Р Е Ш Е Н И Е
Номер 122 03.07.2019г. гр.Н.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански състав
На дванадесети април две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Евгени Узунов
Секретар:Диана Каравасилева
като разгледа докладваното от
съдия Е.Узунов гражданско дело № 1253 по описа за 2018 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на „С.6." ЕООД *** чрез управителя си
инж. И.В.Х.с ЕГН ********** с посочено
правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.415 ал.1 ГПК, срещу Ю.В.Е. с адрес ***.
Срещу ответника се моли да бъде
установено, че Ю.В.Е., роден на ***г. в Република Русия собственик на имот в
комплекс в гр. р., ул. Р. № 16, бл. 1, ет.2, ап. 222, че същия дължи на „С."6.
ЕООД следните суми: 690,16 лв. /шестстотин и деветдесет лева и шестнадесет
стотинки/ - задължение за периода 01.01.2015г. - 31.12.2015г. според сключения
помежду ни договор за поддръжка и управление на жилищен комплекс, ведно със
законната лихва върху тази сума от 23.07.2018г. до окончателно изплащане на
сумата, както и сумата 179,28 лв. /сто седемдесет и девет лева и двадесет и
осем стотинки/, представляваща лихва за забава от 01.01.2016г. до 23.07.2018г.,
както и 625 лв/шестстотин двадесет и пет лева/, представляващи разноски от
които 600 /шестстотин лева — адвокатско възнаграждение и 25 /двадесет и пет лева/
-държавна такса за заповедно производство, за което е издадена заповед за
изпълнение №436/03.09.2018г. по ч.гр..л № 764/2018г. на 6 с-в PC- Н..
Претендират се разноски .
Сочи се, че на 12.09.2014г. ищцовото
дружество „С.6." ЕООД, сключил договор с председателя на Етажната
собственост на комплекс находящ се в гр. р. общ. Н., обл. Б., ул. „Р." № **
инж. К.С.Х.за осъществяване на управление и поддръжка на комплекса, в който
ответника Ю.Е. притежава апартамент № *** в бл. *, ет.*.
Дейността която осъшествявало „С.6."
ЕООД била: ежедневно управление на комплекса, денонощна охрана от лицензирана
фирма, поддръжка и хигиена на сградите в комплекса - стълбища, входове, фоайе,
асансьор, тревни площи, поддържане на външен открит басейн, организиране на
пропускателен режим на територията на комплекса, заплащане на сметки за
електричество и питейна вода на общите части на комплекса, други режийни
разходи по поддръжка на общите части.
За осъществяване на цялата тази дейност
„С.6." ЕООД извършило разходи за заплати и други възнаграждения на
обслужващи комплекса лица - чистачи, охрана, градинари, портиери и др., за
текущи поправки и инцидентни ремонти, за застраховки на общите части на
комплекса, за разноски по контрол на техническото обслужване, за електроенергия
и водоснабдяване и др.
Според подписания на 12.09.2014 г.
договор за всеки апартамент в комплекса била определена такса от по 8/осем/
евро на кв. м. без ДДС за първата година от договора, като от 01.01.2015г. до
31.12.2015г., според т. 2.3 от Договора таксите се заплащали на 6/шест/ месеца
до 5-то число на м. януари и до 5 число на м. юли. За всяка заплатена сума „С.6."
ЕООД издавало фактура, която по съответния ред се осчетоводявала. За апартамент
№ *** била издадена фактура № **/07.09.2015г.
Според договора, живущите в комплекса
не били длъжни да заплащат договорените суми всеки апартамент по отделно. До
момента Ю.В.Е., собственик на апартамент № *** в бл. 1, ет.2 на ул. Р. № ** в
гр. р. не е платил за услугата която е ползвал, притежавайки собственост в
комплекса, обслужван от фирма „С." 6." ЕООД. Отправени са
доказателствени искания.
В месечния срок е постъпил писмен
отговор от ответника, чрез адв. Е.К. и адв.А.Б.-БАК.Излага се становище, че
иска е недопустим., тъй като исковата молба не отговора на чл. 127. ал.1 т.З от ГПК, защото липсва уточнение как точно е формирана цената на иска в размер на
690.19 лева. Твърди се, че иска е
предявен срещу ненадлежен ответник , както и че претенцията е на база на
договор, който не е сключен от ответника и съответно не би могъл да го обвърже
със задължение за плащане.
Възразява
се срещу действителността на договора, като се твърди че е нищожен, тъй като е
сключен от лице без представителна власт при липсата на съгласие от ОС на ЕС -
чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД .Въвежда се възражение за нищожност и на основание чл.
26, ал.1 от ЗЗД, поради противоречие на закона , като чрез него се цели се да
се даде привидна законосъобразна форма за извършване на незаконосъобразни цели.
Отделно
от това се твърди и незаконосъобразност на размера на иска, тъй като липсва
яснота на каква база се определя дължима сума. Тъй като се претендират суми за
поддръжка и управление на общи части, то съобразно притежаваните от ответника
общи части, при математическо пресмятане следва, че при притежавани общи части
в размер на 4.79 кв.м. , то размерът на задължението, изчислен на тази база би
следвало да бъде 45.984 евро. Ако се приеме ,че възнаграждението е определено
на база на общата квадратура на обекта-същото е нищожно, тъй като касае
поддръжка на общи части, а не на части от притежавания самостоятелен обект, пак
не би се постигнала яснота за посочения размер на претенцията.
Представят се писмени доказателства. Изразя се становище по
представените от ищеца доказателства.
След
цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 422 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По
делото е представена справка за имот от имотния регистър, видно от която
ответникът към процесния период е собственик на самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на
етажна собственост, а именно: апартамент
№***,бл.*, ет.* находящ се в с.р., общ.Н., ул.“Р.“ №**.
За уважаването иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 38,
ал. 1 ЗУЕС е необходимо да се докаже, че е взето решение на ОС на процесната
ЕС, което е обвързало ответника в производството. В случая по делото не са
наведени твърдения решенията на общото събрание от 10.09.2014г. да са атакувани
по надлежния ред на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, поради което посочените решения
следва да се приемат за стабилизирани, следователно задължителни за изпълнение.
Така по т. 5 от протокола е взето общо решение „С.6." ЕООД да се избере за
управляваща компания, съгласно предходно взето решение на ОС. Ето защо съдът
намира, че е постановено валидно решение на общото събрание на етажната
собственост.
В
отговора на исковата молба и по същество се поддържа, че ответникът не е
пасивно легитимиран да заплати тази сума на ищеца, тъй като той не е страна по
договора за поддръжка и управление, поради което не следва да заплаща суми,
дължими по него. Следва да се има предвид, че няма пречка общото събрание въз
основа на правомощието си по чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗУЕС да приеме решение за
възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическо
или физическо лице срещу възнаграждение, като определя и конкретни правомощия
на управителния съвет (управителя), които могат да бъдат възложени за
изпълнение на тези лица. В чл. 19, ал. 8 ЗУЕС е предвидено, че договорът за
възлагане се одобрява с решение на общото събрание, взето с мнозинство повече
от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, и се
сключва от упълномощено от общото събрание лице за срок до две години. В срока
на договора избраното физическо или юридическо лице има правата, задълженията и
отговорността на управителния съвет (управителя) по този закон. В практиката на
ВКС е прието, че правомощията, които следва да се възложат на избраното от ОС
на ЕС лице за сключване на договора, съобразно законовото изискване следва да
са: 1. конкретни; 2. да са свързани с осъществяване на дейности по поддържане
на общите части на сградата; 3. да са в кръга на правомощията на управителя.
В рамките на така очертаните от
решението на ОС предели управителят следва да сключи с избраното лице
съответния договор за възлагане, арг. и от чл. 19, ал. 8 ЗУЕС – Решение № ** от
23.05.2017г. по търг. дело № 2541 от 2016г. по описа на I търг. отделение на
ВКС.
В случая общото събрание е взело решение да се
избере конкретна управляваща компания. ОС на ЕС, обаче не е взело решение
възоснова на което К.Х.като управител на етажната собственост да сключи договор
за управление и поддръжка на общите части в комплекса. ОС на ЕС не е обсъждало
или приело, договорената между Христов и ищеца цена от 8 евро на кв. м., без
ДДС, годишно. Следователно с решението на общото събрание на управителя не са
възложени правомощия за сключването на договор по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. Решение
за определяне на такса, фактически липсва приложено по делото.Налично е
единствено такова за избор на
управляваща компания
Таксата за първи път е определена
с Договора/ст.6-9 от делото/, което обективно е липса на предпоставка за
достатъчна конкретност на решението за сключване на такъв договор.
С оглед цитираните по-горе характеристики на
договора, съдът споделя възражението, че ответникът не е задължен по него. Действително,
той е собственик на самостоятелен обект в етажната собственост. Според чл. 6,
ал. 1, т. 8 ЗУЕС собствениците в етажната собственост е длъжен да изпълняват
решенията на органите на управление на етажната собственост. Но, макар общото
събрание да е взело решение в рамките на своята компетентност (чл. 11, ал. 1,
т. 11 ЗУЕС) за избор на управляващо дружество, същото не е взело решение по
параметри на договор, както и по упълномощаване за сключването на договор за
управление и поддръжка на общите части.Въпреки това такъв договор е сключен и
то в нарушение на реда на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС , тъй като на събранието са
присъствали 53.52 % от собствениците на ЕС.По делото не са налични
доказателства и за това договорът за
възлагане по чл.19 ал.8 от Закона да
е одобрен с решение
на общото събрание, взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от
общите части на етажната собственост. Нормата изисква и договора да се сключи от изрично
упълномощено от общото събрание лице.
Ето
защо това решение и действие на органите на управление на етажната собственост не са задължителни за ответника.
Настоящият
състав на съда приема, че договорът сключен от управителя е извън рамките на
правомощията, дадени му от самите собственици. Не е налична изразена волята на
общото събрание както по отношение размера на таксата, така и тя да се заплаща
именно на избраната управляваща компания.
С оглед всичко изложено до тук се налага
извод, че ответникът не дължи плащане на сумите по договора.
По повод възраженията на
ответника за нищожност на решението, съдът намира, че Извън определения от
закона тридесетдневен срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на
незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципът, че нищожност може да се
установява без срок.Въпреки това, съдържанието на представеното по делото
Решение по протокол /стр.10-13/ не обвързва ответника.Отделно от това, УС на ЕС
е взел решение по протокол от 11.09.2014г. /стр.14 от делото/ по т.5 със
следното съдържание „Да се сключи договор с обслужващата фирма „С.6.“ ЕООД, а в
т.8 от същия протокол е взето следното решение „Обслужващата фирма „С.6.“ ЕООД
да сключи индивидуални договори с всеки собственик при представяне на
Нотариален акт за собственост“. Последното Решение опровергава твърдяната от
ищеца възможност да претендира вземания от етажните собственици на основание
сключения между тях и инж.Христов договор пряко. Именно такава е била волята
както на О на ЕС, така и на УС на ЕС.
Водим
от горното, съдът намира иска за неоснователен и недоказан.
Съобразно изхода по делото в тежест на ищеца следва
да се присъдят сторените от ответника разноски както следва: 600 лв.-адвокатски
хонорар.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска предявен по
реда на чл.422 от ГПК на „С.6." ЕООД, ЕИК:********** със седалище *** чрез
управителя си инж. И.В.Х.с ЕГН **********за приемане за установено, че Ю.В.Е.,
роден на ***г. в Република Русия собственик на имот в комплекс в гр. р., ул. Р.
№ **, бл. *, ет.*, ап. ***, дължи на „С."6. ЕООД следните суми: 690,16 лв.
/шестстотин и деветдесет лева и шестнадесет стотинки/ - задължение за периода
01.01.2015г. - 31.12.2015г. според сключения помежду ни договор за поддръжка и
управление на жилищен комплекс, ведно със законната лихва върху тази сума от
23.07.2018г. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата 179,28 лв. /сто
седемдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща лихва за
забава от 01.01.2016г. до 23.07.2018г., както и 625 лв/шестстотин двадесет и
пет лева/, представляващи разноски от които 600 /шестстотин лева — адвокатско
възнаграждение и 25 /двадесет и пет лева/ -държавна такса за заповедно
производство, за което е издадена заповед за изпълнение №436/03.09.2018г. по
ч.гр..л № 764/2018г. на 6 с-в PC- Н., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
„С.6." ЕООД, ЕИК:********** със седалище *** чрез управителя си инж. И.В.Х.с
ЕГН ********** да заплати на Ю.В.Е.,
роден на ***г. в Република Русия собственик на имот в комплекс в гр. р., ул. Р.
№ **, бл. *, ет.*, ап. *** сумата в размер на 600лв., разноски за адвокатско възнаграждение
в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Окръжен съд-гр.Б..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: