Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260025 20.10.2020 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и девети септември 2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 125 по описа на
съда за
2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 127, ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 32, ал. 2 СК.
Производството е
образувано по искова молба на Д.И.С., действащ чрез адв. М., срещу Е.Ж.С., с
която се предявява иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 32,
ал. 2 СК. Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, чийто брак бил
прекратен с развод с решение № 47/15.06.2018 г. по гр.д. № 120/2018 г. по описа
на РС-Раднево. Твърди, че през време на брака им на основание договор за банков
кредит от 01.02.2008 г., сключен между „Райфайзенбанк България“ ЕАД като
кредитодател, ищецът Д.С. като кредитополучател и ответницата Е.С. като
солидарен съдлъжник, страните изтеглили банков кредит в размер на 15255 лв.
Твърди, че с договор за банков кредит от 25.09.2008 г., сключен между същите
страни, бил изтеглен нов кредит в размер на 30495 лв., с който рефинансирали
предишния кредит и останалата част за ремонт на жилището им, находящо се в гр.
Раднево, *****, представляващо апартамент с площ от 82,89 кв.м., както и за
покупката на Опел Зафира с рег. № СТ5722АМ. Твърди, че през месец март 2011 г.
към вече отпуснатия кредит от 25.09.2008 г., страните решили да изтеглят нов
кредит от 5000 лв., които вложили за покупка на товарен автомобил ЗИЛ и за
ремонт на същия. Твърди, че така с договор за банков кредит от 29.03.2011 г.,
сключен между същите страни, общото им задължение нараснало на сумата от
47544,05 лв., платимо на 120 месечни вноски по 395,10 лв. всяка, с краен срок
до 25.03.2021 г. Твърди, че до прекратяване на брака била налице законова
презумпция за принос и от страна на ответницата по повод на общото им
задължение за кредит. Твърди, че след прекратяване на брака и въпреки
презумпцията на чл. 32, ал. 2 СК във вр. чл. 127, ал. 1 ЗЗД той продължил да
плаща месечните вноски към банката, а на 10.02.2020 г. депозирал в банката
искане за окончателно предсрочно погасяване на кредита и с вносна бележка от
същата дата внесъл за погасяване на кредита сумата от 4362,36 лв., от които
сумата от 4360 лв. сума по кредита и 2,36 лв. комисионна, с което кредитът бил
изцяло погасен. Твърди, че в периода след прекратяване на брака от 15.06.2018
г. до 20.02.2020 г. ищецът погасил лично по кредита сума в общ размер на
11869,26 лв., половината от които в размер на 5934,63 лв. били задължение на
ответницата съгласно чл. 32, ал. 2 СК. Поради изложеното иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 5934,63 лв.,
представляваща половината от изплатената от него сума в общ размер на 11869,26
лв. в периода от 15.06.2018 г. до 20.02.2020 г. по задължение към
„Райфайзенбанк България“ ЕАД по договор за банков кредит от 29.03.2011 г.,
дължима солидарно с ответницата на основание чл. 32, ал. 2 СК, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2020 г. до окончателното
погасяване на дълга. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
е постъпил отговор от ответницата Е.Ж.С., действаща чрез адв. Г., в който взема
становище за допустимост на предявения иск, но поддържа неговата
неоснователност. Твърди, че оспорва твърдените от ищеца факти, които били
необективни, като посочва, че страните теглили и други кредити освен посочените
от ищеца три кредита, които се премълчавали от ищеца съзнателно. Твърди, че тя
е изпълнила повече от половината от задължението по кредитите. Твърди, че след
прекратяване на брака им с решение № 47/15.06.2018 г. по гр.д. № 120/2018 г. по
описа на РС-Раднево се договорили апартаментът в гр. Раднево, *****,
представляващо апартамент с площ от 82,89 кв.м., да остане на двете им деца
Тихомир и Антония, а те двамата да живеят на други адреси. Твърди, че станала
солидарен длъжник по кредитите със съзнанието, че те ще обезпечат нужди на
семейството, но само малка част от тях била за семейството, а другата част
ищецът с предлог, че той е кредитополучател, не дал информация къде е
използвана. Твърди, че ищецът поел устна договорка да погаси остатъка от
кредита без нейно участие, тъй като тя е погасявала кредитните вноски по време
на брака им. Твърди, че и към момента ищецът живял и ползвал апартамента, както
и два автомобила Опел Зафира и Сеат Леон, а до всички тях тя нямала достъп.
Поради това иска от съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира
разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение
съобразно чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и с
оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
С доклада по делото, посочен като проект в определение от
09.06.2020 г. и обявен за окончателен с протоколно определение от
28.07.2020 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са
обявени за признати
и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: че страните са били
съпрузи от 18.11.1995 г. до 15.06.2018 г., чийто граждански брак е прекратен с
решение № 47/15.06.2018 г. по гр.д. № 120/2018 г. по описа на РС-Раднево, както
и че през време на брака си съпрузите са сключили три договора за кредит между
„Райфайзенбанк България“ ЕАД като кредитодател, ищецът Д.С. като
кредитополучател и ответницата Е.С. като солидарен съдлъжник, както следва: на
01.02.2008 г. в размер на 15225 лв., на 25.09.2008 г. в размер на 30495 лв. и
на 29.03.2011 г. в размер на 47544,05 лв., усвоени по банкова сметка *** Д.С..
При така
отделените като безспорни обстоятелства, за основателността на иска следва
ищецът да докаже, че сумите по изтеглените
три кредита, в това число и рефинансираната част от предходните, са били
предназначени за задоволяване на семейни нужди /с оглед на твърдените факти – за
ремонт на тяхно жилище, за покупка на лек автомобил Опел Зафира, за покупка на
товарен автомобил ЗИЛ и за негов ремонт/; че е погасил лично в периода след
прекратяване на брака им от 18.05.2018 г. до 20.02.2020 г. сумата от 11869,26
лв. по задължението към „Райфайзенбанк България“ ЕАД по договор за банков
кредит от 29.03.2011 г.
Съгласно чл.
121, ал. 1 от ЗЗД солидарност между двама или повече длъжници възниква по
силата на закона или по уговорка между страните. От договорите за кредит е
видно, че всички те са сключени от ищеца Д.С. в качеството му на
кредитополучател, а от ответницата Е.С. като солидарен съдлъжник. Солидарност
може да възникне по силата на закона – чл. 32, ал. 2 СК, в случай че
задължението бъде поето от единия съпруг за задоволяване на нужди на
семейството.
Макар
и да са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата
досежно сключените три договора за кредит и усвоените по тях суми по банкова
сметка ***, за установяване на тези обстоятелства са приети по делото като
писмени доказателства договор за банков кредит от 01.02.2008 г. за кредит в
размер на 15225 лв. /л.6-8/, договор за банков кредит от 25.09.2008 г. за
кредит в размер на 30495 лв. /л.9-11/ и договор за потребителски кредит от 29.03.2011
г. за кредит в размер на 47544,05 лв. /л.12-17/. И трите договора са сключени
между „Райфайзенбанк България“ ЕАД като кредитодател, ищецът Д.С. като
кредитополучател и ответницата Е.С. като солидарен съдлъжник.
От писмения
договор за банков кредит от 01.02.2008 г. /л.6-8/ е видно, че с
главницата от 15225 лв. е рефинансиран предходен кредит в банката с остатък в
размер на 3225 лв., за закупуване на застраховка Живот и за потребителски
нужди.
От писмения
договор за банков кредит от 25.09.2008
г. /л.9-11/ е видно, че с главницата от 30495 лв. е рефинансиран предходен
кредит в банката с остатък в размер на 14400 лв., за закупуване на застраховка
Живот и за потребителски нужди.
