№ 547
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.а
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100513021 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №13021/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Ц. А. А., ЕГН
**********, с адрес в гр. София, ж.к. „******* срещу срещу решение №14426 от 22.07.2024
г постановено по гр.д.№59787/2022 г на СРС, 87 състав ; с което са отхвърлени исковете на
въззивника с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2,3 КТ ; чл.224 КТ и чл.128 т.2 КТ срещу
„С.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. София, Бизнес Парк
София, сграда 1-а, ет. 4 :
- за отмяна на наложеното със заповед №2876 от 07.09.2022 г. дисциплинарно наказание
„уволнение“ ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Управител на
ресторант“ и за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставане без
работа вследствие на уволнението в размер 4475,45 лева за периода от 08.09.2022 г. до
21.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба в съда – 03.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането ;
- за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 2520 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, дължимо при прекратяване на
трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 03.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането;
-за осъждане на ответника да му заплати сумата от 3780 лева, представляваща незаплатено
трудово възнаграждение поради удържано от работодателя обезщетение по чл. 221, ал. 2 от
1
КТ, и сумата от 698,38 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месец
август 2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба в съда – 03.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
-за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1101,62 лева, представляваща
незаплатена част от трудово възнаграждение за м. август 2022 г. и сумата от 642,69 лева за
отработените дни през месец септември 2022 г.
; както и въззивникът е осъден да заплати на „С.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* сумата от 3000
лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС .
Ищецът е оспорил заповедта за дисциплинарното си уволнение , защото длъжността му не е
отчетническа и не е извършил системни нарушения на трудовата дисциплина . СРС
недопустимо се е произнесъл по отговорност на ищеца за липси , което е нарушение на
диспозитивното начало . Въззивникът не е отчетник , а е упражнявал контрол върху
отчетници – той не е боравил с материални ценности . С действията си
първоинстанционният съд „създава нова заповед за уволнение“ по чл.187 ал.1 т.9 КТ. СРС не
е взел предвид , че за част от периода е бил в платен отпуск и в болнични т.е. не е имал
възможност да борави с материални ценности , нито да упражнява контрол . Липси за два
поредни отчетнически периода не представлява системни нарушения по чл.190 ал.1 т.3 КТ
във вр.§ 1 т.22 от ДР на КТ. Не е вярно , че твърдяната липса е прикрита чрез фиктивно
прехвърляне на наличности между двата ресторанта с документ т.нар.“трансфер“ от
01.08.2022 г . Показанията на св.Ц. за опровергаване съдържанието на документа са
недопустими съгласно чл.164 ал.1 т.8 ГПК . С гласни доказателства не могат да се
установяват трудови функции . Незаконосъобразно СРС е приел като доказателство
вътрешна заповед на ответника , за да представи други писмени доказателства след като
вече е настъпила преклузия .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . В
жалбата не се сочи решението на СРС да е неправилно и не са посочени „въззивни
основания“. Ищецът е уволнен поради констатирани липси и по тази причина трябва да се
изследва дали ищецът е отчетник и носи ли отчетническа отговорност . Според
длъжностната си характеристика ищецът отговаря за липси и за опазване на имуществото на
работодателя . Мотивите на СРС са подробни и пълни . Дисциплинарното уволнение е
наложено поради системно нарушаване на трудовата дисциплина при боравене с материални
ценности . В двата отчетни периода е имало поне три нарушения на трудовата дисциплина .
Длъжностната характеристика е новооткрито доказателство , а ищецът е бил запознат с него
. Съдържанието на частен документ е допустимо да се доказва със свидетелски показания .
Отчетнически функции могат да се доказват не само с длъжностна характеристика , но и с
други доказателства , като функциите могат да произтичат и от характера на извършваната
работа . Ищецът е бил отчетник и носи отговорност за липсата на стоки , която е била
значителна – в размер на 3533,18 лева за м.07.2022 г и 754,07 лева за м.08.2022 г .
