Решение по дело №1005/2019 на Районен съд - Казанлък

                                                       Р   Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

                                  гр.К.,20.01.2020г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшкият районен съд,наказателно отделение,първи наказателен състав,в публичното заседание  на двадесети ноември,две хиляди и деветнадесета година  . . . . . . . . . в състав:

                                             Председател:Невена Иванова

                                   Съдебни заседатели:

                                                   Членове:

при секретаря . . . .  Ана Цанова  . . .и в присъствието на

прокурора  . . . . . . . . . . .  . . . . като разгледа докладваното от

 . . . . . . . . съдията  . . . . . . . . АНД № 1005  . . . . . . . по описа

за  . . . 2019 год. . . . за да се произнесе,взе предвид:

 

           Обжалвано е Наказателно постановление № 6255/29.07.2019г.на Началник на отдел“Контрол по РПМ“,Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,Агенция“пътна инфраструктура“-гр.София.

           Жалбоподателят,недоволен от наложеното му наказание,моли съда да го отмени.

           Въззиваемата страна,чрез представителя си в с.з.взема становище,че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно,и моли съда да го потвърди.

           От събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и след като извърши цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно постановление,съдът приема за установено следното:

           Жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява   основателна.

           Административно-наказващият орган е приел за установено,че на 03.07.2019г.в 17,10 ч.на път I-6,км.322 + 600,до заведение“Ч.“ в посока Г.-К.,жалбоподателят Б. управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси-МПС с две оси марка“ДАФ“,модел „ФТ95ХФ430“ с рег.№ ** **** ** и полуремарке с три оси с рег.№ ** ******.В процеса на проверката било направено измерване,при което било констатирано,че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г.на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /наредбата/,както следва:

            1.При измерено разстояние между осите 1,32 м,сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето била 27,470 т.,при максимално допустимо натоварнате 24 т.,съгласно чл.7,ал.1,т.3,буква“Б“ на Наредбата,като съгласно чл.3,т.2 на Наредбата,при надвишаването на нормите по чл.7,ППС е тежко.Измерването било извършено с техническо средство ел.везна DFW-KR ) 118807 и ролетка 1308/18 /5 м./.ППС превозвало дърва.

            АНО е приел,че измерените параметри на гореспоменатото ППС показват,че ППС е извънгабаритно по смисъла на & 1 ,т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001г.на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,респективно тежко по чл.3,т.2 на Наредбата.Съгласно чл.26,ал.2,т.1,буква“а“ от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията,управляваща пътя /АПИ/.За така измерените параметри на ППС при проверката водачът не представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на & 1 ,т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001г.на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

            АНО приел,че водачът следвало да провери и да се убеди,че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специално ползване на пътищата,издадени по реда на раздел IV от Наредбата,но не го сторил и извършил виновно административно нарушение по чл.26,ал.2,т.1,буква“а“ от ЗП.АНО се е обосновал,че нарушението не е маловажно,тъй като надвишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете относно безопасността на движение,повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура.АНО е посочил,че по тези причини движението на ППС по РПМ с параметри,надвишаващи нормите на Наредбата,се осъществява с разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специалното ползване на пътищата,с което се разрешава движение на ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси.АНО приел,че към момента на проверката жалбоподателят И.К.Б. осъществявал движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на & 1 ,т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001г.на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,респективно тежко по чл.3,т.2 на Наредбата без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/,издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001г.на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията,управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата,с което нарушил разпоредбите на чл.26,ал.2,т.1,буква“а“ от Закон за пътищата,във връзка с чл.37,ал.1,т.1 на Наредба № 11 от 03.07.2001г.на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

            Предвид изложеното,като отчел наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,АНО наложил на жалбоподателя И.К.Б. административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.53,ал.1,т.2,във вр.с чл.26,ал.2,т.1,буква А от Закона за пътищата.

            По делото не се спори,че процесното ППС е имало качествата“извънгабаритно“ и „тежко“,както и конкретно установените от актосъставителя параметри.

            Съдът намира за основателно становището на пълномощника на жалбоподателя,че АНО е следвало да разграничи хипотезите на чл.26,ал.2,т.1,б.А“ от ЗП-„За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства“ като редът за издаване на разрешителни е уреден в Раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001г.за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства; и хипотезата на чл.14,ал.3 от посочената наредба,съгласно която на извънгабаритни и/или тежки ППС,които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос,което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II,както и тези с габаритни размери: широчина-до 3,30 м,височина-до 4,30 м,и дължина-до 22 м,се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса.Макар и общата маса на процесното ППС да е 47 055 кг.според приложената кантарна бележка,то в случая е налице второто основание по чл.14,ал.3 от Наредбата,което е дадено алтернативно-или натоварване на ос,което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II.При установените и отразени в наказателното постановление стойности на натоварването на ос и максимално допустимото натоварване на ос /съотв.-27,470т. и 24т./ е видно,че тези 30 % не са надвишени /те ще са надвишени ако натоварването на ос е 31,2 т.,а то е било 27,470т./.Следователно,след като е установено,че управляваното от жалбоподателя ППС /макар и тежко по смисъла на чл.3 от Наредбата/ отговаря на тези критерии /чл.14,ал.3,предл.второ от Наредбата/,за него е съществувала възможността да се движи след заплащане на определена такса.В този случай-при незаплатена такса,съставът на административното нарушение би бил този по чл.177,ал.3 от ЗДвП,а не както е посочил АНО-по чл.26,ал.2,т.1,б.“а“ от ЗП,който забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без разрешение.Пълномощникът на жалбоподателя правилно посочва,че жалбоподателят може да бъде наказан по чл.53,ал.1,т.2 от ЗП само когато е нарушил чл.26,ал.2 от същия закон,но не и когато е налице възможността да се ползва от привилегирования състав на чл.14,ал.3 от наредбата,както е в настоящия случай.В този смисъл е налице несъответствие между събраните по делото факти и неправилно определената правна квалификация на деянието,имаща за последица неправилно определяне на приложимата санкционна разпоредба.В случая не е било налице изискване на разрешение и неправилно жалбоподателят е бил наказан по чл.53,ал.1,т.2 от ЗП за нарушаване на чл.26,ал.2,т.1,б.“а“ от същия закон.

            По тези съображения съдът намира,че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.           

           Водим от горните мотиви съдът

 

                                     Р   Е   Ш   И :     

 

           ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 6255/29.07.2019г.на Началник на отдел“Контрол по РПМ“,Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,Агенция“пътна инфраструктура“-гр.София,с което на И.К.Б. ***,с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.

           Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                               Районен съдия: