По възражението за погасяване на вземанията по давност:
Наличието на възникнали облигационни задължения към ищцовото дружество е
основание за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за
погасяването им по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В
настоящия случай процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност,
доколкото вземането за топлинна енергия е периодично, а другото представлява вземане за
лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността
тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - Перник”
АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на
вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на
този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). С оглед изложеното и при
установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на главницата за м.12.2018 г. от
процесния период е настъпила на 01.02.2019 г., което означава, че тригодишният давностен
срок за нея изтича на 01.02.2022 г., а изискуемостта на главницата за месец 01.2019 г. е
настъпила на 01.03.2022 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
18.01.2022 г., с което погасителната давност за вземанията е прекъсната на основание чл.
116 б „б“ ЗЗД, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.
С подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е прекъсната
погасителната давност и за вземането за лихви върху тези главници за периода 08.02.2019 г.
– 24.11.2021 г., поради което възражението на ответника за погасяването им по давност е
4
неоснователно.
По изложените съображения предявените искове са основателни и следва да бъдат
уважени.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Предвид изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат
присъдени направените разноски за производството по делото. В заповедното производство
ищцовото дружество е направило разноски както следва: 25,00 лв. – държавна такса, и 50,00
лв. – юрисконсултско възнаграждение. В неоспорената част заповедта е обявена за влязла в
сила, а в оспорената част с настоящото решение съдът достигна до извод, че възражението е
неоснователно, поради което ответникът дължи сторените от ищеца разноски за заповедното
производство в пълен размер. Тъй като с Определение № 1849/26.05.2022 г. заповедта за
изпълнение е обявена за влязла в сила за сумата 22,65 лв. – държавна такса, и сумата 45,30
лв. – юрисконсултско възнаграждение, с настоящия акт на ищеца следва да бъде присъдена
останалата част от сторените в заповедното производство разноски – 2,35 лв. – държавна
такса, и 4,70 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо сумата 7,15 лв. – разноски за
заповедното производство. В исковото производство ищцовото дружество е сторило
следните разноски: 25,00 лв. – държавна такса, и 100,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, т. е. общо 125,00 лв., които с оглед изхода на спора, следва да му бъдат
присъдени изцяло.
Тъй като заповедта за изпълнение в една част е влязла в сила, а в оспорената част съдът
достигна до извод, че възражението е неоснователно, ответникът няма право на разноски за
заповедното производство. С настоящото решение съдът достигна до извод, че предявеният
иск е основателен в пълен размер, поради което ответникът няма право на разноски и за
исковото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че К. Р. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Перник,
*****, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 41,61 лв.
/четиридесет и един лева и шестдесет и една стотинки/ – представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода 01.12.2018 г. - 17.01.2019 г. за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. Перник, *****, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.01.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането, и сумата 11,64 лв. /единадесет лева и шестдесет и четири
5
стотинки/ - представляваща лихва за забава върху главницата за периода 08.02.2019 г. –
24.11.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение № 81/21.01.2022 г. по ч.гр.д.№
167/2022 г. на РС – Перник, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА К. Р. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Перник, *****, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 7,15 лв. /седем лева и петнадесет
стотинки/ – разноски в заповедното производство, и сумата 125,00 лв. /сто двадесет и пет
лева/ - разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
С Определение № 1849/26.05.2022 г., влязло в сила на 16.06.2022 г., Заповед за
изпълнение № 81/21.01.2022 г. по ч.гр.д.№ 167/2022 г. на РС – Перник е ОБЯВЕНА ЗА
ВЛЯЗЛА В СИЛА В ЧАСТТА за сумата 445,02 лв. - главница за доставена топлинна
енергия за периода 18.01.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр. Перник, *****, ведно със законната лихва върху главницата от 445,02 лв. от датата на
подаване на заявлението – 18.01.2022 г., до окончателното й изплащане, и сумата 67,85 лв. -
лихва за забава за периода 10.03.2019 г. – 24.11.2021 г., сумата 22,65 лв. – държавна такса, и
сумата 45,30 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 00167 по описа за 2022 г. на
Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6