№ 47
гр. Ловеч , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на девети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500097 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 260102/ 07.12.2020 година по гр.д. № 58/ 2020 година,
по описа на РС-Т., с което на основание чл.49 от ЗЗД, АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА", ЕИК ******, адрес: град С. 1606, бул."М." № 3, представлявана
от Г.Т., е осъдена да заплати на П.М. А., ЕГН **********, от град Т., ул. „М.“ № 7,
сумата 3 568.84 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
имуществени вреди върху лек автомобил, марка „Мерцедес В 200 ЦДИ“, с рег. № ОВ
**** ВМ, рама № *********, нейна собственост, в резултат на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 03.10.2019 година в град Т., на пътен участък от
републикански път 11-35, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.10.2019 година до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са и направените
по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 262151/23.12.2020 година (клеймо 22.12.2020
г.) от адв.Ф. Ф. от АК-Ловеч, като пълномощник на Агенция „Пътна Инфраструктура",
Булстат ******, със седалище: гр. С., пл. „М." №3, съдебен адрес: гр Ловеч, ул/Т." №2,
ет.З, офис 3, против Решение № 260102/ 07.12.2020г. на Т.ския районен съд,
постановено по гр.д. № 58/2020г. по описа на съда.
1
Посочва, че между главните страни в производството не е спорен въпросът, че
собственикът на ревизионна/колекторна шахта - част, от която е капака, който се
твърди, че е прекия причинител на нанесените върху притежаваното от ищеца моторно
- превозно средство имуществени щети, е на Община Т.. В тази връзка, предявеният
иск не е срещу собственика, а срещу лице /АПИ-С./, за които се твърди, че упражняват
надзор върху нея. Изтъква, че съдът в доклада е приел, че е сезиран с иск по чл. 49 от
ЗЗД, съгласно която разпоредба отговорност да вредите причинени от изпълнителят на
възложената работа във връзка с изпълнението й, се носи възложителят на работата.
Излага съображения, че не са възложител на работата и не следва да носът отговорност
по чл. 49 от ЗЗД.
В хода на делото тъй като ищецът не е предприел по надлежния ред /чл.214 от
ГПК/ изменение на иска си по първоначално заявеното правно основание по чл.49 от
ЗЗД, съдът следвало да се произнесе само по заявеното основание и да отхвърли иска
като неоснователен и недоказан, тъй като в конкретния казус на ответника може да се
търси отговорност евентуално само на основание чл.50 от ЗЗД.
Излага, че безспорно между страните по делото е, че пътят, на който е
реализирано произшествието е Път II-35, който път е част от републиканската пътна
мрежа в границата на урбанизирана територия /гр.Т./. Независимо от това, че пътя е
републикански, считат че поддържането му не включва дейностите по изграждането,
ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, които дейности съобразно чл.30,
ал.4 от ЗП са възложени изключително на съответната община, в случая Община Т..
Процесният капак, респективно шахтата, която обслужва са част от такова подземно
съоръжение, предназначено да отвежда отпадните води към градската пречиствателна
станция и като такива по силата на закона подлежат на ремонт и поддръжка на
общината или на възложено от нея лице. В този смисъл за общината е било налице
задължение регулярно да осъществява (вкшочително и по своя инициатива)
необходимите проверки относно безопасността за преминаване на МПС над
ревизионните шахти на съоръжението. По тези аргументи общината носи отговорност
за вредите причинени от вещи. които са нейна собственост и за които са вменени
задължения за тяхното поддържане в изправно състояние според нормалното им
предназначение.
В този смисъл моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
обжалваното решение и отхвърлен предявения иск като неоснователен и
незаконосъобразен, като им бъдат присъдени разноските пред настоящата инстанция.
Подаден е отговор вх. № 260534/ 15.02.2021 година от П. М. А. тт гр. Т., община
Т., област Ловеч, ул. „М." № 7, с ЕГН: **********, чрез пълномощника си адвокат А.
Д. Ч. от АК - Ловеч сьс съдебен адрес: гр. Т., община Т., област Ловеч, ул. „Х.Б." №
2
194А.
Счита, че подадената Въззивна жалба е напълно неоснователна, а обжалваното
съдебно решение е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено в
съответствие с доказателствата, събрани в хода на производството по делото, поради
което следва да бъде потвърдено.
Считам, че с оглед на ангажираните пред първоинстанционния съд
доказателства, то безспорно се установила твърдяната от ищцата фактическа
обстановка, която не се оспорва и от ответната Агенция в подадената от нея Въззивна
жалба.
Изтъква, че от събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че
процесната шахта, разположена на пътното платно, през която автомобилът е
преминал, и която е станала причина за настъпването на пътнотранспортното
произшествие, не е била нито обезопасена, нито обозначена по някакъв начин. Тази
насока са депозираните гласни доказателства, представения протокол за ПТП и
заключението на съдебно-автотехническата експертиза. Установен е и размерът на
вредите.
Спорен по делото се явява въпросът чия следва да е отговорността за
обезщетяване на вредите, претърпени от ищцата, като този въпрос се повдига от
ответната Агенция и в подадената от нея Въззивна жалба.
Счита, че напълно неоснователно е възражението на ответната Агенция,
направено в хода на първоинстанционното производство, което се поддържа и в
подадената от нея Въззивната жалба, че претенциите на ищцата следва да се отнесат
към община Т., тъй като процесната шахта представлява част от канализационната
система на гр. Т. и е общинска собственост.
Към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие пътният
участък, където то се е случило, е бил част от републиканската пътна мрежа - част от
Републикански път 11-35, който съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП се стопанисва и
управлява именно от жалбоподателя - Агенция „Пътна инфраструктура".
Това обстоятелство е безспорно установено в отношенията между страните по
делото, като се потвърждава както от изготвената съдебно-автотехническа експертиза,
така и от останалите доказателства по делото.
Излагат се подробни съобръжения, относно това, че съгласно Закона за
пътищата задълженията по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища са възложени на Агенция „Пътна инфраструктура". Не се
3
установявя, че е имало сключено споразумение по реда на чл. 30, an. 6 от ЗП между
АПИ и община Т. - за съвместното осъществяване на дейностите по поддържането и
ремонта на републиканските пътища, преминаващи през гр. Т. - в т.ч. и на процесния
участък от пътя.
Поради това счита, че в процесния случай именно АПИ следва да обезщети
вредите, настъпили от неизпълнението на дейността по поддържането и ремонта на
пътя и или от лошото й изпълнение.
Счита, че в случая е ирелевантно обстоятелството, че процесната шахта е
общинска собственост, тъй като задължението да се поддържа в изправност целостта
на пътното платно обаче е на ответната Агенция.
Агенция „Пътна инфраструктура", която стопанисва пътя, където е станало
процесното МПС, не е изпълнила задълженията си по обезопасяването на процесната
шахта, по сигнализирането на препятствието на пътя и по организирането на
движението по начин, осигуряващ безопасността му.
В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че предявената
искова претенция покрива хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, и предвид изложеното моли, да
бъде постановено решение, с което да бъде оставена без уважение въззивната жалба
ведно с всички законни последици, като им бъдат присъдени и направените разноски
за въззнвната инстанция.
В съдебно заседание въззивникът не се представлява.
Въззиваемата се представлява от адв. А.Ч., който от името на доверителката си,
моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като правилно и
законсъобразно. Излага съображения, че с оглед ангажираните доказателства пред РС –
Т. безспорно се установява, че претърпените неимуществени вреди са вследствие на
претърпяното ПТП, станало при преминаване на автомобила през повредена шахта,
разположена на пътното платно поддържа дружество не се явява представител,
представено е писмено становище.
От представените по гр.д. № 58/ 2020 година по описа на РС - Т. доказателства,
както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и
обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 23.10.2019 година около 07.30 часа в град Т. на ул. „В.Л.“ № 409, А.Х.П.,
управлявайки л.а., марка „Мерцедес В 200 ЦДИ“, с рег. № ОВ **** ВМ, рама №
*********, собственост на П.М. А., преминала през необезопасен капак на
отводнителна шахта, намиращ се на пътното платно, вследствие на което на
4
автомобила са нанесени материални щети. За случая е съставен протокол за ПТП №
1688135/ 03.10.2019 година.
По реда на чл. 207 от ГПК е инициирано производство по обезпечение на
доказателства, като по молба на П.М. е образувано ч.гр.д. № 930/ 2019 година по описа
на РС - Т.. По делото е назначена съдебно-автотехническа експертиза, от чието
заключение се установява, че на автомобила, вследствие на претърпяното пътно-
транспортно произшествие, са увредени следните части: греда заден мост –
деформация; носач заден десен – деформация; носач заден ляв – деформация; планка
носачи – деформация; защитна кора носач – счупена; амортисьор заден – деформация;
стоп десен – счупен; лагер главина заден десен, биалети задни – счупени;
стабилизираща щанга задна – деформация; колело задно дясно джанта – счупена; гума
задна лява – скъсана; предпазни кори под автомобила – счупени; деформация на купе
при опорна пружина отзад в дясно; задна броня - счупени крепежи, деформация,
напуквания; изместване на пета врата. Експертът е посочил, че при преминаване на
автомобил през нестабилизиран капак на шахта, шахтата се отваря, вследствие на
което автомобила получава ударно натоварване на елементите на окачването, на
ходовите колела и гумите. В същото време капакът, заставайки под автомобила в
изправено положение (на ръб) повдига автомобила и го изхвърля в страни от
първоначалната му треактория. Такава ситуация може да доведе до деформации
счупвания по окачването, спукване на гумите, преминали през препятствието, загуба
на управление и много често до преобръщане. Най-често предното колело,
преминавайки през капака го повдига и ударът се случва в долната задна половина на
моторното превозно средство. Според вещото лице повредите на лекия автомобил
напълно съответстват на гореописания механизъм. Според заключението на експерта
общата цена за ремонта на лек автомобил е в размер на 3568.4 лева. Посочено е, че
местопроизшествието е станало на път 2 - 35 (Гара Бяла – о.п. Плевен) Гривица -
Плевен – о.п. Ловеч – Т. - Кърнаре (Розино – Карлово) Пл, Лч, Пд, при километър 75 -
кръстовище с път за село Белиш път. Път 2 - 35 е част от републиканската пътна
мрежа.
Видно от писмо вх. № 260487/ 01.10.2020 г. от ОП „Комунални услуги“ – Т. на
01.10.2019 година при дежурния в Община Т. в 17.55 часа е постъпил сигнал за
обърнат капак на пътното платно до бензиностанция „Карго Ойл“ град Т.. На
02.10.2019 година е направен оглед на капака и шахтата и на 03.10.2019 година е
изпратена група да извърши авариен ремонт с цел предотвратяване на ПТП.
От писмо вх. № 260 521/ 02.10.2020 година се установява че към 03.10.2019
година участъкът от пътя, находящ се в град Т., на адрес улица „В.Л.“ № 409, е бил и
все още е част от републикански път ІІ - 35. Към 03.10.2019 година не е имало
5
споразумение между АПИ и Община Т. за съвместно осъществяване на дейностите по
поддържането и ремонта на републиканските пътища, преминаващи през град Т..
Предназначението на процесната шахта е да осигури възможност за ревизиране и
обслужване на канализационния колектор, който отвежда отпадните води към
пречиствателна станция за отпадни води град Т.. Шахтата е общинска собственост.
Дейностите по експлоатация поддръжка на ВиК съоръженията на територията на
община Т. се изпълняват от оператора ВиК „Стенето“ ЕООД.
От постъпилото от АПИ - Областно управление - Ловеч се установява, че
местоположението на процесната шахта съвпада с км 73 + 079 ляво платно на
републикански път ІІ-35 Ловеч –Т. - Кърнаре. В участъка от км 70 + 911 до км 73 +
159 на път ІІ-35 през 2017 - 2018 година е изпълнен превантивен ремонт, който е
завършен месец юли 2018 година. През 2019 година в този участък не са извършвани
ремонтни дейности по настилката, съоръженията и принадлежностите на път ІІ – 35.
Депозирани са и гласни доказателства, чрез разпита на К.П.К., М.Е.П., А.Х.П.
и Д.П.П.. От показания на свидетелите се установява механизма на ПТП-то, а именно
че на процесното място на 03.10.2019 година около 7:30 часа лекият автомобил
собственост на ищцата, управляван от свидетелката А.П., преминавайки през капака на
необезопасена шахта, задната част на автомобила била отхвърлена и същият се
завъртял в посока обратна на посоката на движението си. Установило се че вследствие
на удар на капака на шахтата в задната част на автомобила, или нанесени щети.
Свидетелите посочват че била изкривена задната дясна джанта, спукана гума,
деформация на задния мост,, паднала задна броня, като колата не можела да се
придвижи на собствен ход. След инцидента на място пристигнали работници на
комунални услуги за да отремонтират шахтата. Преди това свидетелите твърдят, че
същата не е била обозначена, нито е имало някакви знаци, които да указват, че същата
е в неизправност и има вероятност от произшествие.
При така установената фактическа обстановка съдът, приема, че е сезиран с
регресен иск по чл.49, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл.86, вр. 84, ал.3 от ЗЗД, предявен П.М. А.,
ЕГН **********, от град Т., ул. „М.“ № 7, против Агенция „Пътна инфраструктура" –
С., за заплащане на сумата от 3 568.84 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата имуществени вреди върху лек автомобил, марка „Мерцедес В
200 ЦДИ“, с рег. № ОВ **** ВМ, рама № *********, нейна собственост, в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 03.10.2019 година в град Т., на пътен
участък от републикански път 11-35, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.10.2019 година до окончателното изплащане на сумата..
Така предявеният иск е основателен. Съображенията за това са следните.
6
За да се ангажира отговорността на ответникът по делото при хипотезата на чл.
49 от ЗЗД е необходимо да бъде доказано непозволено увреждане на трето лице – в
случая на ищцата – въззиваем ва настоящото производство, от страна на работник или
служител, на когото е възложена работата вследствие на която е настъпило
увреждането, изразяващо се в повреди на лек автомобил, марка „Мерцедес В 200
ЦДИ“, с рег. № ОВ **** ВМ, рама № *********, собственост на ищцата. Следва да се
докажат елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане: действие или
бездействие, вредата противоправността на деянието, причинната връзка, вината, както
и че деецът е причинил увреждането при или по повод на възложена му от
възложителя работа. В хода на производството от събраните по делото доказателства
се установяват наличието на предпоставките за носене на отговорност по чл. 49, вр. 45
от ЗЗД.
Безспорно е установен механизмът на ПТП- то, като причина за инцидента е
необезопасен капак на шахта, находяща се на уличното платно. Вследствие на това на
автомобила са нанесени щети в размер на исковата сума. Не се спори между страните
по делото, че ул. „В.Л.“ е част от републиканската пътна мрежа. Спорна е
квалификацията на исковата претенция и чия собственост е шахтата и кой отговаря за
поддържането и ремонта.
По отношение на правната квалификация. Отговорността по чл. 50 от ЗЗД на
собственика на вещта или на лицето, под чийто надзор се е намирала е в случай когато
не е установено виновно нарушение при ползването на вещта, причинила вредата.
Когато обаче вредите са настъпили поради неправилно използване на вещта, а не на
нейното естество, ще е налице отговорност по чл. 45 ЗЗД за виновното лице и по чл.49
ЗЗД за възложителя на работата.
В конкретния случай причината за настъпване на инцидента се дължи на
човешка дейност, а не на качествата, респ. недостатъците на самата вещ.
Предвид тези съображения, възражението на въззивника за неправилна
квалификация е неоснователно.
Както бе отбелязано по-горе страните не спорят, че процесната улица е част от
републиканската пътна мрежа по смисъла на чл. 3 от Закона за пътищата и чл. 2 от
Правилника за прилагане на Закона за пътищата. Съгласно чл.8, ал.5 от Закона по
пътищата, собствеността се разпростира върху всички елементи по условията на чл. 5
ЗП, включително и пътните съоръжения - ал.1, т.2 ЗП. Определението за пътни
съоръжения е визирано в разпоредбата на §1, т.3 от ЗР на ЗП, вкл. и водоотвеждащи
устройства и пречиствателните съоръжения. Няма спор, че процесната шахта е
разположена в обхвата на пътя и е съоръжение по смисъла на §1, т.3 от ДП на ЗП.
7
Изграждането ремонта и поддържането на републиканските пътища се осъществява от
АПИ, вкл. и в границите на урбанизираните територии – чл. 30 от ЗП, като би могло да
бъде извършвано и съвместно със съответната Община, при взаимна договореност –
чл. 48 от Правилника.
В конкретния случай искът е насочен срещу собственикът на вещта, а именно
АПИ, а не срещу лицето под чийто надзор се е намирала, поради което ирелевантно е
наличието на споразумение за поддръжката на пътя.
При тези мотиви искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважена
за претендираната сума, като предвид акцесорния си характер основателна е и
претенцията по чл.86, вр. чл. 84, ал.3 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху
главницата от датата на увреждането 03.10.2019 година до окончателното плащане.
При изложените съображения решение № № 260102/ 07.12.2020 година по гр.д.
№ 58/ 2020 година, по описа на РС-Т., следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна направените за настоящата инстанция разноски в размер на 305
лева адв. хонорар.
Водим от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260102/ 07.12.2020 година по гр.д. № 58/ 2020
година, по описа на РС-Т..
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА", ЕИК ******, адрес:
град С. 1606, бул."М." № 3, представлявана от Г.Т., да заплати на П.М. А., ЕГН
**********, от град Т., ул. „М.“ № 7, сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева
съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.2, т.1, пр.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8