Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 16.11.2017
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Мая Дамянова
мл.с.
Светлана Атанасова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
гр.дело № 9651 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 17.11.2016
г. по гр.д. № 5548/2015 г., СРС, ІІ ГО, 57
с-в е признал за установено по реда
на чл. 422,ал.1 ГПК по отношение на Й.Я.И., ЕГН **********, с адрес: *** че дължи на „Т.С.“ЕАД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:*** Б заплащането: на основание чл.79 от ЗЗД сумата от 2 101,83 лв.,
представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна
енергия за топлоснабден обект - апартамент № 10 находящ се в гр. София, гр.
София, общ. Л., ул. „*********, абонатен № 311000 за периода 21.07.2011г. -
30.04.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от 2101,83 лв.,
считано от 21.07.2014г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над 2 101,83
лв. до пълния предявен размер от 2 491,06 лв. и за периода 01.05.2011г. -
21.07.2011г; на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 298,04
лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение от 2 101,83 лв. за периода 21.07.2011г.- 23.06.2014г,, като е отхвърлил иска за разликата над 298,04
лв. до пълния предявен размер от 312,57 лв. и за периода 30.06.2011 г.-21.07.2011
г. Осъдил е Й.Я.И., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „Т.С.“ЕАД, ЕИК *******
със седалище и адрес на управление:*** Б на основание чл.78, ал.1 ГПК както
снледва: разноските по настоящето дело в размер на 854,79 лв. и раз-носките по
ч.гр.д. № 40032/2014 г. на СРС, 57 състав в размер на 353,57 лв.
Решението е обжалвано с възивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Х.Б., чрез
процесуалния представител юрисконсулт Жени Желева в частта, в която е отхвърлен
иска само за главницата за сумата
над 2101,83 лв. до пълния предявен размер, ведно със законната лихва, за
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2011 г.-м.04.2013 г.,
както и в частта на присъдените разноски
срещу Й.Я.И.. Твърди, че с оглед изразеното в мотиите на райония съд, че на
ответниците са начислени суми за връщане, същият не е взел предвид обстоятелството
на чл.31, ал.2 от ОУ, на чл.32, ал.3 от ОУ, където е предвидена възможността да
се осъществи погасяване на стари задължения със сумата в повече от
изравнителните сметки, които ОУ са публикувани във вестник „Дневник“, бр. от
14.01.2008 г. Развиват се пространни доводи в тази насока, като се прави извод,
че при положение, че не са заплатени задължения за предходен период, абсурдно
би било искане за „възстановяване“ на суми, които не са постъпили по сметка на
дружеството. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в
обжалваните части. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за
двете съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият Й.Я.И., ЕГН **********, с адрес: *** оспорва въззивната жалба.
Претендира присъждане на разноски във вид на адвокатско възнаграждение.
Третото лице помагач не
взема становище по въззивната жалба.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от надлежна/и страна/и и е процесуално допустима, а разгледана по
същество частично основателна.
От събраните по делото писмени
доказателства може да се направи извод, че
ответникът се явява
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42/отм./, но действал за част
от процесния период
от ДР на Закона за енергетиката/. Легално определение на потребител на
топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди е дадено в § 1, т.
42 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн.
ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм., ДВ. бр. 18 от 25.02.2005 г., изм. ДВ.
бр. 95 от 29.11.2005 г., изм. ДВ., бр. 30 от 11.04.2006 г., изм. ДВ., бр. 65 от
11.08.2006 г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006 г./, съгласно който „потребител
на енергия или природен газ за битови
нужди" е физическо лице -собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
Според
сега действащите разпоредби, чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно
§ 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл.150,
ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал.
1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение
ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР. Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139
-чл.148/ и в действалите към процесния период Наредба за топлоснабдяването /
отм./, Наредба № 2
от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год.,
отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и
съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Следва да бъде
отбелязано обстоятелството, че развитите доводи във въззивната жалба касаят
размера на определената главница, съответно присъдените разноски, но същите
нямат нищо общо с предмета на спора.
В обжалваното решение,
съдът е посочил, че при изслушване на СТЕ и ССЕ се
„установява различие между исковата сума/ главницата/ за потребена ТЕ през
процесния период. Съдът е заявил, че кредитира заключението по СТЕ, доколкото същото
отразява стойността на потребената само през процесния период енергия, а не и
изравнителните сметки с други периоди, а вещото лице по ССЕ установява, че
счетоводството на ищеца е водено редовно за процесния период. Ето защо е приел за доказана стойността на топлинна
енергия в размер на 2125,49 лв. Следва да бъде отбелязано, че двете заключения
не се различават съществено. И двете заключения сочат, че става въпрос за сметки
без предишни неплатени и просрочени
суми, поради което доводите и на съда и на въззивника за включване на суми
извън процесния период са напълно неотносими. Освен това, съдът е определил
неправилно момента на изчисляване на тригодищния погасителен период, считано
точно от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК на 21.07.2014 г., без да отчете чл. 30, ал.1 от ОУ, където е
посочено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ/прогнозни и изравнителни/ в 30-дневен слок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Ето защо претендираният период за главницата от м.05.2011 г.
и м.06.2011 г. попадат извън погасителната давност, а доказаният размер на
главницата е този от 2125,49 лв.
Ето защо решението на СРС следва да бъде отменено в
частта, в която СРС е отхвърлил предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* срещу Й.Я.И., ЕГН ********** обективно
съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с
чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 за сумата над
2101,83 лв. до сумата от 2125, 49 лв. и за
перида от м.05.2011 г. до 21.07.2011 г.., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело
№ 40032/2014г. на Софийски районен съд, 57-ми състав, както и в частта на
присъдените разноски, вместо него да
бъде постановено друго, с което да се признае за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от още 23,66 лв., представляваща разликата между присъдената от СГС сума от 2125,49 лв.
и от СРС сума от 2101,83 лв. главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2011 г.-м.04.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК до окончателното им плащане.
Въззивникът не е обжалвал
решението в частта на присъдените лихви по чл.86, ал.1 ЗЗД, поради което не следва
корекция в тази насока.
Относно разноските, които също се променят, съдът
приема следното.
За първата инстанция ищецът е направил разноски от
87,28 лв. за държавна такса, 280 лв. за СТЕ и 220 лв. за ССЕ и юрисконсултско
възнаграждение от 404 лв., определено съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, или общо 991,28 лв., което
умножено съобразно уважената част от иска възлизат на 963,52 лв. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да доплати
сумата от още 108,73 лв. за исковото
производство пред СРС. Относно заповедното производство и съобразно уважената
част от иска сумата възлиза на 356,73 лв., поради което ответникът следва да
заплати сумата от още 3,16 лв. съобразно
уважената част от иска.
За ответника не се следват разноски за
първоинстанционното производство съгласно отхвърлената част от иска, тъй като
няма данни такива да са били направени.
Предвид
изхода на спора и предявената претенция на въззивника се следват разноски,
които се изчисляват по следния начин.Същият е заплатил държавна такса от 25 лв.
и му се следва юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. съгласно чл.78, ал-8 ГПК, изм. ДВ, бр.8 от 28.01.2017 г., чл.37, ал.1 от Закон за правната помощ и
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, или общо 125 лв.,
които съгласно уважената част от иска възлизат на 121,50 лв.
На
въззиваемия се следват разноски за адвокатско възнаграждение определено
съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, предвид направеното възражение за прекомерност,
в размер на 378,78 лв. Съобразно отхвърлената част от иска, същото възлиза на 10,60
лв.
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение от 17.11.2016 г. по гр.дело № 5548/15г. на
СРС, ІІ ГО, 57 състав, в частта, в която
СРС е отхвърлил предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* срещу Й.Я.И., ЕГН **********, с
адрес: *** обективно съединени установителни искове с правно основание чл.124,
ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 за сумата над 2101,83 лв. до сумата от 2125, 49 лв. и за перида от
м.05.2011 г. до 21.07.2011 г.., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното им
плащане, за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 40032/2014г.
на Софийски районен съд, 57-ми състав, както и в частта на присъдените разноски,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:*** срещу Й.Я.И., ЕГН **********, с адрес: *** искове, че Й.Я.И., ЕГН ********** дължи на „Т.С.” ЕАД, *** 23Б, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от 24.07.2014 г. по ч.гр.д. № 40032/2014 г. по описа на СРС, 57
състав, а именно по искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422, ал.1 ГПК,
във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ сумата от още 23,66 лв.,
представляваща разликата между
присъдената от СГС сума от 2125,49 лв. и от СРС сума от 2101,83 лв. главница,
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2011 г.-м.04.2013
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното им плащане.
ОСЪЖДА Й.Я.И., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление-***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Х.Б., направените
разноски за първата инстанция в размер от още 108,73 лв. за исковото
производство, а за заповедното производство сумата от още 3,16 лв.
Потвърждава решението в останалата част.
ОСЪЖДА Й.Я.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление-***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Х.Б.,
направените разноски за настоящата инстанция в размер на 121,50 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление-***, представлявано от
Изпълнителния директор Г.Х.Б. да заплати
на Й.Я.И., ЕГН **********, с адрес: *** направените
разноски за настоящата инстация във вид на адвокатско възнаграждение в
размер на 10,60 лв.
Решението е постановено при участието
на трето лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕООД,
***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.