№ 3292
гр. София, 24.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20211110172396 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу И. Д. Б., с
която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане за топлоснабден имот с абонатен номер ............ – ............ Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните
сметки. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати следните суми:
558,18 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 23.07.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, 62,08 лв. – мотаторна лихва за забава за
периода 15.09.2019 г.- 06.07.2021 г., както и сума за предоставяне на услугата „дялово
разпределение” в размер на 32,51 лв. за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г., и 6,18 лв.
– лихва за периода 31.07.2018 г. – 06.07.2021 г. Съобразно изложеното е направено
искане съдът да признае за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответника дължи на
ищеца посочените суми. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът И. Б. в указания законоустановен срок по чл. 131 ГПК е подал
писмен отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Не
1
оспорва, че е собственик на процесния имот. Оспорва, че имота е ползван по време на
него, както и размера на претендираните суми. Релевира възражение за погасяване на
част от същите по давност. Поддържа, че предвид неоснователността на исковите
претенции за главници, неоснователни са и предявените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „..........“ ЕООД заявява, че
дяловото разпределение за процесните период и имот е извършвано в съответствие със
законоустановените изисквания и представя документи за осъществено дялово
разпределение.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за главница за неплатена топлинна енергия и цена на
извършена услуга „дялово разпределение”:
За основателността на обсъжданите искови претенции в доказателствена тежест
на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1) валидно правоотношение по договор за доставка
на топлинна енергия между ищеца и ответника за процесните период и имот, 2)
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, 3) изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена, 4) осъществяване на услугата „дялово разпределение” за
процесните период и имот и цена на същата. В доказателствена тежест на ответника е
да установи релевираните възражения в депозирания писмен отговор.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковата
претенция за главница за неплатена цена за топлинна енергия е частично основателна,
като съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
По аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба
на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния
ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр.
54 от 17.07.2012г.) е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
2
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия ..........но с
топлопреносното предприятие.
В случая не е спорно и по делото се установява, че сградата, в която се намира
процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа.
Наличието на валидно възникнало между страните облигационно
правоотношение по повод ползването в процесния период на процесния имот се
установява от част от представените по делото писмени доказателства – договор за
продажба на държавен недвижим имот от 13.03.1991 г. /л. 162 и сл./ по реда на
Наредбата за държавните имоти и нотариален акт за замяна на недвижими имоти от
27.12.2011 г. /л. 17 и сл./. От посочените доказателства безспорно се установява, че
ответникът е собственик на ½ идеални части от имота, като в проведеното по делото на
05.10.2023 г. открито съдебно заседание във връзка с изрично признание от страна на
ответника в тази насока, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните обстоятелството, че е собственик на целия имот /л. 234 от делото/. Предвид
изложеното, съдът приема, че ответника има качеството на потребител на топлинна
енергия по време на него.
В обобщение, съдът намира за установено първото правнорелевантно
обстоятелство за основателност на обсъжданите искове – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото, по което
ответната страна има качеството клиент на топлинна енергия за процесния период.
Количеството реално доставена топлинна енергия в имота, цената на същата и
размера на неплатените суми за главница съдът приема за установени по делото от
приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза /л. 221и сл./, което
кредитира, като обективно и компетентно изгответно. Съгласно заключението на
вещото лице, за исковия период м. 05.2018 г. – м. 04. 2020 г. дължимите суми по
прогнозно потребление са в размер на 229,48 лв., а сумата за изравняване от доплащане
е в размер на 312,31 лв., т.е. общият размер на дължимата сума за потребена топлинна
енергия е 541,79 лв. При изчисляване на размера на посочената сума вещото лице е
съобразило допусната грешка при изчисляване на разхода за топла вода в
изравнителната сметка за периода 2018/2019 г. В таблица № 2 на заключението е
посочено, че за месец май, 2018 г. не са начислени прогнозни суми. Посочено че, е за
сметка на ищеца ежемесечно са отчислявани технологични разходи за АС в размер,
3
съгласно данни за подгревателите от производител и според нормативните разпоредби,
като топломерите в нея са изправени. По делото не се твърди и не се установява
плащане на претендираната от ищеца сума, включително предвид заключението по
съдебно-счетоводната експертиза /л. 244 и сл./, което съдът също кредитира като
обективно и компетентно изготвено в тази част. От последно се установява и цената за
извършената услуга „дялово разпределение” за процесния период възлиза на 32,51 лв.
В заключението на съдебно-счетоводната експертиза е посочен по-висок размер на
цената на неплатената топлинна енергия за процесния период, но във връзка нейния
размер, съдът кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза, тъй като
при определянето му вещото лице е взело предвид и представените от третото лице
документи, които не са съставени от ищеца по делото и заключението отразява реално
потребеното количество топлинна енергия.
Предвид изложеното, предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явяват доказани по основание и за посочените размери.
По релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасяване по
давност на част от вземанията за главницата за неплатена цена за доставена в имота
топлинна енергия:
По аргумент от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за
плащане на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от
настъпване на падежа, определен в общите условия. В случая за процесния период са
приложими общите условия в сила в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
Общите условия в сила от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода , за който се отнасят.
Следователно, задълженията за заплащане на месечните начислени суми са установени
като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на
съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това (45
дни след това).
Предвид характера на задължението, като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл.
111, б. „в" ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае
съдебното производство относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с
§ 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020
г./ давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
Следователно, в конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от
датата на предявяване на иска – 23.07.2021 г. – датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК, от която дата според фикцията по чл. 422, ал. 1 ГПК искът се счита
предявен. Спиране и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла.
Предвид приложимостта на специалната 3-годишна давност, в случая се обуславя
извода, че погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила
преди 23.07.2018 г., а непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила
след тази дата. Т.е. в процесния случай спирането на давността в периода от 13.03.2020
г. до 20.05.2020 г. не ползва ищеца по отношение на заявените в производството
вземания.
По-конкретно, не са погасени по давност вземанията за периода 01.06.2018 г.
/вземането е станало изискуемо през месец август, 2018 г./ – 30.04.2020 г. По реда на
4
чл. 162 ГПК и с оглед данните в неоспореното и прието по делото заключение на
съдебно-техническа експертиза /л. 225 и сл. – таблица 2 и данните за суми за
доплащане от изравнителните сметки/ съдът изчисли, че цената на доставената
топлинна енергия за процесния период, за който вземането не е погасено по давност,
възлиза на сума в общ размер на 541,79 лева.
В обобщение, предвид изложеното, исковата претенция за главница за
неплатена топлинна енергия следва да бъде уважена срещу ответника за сума в размер
на 541,79 лева и за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г., като следва да бъде
отхвърлена за горницата на уважения до пълния предявен размер, както и за периода
месец май, 2018 г.
По възражението за погасяване по давност на главницата за неплатена цена за
услугата „дялово разпределение”:
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение. При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че
искът е основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.
61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като
съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение. В случая от съобразните доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е реално извършвана от него.
За това свидетелстват и представените от третото лице-помагач „..........“ ЕООД
документи за извършено дялово разпределение /л. 187 и сл/. Установява се от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че дължимата цена за извършената
услуга за дялово разпределение за процеснияте период и имот е в размер на
претендирания от 32,51 лв.
Вземането за плащането й не е погасено по давност, тъй като няма характера на
периодично плащане. Предвид изложеното, исковата претенция срещу ответника за
плащане на възнаграждение за дялово разпределение, следва да бъде уважено изцяло.
По предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете с посоченото правно основание предполага
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на главен дълг и 2)
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните.
По отношение на релевирания период приложими са Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Топлофикация София“ ЕАД на битови клиенти в град
София, в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно, предвид
наличието на уговорен срок за плащане, задължението за заплащане на обезщетение за
5
забава възниква при реализиране на условието – неплащане на задълженията по
общата фактура в срока по чл. 33, ал. 2 ОУ. Основата, върху която се изчислява
лихвата е неплатената част от реално дължимата сума, а именно неплатената част от
задълженията по общата фактура. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само
върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за
плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г.
/чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава
/арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
По аргумент от чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане по давност се
погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. В процесния случай,
съобразно изложените по-горе съображения, претендираната главница за за месец май,
2018 г. е погасена по давност, съответно погасено по давност е и претендираното
вземане за обезщетение за забава във връзка с нея. Предвид изложеното и след
извършени изчисления с помощта на лихвен калкулатор по реда на чл. 162 ГПК, съдът
намира, че предявеният иск за мораторна лихва, начислена върху претендираната
главница за топлинна енергия, е основателен за сума в размер на общо 99,47 лв. за
периода 15.09.2019 г. – 06.07.2021 г. С оглед диспозитивното начало в гражданския
процес исковата претенция следва да бъде уважена изцяло за претендирания размер от
68,02 лв.
Искът за сумата от 6,33 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху
присъдената главница за неплатена цена на услуга „дялово разпределение” за
горепосочения недвижим имот с абонатен № .........., за периода от 31.10.2019 г. до
29.09.2022 г., следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен по следните
съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг – главница за
неплатена услуга „дялово разпределение”, не е доказана втората предпоставка за
уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответника е изпаднал в забава за
погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото не са ангажирани от
ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил уговорения срок за
плащане на услугата „дялово разпределение”, за да може да се определи от кой момент
ответникът е са изпаднал в забава в погасяването на процесната сума за дялово
разпределение, респективно ако не е бил уговорен такъв срок, то не са ангажирани от
ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника /арг. от чл. 84, ал. 2
ЗЗД/.
По разноските:
При този изход на спора право на възнаграждение имат както ищеца, така и
ответника. Ищецът претендира разноски за исковото в размер на 530 лв., от които 25
лв. – държавна такса, 500 лв. – депозити за вещо лице, и 5 лв. – такса за съдебно
удостоверение. Претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съобразно изхода на спора, ответника
следва да бъде осъден да плати на ищеца разноски за исковото производство в общ
размер на 521 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 96,60 лв., съразмерно
с уважената част от исковете. Съобразно изхода на делото, ответникът следва да бъде
осъден да плати на ищеца и сума в размер на 72,45 лв. – разноски в заповедното
производство.
С оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да плати, на ответника
претендираните от него разноски, а именно адвокатско възнаграждение в размер на лв.,
съразмерно с отхвърления размер на предявените искове. Плащането на претендирания
адвокатски хонорар в общ размер на 450 лв. в брой е доказано по делото /л. 73/.
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: град ..........., дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ..........., със седалище в град София и адрес на
управление: ........., следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 541,79 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.06.2018 г. – 30.04.2020 г., доставена в топлоснабден имот с абонатен номер ............ –
апартамент № 2, находящ се в град ..........., ведно със законна лихва от 23.07.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер до претендирания от 558,18 лв., и за месец май, 2018 г., като
неоснователен;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 68,02 лв. – мораторна лихва за
забава, начислена върху присъдената главница за топлинна енергия, за периода
15.09.2019 г. – 06.07.2021 г.;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 32,51 лв. –
главница за цена на услугата „дялово разпределение” за периода от м.06.2018 г. –
м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 23.07.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, за горепосочения недвижим имот с абонатен № ............,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 10.08.2021 г. по ч. гр. д. № ....... г. по описа на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 171 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ..........., със
седалище в град София и адрес на управление: ........., срещу И. Д. Б., ЕГН **********,
с адрес: град ..........., по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 6,18 лв., представляваща мораторна
лихва, начислена върху присъдената главница за неплатена цена на услуга „дялово
разпределение” за горепосочения недвижим имот с абонатен № ............, за периода от
31.07.2018 г. – 06.07.2021 г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 10.08.2021 г. по ч. гр. д. № ....... г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 171 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, И. Д. Б., ЕГН **********, с
адрес: град ..........., да плати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ..........., със
седалище в град София и адрес на управление: ........., разноски за исковото
производство в общ размер на 521 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
96,60 лв., както и разноски за заповедното производство в размер на 72,45 лв. лв,
съразмерно с размера на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ..........., със седалище в град
София и адрес на управление: ........., да заплати на И. Д. Б., ЕГН **********, с адрес:
град ..........., основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сума в размер на – 15,27 лв., представляваща
разноски в исковото производство, съразмерно с размера на отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „..........“ ЕООД като трето лице
7
– помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8