От писмения
договор за потребителски кредит от 29.03.2011 г. и приложения към него
погасителен план /л.18-20/ е видно, че усвоената главница е в размер на
30742,50 лв., възнаградителната лихва за целия срок на договора от 25.04.2011
г. до 25.04.2021 г. е в размер на 16489,50 лв. /разлика между всички вноски за главница
и лихви за целия срок на договора и чистата главница/, като за целия срок на
договора се начисляват и такси и комисионни в размер на 312,05 лв. Съгласно чл.
3 от договора общата дължима сума по кредита, изчислена към датата на
сключването му, е в размер на 47544,05 лв. В самия договор не е посочено, че се
рефинансира предходния кредит и се отпускат нови 5000 лв., както е посочено в
другите два предходни договора. Това обстоятелство обаче на първо място не се
оспорва от ответницата. От друга страна се установява косвено от представените
писмени доказателства /извлечения от банковата сметка на ищеца, от която са
погасявани вноските по кредитите, на стр. 21-39/, че единственият кредит на
ищеца, по който е имал задължения, е последният кредит от 2011 г., по който са
правени погашения, което води на извод, че предходните кредити са погасени чрез
рефинансиране, каквито са били всички развиващите се във времето правоотношения
между банката и страните в настоящото производство.
От
събраните гласни и писмени доказателства по делото се установява, че страните
са извършили основен ремонт на тяхно жилище – апартамент в гр. Раднево, б*****,
ап. *, с площ от 82,89 кв.м., състоящ се от 4 стаи – кухня, хол и две спални. Всички
свидетели дават идентични показания, че в семейния апартамент в гр. Раднево е
правен съществен основен ремонт през 2008 г. Също така се установи, че през
2008 г. страните като семейство са си закупили и лек автомобил Опел Зафира.
Този автомобил е бил семеен и е шофиран от страните, в това число и ответницата
Е.С. /виж конкретно и показанията на св. Ж. М., баща на ответницата/.
От всички
доказателства /писмени и гласни/ е видно, че страните като семейство са живели
освен с изкарваните от тях финансови средства от трудови и други
правоотношения, така и с финансова помощ от своите родители, както и чрез
изтегляне на финансови средства от кредитиране от банки /установи се, че същите
са имали няколко поредни кредита/. Начинът на живот на едно семейство е личен
въпрос, но той има значение относно това дали теглените кредити са били за
лично ползване на някой от съпрузите или за задоволяване на общите семейни
нужди. В случая се установи, че страните са ползвали кредити за различни
семейни нужди – първо закупуване на апартамент, после за извършване на основен
ремонт на апартамента, за закупуване на семейния лек автомобил Опел Зафира.
Именно затова и всички кредити са сключвани от ищеца като кредитополучател и от
ответницата като солидарен съдлъжник, представляващо допълнително косвено
доказателство за ползване на кредитите за нуждите на семейството.
От приетите
по делото доказателства /виж писмото на ОД на МВР на л. 113/ е видно, че
съпрузите са закупили 2 броя товарни автомобила ЗИЛ през време на брака си.
Първият товарен автомобил ЗИЛ, модел 555, рег. № ***** е регистриран през 1999
г., което означава и че е закупен преди тази дата, и е отбелязан да е
дерегистриран на 14.06.2019 г. Съответно обаче е представен по делото договор
за продажба на същия ЗИЛ от 02.05.2011 г., тоест въпросното МПС е продадено от
страните на 02.05.2011 г. Съответно от писмото на ОД на МВР е видно, че на
името на ищеца е регистриран и втори ЗИЛ, модел 450506, рег. № *****, за
периода от 12.04.2011 г. до 29.05.2014 г. От това и от гласните доказателства
се установи, че през 2011 г. е закупен въпросният втори товарен автомобил ЗИЛ.
Видно, че договорът за кредит е сключен на 29.03.2011 г., а въпросният ЗИЛ е
регистриран на 12.04.2011 г., тоест 15 дена след сключване на договора за
кредит. От тук и косвено се установява, че рефинансирането на предходния кредит
и изтеглената сума в повече е била предназначена за закупуване на въпросния
товарен автомобил ЗИЛ. Установява се също, че страните са закупували тези
тежкотоварни автомобили с цел техния ремонт и продажба с цел да се спечелят
парични средства за общия семеен бюджет. Не се установява тази дейност да е била
основна търговска дейност на ищеца или друга търговска дейност, извършвана от
него по занятие в качеството му на търговец. Затова и съдът намира, че тази
дейност е била извършвана по общо съгласие на съпрузите с цел спечелване на
допълнителни семейни средства, което води на извод за обща семейна инвестиция в
тази дейност.
Когато през
време на брака единият съпруг е поел парично задължение по банков кредит, за да
погаси с получените парични средства предходни парични задължения, за които
двамата съпрузи отговарят солидарно, тъй като са били поети за задоволяване на
общи семейни нужди, то новото парично задължение по банковия кредит несъмнено и
във всички случаи също е поето за общи нужди на двамата съпрузи (за погасяване
на техни общи задължения), т.е. за задоволяване на нужди на семейството, поради
което двамата съпрузи отговарят солидарно и за него (Решение № 24 от 23.04.2013
г. на ВКС по гр.д. № 308/2012 г., ІV ГО, постановено в производство по чл. 290
от ГПК). С оглед на това кредитът от 2011 г., рефинансиращ предходните кредити,
които са били предназначени и са използвани за задоволяване на семейни нужди,
също представлява ново парично задължение за задоволяване на общите нужди на
двамата съпрузи. В този смисъл са и Решение № 24 от 23.04.2013 г. на ВКС по
гр.д. № 308/2012 г., ІV ГО, Решение от 18.10.2013 г. по в.гр.д. № 1256/2013 г.
но ОС-Стара Загора и Решение от 05.11.2010 г. по в.гр.д. № 422/2010 г. на
ОС-Стара Загора.
От всичко
изложено до тук съдът намира, че страните са теглили няколко кредита, всеки
последващ рефинансиращ предходните, за задоволяване на финансовите нужди на
своето семейство. Тъй като ищецът е бил кредитополучател, то същият е имал
разкрита разплащателна сметка за погасяване на кредитните задължения по
кредитната сметка. Никое от събраните доказателства не води до извод, че
кредитите са теглени и използвани за задоволяване на търговска дейност на някой
от съпрузите или на дейност, извън семейните нужди. Обстоятелството, че
родителите на съпрузите /бащата на ответницата, майката на ищеца/ са им
помагали финансово и са им давали различни парични средства, по никакъв начин не
изключва изводът, че кредитите са ползвани за задоволяване на нужди на
семейството. Косвен извод за това е обстоятелството, че договорите са сключени
от ответницата в качеството ѝ на солидарен съдлъжник. Поради това съдът
намира, че изтеглените от ищеца последователно във времето кредити са служили
за задоволяване на нуждите на семейството, поради което за поетото задължение
от ищеца е възникнало по силата на закона пасивно солидарно задължение на
страните към банката в качеството им на съпрузи към онзи момент /чл. 32, ал. 2 СК/.
Каква част
от кредитите са погасили страните през време на брака е без правно значение,
тъй като към онзи момент те са били в граждански брак и всички погашения от
единия са били погашения от страна на семейството и не могат да бъдат погашения
на лична част от общия семеен дълг съобразно чл. 32, ал. 2 СК. Затова и
показанията на свидетелите в тази част не се отразяват на релевантните спорни
по делото факти. Тези погашения са поети от двамата съпрузи чрез
съвместния им принос като влагане на средства и труд, грижи за децата и работа
в домакинството (чл. 19, ал. 3 СК).
