Решение по КНАХД №2142/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на В. А. В., [ЕГН], с адрес гр. Варна, [жк], против Решение № 855/10.07.2025г., постановено по АНД № 2618/2025г. по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0433-000624/08.05.2025г. на Началника на Първо районно управление към ОДМВР-Варна, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50лв. Жалбоподателят счита решението на ВРС за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че не е бил надлежно призован за датата на съдебното заседание пред въззивният съд, с което е нарушено правото му на защита. Според касатора първостепенният съд не е изяснил правилно фактическата обстановка. Излага съображения, че при издаване на АУАН е допуснато нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, тъй като е съставен в присъствието само на един свидетел. Твърди, че неправилно ВРС не е допуснал експертиза по делото. Поради изложените съображения моли съда да отмени решението на ВРС, както и НП. В условия на евентуалност да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане. По делото са депозирани и писмени бележки. В съдебно заседание се явява лично касаторът. Поддържа жалбата, като твърди, че при постановяване на решението са допуснати съществени процесуални нарушения.

Ответникът – Началникът на Първо районно управление към Областна дирекция на МВР - Варна, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. По делото са депозирани писмени бележки, с които оспорва жалбата. Счита въззивното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го остави в сила. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на ВРС за правилно и законосъобразно. Пледира за оставянето му в сила.

Варненският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН, първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо.

Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

Настоящата инстанция намира подадената касационна жалба за неоснователна.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на В. А. В., [ЕГН], с адрес гр. Варна, [жк], против Решение № 855/10.07.2025г., постановено по КАНД № 2618/2025г. по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0433-000624/08.05.2025г. на Началника на Първо районно управление към ОДМВР-Варна, с което за нарушение на чл. 137а,ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.

За да потвърди процесното НП първостепенният съд е приел за установено следното от фактическа страна: На 11.04.2025г. в 12:18 часа В. е управлявал лек автомобил марка "Фолксваген Голф", с рег. № [рег. номер], като се движел в гр. Варна по бул. ***, в района на номер *** в посока към [улица]. Автомобилът бил спрян за проверка от полицейски служители при ОД на МВР - Варна, тъй като същите забелязали, че водачът го управлява без да е поставил обезопасителен колан. Извършеното било квалифицирано като нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за което е издаден АУАН. Възприемайки изцяло фактическата обстановка административно наказващият орган е издал и процесното НП.

От правна страна въззивният съд е приел, че АУАН и НП съдържат реквизитите изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и са издадени в предвидените срокове. Счел е, че от представените доказателства категорично се установява извършеното нарушение. Правилно е определена санкционната норма, както и видът и размерът на наложеното наказание. Възраженията във въззивната жалба е приел за неоснователни, тъй като докателствения материал сочи на безспорна установеност на извършеното нарушение. Изложил е съображения, че АУАН е изготвен в съответствие с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. В мотивите на съдебния акт е посочено, че липсват доказателства за материална или емоционална обвързаност на полицейските служители, поради което е отхвърлено възражението за заинтересованост на свидетелите. В заключение е посочил, че по делото не е необходимо експертно възстановяване, тъй като не възникват съмнения в обективно отразената фактическа обстановка.

Така постановеното решение е правилно.

Настоящият касационен състав счита, че правилно районният съд е приел, че наказаното лице е осъществило състава на нарушението, за което е привлечено към административно-наказателна отговорност.

Следва да се има предвид, че както касационната жалба, така и депозираните писмени бележки преповтарят възраженията, направени пред Районен съд – Варна, които са получили своя отговор в обжалваното решение, противно на твърденията в жалбата.

Направените изводи от решаващият съд се споделят изцяло от касационната инстанция, още повече, че за тяхната обоснованост в делото са налице доказателства. Съдът е разпитал свидетели, за да установи фактическата обстановка по делото. Събраните писмени доказателства, възраженията на страните и показанията на свидетелите са обсъдени от ВРС.

По отношение на твърдението на касатора, че районният съд не е установил правилно фактическата обстановка, настоящият състав приема следното: издаденият АУАН е редовно съставен и поради неопровергаването на фактическите обстоятелства, доказателствената му сила относно съдържащите се в него констатации следва да се зачете от съдебния състав. След като в производството по обжалване не са ангажирани доказателства, оборващи презумпцията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, правилно районният съд е приел за безспорна отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка и въз основа на същата е направил обоснован извод за съставомерност на нарушението.

Касационната инстанция не споделя възраженията, направени с жалбата, че ВРС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е призовал редовно В. за проведеното открито съдебно заседание. Съгласно чл. 61, ал. 4 от ЗАНН съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес. В конкретния случай лицето е призовавано на адрес – гр. Варна, [жк], [адрес], на който адрес му е връчено обжалваното решение в последствие. От приложената по делото призовка се установява, че адресът е посетен на 01.07.2025г., като след като не е открит В. е залепено съобщение. Призовката е върната в цялост с отбелязване, че същата не е потърсена. ВРС правилно е дал ход на делото. Не са налице сочените процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2 НПК, ограничаващи участието на наказаното лице в съдебното производство. Касационната инстанция приема, че съдът не е обвързан със задължението да потърси жалбоподателя на посочения от него адрес определен брой пъти. Достатъчно е удостоверяването по надлежния ред на невъзможността лицето да бъде намерено на адреса. С оглед изложеното първостепенният съд е приложил правилно процесуалния закон и не е извършил релевираното от касатора нарушение на процесуалните правила.

На следващо място не могат да се споделят възраженията на касационният жалбоподател, че при издаване на АУАН е допуснато съществено нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, тъй като е подписан само от един свидетел. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, свидетелите са тези, присъствали при извършване на нарушението, тоест очевидците на самото съставомерното наказуемо деяние или тези присъствали при установяване на нарушението, тоест присъствали в момента, когато контролния орган съставил АУАН е възприел на база събраните доказателства, фактите и обстоятелствата описани в акта и дали му основание, да счете, че е налице извършено от съответното лице административно нарушение. И в двата случая е достатъчно да е налице поне един свидетел, от която и да е от посочените категории - на извършване на нарушението или на установяването му, защото този, който съставя АУАН също е свидетел на нарушението. В този смисъл настоящата инстанция намира, че с установяване на нарушението в присъствието на един свидетел, който е участвал и в съставянето на АУАН, не е налице опорочаване на процедурата.

Следва да се има предвид, че не всяко нарушаване на разпоредбите на чл. 40 от ЗАНН води до нередовност на акта или препятства издаването на наказателно постановление, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В конкретния случай това безсъмнено е направено, както в производството пред АНО, така и в производството пред районния съд, което в достатъчна степен мотивира извод, че са спазени императивните изисквания на ЗАНН в конкретната процедура и няма допуснато съществено нарушение, което да ограничава правото на защита на наказаното лице.

В заключение не се споделя и изложеното в жалбата, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е допуснал съдебна експертиза. Експертизата е допустим способ за събиране на доказателства, но се назначава само в случаите, когато за изясняване на някои обстоятелства по делото, са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката, аргумент от чл.144 ал.1 от НПК. Касационната инстанция намира, че правилно и законосъобразно ВРС е приел, че релевантните факти по спора са изцяло установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства, т.е. не са налице противоречия или неясноти, които да налагат изясняване чрез специални знания, поради което правилно е отхвърлил искането на жалбоподателя за назначаване на експертиза по делото.

С оглед изложеното до тук, настоящият касационен състав не намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни основания за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора съдът намира искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателно. С оглед, на което касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ОД на МВР – Варна сума в размер на 130лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Варненският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 855/10.07.2025г., постановено по АНД № 2618/2025 г. по описа на ВРС

ОСЪЖДА В. А. В., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [жк], да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна сума в размер на 130лв./ сто и тридесет/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.