Решение по дело №60970/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 юни 2025 г.
Съдия: Константин Александров Кунчев
Дело: 20241110160970
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12788
гр. С-я, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С-ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110160970 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване по отношение на ответниците
А. Р. Н. с ЕГН: *** и В. С. Н. с ЕГН: ********** да заплатят в условията на разделна
отговорност на „Т-я С-я“ ЕАД следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.08.2024 г. по ч.гр.д. № 44947/2024 г. по описа на
СРС, 53 състав:
1. А. Р. Н. с ЕГН: *** - ½ , а именно: 12,42 лева - главница, представляваща стойност
на дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва от 23.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 3,08 лева -
мораторна лихва за забава от 15.08.2021 г. до 16.07.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 23.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането;
2. В. С. Н. с ЕГН: ********** - ½ , а именно: 12,42 лева - главница, представляваща
стойност на дялово разпределение / за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г. за реално
потребена енергия, ведно със законната лихва от 23.07.2024 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и 3,08 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2021 г. до 16.07.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 2 23.07.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. В срока по чл. 131 ГПК
ответниците А. Р. Н. с ЕГН: *** и В. С. Н. с ЕГН: **********, подават общ отговор на
исковата молба, чрез адв. П., с който оспорват исковите претенции като неоснователни.
1
Оспорва се ответниците да са собственици, респ. - ползватели на процесния имот. Оспорва
се през процесния период ответниците да са ползвали топлинна енергия за процесния имот.
Оспорва се наличието на облигационни отношения между сочените ответници и ищеца.
Твърдят, че съгласно акт за изключване на отоплението от 24.10.1998 г. същото е изключено,
като на 26.01.2004 г. е извършено и изключване на топлата вода в процесния имот.
Поддържат, че в рамките на исковия период не е бил монтиран топломер в имота, с оглед на
което претендираната от ищеца сума не отговаря на действително потребената топлинна
енергия. Оспорват, че при определянето й са спазени законовите изисквания при отчитането.
Поддържат, че Договорът с „НЕЛБО“ АД е нищожен, предвид липсата на Нотариално
заверен протокол от Общо събрание на Етажната собственост за сключване на такъв
договор, неразделната част от него по Раздел V чл. 24 т. 4 от Общите Условия за продажба
на топлинна енергия. Оспорват, че положените подписи на собствениците - възложители са
положени лично от тях в приложения списък на етажните собственици, с доводите, че не е
налице необходимото мнозинство и кворум за вземане на решението за сключване на
договор между етажните собственици и „НЕЛБО“ АД, който оспорват, че е сключен с ЕС на
сградата, находяща се в гр. С-я, ж.к. „Обеля-2“, бл. 277. Оспорва се, че ищецът реално е
доставил процесното количество и качество топлинна енергия до процесния имот, като се
твърди, че е налице неправилно отчитане и невярно дялово разпределение. Поддържат, че не
са представени и отчети за показанията на общия топломер в абонатната станция с
технически и нормативно обоснован технологичен разход на топлинна енергия, който се
приспада от измереното показание на топломера и е за сметка на топлопреносното
предприятие. Твърдят, че не дължът и обезщетения за забава, тъй като не са били поставяни
в забава чрез отправяне на покана от ищеца по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Оспорват
вземанията, като твърдят, че същите са завишени, както и релевират възражение за изтекла
погасителна давност. Молят исковете да се отхвърлят. Претендират разноски.
По съществото на делото съдът намира следното:
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.422 ГПК чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
По делото е установено, че процесният имот е бил топл-циран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Съгласно разпоредбите на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция в периода
м.01.2012 г. – 17.07.2012 г.) и на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
В съдебно заседание исковата молба е уточена, че се претендира такса дялово
разпределение и че адреса е идентичен съответен в заповедното производство.
Въз основа на правната разпоредба в трайната и непротиворечива практика на
ВКС, отразена в решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ІV Г.О. на
ВКС, решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV Г.О. на ВКС и решение
№ 162 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ІV Г.О. на ВКС, следва да се приеме, че
облигационното отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата на закона
между предприятието-снабдител и потребителя. За доставената енергия на обекта отговаря
2
винаги собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имота. В този
смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д.№2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, в което е прието, че Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й.
Следва да се посочи, че тази уредба съответства на правото на ЕС, което
посочено в задължителната практика на СЕС – Решение от 5.12.2019 г. по съединени
дела С‑708/17 и С‑725/17.
1) Член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива
93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за
отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски
практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на
Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на
Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува
в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент.
2) Член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия
и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и
член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви
2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в
режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се
изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем
на неговия апартамент.
Видно от представеното по делото писмени доказателства на л. от 96- 97 е, че
ответниците са съсобственици на процесния имот.
Следователно, ответниците се явяват потребители, респ. клиенти на топлинна
енергия за битови нужди в имота през процесния период.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл.150, ал.2 от закона). В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в
сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
3
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл.142, ал.2 ЗЕ). Според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач. Съгласно нормативната уредба всички собственици на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост независимо дали техния
имот се отоплява или не са длъжни да заплащат пропорционално и такса сграда
инсталация.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 от ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр.74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот са били изчислени в съответствие с
правилата на действащата нормативна уредба. Като по делото са представени и отчетите на
измервателните уреди, подписани от ответниците.
Топла вода, сградна инсталация и топлинна енергия не се дължат защото не се
доставят. Независимо от това такса дялово разпределение се дължи, тъй като това са
разноските за отчитане на уредите, което е правено ежегодно, видно от представените
доказателства подписани и от ответниците. Стойността на тези разходи са нормативно
определени и доказани от ССЧ. В
Ответниците дължат сумата от 24.84 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение, която съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61, ал.1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл.10 от Общите условия на
договорите между „Т-я С-я” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Съгласно чл. 22 от Общите условия на ищеца, дяловото разпределение на топлинната
енергия се извършва възмездно от продавача или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на етажната собственост, като клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение. Дяловото разпределение се превъзлага на трето лице,
4
регистрирано по чл. 139а от ЗЕ. Превъзлагането е извършено по реда на чл. 139б от ЗЕ от
клиентите получаващи топлоенергийни услуги, с което те сключват договор по чл. 140 ЗЕ, а
чл. 139 в ЗЕ, т-онното дружество също сключва договор с избраното дружество за
извършване на услугата дялово разпределение. Във всеки един от тези договори, ползвателя
на услугата плаща възнаграждение на дружеството за дялово разпределение - чл. 139в, ал. 3,
т. 4 ЗЕ и чл. 140, ал. 5, т. 8 от З Е. С т. 1 от р. ІІІ на приетия като доказателство по делото
договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия, по чл. 139в ЗЕ, сключен между ищеца и третото лице помагач по делото е
уговорено, че възложителя и ищец в настоящото производство заплаща на третото
лицепомагач извършената услуга "дялово разпределение" съгласно ценоразпис.
Във всеки един от тези договори, ползвателя на услугата плаща възнаграждение
на дружеството за дялово разпределение - чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ и чл. 140, ал. 5, т. 8 от ЗЕ.
Следователно сумите за дялово разпределение през процесния период са дължими на ищеца.
Размерът на вземането е изчислен от изслушаната и приета по делото без да бъде оспорена
от ответниците съдебносчетоводна експертиза. В този смисъл трайната практика Решение
№ 2577 от 25.04.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 11391/2024 г. и Решение № 3570 от 9.06.2025
г. на СГС по в. гр. д. № 13869/2023 г.
Доколкото страните по правоотношението не са определили срок за изпълнение на
задължението за заплащане на цена на услугата дялово разпределение, то следва да се
приеме, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 от
ЗЗД. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ищеца, че
ответниците са били поставени в забава по отношение на задълженията за заплащане на
предоставената услуга дялово разпределение през процесния период, поради което и при
приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, следва да се приеме, че релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД относно цената на услугата за дялово разпределение се явява неоснователна и подлежи
на отхвърляне.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79 ,ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ЧЕ ответниците А. Р. Н. с ЕГН: *** и В. С. Н. с ЕГН:
********** ДЪЛЖАТ на „Т-я С-я“ ЕАД следните суми, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.08.2024 г. по ч.гр.д. № 44947/2024
г. по описа на СРС, 53 състав:

1. А. Р. Н. с ЕГН: *** а именно: 12,42 лева - главница, представляваща стойност на
дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва
от 23.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХЪВРЛЯ иска за сумата
3,08 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2021 г. до 16.07.2024 г.
2. В. С. Н. с ЕГН: ********** а именно: 12,42 лева - главница, представляваща
5
стойност на дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 23.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХЪВРЛЯ иска за сумата 3,08 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2021 г. до
16.07.2024 г.
ОСЪЖДА А. Р. Н. с ЕГН: *** и В. С. Н. с ЕГН: **********, да платят на „Т-Я С-Я”
ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 650 лв., разноски в
исковото и заповедното производство.

ОСЪЖДА „Т-Я С-Я” ЕАД, ЕИК ********* да плати на А. Р. Н. с ЕГН: *** и В.
С. Н. с ЕГН: **********, основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от общо 50 лв., разноски в
исковото производство.

РЕШЕНИЕТО Е ПОСТАНОВЕНО ПРИ УЧАСТИЕТО НА ТРЕТО ЛИЦЕ
ПОМАГАЧ НА СТРАНАТА НА ИЩЕЦА – НЕЛБО АД.

Решението подлежи на обжалване пред С-йски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при С-йски районен съд: _______________________
6