РЕШЕНИЕ
№ 20272
гр. София, 09.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110116114 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 09.08.2023 г., от (фирма) против
Ж. М. С., В. С. В. и К. С. В. с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото
дружество сумата в размер общо на 1240,20 лева, представляваща незаплатена цена на
потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (фирма), абонатен №
190965, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата от подаване на исковата молба на 29.03.2023 г. до окончателно погасяване на
вземането, сумата в размер общо на 252,36 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020
г. до 15.03.2023 г., сумата в размер общо на 23,22 лева, представляваща незаплатена цена на
услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на
29.03.2023 г. до окончателно погасяване на вземането и сумата в размер на 6,54 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главница за дялово разпределение за периода
от 15.09.2020 г. до 15.03.2023 г., като дължимите суми се разпределят между ответниците,
както следва: Ж. М. С. 4/6 част от вземанията, В. С. В. 1/6 част от вземанията и К. С. В. 1/6
част от вземанията.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците и (фирма) са обвързани от
облигационно правоотношение по силата на Договор за продажба на топлинна енергия за
процесния недвижим имот при Общи условия, чиито клаузи съгласно разпоредбата на чл.
150 ЗЕ обвързват потребителя на услуги без да е необходимо изричното им приемане.
Процесуалният представител на ищеца поддържа, че дружеството е изпълнило
задължението си по съглашението и е доставило топлинна енергия за процесния имот и
период на стойност посочена в исковата молба, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда на дяловото разпределение. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният
1
представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от
2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид неизпълнение на задължението на
ответната страна да заплати в срок задължението за главница, потребителите дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане
сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпила молба от К. С. В., ведно с която са представени
препис от отправено от ответника до ищцовото дружество заявление за заплащане на сумата
в размер общо на 290,91 лева по настоящото производство ведно с касов бон.
Ответниците Ж. М. С. и В. С. В. не изразяват становище по исковата претенция в
срока по чл. 131 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
По делото не е спорно, а и от приетите като писмени доказателства договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
21.03.1985 г., удостоверение за идентичност на адрес, заявление-декларация за откриване на
партида от Ж. М. С., удостоверение за наследници на С. В. С. и фактури за отоплителните
сезони включени в исковия период се установява, че страните по спора в процесния период
са били в облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, в
изпълнение на който ищцовото дружество е доставило топлинна енергия до процесния имот
на посочена в исковата молба стойност и е предоставена услуга дялово разпределение, като
вземанията не са погасени в срок, поради което предявените искове срещу ответниците Ж.
М. С. и В. С. В. следва да бъдат уважени. Предвид обстоятелството, че ответникът К. С. В. в
хода на делото е погасила претендираните срещу нея вземания посредством плащане
исковата претенция по отношение на соченото лице следва да бъде отхвърлена.
Направените от ищеца съдебни разноски в производството възлизат на сумата в
размер общо на 160,89 лева, от които 60,89 лева внесена държавна такса за разглеждане на
спора и юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на дружеството в
размер на 100 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изхода от спора на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците Ж. М. С. и В. С. В. дължат сторените от ищеца
разноски съразмерно на частта от вземанията, които са предявени срещу тях, а именно Ж. С.
дължи 107,26 лева, а В. В. дължи 26,81 лева. Ответникът К. С. В. независимо от изхода на
спора дължи направените от ищеца съдебни разноски – в този смисъл Определение №
674/23.11.2011 г. по ч. гр. дело № 597/2011г. по описа на ВКС, ІV ГО, с което е разяснено, че
при погасяване на изискуемо задължение в хода на производството, което обуславя
неоснователност на иска, именно ответникът с поведението си (неизпълнявайки парично
задължение с настъпил падеж) е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил
дълга си преди процеса, поради което той дължи сторените разноски. Съдът, при
съобразяване на формулираното от ищеца искане, намира, че в тежест на ответника К. С. В.
следва да бъде възложени единствено направените в настоящото производство съдебни
2
разноски за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на дружеството
съразмерно на частта от вземанията, които са предявени срещу лицето, а именно 16,66 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж. М. С., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес) да заплати на (фирма),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. (адрес), на основание чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 826,80 лева, представляваща
незаплатена цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
(фирма), абонатен № 190965, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021г., ведно със законна
лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 29.03.2023 г. до
окончателно погасяване на вземането, сумата в размер на 168,24 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 15.03.2023г., сумата в размер на 15,48 лева, представляваща
незаплатена цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване
на исковата молба на 29.03.2023 г. до окончателно погасяване на вземането и сумата в
размер на 4,36 лева, представляваща обезщетение за забава върху главница за дялово
разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 15.03.2023 г., както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата в размер на 107,26 лева, представляваща сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН **********, с адрес в гр. (фирма), да заплати на (фирма),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. (адрес), на основание чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 206,70 лева, представляваща
незаплатена цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
(фирма), абонатен № 190965, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021г., ведно със законна
лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 29.03.2023 г. до
окончателно погасяване на вземането, сумата в размер на 42,06 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 15.03.2023г., сумата в размер на 3,87 лева, представляваща
незаплатена цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване
на исковата молба на 29.03.2023 г. до окончателно погасяване на вземането и сумата в
размер на 1,09 лева, представляваща обезщетение за забава върху главница за дялово
разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 15.03.2023 г., както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата в размер на 26,81 лева, представляваща сторени по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените от (фирма), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. (адрес), срещу К. С. В., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес) обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата в размер на 206,70 лева, представляваща незаплатена
цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (фирма),
абонатен № 190965, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва за
забава върху главницата от подаване на исковата молба на 29.03.2023 г. до окончателно
погасяване на вземането, сумата в размер на 42,06 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от
15.09.2020 г. до 15.03.2023г., сумата в размер на 3,87 лева, представляваща незаплатена цена
на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.02.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата
молба на 29.03.2023 г. до окончателно погасяване на вземането и сумата в размер на 1,09
лева, представляваща обезщетение за забава върху главница за дялово разпределение за
периода от 15.09.2020 г. до 15.03.2023 г., поради погасяване на вземанията посредством
3
плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА К. С. В., ЕГН **********, с адрес в гр.(адрес), да заплати на (фирма),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. (адрес), на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 16,66 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (фирма), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. (адрес), в качеството на трето лице-помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4