По делото е
прието заключение на СИЕ, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно. От същото се установява, че по договора за потребителски кредит
от 29.03.2011 г., след прекратяване на гражданския брак между страните, в
периода от 15.06.2018 г. до 20.02.2020 г. ищецът е направил погашения в общ
размер на 11522,95 лв., от които главница в размер на 10944,55 лв., договорна
възнаградителна лихва в размер на 521,60 лв., такси в размер на 56,80 лв. Тоест
след прекратяване на брака двамата съпрузи са останали солидарно задължени по
остатъка от кредита и всеки е следвало да погаси равна част от този остатък. Ищецът
обаче е погасил целият семеен дълг след прекратяване на брака, за който дълг
отговарят двамата съпрузи солидарно съгласно чл. 32, ал. 2 СК.
Правилата за
солидарните задължения са уредени в чл. 121 – чл. 127 от ЗЗД. Съгласно чл. 127,
ал. 1 от ЗЗД доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници,
това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.
Законът предвижда оборима презумпция за равно поемане на дълга от солидарните
длъжници. Посоченото в чл. 127, ал. 1 ЗЗД – „друго” може, на първо място, да
бъде уговорка между самите солидарни съдлъжници за неравенство в
разпределението на платения на кредитора солидарен дълг. На следващо място,
това „друго” може да следва и от липсата на еднаквост в интереса на длъжниците,
защото някой от тях се е възползвал от целия или повече от половината от общият
дълг, при което е естествено да понесе такава част от последния, от която
възползвайки се, се е обогатил за сметка на другите.
Съгласно чл.
127, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от
своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.
В
случая няма данни по делото да е налице уговорка между страните за нарушаване
на равенството или да е налице неравенство в интереса на длъжниците, тъй като
дългът е поет за задоволяване на общите нужди на семейството. Затова съдът
намира, че на основание чл. 127, ал. 1 ЗЗД платеният от ищеца общ на страните
солидарен дълг по кредита от 29.03.2011 г. в размер на 11522,95 лв.
следва да се счита за поет от тях при равни дялове и да се разпредели между тях
поравно. Като заключение следва извод, че ответницата Е.С. следва да заплати на
ищеца Д.С. половината от погасения от него общ техен солидарен дълг или сума в
размер на 5761,47 лв., представляваща половината от погасената от ищеца обща
сума от 11522,95 лв.
Поради всичко гореизложено следва да се
уважи предявеният иск за сумата от 5761,47 лв. и да се отхвърли за разликата до
претендирания размер от 5934,63 лв.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата
следва да заплати на ищеца разноските съразмерно с уважената част от иска в размер
на 958,58 лв. (база общо сторени разноски 987,39 лв., от които заплатена
държавна такса – 237,39 лв., адвокатско възнаграждение – 650 лв. и
възнаграждение за вещо лице – 100 лв.).
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответницата разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 18,97 лв. (база общо сторени
разноски 650 лв., от които адвокатско възнаграждение – 400 лв. и възнаграждение
за вещо лице – 250 лв.).
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Е.Ж.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Д.И.С., ЕГН **********, с адрес ***,
на основание чл. 127, ал. 2 във вр. ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 32, ал. 2 СК сумата
от 5761,47 лв. (пет хиляди седемстотин шестдесет и един лева и 47 ст.),
представляваща съдебно предявена част от изпълнено в повече солидарно поето
задължение по договор за потребителски кредит от 29.03.2011 г. с „Райфайзенбанк
България” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2020
г. до окончателното погасяване на задължението, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК разноски за производството в размер на 958,58 лв. (деветстотин петдесет
и осем лева и 58 ст.), като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 127, ал. 2 във вр. ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 32, ал. 2 СК за разликата над 5761,47 лв. до пълния предявен размер от 5934,63 лв.
ОСЪЖДА Д.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на Е.Ж.С., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
разноски за производството в размер на 18,97 лв. (осемнадесет лева и 97 ст.).
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: