Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Корнелия Колева | |
С Присъда № 248/8.11.2010г. по НОХД 285/2010 г. по описа на СВРС подсъдимият В. Б. Г. е признат за виновен в това, че на 24.01.2010 г. в гр. С. без да притежава свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по административен ред по чл.78 А НК за същото деяние по НОХД № 587/200г. на СВРС, НОХД № 115/2009г. на СВРС, НАХД № 1520/2009г. на ПЛРС и НАХД № 205/2009г. на СВРС управлявал л.а. „Рено Еспейс” с рег.№ ..., поради което и на основание чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 във вр.с чл. 36 и чл. 54 НК му е наложено наказание 8 месеца „Лишаване от свобода” при първоначален „общ” режим. На основание чл.25 НК е определено общо наказание измежду наложените му с настоящата присъди и по НОХД № 516/2009г. на СВРС и НОХД № 4494/2009г. на ПЛРС, а именно осем месеца лишаване от свобода общ режим. Подадена е въззивна жалба от В. Б. Г. против присъдата. Наведени са оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и явна несправедливост на наложеното наказание. Моли да се отмени присъдата, като се постанови нова такава, с която бъде признат за невинен по обвинението за извършено престъпление. Алтернативно се прави искане за замяна на наложеното наказание лишаване от свобода с пробация. В съдебно заседание представителят на В. заема становище да се потвърди присъдата. За¨итникът на подсъдимия адвокат М. М. доразвива оплакванията си. Заема становище че поддържа жалбата в частта, с която се иска изменение на присъдата, като се приложи чл.66 НК или се замени наложеното наказание лишаване от свобода с по-леко такова. В правото си на последна дума подсъдимият В. Б. Г. моли за по-лека присъда, тъй като полага грижи за семейството си, има малко дете, както и баща му страда от заболяване. Окръжният съд, в качеството си на въззивна инстанция, като обсъди наведените в жалбата оплаквания, становището на страните и събраните доказателства и извърши проверка на правилността на присъдата, прие за установено следното: Подадената жалба е неоснователна основателна. При извършената проверка по реда на чл. 314 НПК съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното и съдебно производство при постановяване на присъдата и мотивите към нея. Това налага обсъждане на събрания доказателствен материал. От същия се установява, че подсъдимият Г. е с постоянен адрес в гр.С.. Същият е със средно образование и е безработен. Подсъдимият има семейство, като е баща на едно дете. На същия са налагани административни наказания по чл.78 А НК, както и е осъден за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК. На 18.04.2004г. подсъдимият е придобил правоспособност за управление на МПС, категория „В”. Въз основа на Заповед № 7060/20.07.2007г. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.В. на основание чл.157 ал.4 ЗДП е разпоредено изземване на свидетелството му за управление на МПС, поради отнемане на всички контролни точки. На 22.08.2007г. е получил препис от заповедта, като от същата дата следва да се счита неправоспособен водач. За периода от 28.10.2002г. до 1.07.2009г. на подсъдимия са съставен множество актове за нарушения по ЗДП и издадени въз основа на тях НП. С присъди по НОХД № 587/2008г. на СВРС, НОХД № 115/2009г. на СВРС, с решения по НАХД № 1520/2009г. на ПЛРС и НАХД № 205/2009г. на СВРС подсъдимият е признат за виновен за извършени престъпления по чл.343 В ал.2 НК. Същият е освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78 А НК, като му е наложено административно наказание. Постановените съдебни актове са влезли в сила съответно на 14.04.2009г., 30.05.2009г., 18.06.2009г. и на 4.07.2009г. С НП № 940/ 26.05.2009г. на Началника на РУП гр.С. подсъдимия е наложено административно наказание за това, че управлява МПС без да притежава свидетелство за управление. Същото е влязло в сила на 8.07.2009г. С решение по ЧНД № 473/2010г. на ВТОС е било възобновено административно наказателното производство, като е отменено НП № 940/2009г. Св.Г. и Ц. били служители на РУП гр.С.. На 24.01.2010г. същите били дежурен автопатрул. Около 11.00ч. в гр.С. на ул.”Д.” спрели за проверка лек автомобил „Р.” с рег.№ ... Същият бил управляван от подсъдимия. Полицейските служители поискали последният да представи документите на автомобила и водача. Подсъдимият не представил свидетелство за управление на МПС. На същия бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Пред въззивната инстанция са представени допълнителни доказателства. От същите се установява, че бащата на подсъдимия страда от онкологично заболяване. Първият се нуждаел от грижи, които се полагат от втория. Според св.Ю. и Б. подсъдимият не управлявал автомобил. При необходимост от пътуване св.Ю. извършвал тази услуга. Така описаната фактическа обстановка напълно се извежда от събраните гласни и писмени доказателства. От същата се установява по несъмнен начин, че подсъдимият е бил правоспособен водач на МПС. За извършени и констатирани множество нарушения по ЗДП на същия е иззето свидетелство за управление на МПС. По тази причина подсъдимият се счита неправоспособен водач. Същият е санкциониран многократно, както и са му налагани административни наказания по чл.78 А НК за управление на МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС. Възприетата фактическа обстановка и изведените въз основа на нея констатации от въззивния съд са в съответствие с изложените такива от първоинстанционния такъв. Същите са в съответствие със събраните доказателства и се извеждат от тях. Налице е обоснованост на постановената присъда. Следва да се приемат за установени по несъмнен извършване на деянието, авторството и вината на подс·димия. Въззивният съд приема за установено по несъмнен начин подсъдимият да е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343 В ал.2 във вр.с ал.1 НК. На 24.01.2010 г. в гр. С. управлявал л.а. „Рено Еспейс” с рег.№ .... Същият не притежава свидетелство за управление на МПС, тъй като му е иззето, поради отнемане на всички контролни точки. Подсъдимият се явява неправоспособен водач. Инкриминираното деяние е извършено в едногодишния срок от наказването му административен ред за същото такова. Налице е съставомерност на деянието с оглед установяването на елементите на фактическия състав на престъплението. От тук следва да се приеме, че е налице правилно приложение на материалния закон. В жалбата е наведено оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, което се поддържа като основно оплакване пред въззивната инстанция. РС е определил наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода. При определяне вида и размера на същото са отчетени обществената опасност на деянието и дееца. РС е приел, че са налице отегчаващи вината обстоятелства, като липсват смекчаващи такива. Обществената опасност на престъплението не е висока. Същото се явява посегателство спрямо обществените отношения, които регламентират правилата за движение по пътищата. Обществената опасност на подсъдимия следва да се преценява с оглед на това, че подсъдимият е санкциониран многократно за нарушения по ЗДП. Същият е признат за виновен за извършени престъпления по чл.343 В ал.2 НК, като са му наложени административни наказания. Подсъдимият има положителна обществена характеристика. Същият е млад човек. Има семейство с едно дете. Подсъдимият дава обяснения, като съдейства за разкриване на обективната истина. Същият проявява критично отношение към извършеното деяние. Въззивният съд счита, че следва да се отчете като смекчаващо вината обстоятелства, че подсъдимият е млад човек. Същият има семейство с едно дете. Налице е невисока обществена опасност на деянието. Дава обяснения, съдейства за разкриване на обективна истина, както и проявява критично отношение към извършеното деяние. Налице са отегчаващи вината обстоятелства. За периода от декември 2007 до януари 2010г. подсъдимият е извършил многократно същото деяние, като са му налагани административни наказания по чл.78 А НК. Налице са и извършени множество нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е санкциониран по административен ред. Правилно РС е отчел, че поведението на подсъдимия се характеризира с демонстративно отношение и грубо незачитане правилата за движение. Същият е санкциониран многократно както по административен, така и по наказателно правен ред. Обстоятелството, че подсъдимият за пореден път осъществява инкриминираното деяние, налага извод за липсата на възпиращ и възпитателен ефект на наложените му наказания, а от тук и за съобразяване поведението му със закона. Въззивният съд счита, че така определеното наказание по вид и размер се явява справедливо. Същото ще доведе до реализиране на генералната и специалната му превенции. Не са налице основания за приложението на чл.66 НК. В още по-голяма степен липсва предпоставки за замяна на наложеното наказание с по-леко такова. Същото се обуславя от наличието на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което и най-лекото предвидено наказание се явява несъразмерно тежко за извършеното деяние. По тези съображения присъдата се явява постановена в съответствие с процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон, обоснована, като наложеното наказание е справедливо определено. Същата следва да се потвърди. Водим от изложените съображения и на осн.чл.338 НПК, Окръжният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 248/8.11.2010г. по НОХД 285/2010г. СВИЩОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ÎЛЕНОВЕ: |