Отсъствието поради отпуск не доказва , че друг е отговорен за липсите , а самото отсъствие
2
чрез снабдяване с болничен лист е било незаконосъобразно .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 28.08.2024 г
и е обжалвано в срок на 10.09.2024 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС . Въззивната
жалба съдържа надлежно искане за отмяна на първоинстанционното решение , както и
изрични доводи в тази насока , по които настоящият съд дължи произнасяне .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК ,
подробно е възпроизведена фактическата обстановка на обжалваното уволнение. Във връзка
с чл.269 ГПК и твърдяната неправилност на решението на СРС ; настоящият съд е е
ограничен само до изложените във въззивната жалба изрични доводи за неправилност , като
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . За нищожност и недопустимост на
решението на СРС се извършва служебна проверка , като факти и основания за тези най-
тежки пороци в случая не се установяват.
От фактическа страна по делото е установено следното .
Безспорно е между страните , че е било налице ТПО , по силата на което ищецът е заемал
длъжността „Управител ресторант“ при ответника .
Със заповед № 2876/07.09.2022 г /връчена на същата дата / ищецът е уволнен
дисциплинарно . От заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се установява, че
същото е наложено на ищеца за това, че работникът системно нарушава трудовата
дисциплина в периода 01-31.07.2022 г. и 01.-31.08.2022 г., като не спазва Вътрешните
правила на компанията в качеството си на МОЛ и е допуснал липси за два поредни
отчетнически периода - нарушение по чл.190 ал.1 т.3 от КТ.
Според заповед №2824/22.07.2022 г и показанията на разпитаните по делото свидетели
М.Б.Ц. и Н.И.Г. , работното място на ищеца е променено от ресторант „Младост“ на
ресторант „Славейков“ считано от 01.08.2022 г., като със заповедта е възложено предаването
на ресторантите между ищеца и свидетелката М. Ц. до 31.07.2022 г., и извършване на
инвентаризация на 01.08.2022 г.
Според документ – „трансфер на стоки“ , както и от показанията на свидетелката М.Б.Ц., се
установява, че на 01.08.2022 г., при извършване на възложената инвентаризация в
ресторанта „Младост“, двамата с ищеца в качеството си на управители на ресторант
„Славейков“ и ресторант „Младост“, установили липси на продукти, подробно описани по
вид и количество в документ-трансфер на обща стойност от 3533,18 лева.
Ц. посочва , че двамата управители се съгласили да извършат прехвърляне по документи в
ресторанта „Славейков“ на липсващите от ресторант „Младост“ количества стоки без
реално да ги предават, за което изготвили във вътрешната програма на ресторантите
3
трансфер на стоки, подписан от двамата управители. Въпросният „трансфер“ е изготвен с
оглед прехвърляне на установената към 01.08.2022 г. стокова липса в ресторанта „Младост“
в наличностите на ресторант „Славейков“, който се възлага ищецът да управлява считано от
01.08.2022 г.
Според разпитания пред СРС свидетел Н.И.Г., последният като супервайзор – „Оперативен
консултант“ на ресторанта „Славейков“, при преглед на месечното приключване на
ресторанта „Славекйков“, установил, че бил извършен трансфер на стоки в количества,
които били необичайни за този обект, поради което били поискани обяснения от двамата
управители Ц. А. и М. Ц.. След като установили, че трансферът на продукти от 01.08.2022 г.
между двата ресторанта не е извършен реално, тъй като стоки не са пренасяни, свидетелят
назначил повторна инвентаризация на наличностите в ресторанта „Славейков“, като липсите
установени като стоки, били преизчислени в пари и от тях били приспаднати продажбите за
новия месец.
От представените на л.26-29 пред СРС документи, подписани от ищеца, се установява, че на
02.09.2022 г. на ищеца са поискани и той е дал обяснения относно липсите за периода от
01.08.2022 г. до 31.08.2022 г. в ресторант „Славейков“. Ищецът заявява , че минусът в
ресторант „Славейков“ за този период е от установената на 01.08.2022 г. липса на стоки в
ресторант „Младост“, които са прехвърлени с трансфер в ресторанта „Славейков“.
В допълнително поискани и представени на 07.09.2022 г. обяснения за липсата в ресторант
„Младост“ в периода 01.07.2022 г. до 31.07.2022 г., ищецът е заявил, че от 11.07. до
17.07.2022 г. е ползвал платен годишен отпуск, а от 18.07. до 25.07.2022 г. е бил в отпуск по
болест, поради което не се установява, че липсата е натрупана през времето, в което е бил в
ресторанта.
Обстоятелството, че за този период ищецът е ползвал платен годишен отпуск и е бил във
временна неработоспособност поради общо заболяване, констатирана по надлежния ред, не е
спорно и се установява от представените по делото писмени доказателства – молба и два
броя болнични листове .
На ищеца са поискани и той е дал обяснения от 05.09.2022 г. и относно липсата, установена
след повторна инвентаризация на 02.09.2022 г. в ресторант „Славейков“.
С молба с вх. № 8511 от 02.09.2022 г ищецът е отправил писмено искане по чл. 326, ал. 1 от
КТ за прекратяване на трудовия договор считано от 03.11.2022 г. с двумесечен предизвестие,
като е изразил съгласие да му бъдат извършени удръжки от полагащото му се трудово
възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
Според заповед (акт за начет) от 05.09.2022 г., подписана от представители на работодателя
се установява, че на сочената дата е установен касов минус в размер на 754,07 лева, който
следва да се удържи от месечното трудово възнаграждение на Ц. А.. По делото не с е
установява заповедта да е връчена на адресата.
Съгласно нотариална покана от 20.09.2022 г., оформена като връчена на адресата на
05.10.2022 г., ищецът е оспорил заповед №6523 от 01.09.2022 г., на „С.Б.“ ЕООД за удръжки
4
в размер на 698,38 лева, на основание чл. 210, ал. 3 от КТ. Други удръжки не са оспорвани.
Ответникът е изпратил отговор на нотариалната покана, получен от ищеца на 13.10.2022 г., и
е заявил , че заповед № 6523 от 01.09.2022 г. за сумата от 698,38 лева е отменена и удръжка в
този размер не е правена, но сумата за установените липси в размер на 754,07 лева, за които
е съставен акт за начет, е удържана от дължимите му суми.
От приетата пред СРС съдебно-счетоводната експертиза се установява, че считано от
01.01.2022 г. по силата на допълнително споразумение към трудово договор основното
месечно възнаграждение на работника е 1747,57 лева и 52,43 лева допълнително трудово
възнаграждение за стаж и прослужено време в размер на 3% или общо 1800 лева .
Последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец е в размер на 1800
лева или нетно - 1396,76 лева. Според експерта дължимото възнаграждение за месец август
2022 г. е в размер на 1800 лева брутно или 1396,76 лева нетно, а за месец септември 2286,44
лева без извършено от работодателя прихващане, формирано от сбор от 262,14 лева
основано месечно възнаграждение за 3 отработени дни, 7,86 лева допълнително трудово
възнаграждение за стаж и прослужено време, 135 лева – премия, и 2191,30 лева обезщетение
по чл. 224, ал. 1 от КТ за 28 дни. От заключението се установява, че работодателят е
прихванал във фиша за месец август 2022 г. сумата от 754,07 лева – липси, установени с акт
за начет. Обезщетението за неспазено предизвестие по чл. 221, ал. 2 от КТ е в размер на
3657,27 лева, а не в посочения и удържан от работодателя размер на 3780,00 лева.
Според представеното пред СРС заверено копие на трудова книжка на ищеца след вписаното
прекратяване на трудовото правоотношение при ответника, считано от 07.09.2022 г. не е
вписано ищецът да е започнал работа при друг работодател до 21.11.2022 г., като
обезщетението за оставане без работа за периода, изчислено от вещото лице, е в размер на
4475,45 лева.
От правна страна СРС е приел , че заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание,
следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на
деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важното е от
съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото
основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или
служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото
правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка и, въз основа на това,
да заключи дали уволнението е законосъобразно. Това не означава, че заповедта трябва да
съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на
осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои
разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение
според класификацията в чл. 187 КТ е извършено, а е достатъчно нарушението на трудовата
дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез
позоваването на известни на работника обстоятелства и документи (така Решение № 78 от
11.04.2018 г. по гр. дело № 1835/2017 г. на IV ГО на ВКС). Изискването за мотиви,
включително спрямо нарушението, не е самоцелно, а цели да гарантира ефективна защита на
5
работника. Когато в мотивите на заповедта има известна неяснота за нарушението, съдът
тълкува волята на работодателя по критериите по чл. 20 ЗЗД, приложени съответно (чл. 44
ЗЗД) и като се убеди, че тълкуването не засяга правото на защита на работника (така
Решение № 365 от 17.06.2024 г. по гр. дело № 3573/2023 г. на IV на ВКС), като в тази връзка
следва да се посочи, че грешка при правната квалификация и посочване на погрешен или
дори несъществуващ текст на закона само по себе си не опорочава заповедта за
уволнение (така Решение № 401 от 21.01.2013 г. по гр. дело № 313/2012 г. на III ГО на ВКС),
тъй като съдът може да даде правилната правна квалификация на нарушението. За да се
гарантира възможността за ефективна защита срещу уволнението, нарушението трябва да е
описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият работник или служител.
Задължението за работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е
въведено и с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване
на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник или служител да се
защити ефективно.
Според СРС в случая работодателят е спазил формалните изисквания по отношение на
процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Изискванията по чл. 193 от КТ за
изслушване на работника и по чл. 195 от КТ за съдържанието на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание са спазени. Ищецът е наказан за това, че като материално
отговорно лице – управител на ресторант , е допуснал липси в ресторант „Младост“, който е
управлявал за периода 01.07.2022 г. до 31.07.2022 г. и в ресторант „Славейков“ за периода от
01.08.2022 г. до 31.08.2022 г , което е нарушение по чл. 187, т. 9 от КТ. Това се установява и
от приетите по делото писмени обяснения по чл. 193 КТ от 02.09.2022 г., 05.09.2022 г. и
07.09.2022 г., дадени от ищеца, които без съмнение са изискани във връзка с установена в
края на отчетния период 01.08.2022 г. – 31.08.2022 г. липса на стоки – хранителни продукти,
в ресторант „Славейков“, която липса е формирана от фиктивно прехвърляне на
наличности между ресторанта „Младост“ и „Славейков“, които са липсвали към 01.08.2022
г. и това е било установено от двамата управители след инвентаризацията, възложена със
Заповед № 2824/22.07.2022 г. Изискването по чл. 193 КТ за приемане на писмени обяснения
от работника по отношение на липсите на стоки за посочените периоди е спазено –
работникът е разбрал без съмнение обстоятелствата около и във връзка с кои факти
работодателят цели да установи.
Според СРС процедурата по чл.193 ал. КТ не е спазена по отношение на липсата на
парични средства, за която се твърди, че е установена със заповед (акт за начет) от 05.09.2022
г., тъй като не се установява от работника да са поискани и той да е дал обяснения в тази
връзка. От друга страна обстоятелството, че работодателят не е поискал обяснения за някое
от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение не дава основание за
приложение на чл.193 ал.2 от КТ по отношение на спора за законност на наказанието за
нарушенията, за които обяснения са били поискани (Решение № 346 от 08.04.2014 г. по гр.
дело № 6780/2013 г. на IV на ВКС, Решение № 311 от 09.01.2013 г. по гр.дело № 168/2012 г.
на III ГО на ВКС, Решение №379 от 24.06.2010 г. по гр.дело № 410/2009 г. на IV ГО на ВКС).
6
Следователно съдът дължи преценка относно обстоятелството извършил ли е ищецът
описаното нарушение, за което е наказан.
Според СРС в случая между страните не е спорно и се установява, че ищецът е работил при
ответника на длъжност „Управител ресторант“, като заеманата от ответника длъжност му
продава качеството на материално отговорно лице и отчетник . Придобиването на това
качество не зависи от наличието на подобен запис в длъжностна характеристика, а от това
дали заеманата от работника или служителя по трудов договор длъжност съдържа като
присъщи задължения, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на
ценности на работодателя. Трудовите функции за длъжността „управител на ресторант“
очевидно се изразяват в отчетническа дейност, пряко свързана с движение, разходване и
отчитане на парични и материални ценности, в какъвто смисъл е и практиката по чл. 1 от
отменената Наредба № 63 за прилагане на указ № 1074 за ограничаване заемането на
отчетнически, материалноотговорни и други длъжности от осъдени лица (Решение № 1 от
31.01.2011 г. по гр. дело № 158/2010 г. на III ГО на ВКС). Имуществената отговорността на
отчетника за липси се основава на презумпция, произтичаща от опитни правила, че
недостигът е причинен виновно от отчетника, комуто ценностите на работодателя са
поверени „под отчет“ (така Решение № 244 от 22.04.2024 г. по гр. д. № 2031/2023 г. на III ГО
на ВКС), поради което ищецът отговаря за констатираните липси в поверения му ресторант
на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ. В този смисъл възражението, че други лица са имали
достъп до помещенията, в които са се съхранявали стоките, е неоснователно, тъй като
липсващите стоки не могат да бъдат търсени от някой, на който те не са поверени за
управление и пазене, независимо, че е имал достъп до тях, а отговорност носят лицата, които
боравят с тях (в този смисъл е разрешението в Решение № 493 от 23.11.2011 г. по гр. дело №
586/2011 г. на IV ГО на ВКС, на което ищецът се позовава в представените по делото
писмени бележки).
Според СРС при условие, че мениджърите на смяна също са имали качеството на отчетници
по смисъла на чл. 207 от КТ, те биха отговаряли солидарно с управителя на ресторанта, на
основание чл. 208, т. 2 от КТ. Материално отговорното лице не може да се освободи от
отговорност за вреди от липси, когато в отчетния период в обекта е работило и друго
солидарно отговорно лице, което не е ответник по иска и не разполага с възражение срещу
работодателя, че и други лица са отговорни за настъпване на вредата (Така Решение № 29 от
30.03.2016 г. по гр. дело № 3441/2015 г. на IV ГО на ВКС и Решение № 380 от 02.06.2009 г.
по гр.д. № 758/2009 г. на III ГО на ВКС). Доколкото липсата от ресторанта „Младост“ е
установена без съмнение от приетите по делото писмени доказателства – трансфер на стоки
от 01.08.2022 г. и показанията на разпитания по делото свидетел М. Ц., участвала в
извършването на инвентаризацията, възложена заповед № 2824/22.07.2022 г., то от
обективна и субективна страна ищецът е осъществил соченото в оспорената заповед
нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ. Наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е
било преценено от работодателя при спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ, с
оглед тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено – касае се до
7
липса, установена при предаване на обектите между две материално отговорни лица, след
извършване на възложена инвентаризация, прикрита чрез фиктивно прехвърляне на
наличности между двата ресторанта, което действие е препятствало узнаването от
работодателя, като за последния са настъпили и вреди.
Според СРС наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” е определено от
работодателя при спазване на разпоредбата на чл.189 ал.1 КТ с оглед тежестта на
нарушенията, обстоятелствата, при които те са извършени, както и поведението на
служителя. Предявеният иск за отмяна на дисциплинарното наказание „уволнение“ е
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен, като следва да бъдат отхвърлени и
обусловените искове по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване заеманата преди уволнението
длъжност и по чл.344 ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 4475,45 лева за периода от
08.09.2022 г. до 21.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 03.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Според СРС искът с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 128, т. 2 от КТ също е
неоснователен . Съгласно чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск. В полза на работника срещу работодателя е възникнало вземане за
заплащане на сумата в размер на 2191,30 лева, представляваща обезщетение за 28 (двадесет
и осем) дни неизползван платен годишен отпуск, дължимо при прекратяване на трудовото
правоотношение. Според чл.128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове
да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Положеният труд по
трудово правоотношение е възмезден като правилото на чл. 242 от КТ е императивно,
поради което уговарянето на безвъзмездно престиране на труд е недействително на
основание чл. 74, ал. 1, във вр. с чл. 242 от КТ. Поради двустранният характер на трудовото
правоотношение, задълженията на едната страна, кореспондират с правата на другата и
обратно, ето защо след като по делото не е спорно, че ищецът е полагал труд при ответника
за периода от 01.08.2022 г. до 06.09.2022 г., последният по принцип следва да му заплати
дължимото възнаграждение за положения труд за месец август 2022 г. и за 3 работни дни
през месец септември 2022 г. Според ССЕ тези възнаграждения в общ размер на 3683,20
лева, представляващи сбор от 1396,76 лева за август и 2286,44 лева за септември, от които
възнаграждение за 3 отработени дни от септември и 2191,30 лева обезщетение по чл. 224, ал.
1 от КТ, са били начислени във ведомост, но от тях е удържано обезщетението по чл. 221,ал.
2 от КТ, дължимо от работника в полза на работодателя при дисциплинарно уволнение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието или 3657,27 лева,
според заключението. От дължимото в полза на работника е удържана и сумата за
констатираните липси. Съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ работник или служител, на когото е
възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или
материални ценности, отговаря спрямо работодателя за липса - в пълен размер заедно със
законните лихви от деня на причиняването на щетата. Според чл. 211 от КТ пълната
8
имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред. В тези случаи удръжки могат да се
правят само въз основа на влязло в сила съдебно решение. Съдебният ред, обаче, е изключен
в случаите, когато страните по трудовото правоотношение са уредили доброволно
отношенията си (така Решение № 487 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 339/2009 г. на III ГО на
ВКС). Декларацията, подписана от ищеца, автентичността на което не е оспорена и оборена
в процеса, с която се е съгласил от дължимите му суми за трудово възнаграждение и
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск да бъдат направени
удръжки, е достатъчно основание за работодателя да удържи сумата. След като страните по
трудовия договор са избрали този начин за възстановяване на констатираната липса,
работодателят не е длъжен да я търси по съдебен ред, след като не се установява и ищецът
да я е оспорил. В приетата по делото нотариална покана ищецът оспорва само удържаната
„глоба“. Що се отнася до възражението на ищеца, че незаконосъобразно, въз основа на
заповед № 6523 от 01.09.2022 г., са му били удържани 698,38 лева за „глоба“, която не е
предвидена в закона или договора, същото е неоснователно, тъй като както се установява от
заключението на вещото лице, такава сума не е удържана от дължимите на ищеца суми. Ето
защо вземанията на работника срещу работодателя за посочения период и в търсения размер
са погасени изцяло, поради което исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Решението на СРС е правилно и мотивите му се споделят и от настоящия съд , при
следните уточнения и мотиви по доводите на въззивника . Действително в мотивите на
решението си първоинстанционният съд е разгледал въпроса дали ищецът се явява отчетник
, съответно дали същият би носил имуществена отговорност за установените липси . Това
обаче не води до недопустимост или неправилност на решението на СРС , нито представлява
нарушение на диспозитивното начало . Процесната заповед за дисциплинарно уволнение
визира именно „допускане на липси“ от ищеца , както и в нея е посочено , че ищецът е
„МОЛ“ /материално отговорно лице/ . Следователно при заявеният спор за
законосъобразност на уволнението съдът не само може , но е длъжен да изложи мотиви дали
ищецът е бил материално отговорно лице , съответно дали е допуснал липси . С това се
изпълнява и посоченото във въззивната жалба искане на въззивника – съдът да се произнесе
дали длъжността му е отчетническа и дали носи дисциплинарна отговорност за липсите .
С посочването на чл.187 ал.1 т.9 КТ в мотивите си СРС не „създава нова заповед за
уволнение“ . Вярно , че тази норма не е изрично посочена в заповедта за уволнение , но
както е посочил СРС , това не е задължително . Според трайната практика на ВКС е
достатъчно от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на
фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и
работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която
трудовото правоотношение се прекратява, съответно съдът да може да извърши проверка
дали уволнението е законосъобразно .
В случая тези изисквания са спазени . В процесната заповед за дисциплинарно уволнение е
посочено , че като управител ищецът е допуснал липси за два поредни отчетнически
периода .
9
Според настоящия съд не представлява съществено процесуално нарушение цитиране в
процесната заповед на чл.190 ал.1 т.3 КТ за „системни нарушения на трудовата
дисциплина“. Вярно е , че чл.190 ал.1 т.3 КТ трябва да се тълкува във връзка с § 1 т.22 от ДР
на КТ , при което са необходими три или повече нарушения на трудовата дисциплина,
извършени за период от една година, като за поне едно от тях не е налагано дисциплинарно
наказание. От друга страна нормата на § 1 т.22 от ДР на КТ има предвид три или повече
еднократни нарушения – напр.закъснение за работа , неизпълнение на поставена задача ,
грубо отношение към клиент и пр. Докато в случая работодателят е визирал продължаващи
с месеци нарушения – допускане на липси за два цели едномесечни периода , при което –
поне според данните от делото - не може да се установи дали липсата е възникнала
еднократно или постепенно в течение на целия период . Според показанията на св. Н.Г. по-
вероятно е липсите да са настъпили за повече от един ден , тъй като се касае за значителни
количества стоки , които няма как да бъдат присвоени за един ден без този факт да стане
очевиден / стоката „ не може физически да бъде пренесена с лек автомобил“/ .
Няма данни ищецът да е уведомил работодателя за възникване на липсите , нито за
причината за тях . Напротив , ищецът е прикрил липсите чрез т.нар.“трансфер“ от стария
му ресторант в новия чрез създаване на документ с невярно съдържание .
Т.нар.системност е налице поради продължителния период на формиране ,
поддържане и прикриване на липсите . За два месеца трябва да се счита , че има
множество нарушения по допускане на липси от страна на ищеца като управител на
ресторанта . По сходен случай е постановено решение №152 от 08.12.2017 г по гр.д.
№677/17 г на ВКС , III ГО , по което исковете на работника са отхвърлени . Абсурдно е да се
приеме , че в случаи на констатирано лошо управление и\или разпиляване на имуществото
на работодателя , би следвало да има поне три последователни отчетни периода / месеци ,
тримесечия и пр./ с нарушения и липси в края на периода , за да се приеме , че е налице
системност по смисъла на чл.190 ал.1 т.3 КТ във вр. § 1 т.22 от ДР на КТ.
С оглед особеностите на случая , посочването на чл.190 ал.1 т.3 КТ – дори да се приеме , че
формално е грешно , защото работодателят не е разграничил три „отделни“ нарушения , а е
посочил две сумарни и „продължавани“ такива - не се отразява на законосъобразността на
заповедта за уволнение . Същата е ясно мотивирана и съобразена с тежестта на извършените
нарушения , периодът на извършване на нарушенията е дълъг , а констатираните липси са
значителни и не са обяснени от ищеца по никакъв начин .
Неоснователен е доводът на въззивника , че по делото не е доказано , че липсата е била
прикрита чрез фиктивно прехвърляне на наличности между двата ресторанта с
т.нар.“трансфер“ от 01.08.2022 г . В обяснението си от 02.09.2022 г самият ищец признава ,
че са направили „трансфер на минуса“ от ресторанта в „Младост“ в ресторанта на
пл.Славейков т.е. че не е имало реално предаване на стоки , а само документално
„прехвърляне“ на стойностна липса от един ресторант в друг . При тези данни показанията
на св.Ц. не са събрани в противоречие с чл.164 ал.1 т.8 ГПК , защото същите само
доизясняват смисъла и съдържанието на т.нар.“трансфер на минуса“ като документ с
10
невярно съдържание .
По отношение на качеството на ищеца като отчетник , следва да се отбележи , че в
процесната заповед не се твърди такова качество , а че ищецът е „материално отговорно
лице“ . Това се установява от представената длъжностна характеристика , но и от самия
характер на възложената му длъжност - „Управител на ресторант“ , както и от показанията
на разпитаните свидетели . Дори да са верни твърденията на въззивника , че той не е бил
отчетник по КТ , а само лице , което е извършвало контрол върху дейността на отчетници , с
това не отпада дисциплинарната му отговорност . Ищецът не е наказан за присвояване на
стоки или на тяхната стойност , а затова че като управител на ресторанта е допуснал липси
за два поредни отчетнически периода. Това предполага не само собствени действия и
бездействия по предизвикване настъпването на липсата , но евентуално и липса на положен
контрол върху други лица , за да настъпи липсата . И в двата случая ищецът като управител
носи отговорност .
Не следва друго от отсъствието на ищеца за част от визирания в заповедта период . Ищецът
не е доказал , че липсите са настъпили именно в този период , а чрез изготвяне на
т.нар.“трансфер“ ищецът е признал извънсъдебно , че носи отговорност за липсите и че те се
дължат на неговото управление на ресторанта .
Дори да са приеме , че представянето на длъжностната характеристика по делото от
ответника е преклудирано , от това не следва , че ответникът не е доказал с други
доказателствени средства – свидетелски показания , трудов договор , „трансфер“ и пр. -
каква е била длъжността на ищеца , какви функции е изпълнявал и че същият е бил
отговорен за управлението на ресторанта и за допускане на процесните липси . Поначало
работодателят може и да не изготви писмена длъжностна характеристика на работника -
решение №800 от 22.03.2011 г по гр.д.№776/09 г на ВКС , IV ГО , решение №246 от
18.01.2021 г по гр.д.№1156/20 г на ВКС , IV ГО и др.,като при спор конкретното съдържание
на трудовото правоотношение може да се доказва и с други доказателствени средства .
Преклудиран е доводът на въззивника , че лицето издало заповедта за уволнение не е било
надлежно упълномощено . Подобен довод липсва в исковата молба и не може да се
разглежда . само за пълнота трябва да се отбележи , че пълномощни от управителя на
дружеството са представени на л.37-38 от делото пред СРС .
Налага се изводът , че заповедта за дисциплинарно уволнение е законосъобразна и правилно
са отхвърлени исковете по чл.344 ал.1 т.1,2,3 КТ.
По отношение на останалите искове – по чл.224 КТ и чл.128 т.2 КТ – въззивникът не е
ангажирал отделни и специфични доводи т.е. въззивната жалба в тази част се явява
бланкетна , като съдът не дължи служебна проверка , освен за нищожност и недопустимост ,
каквато не е налице . Само за пълнота трябва да се отбележи , че предвид отхвърляне на
исковете по чл.344 ал.1 т.1,2,3 КТ , наличните писмени доказателства за размер на трудово
възнаграждение и платен годишен отпуск , както и констатациите на ССЕ законосъобразно
СРС е отхвърлил тези искове .
11
Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено .
Въззиваемата страна претендира разноски и е доказала такива в размер на 3000 лева
адвокатско възнаграждение . От друга страна , основателно е възражението на въззивника ,
че адвокатско възнаграждение в този размер се явява прекомерно за размера над сумата от
1200 лева . Делото е трудово и не е с фактическа и правна сложност пред въззивния съд ,
независимо , че са предявени обективно съединени искове.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №14426 от 22.07.2024 г постановено по гр.д.№59787/2022 г на
СРС, 87 състав .
ОСЪЖДА Ц. А. А., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „******* да заплати на
„С.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. София, Бизнес Парк
София, сграда 1-а, ет.4 сумата от 1200 лева разноски пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните ,
само в частта по исковете по чл.344 ал.1 т.12,3 КТ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12