№ 189
гр. Благоевград, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора И. Ал. А.
като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241200600507 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по
протест на РП – Благоевград, ТО – гр. Гоце Делчев и въззивна жалба на А. П.
– сл. защитник на подсъдимия Д. А. У., против Присъда № 2 / 12.02.2024 год.,
постановена от Районен съд – Гоце Делчев по н.о.х. дело № 550 / 2021 год.
Според изложените в протеста съображения и доводи, поддържани
във въззивното производство от представителя на Окръжна прокуратура –
Благоевград, първоинстанционният съд неправилно е индивидуализиран
наложените на подс. Д. У. наказания „Лишаване от свобода”. Прокурорът
счита, че срокът на наказанията не съответства на степента на обществена
опасност на деянията и личността на дееца, при което не могат да бъдат
постигнати целите на личната и генерална превенция. Иска се обжалваната
присъда да бъде изменена и да бъде увеличен срока на наложените на
подсъдимия Д. У. наказания „лишаване от свобода“ за всяко едно от
престъпленията, които бъдат изтърпени ефективно.
В съдебно заседание жалбоподателят Д. У. и неговият защитник
1
поддържат въззивната жалба. Същите считат, че обвиненията за извършени
престъпления по чл.185, ал.1 от НК, по чл.149, ал.2, т.1, вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1
от НК и по чл.151, ал.1 от НК не са доказани по несъмнен и безспорен начин и
не са извършени съставомерни деяния. Иска се отмяната на атакувания
съдебен акт и признаване на подсъдимия за невиновен по повдигнатите му
обвинения, както и отхвърляне на предявените гр. искове като неоснователни.
За малолетните въззиваеми К. Таранинова и С. Таранинов се явява
– А. К. – пълномощник на Д. Криболи - майка и законен представител децата.
Повереникът счита, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като
обвиненията срещу подс. Д. У. са доказани по несъмнен начин. Поддържа се
искането на прокурора за увеличаване на срока на наложените наказания
лишаване от свобода. Претендират се разноски за въззивното производство.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.
Окръжният съд разгледа депозираните протест и жалба в
качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.314
от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивните протест и жалба са подадени в срока по чл.319, ал.1 от
НПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество, съдът намира
жалбата на защитника за неоснователна, а протеста на РП-Благоевград, ТО –
гр. Гоце Делчев за основателен:
С обжалваната присъда подсъдимият Д. У. е признат за виновен в
това, че:
1. За времето от около 16:00 часа на 20.02.2021 г. до 15:00 часа на
21.02.2021 г. в гр. Хаджидимово, в къща, находяща се на ул. “Димо
Хаджидимов“, № 10, е прибрал при себе си чужди деца, ненавършили 14-
годишна възраст, а именно - К. Г. Таранинова /на 11 години/, родена на
12.01.2010 г. и С. Г. Таранинов /на 9 години/, роден на 11.08.2011 г. и незабавно
не е уведомил властта или не ги е върнал на родителите им - престъпление по
чл.185, ал.1 НК, поради което и на основание чл.54,ал.1 от НК му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок 6 месеца.
2. За времето от 16:00 часа на 20.02.2021 г. до 15:00 часа на
21.02.2021 г. в гр. Хаджидимово, в къща, находяща се на ул. “Димо
Хаджидимов“ № 10 в условията на продължавано престъпление, когато две
2
деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление,
са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - К. Г. Таранинова /на
единадесет години/, родена на 12.01.2010 г. като деянието е извършено чрез
използване на заплашване както следва:
- За времето от 16:00 часа на 20.02.2021 г. до 15:00 часа на
21.02.2021 г. в гр. Хаджидимово, в къща, находяща се на ул. “Димо
Хаджидимов“ № 10 извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-
годишна възраст - К. Г. Таранинова /на единадесет години/, родена на
12.01.2010 г., като я опипвал я по задните части и мастурбирал /пипал и галил
половия си член/, като деянието е извършено чрез употреба на заплашване
/казал на св. Таранинова да си свали панталона и гащите, иначе ще я заключи
в стаята/;
- За времето от 16:00 часа на 20.02.2021 г. до 15:00 часа на
21.02.2021 г. в гр. Хаджидимово, в къща, находяща се на ул. “Димо
Хаджидимов“ № 10 извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-
годишна възраст - К. Г. Таранинова /на единадесет години/, родена на
12.01.2010 г. , като я накарал да се обърне към стената с гръб към него и
вкарал половия си член няколко пъти в ануса на Таранинова, като деянието е
извършено чрез употреба на заплашване /казал на св. Таранинова да си свали
гащите, иначе ще я заключи в стаята/
- престъпление по чл.149, ал.2, т.1 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК,
поради което и на основание чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 2 години.
3. На неустановена дата през лятото на 2020 г. в гр. Хаджидимово,
в къща, находяща се на ул. “Димо Хаджидимов“ № 10 се съвкупил с лице,
ненавършило 14-годишна възраст - К. Г. Таранинова /на единадесет години/,
родена на 12.01.2010 г., доколкото извършеното не съставлява престъпление
по чл.152 - престъпление по чл.151, ал.1 НК, поради което и на основание
3
чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2
години.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил едно общо
наказание на подсъдимия Д. А. У., ЕГН **********, за престъпленията по
чл.185, ал.1 НК, по чл.149, ал.2, т.1 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК и чл. 151, ал.1
НК в размер на 2 години лишаване от свобода, което на основание чл.57, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „общ затворнически режим“.
На основание чл.59 от НК от така определеното наказание
районният съд е приспаднал времето, през което подсъдимия Д. У. е бил
задържан и е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража“ и
„Домашен арест“, а именно:
-„Домашен арест“ от 05.05.2021 г. до 15.04.2023 г.;
-„Задържане под стража“ от 23.02.2021 г. до 04.05.2021 г.;
- задържане до 72 часа с постановление на прокурор - от 19:30
часа на 22.02.2021 г. до 16:30 часа на 23.02.2021 г.; задържане до 24 часа от
полицейски орган - от 14:20 часа на 21.02.2021 г. до 14:20 часа на 22.02.2021 г.
Подс. Д. А. У. е осъден да заплати на С. Г. Таранинов, чрез своята
майка и законен представител Д. Ш. Краболи сума в размер на 2000 лв. за
извършеното престъпление по чл.185, ал.1 от НК, ведно със законната лихва
от датата на извършване на престъплението – 21.02.2021 г., като отхвърля иска
в останалата част.
Наред с това, подс. Д. А. У. е осъден да заплати на К. Г.
Таранинова, чрез своята майка и законен представител Д. Ш. Краболи сума в
размер на общо 37 000 лв., от които 30 000 лв. за извършено престъпление по
чл.151, ал.1 от НК, 2 000 лв. за престъплението по чл.185, ал.1 от НК и 5 000
лв. за престъпление по чл. 149, ал.2, т.1 от НК във връзка с чл.26, ал.1 от НК,
ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на
престъпленията – 21.02.2021 г., като отхвърля исковете в останалата част.
Съдът е осъдил подс. Д. У. да заплати на РС Гоце Делчев
държавни такси по присъдените граждански искове в общ размер на 1560 лв.,
сторените разноски за свидетели и експерти в общ размер на 442,33лв., както
и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.
Подс. Д. У. е осъден също да заплати НБПП София сума в размер
4
на 940 лв., както и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.
Наред с това, подс. Д. У. е осъден да заплати да заплати на С. Г.
Таранинов и К. Г. Таранинова, чрез своята майка и законен представител Д.
Ш. Краболи, съдебни разноски в размер на 1500 лв.
Подс. Д. У. следва да заплати също на ОД МВР Благоевград
разноски в размер на 4365,75 лева, както и 5 лв. за издаване на изпълнителен
лист.
Настоящият състав на въззивния съд счита, че фактическите
положения по делото са правилно установени. Със законоустановените
способи за събиране и проверка на доказателства обективно, всестранно и
пълно са изяснени всички релевантни за правилното решаване на делото
въпроси. В резултат на анализа на доказателствения материал се установяват
следните фактически обстоятелства:
Подс. Д. А. У. /р. 1984 г./ е със средно образование, безработен,
неженен и неосъждан. Същият живее в къща в гр. Хаджидимово, на ул. ”Димо
Хаджидимов” № 10.
Родителите на децата К. Г. Таранинова /р. на 12.01.2010 г./ и С. Г.
Таранинов /р. на 11.08.2011 г./ - свидетелите Г. Таранинов и Д. Краболи са
разделени. През 2020-2021 год. децата живеели при баба си - св. Зейнеп
Краболи /майка на Д. Краболи/ в къща в с. Копривлен, обл. Благоевград.
Майката на децата – св. Д. Краболи живеела и работила в Кралство
Великобритания. Бащата на децата - св. Г. Таранинов живеел заедно с майка
си - св. Ангелина Таранинова в къща в гр. Хаджидимово, ул. “Димо
Хаджидимов“ № 7, находяща се недалеч от къщата на подс. Д. У.. Г. Таранинов
често отсъствал, тъй като работел на различни места извън населеното място.
Когато се прибирал в дома си в гр. Хаджидимово, св. Г. Таранинов прекарвал
доста време в компанията на подс. Д. У., с който били в приятелски
отношения. Децата К. и С. Таранинови, които постоянно посещавали баща си
и баба си в гр. Хаджидимово, също познавали подс. У. и често били в
компанията на подсъдимия, в някои случаи и без баща им.
На неустановена дата през лятото на 2020 година, подс. Д. У. се
възползвал от близостта и познанството си с децата и примамил малолетната
К. Таранинова /на 10 години/ да го последва в дома му. Там я накарал да легне
на леглото и се съвкупил с нея, осъществявайки вагинален полов акт, при
5
което детето усетило болка. След този случай, неколкократно и неустановено
като времеви период, подс. У. приканвал пострадалата в дома си, след което й
казвал да свали долното си бельо, опипвал я по интимните части на тялото и
мастурбирал. Пострадалата Таранинова се оплакала на баща си, който
забранил на подсъдимия да кани децата при себе си, но не сигнализирал за
случилото се на компетентните органи. За известно време У. спрял да се
занимава с децата. Впоследствие отношенията между подс. Д. У. и св. Г.
Таранинов се подобрили, и подсъдимият започнал отново да кани децата във
фургона си, находящ се до къщата му, както и в дома си.
На 20.02.2021 г., около 15:00 часа, К. и С. Таранинови, без да се
обадят на баба си - св. Зейнеп Краболи, излезли от дома си в с. Копривлен и
отишли при своя съсед — св. Петър Безев, като го помолили го да ги закара с
автомобила си до гр. Хаджидимово, където искали да посетят баща си и баба
си. Свидетелят се съгласил, като ги предупредил, че има работа и не може да
ги изчака. Оставил ги в началото на гр. Хаджидимово, тъй като пътят бил
затворен поради полагане на асфалт. Децата отишли в магазина в града, после
минали покрай дома на жената, за която се грижела баба им – св. Ангелина
Таранинова, но не я намерили и решили да отидат към къщата им на ул.
“Димо Хаджидимов“ № 7.
По пътя към жилището на Таранинови, К. и С. срещнали подс. Д.
У., който ги поканил в бараката до къщата си, за да се стоплят. Те се съгласили,
като останали там до късно вечерта. Когато децата решили да си тръгват, тъй
като им се спяло, подсъдимият ги поканил да пренощуват в неговата къща. Те
отказали, защото искали да се приберат в тяхната къща при баща им и баба
им, но У. им казал, че баща им се намира в гр. София, по работа. Тогава децата
последвали подсъдимия, който ги завел от бараката в стая на втория етаж от
къщата си, където ги настанил да спят. След като св. С. Таранинов заспал,
подс. Д. У. завел малолетната К. Таранинова в своята стая и подпрял вратата
със стол. След това подсъдимият казал на детето да се съблече, като я
заплашил, че ще я заключи в стаята. Пострадалата се уплашила и свалили
панталона и бельото си. Тогава подсъдимият й казал да се обърне към стената
започнал да я опипва по интимните части и мастурбирал. После й казал да си
вдигне дрехите и да отиде при брат си.
След известно време подс. Д. У. отново извикал пострадалата К.
6
Таранинова в стаята си и й казал да се събуе бельото. След това той й наредил
да се обърне към стената и осъществил анален полов акт с пострадалата, при
което тя изпитала болка. След известно време У. й казал да се облече и да
отиде при брат си да спи.
Междувременно вечерта на 20.02.2021 г., след като децата не се
прибрали в дома им в с. Копривлен, баба им - св. Зейнеп Краболи уведомила
полицията, която започнала издирване на децата.
На следващата сутрин подсъдимият Д. У. отишъл до магазина и
разбра, че децата се издирват от полицията. След като се върнал в къщата си,
У. казал на децата да не излизат, защото полицията ги издирва.
В резултат на издирвателните мероприятия около 15:00 часа на
21.02.2021 г. двете деца К. и С. Таранинови били открити в къщата на подс. Д.
У. и предадени на компетентните органи.
Визираната фактическа обстановка се извежда на базата на
анализа на всички събрани, и приобщени към доказателствения материал, на
съдебното следствие доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност,
при което като краен резултат въззивният съд намира, че са направени
обосновани фактически и правни изводи, че повдигнатите срещу подсъдимия
Д. У. обвинения за извършени деяния, съставомерни по чл.185, ал.1 НК, по
чл.149, ал.2, т.1 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК и по чл.151, ал.1 от НК са доказани
по несъмнен начин. В тази връзка са неоснователни е възраженията за
недоказаност на обвиненията. Преобладаващата част от тях са били направени
и пред първата инстанцията и са обсъдени от същата, като в тази насока са
изложени убедителни съображения. Извършеният анализ на доказателствения
материал, изложените съображения и направените изводи от районния съд се
споделят изцяло и от настоящия състав на въззивния съд, поради което не се
налага повторно да бъдат изтъквани същите съображения.
Така описаното непосредствено по-горе като фактическа
обстановка настоящият състав съда прие за установено по несъмнен и
безспорен начин, в резултат на извършения от съда внимателен и подробен
анализ на всички събрани и проверени в хода на проведеното съдебно
следствие доказателства и доказателствени средства, съответно преценени
както поотделно, така и в съвкупността си - обясненията на подсъдимия Д. У.;
показанията на свидетелите К. Таранинова, С. Таранинов, Д. Краболи, Г.
7
таранинов, Ангелина таранинова, Зейнеп Краболи, Петър Бозев, Изет
Мурадов, Атанас У. и Ангел У.; заключенията на вещите лица по съдебно-
медицински експертизи, химически експертизи, комплексните съдебни
психиатрични и психологически експертизи, експертизите на веществени
доказателства; писмените доказателствени материали - тези съдържащи се в
приложеното досъдебно производство и тези представени от страните и
приети от съда в хода на съдебното производство и приети от съда други
писмени доказателствени материали.
Съдът внимателно анализира обяснения на подсъдимия Д. У.
изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено
средство, тези обяснения представляват и основно средство за защита на
подсъдимия, още повече, че той е в най-голяма степен заинтересуван от изхода
на делото, а и не носи наказателна отговорност в случай, че изнесе факти,
които не отговарят на действителността. На тези обяснения следва да се даде
вяра, но частично и по отношение на точно определени факти и обстоятелства
и само ако те са непротиворечиви и непротиворечащи на останалия
доказателствен материал и доколкото допринасят по един или друг начин за
изясняването на обективната истина по делото.
Настоящият съдебен състав счита, че не следва да се дава вяра на
обясненията на подсъдимия Д. У., касаещи твърденията му, че не е извършвал
полови контакти и блудствени действия по отношение на малолетната К.
Таранинова. Обясненията на подсъдимия в тази им част са изолирани и се
опровергават от останалите събраните по делото доказателства. Същите
следва се явяват недостоверни и израз на изградена защитна позиция. В
останалата им част съдът приема, че няма пречка обясненията на подсъдимия
да бъдат кредитирани доколкото същите не противоречат на останалия
доказателствен материал и допринасят за изясняването на обстоятелства
включени в предмета на доказване по настоящото дело.
Обвиненията за извършените от подс. Д. У. полови сношения и
блудствени действия с малолетната пострадала К. Таранинова се основат на
преди всичко на нейните показания и същите обосновано и правилно се
кредитирани от първоинстанционния съд. Макар и малолетна – на 11 години,
пострадалата дава подробни, логични и непротиворечиви показания, относно
времето, мястото и начина на извършване на инкриминираните деяния. По
8
делото не се установяват обстоятелства, които да разколебават или поставят
под съмнение достоверността на показанията на пострадалата. Видно от
заключението на КСППЕ, К. Таранинова може да възприема правилно
фактите и обстоятелствата и дава достоверни показания, въпреки че
възпроизвеждането им може да е непоследователно. Показанията на св. К.
Таранинова се подкрепят от останалите доказателства по делото и следва да
бъдат кредитирани от съда. От показанията на същата се установява по
несъмнен начин, че подс. Д. У. и бащата на децата К. и С. – св. Г. Таранинов са
били в близки отношения. Децата също прикарвали доста време с
подсъдимия, възприемали го като приятел на баща им и му имали доверие
като на близък човек. Именно възползвайки се от така изграденото към него
чувство на доверие, подсъдимият У. злоупотребил сексуално с малолетната К..
През лятото на 2020 год. подсъдимият извършил сексуални посегателства,
като нееднократно на неустановени дати се съвкупил с пострадалата. Става
ясно, че тези отношения били прекъснати, тъй като пострадалата се оплакала
на баща си и очевидно споделила частично за действията на подсъдимия
спрямо нея. По отношение инкриминираното поведение на 20-21.02.2021 год.,
св. К. Таранинова подробно обяснява как подсъдимият У. ги е срещнал в гр.
Хаджидимово, поканил ги е на гости в дома му, а в последствие когато те са
поискали да си ходят той е направил всичко необходимо да ги накара да
останат при него през нощта, като е измислял различни предлози за да останат
при него /няма го баща им, забравени вещи/. Районният съд правилно е
отбелязал, целенасочени действия от страна на подсъдимият за да създаде
условия за осъществяване сексуален контакт със св. Таранинова. Той е
подмамил децата в доми си под предлог да се сгреят, дал им е да пият алкохол,
настанил ги е да нощуват, без да уведомява никого за това. Подс. У. е създал
условия да остане сам с К., като изчакал брат С. да заспи /многократно
проверявал дали е заспал/ и когато това се случило той пристъпил към
осъществяване на блудствените действия с детето. По късно същата нощ,
подсъдимият отново извикал К. и повторно извършил блудствени действия,
както и осъществил анален полов акт.
Показанията на св. С. Таранинов подкрепят показанията сестра му
до момента на заспиването му в дома на подсъдимия. Той обяснява как са
отишли в дома на подсъдимия У. и останали там, без за това да бъдат
уведомени техните близки роднини. Обстоятелството, че свидетелят е спял и
9
бил в неведение за посегателствата на подсъдимия по отношение на сестра му
К., не е основание да се поставя под съмнение достоверността на показанията
на пострадалата.
Показанията на пострадалата К. Таранинова досежно извършените
от подс. Д. У. сексуални посегателства кореспондират изцяло с данните
съдържащи се в заключенията на изготвените съдебно-медицински
експертиза: От заключението на приложената СМЕ е видно, че при
пострадалата са налице стари дефлорационни щърбини по девствената ципа,
настъпили преди 21.02.2021 г.; разкъсване /рагада/ в областта на аналния
пръстен, кървящо спонтанно и при допир, от което можел да се направи извод,
че същото е получено наскоро и е възможно да е получено при действията на
подс. У. на 21.02.2021 г. Това увреждане реализирало медико-биологичния
признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Установени
били и травматични увреждания в областта на крайниците - малка разкъсно-
контузна рана в областта на долната трета на дясната предмишница с изразен
посттравматичен хематом /подкожно кръвонасядане/ в същата област,
посттравматичен хематом в областта на дясна лакътна става - вътрешна
повърхност. Тези увреждания реализирали медико-биологичния признак
болка и страдание.
Също с показанията на пострадалата К. Таранинова кореспондира
заключението на изготвената СМЕ на ВД по метода на ДНК профилирането,
водно от която по приобщените по делото като веществени доказателства -
сини мъжки боксерки, изрезка от килим, дървени стърготини и кафяви мъжки
боксерки се доказала човешка сперма, която произхождала от подс. У..
От заключението на назначената КСППЕ на св. К. Таранинова е
видно, че свидетелката е могла да възприема правилно фактите и
обстоятелствата релевантни на предмета на досъдебното производство, няма
пречки от психичноздравен характер за участието й в наказателното
производство. Не се установили данни за манипулация на разказа на осв.
Таранинова от страна на трето лице или за съзнателно или несъзнателно
изкривяване на спомена за случилото се. Поради нееднократност на деянието
в разказа била налице хронологична неподреденост. Заключенията на
експертите са косвено доказателство, което подкрепя изцяло разказа на св. К.
Таранинова.
10
Настоящият съд обсъди, прецени и анализира показанията и на
останалите разпитаните по делото свидетели: родителите на малолетните деца
– свидетелите Д. Краболи и Г. Таранинов, техните баби – свидетелите Зейнеб
Краболи и Гина Таранинова /които дават информация за изчезването на децата
и за това, че подс. Д. У. не е уведомил никой от тях, че децата са при него/; св.
Петер Безев, който е закарал децата от с. Копривлен до гр. Хаджидимово;
полицейският служител – св. Изет Мурадов, както и свидетелите Атанас У. и
Ангел У., даващи информация за обстоятелства, касаещи на откриване на
децата в дома на подсъдимия. Посочените свидетели допринасят /макар и
различна степен, тъй като не са очевидци/ за изясняване на определени
обстоятелства включени в предмета на доказване. Показанията на същите са
логични, непротиворечиви и напълно убедителни. Липсват каквито и да е
основания да се поставя под съмнение надеждността на посочените свидетели
и достоверността на изложените от тях факти и обстоятелства. Ето защо съдът
ги кредитира изцяло.
Съдът кредитира напълно и заключенията на вещите лица по
изслушаните съдебномедицинска експертиза, СМЕ на ВД по метода на ДНК,
комплексни съдебно-психологически и психиатрични експертизи. Тези
заключения са подробни, пълни, обосновани и не пораждат никакво съмнение
по отношение на правилността им. Те в действителност в много голяма степен
допринасят за изясняването на съществени обстоятелства включени в
предмета на доказване, вкл. за годността на свидетелските показания на
малолетните, обективното установяване на осъществени с пострадалата
полови съвкупления и блудствени действия, както и съпричастността на подс.
Д. У. към тяхното извършване. Заключенията са депозирани от компетентни
вещи лица, в чиято добросъвестност и професионални знания съдът няма
никакви основания да се съмнява. Наред с това, заключенията са изготвени на
базата на обективни данни и въз основа на използването на утвърдени и
безспорни научни методи.
Съдът намира, че следва да се кредитират писмените
доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по реда на
чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени действия са изготвени
в съответствие както с общите изисквания на чл.128 и сл. от НПК, така и на
специалните изисквания за конкретното процесуално действие и следователно
са годни доказателствени средства по отношение на извършеното по време и
11
установено чрез тези действия. Освен това, тези доказателствени материали не
се оспорват от страните.
Ето защо предвид установените по делото фактически дадености,
съдът приема, че по несъмнен начин се установява наличието на всички
елементи на състава на инкриминираните му престъпления по чл.151, ал.1
от НК, чл.185, ал.1 НК и по чл.149, ал.2, т.1 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК.
Съдът намира, че са налице съставомерни деяния, извършени хронологично,
както следва:
1. Подс. Д. У. на неустановена дата през лятото на 2020 г. в гр.
Хаджидимово, в къща, находяща се на ул. “Димо Хаджидимов“ № 10 се
съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст - К. Г. Таранинова, родена
на 12.01.2010 год., доколкото извършеното не съставлява престъпление по
чл.152 - престъпление по чл.151, ал.1 НК.
Конкретният акт на престъпна проява на подсъдимия Д. У.
обективира отношението му към деянието (неговата интелектуалната и
волевата насоченост). Подсъдимият е знаел, пострадалата не е навършила 14
години, осъзнавал противообществения характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици, искал е тяхното настъпване,
при което е реализирал намерението си - съвкупление с малолетно лице. Ето
защо, анализирано деянието от субективната му страна обосновано е
прието за установено, че същото е извършено с пряк умисъл.
2. Подс. Д. У. за времето от около 16:00 часа на 20.02.2021 г. до
15:00 часа на 21.02.2021 г. в гр. Хаджидимово, в къща, находяща се на ул.
“Димо Хаджидимов“, № 10, е прибрал при себе си чужди деца, ненавършили
14-годишна възраст, а именно - К. Г. Таранинова /на 11 години/, родена на
12.01.2010 г. и С. Г. Таранинов /на 9 години/, роден на 11.08.2011 г. и незабавно
не е уведомил властта или не ги е върнал на родителите им - престъпление по
чл.185, ал.1 НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
пряк умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
на тези последици - съзнавал е, че прибира в къщата си чужди малолетни деца
и не съобщава на родителите им или орган на властта. Показателно е, че дори
след като е разбрал, че децата се издирват, им казал да не излизат, защото
12
полицията ги търси.
3. За времето от 16:00 часа на 20.02.2021 г. до 15:00 часа на
21.02.2021 г. в гр. Хаджидимово, в къща, находяща се на ул. “Димо
Хаджидимов“ № 10 в условията на продължавано престъпление, когато две
деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление,
са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - К. Г. Таранинова /на
единадесет години/, родена на 12.01.2010 г. като деянието е извършено чрез
използване на заплашване както следва:
- За времето от 16:00 часа на 20.02.2021 г. до 15:00 часа на
21.02.2021 г. в гр. Хаджидимово, в къща, находяща се на ул. “Димо
Хаджидимов“ № 10 извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-
годишна възраст - К. Г. Таранинова /на единадесет години/, родена на
12.01.2010 г., като я опипвал я по задните части и мастурбирал /пипал и галил
половия си член/, като деянието е извършено чрез употреба на заплашване
/казал на св. Таранинова да си свали панталона и гащите, иначе ще я заключи
в стаята/;
- За времето от 16:00 часа на 20.02.2021 г. до 15:00 часа на
21.02.2021 г. в гр. Хаджидимово, в къща, находяща се на ул. “Димо
Хаджидимов“ № 10 извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-
годишна възраст - К. Г. Таранинова /на единадесет години/, родена на
12.01.2010 г. , като я накарал да се обърне към стената с гръб към него и
вкарал половия си член няколко пъти в ануса на Таранинова, като деянието е
извършено чрез употреба на заплашване /казал на св. Таранинова да си свали
гащите, иначе ще я заключи в стаята/
- престъпление по чл.149, ал.2, т.1 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК,
поради което и на основание чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 2 години.
От изложената фактическа обстановка, която съдът приема за
13
безспорно и категорично доказана, следва правния извод, че подсъдимия е
извършил престъпленията, за които е предаден на съд. Блудствените действия
по естеството си са били насочени както към възбуждане, така и към
удовлетворяване на половото желание на подсъдимия, при което са извършени
на два пъти през нощта на 20 срещу 21.02.2021 год. Налице са признаците на
"продължавано престъпление", дефинирани в чл.26, ал.1 от НК и доколкото
престъплението е извършено спрямо едно и също лице - малолетната К.
Таранинова, то и не е налице забраната по чл.26, ал.6 от НК. Подсъдимият е
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление, като блудствал с малолетната, поради което правилно
престъпната му дейност е квалифицирана по чл.149, ал.2, т.1 във връзка с ал.1
и във връзка с чл. 26, ал.1 от НК.
Естеството на инкриминираните действия, продължителния
период и възрастта на пострадалата /нейната незрялост/ в значителна степен е
затруднява конкретизацията по дати, часове и детайлизирането на отделните
съставомерни фактически действия. Въпреки това съдът счита, че
обвинението е дало в достатъчна степен необходимото ясно очертаване на
деянията, като е отчетено както изискването за спазване правата на
подсъдимия да разбере в какво е обвинен, така и е дадена възможност за ясна
фактическа преценка на цялостната престъпна дейност. Ето защо съдът
намира за неоснователни възраженията на защитата за липсата на посочване
на точни дни и часове на извършените отделни инкриминирани действия,
включени, както на престъплението по чл.151 НК, така и за продължаваната
престъпна дейност за престъплението по чл.149, ал.2, т.1 вр. ал.1 и чл.26, ал.1
от НК, което не е в противоречие с изискването за пълно и цялостно
формулиране на обвинението, тъй като са посочени в необходимата пълнота
релевантните за състава на престъпленията факти и обстоятелства, даващи
възможност на подсъдимия да разбере в какво го обвиняват и да организира
защитата си.
Следва да се отбележи също, че принудата, чрез сила или
заплашване, като обективен съставомерен признак, предпоставя не само
целенасочена активна дейност за сломяване на оказана съпротива при
извършване на неправомерния сексуален акт, но и реализирано психическо и
физическо въздействие, в предхождащ го момент или период от време, при
субективна насоченост към неговото осъществяване, или чрез поставянето на
14
жертвата в такава обстановка и при условия, непозволяващи изход и
алтернативи в избора на поведение, при които тя се съгласява на полово
съвкупление.
От субективна страна, подсъдимият Д. Уредев е осъществил
деянията умишлено, с пряк умисъл, като съвкупявайки се и извършвайки
действия насочени към възбуждане и постигане на полово удовлетворение с
лице, за което е знаел категорично, че е малолетно, подсъдимият е съзнавал
напълно общественоопасния характер на деянията си - накърняване половата
неприкосновеност на полово незряло лице, предвиждал е обществено
опасните им последици - възбуждане и удовлетворяване на половото си
желание с малолетно лице и е искал настъпването на тези последици.
По отношение на наказанията:
За извършеното престъпление по чл.185, ал.1 от НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода за срок до 3 години, съставът на
районния съд в хипотезата на чл.54 от НК е наложил на подсъдимия Д. У.
наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца. За престъплението
по чл.151, ал.1 от НК, предвиждащо наказание лишаване от свобода за срок от
две до шест години, е наложено такова за минималния предвиден срок от 2
годени. Също за престъплението по чл.149, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК вр. чл.26,
ал.1 от НК с предвидено наказание лишаване от свобода за срок от две до осем
години, е наложен минималния срок от 2 години.
Настоящият състав на въззивният съд намира, че присъдата в тази
й част следва да бъде коригирана, тъй като така определените наказания
лишаване от свобода не съответства на степента на обществената опасност на
деянията и извършителя.
Безспорно посегателството срещу полова неприкосновеност на
личността, още повече на малолетно лице, е с високата степен на обществена
опасност, което е показател и за повишената степен на обществена опасност
на подсъдимия У., и същите не следва да бъдат неглижирани. Наред с това в
случая са налице редица отегчаващи отговорността обстоятелствата: По
отношение на престъплението по чл.185, ал.1 от НК от районния съд не
отчетено, че посегателството е срещу два деца и проявената престъпна
упоритост от страна на подсъдимия, който се опитал да укрие децата, след
като разбрал, че се издирват от полицията. По отношение посегателствата
15
срещу малолетната К. Таранинова, действително районният съд правилно е
посочил, че възрастта на пострадала - ненавършила 14 години, е съставомерен
признак на престъпленията по чл.149, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК и по чл.151, ал.1
от НК, но очевидно обстоятелството, че подсъдимият е извършил съвкупление
и блудствени действия с дете на изключително незряла възраст – на едва 10-11
години, не може да бъде игнорирана, тъй като е значително под границата на
предела за малолетната възраст, относима към съставомерността на
престъпленията. От значение са също болките и страданията, които са
причинени на детето, установените разкъсвания и травматични увреждания,
вида и начина на извършените бруталните блудствени действия, вкл. анално
проникване, проявената престъпна упоритост и наличието на продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. В тази връзка следва да се
отбележат също действията на подсъдимия за примамване и задържане на
децата, вкл. давайки им да пият алкохол, очевидно с цел да улесни
престъпните си намерения. Същевременно извън чистото съдебно минало на
подсъдимия Д. У., не се установяват смекчаващите вината обстоятелства,
касаещи позитивна оценка на неговото семейното положение, социалната
ангажираност или трудовата функция, даващи основание да се приеме, че е
налице значителен превес на смекчаващите над отегчаващите такива, при
което предвидените наказания за бъдат индивидуализирани в минималния
законов срок.
Съобразно разпоредбата на чл.54, ал.1 и ал.2 от НК, анализирайки
посочените обстоятелства, рефлектиращи пряко върху наказателната
отговорност на подсъдимия и очертаващи необходимата степен на въздействие
на наказателната санкция, въззивният съд счита, че наказанията „лишаване от
свобода“ за всяко от извършените от подс. Д. У. престъпления по чл.185, ал.1
от НК, по чл.149, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК и по чл.151, ал.1 от НК следва да
бъде определено над минималния предвиден за всеки от посочените
престъпни състави размер. Ето защо настоящия съд увеличава срока на
наложеното за престъплението по чл.185, ал.1 от НК наказание „лишаване от
свобода“ от 6 /шест/ месеца на 1 /една/ година; увеличава срока на наложеното
за престъплението по чл.149, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК наказание „лишаване от
свобода“ от 2 /две/ години на 3 /три/ години; както и увеличава срока на
наложеното за престъплението по чл.151, ал.1 от НК наказание „лишаване от
свобода“ от 2 /две/ години на 3 /три/ години.
16
При гореизложеното и ръководейки се от правилата,
регламентирани от разпоредбите на чл.23 от НК от формална страна са налице
предпоставките за кумулиране на наказанията наложени на подсъдимия Д. У. с
настоящата присъда, тъй като се наложени за извършени престъпления в
реална съвкупност, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от
тях. Ето защо на подс. У. следва да бъде наложено най-тежкото измежду
определените му наказания, при това, видно от горното, най-тежко такова е
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години.
Ръководейки се от целите на наказанието по чл.36 от НК и като
съобрази, че престъпната дейност на подс. Д. У. три престъпни състава и
множество престъпни посегателства, тежестта на всяко от тях и проявената
упоритост при извършване на престъпления, засягащи половата
неприкосновеност на малолетната пострадала, при което може да се направи
извод, че подсъдимият е с повишена степен на обществена опасност,
настоящият съдебен състав намира, че следва да се приложи разпоредбата на
чл.24 от НК, даващ възможност за увеличение на определеното най-тежко
наказание, тъй като наказанието лишаване от свобода за срок от три години не
би постигнало визираните от закона цели. В преценката си относно срока, с
който да бъде увеличено общото наказание, съдът изходи от времето, мястото
и начина на извършване на престъпленията, сочещи, че подс. У. с поведението
си игнорира всякакви обществени и законоустановени принципи за защита на
децата и тяхната лична неприкосновеност. Ето защо за постигане на целите на
наказанието по чл.36 от НК съдът счита за адекватно и целесъобразно
увеличение на определеното като най-тежко наказание “лишаване от свобода”
за срок от 3 /три/ години с 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.
На основание чл.41, ал.6 от НК във вр. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС за
изтърпяване на наложеното на подсъдимия Д. У. наказание “Лишаване от
свобода“ общо за срок от 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца, следва да бъде
определен първоначален „ОБЩ“ режим.
Съдът счита, че наложеното в конкретния случай наказание ще
способства за изграждане у подсъдимия на устойчива мотивоционно-волева
система за спазване на установения правопорядък и ще предотврати
извършването на престъпления, с което от своя страна ще се реализира както
личната, така и генералната превенция - цели на наказанието по чл.36 от НК.
17
Въззивният съд счита, че размерът на присъдените на
пострадалите К. Таранинова и С. Таранинов обезщетения за причинените им
неимуществени вреди в резултат на инкриминираните деяния, следва да бъде
потвърден. Същите не се обжалват и следва да бъде прието, че обезщетенията
се явяват справедливи и адекватни на претърпените от пострадалите болки и
страдания.
На основание чл.189, ал.3 от НПК направените по делото разноски
във въззивното производство следва да бъдат възложени на подсъдимия.
От представеното по делото пълномощно и договор за правна
помощ се установява, че за въззивното производство на повереника на
пострадалите – А. К. е заплатено адвокатско възнаграждение сумата от 600
лева /л.32/. Ето защо подс. Д. У. следва да заплати на К. Таранинова и С.
Таранинов, чрeз тяхната майка и законен представител Д. Краболи сумата от
600 лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството
пред ОС – Благоевград.
По изложените съображения и на основание чл.337, ал.2, т.1, вр.
чл.334, т.3 от НПК, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 2 / 12.02.2024 год., постановена от
Районен съд – Гоце Делчев по н.о.х. дело № 550 / 2021 год., в частта й относно
наложеното на подсъдимия Д. А. У. за извършеното престъпление по чл.185,
ал.1 от НК наказание “Лишаване от свобода”, като и на основание чл.54 от НК
УВЕЛИЧАВА срока на това наказание от 6 /шест/ месеца на 1 /една/ година.
ИЗМЕНЯВА Присъда № 2 / 12.02.2024 год., постановена от
Районен съд – Гоце Делчев по н.о.х. дело № 550 / 2021 год., в частта й относно
наложеното на подсъдимия Д. А. У. за извършеното престъпление по чл.149,
ал.2, т.1 вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК наказание “Лишаване от свобода”, като
и на основание чл.54 от НК УВЕЛИЧАВА срока на това наказание от 2 /две/
години на 3 /три/ години.
ИЗМЕНЯВА Присъда № 2 / 12.02.2024 год., постановена от
Районен съд – Гоце Делчев по н.о.х. дело № 550 / 2021 год., в частта й относно
наложеното на подсъдимия Д. А. У. за извършеното престъпление по чл.151,
18
ал.1 от НК наказание “Лишаване от свобода”, като и на основание чл.54 от НК
УВЕЛИЧАВА срока на това наказание от 2 /две/ години на 3 /три/ години.
На основание чл.23, ал.1 от НК НАЛАГА на подсъдимия Д. А. У.
най-тежкото измежду наказанията, наложени му с настоящата присъда, а
именно „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години.
На основание чл.24 от НК УВЕЛИЧАВА определеното най-
тежко наказание “Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години с 1 /една/
година и 6 /шест/ месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 2 / 12.02.2024 год., постановена от
Районен съд – Гоце Делчев по н.о.х. дело № 550 / 2021 год. в останалата й част.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА Д. А. У. да заплати
на Д. Ш. Краболи сумата от 600 /шестстотин/ лева, направени във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19