Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 10
11.02.2019г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно
заседание, на тридесет
и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пенева
ЧЛЕНОВЕ:
1.Даниела Михова
2.Мл.с. Ваня
Ванева
при секретаря Таня Михова, разгледа
докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №23 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх. №47428/19.11.2018г.,
от Г.Ж.Б., ЕГН: ********** и Т.В.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника адв. Б.К. - БАК, с която се обжалва Решение №2176/02.11.2018г. по
гр.д.№2481/2018г.***, като неправилно, непълно и необосновано.
С обжалваното решение,
първоинстанционният съд е допуснал съдебна делба между Г.Ж.Б. ***, ЕГН: **********,
Т.В.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** и С.В.Б. ***, ЕГН: **********, на масивна
двуетажна сграда с подпокривно пространство с идентификатор 07079.823.172.1 по
КК и КР на гр. Бургас, построена в поземлен имот с идентификатор 07079.823.172,
административен адрес: гр. Бургас, ул. „Ястребино“ №45, целият с площ от 490
кв.м., при квоти от 1/3 ид.ч. за Г.Б., 1/3 ид.ч. за Т.В.Г. и 1/3/ ид.ч. за С.В.Б..
Във въззивната жалба се твърди, че
районният съд неправилно е кредитирал показанията на свидетелите на ответника,
както и неправилно е приел, че процесната къща е завършена през лятото на
1988г. и е била лична собственост на наследодателя, и поради това неправилно е
допуснал делба при равни квоти.
Оспорва се изводът на
първоинстанционния съд, че и двата обекта, предмет на делбата не разполагат със
складови помещения, както и че отделните етажи от къщата не отговарят на
изискванията за самостоятелност. Към въззивната жалба е приложено е удостоверение
от АГКК.
Посочва се, че е недоказан и моментът
на изграждане на сградата до покрив, а съдът неоснователно е приел въз основа
на свидетелските показания, че това е станало през лятото на 1988г. Твърди се,
че за установяване на това обстоятелство съществуват писмени доказателства, но
поради административни пречки въззивниците не са имали възможност да ги
представят.
Поради гореизложеното се иска от съда да
отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови ново, с което да допусне
делба на процесната масивна двуетажна сграда с подпокривно пространство, при
квоти, поискани в исковата молба.
В законоустановения срок не е постъпил
отговор на въззивната жалба.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В
съдебно заседание от въззивниците се явява Т.Г., Г.Б., не се явява, двете се
представляват от адв. К., който поддържа въззивната жалба.
В
съдебно заседание въззиваемият С.Б., редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. Р..
При
служебната проверка по чл. 269 ГПК Бургаският окръжен съд намери атакуваното
решение за
валидно и допустимо.
По
основателността на въззивната жалба и съществото на спора Бургаският окръжен
съд намира следното:
Правилно
и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената правна
защита, районният съд е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл.34
от ЗС вр. чл. 69 от ЗН.
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, подадена от Г.Ж.Б. и Т.В. Ганчева, чрез адв. Б.К.,
срещу С.В.Б., с която се иска допускане и извършване на съдебна делба на следния
недвижим имот:
1.
Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 07079.823.172.1.1, находящ се в гр. Бургас,
община Бургас, обл. Бургас по КККР, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009г.
на Изпълнителния директор на АГКК. Последно изменение със заповед: няма издадена
заповед за изменение в КККР. Адрес на имота: гр. Бургас, ул. „Ястребино“ №43,
ет.1, ап.1. Самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ с
идентификатор 07079.823.172, предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент. Брой нива – 1, площ 85,34 кв.м., прилежащи части, ведно с 26,007% =
3,05 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата. Ниво: 1. Съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: няма; над обекта: 07079.823.172.1.2.
Стар идентификатор: няма.
2. Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 07079.823.172.1.2, находящ се в гр. Бургас,
община Бургас, обл. Бургас по КККР, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009г.
на Изпълнителния директор на АГКК. Последно изменение със заповед: няма
издадена заповед за изменение в КККР. Адрес на имота: гр. Бургас, ул.
„Ястребино“ №43, ет.2, ап.2. Самостоятелният обект се намира в сграда №1,
разположена в ПИ с идентификатор 07079.823.172, предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент. Брой нива – 2, площ 242,80 кв.м.,
прилежащи части, ведно с 73,993% = 8,67 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата.
Ниво:
1. Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта:
07079.823.172.1.1; над обекта: няма. Ниво: 2. Съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: няма; под обекта: няма; над обекта: няма. Стар
идентификатор: няма.
Иска се допускане на делбата при
следните квоти: 4/6 ид.ч. за Г.Б., 1/6 ид.ч. за Т.В. и 1/6/ ид.ч. за С.Б..
Твърди се в исковата молба, че ищците са
втора преживяла съпруга и дъщеря на наследодателя, а ответникът – негов син от
първия брак.
Твърди се още, че през 1983г. на
наследодателя е било отстъпено право на строеж, което било обективирано в Типов
договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя, подписан от страните
на 16.05.1983г. Реализирането на правото на строеж наследодателят започнал през
1987г., след развода си с първата съпруга, по време на фактическото си
съжителство с втората, с която сключил брак на 24.11.1988г., като строежът бил
завършен по време на брака с последната.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от С.Б., с който предявеният иск се
оспорва като недопустим и неоснователен.
Признават се следните обстоятелства: наследодателят
е сключил брак с първата ищца на 24.11.1988г., а е починал на 26.08.2002г.; втората
ищца е дъщеря на наследодателя от втория му брак и е родена на ***г.; на
31.03.1983г. е отстъпено право на строеж на наследодателя, а на 16.05.1983г. е
сключен типов договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя,
сключен между наследодателя и председателя на Общински народен съвет.
Твърди се, че през този период
наследодателя е бил в брак с първата си съпруга и майка на ответника и в режим
на СИО са построили имота, предмет на настоящия спор.
Оспорва се твърдението на ищците, че
правото на строеж е започнало да се реализира през 1987г. по време на
фактическото съжителство на наследодателя с втората му съпруга/каквото се
оспорва да е имало/ и че е завършен по време на брака между тях.
Оспорва се и твърдението, че ищците не
могат да представят писмени доказателства за започване на строежа, тъй като
архива на кв. Лозово бил унищожен при пожар.
Твърди се, че строежът на процесния имот
е започнал непосредствено след сключване на типовия договор, по време на брака
на родителите на ответника и е завършен непосредствено преди влизане в сила на
бракоразводното решение от 25.11.1986г.
Твърди се, че нормативната уредба,
действала по време на строежа на процесния имот, изключва възможността
реализирането на правото на строеж да се отложи във времето и да започне след
четири години.
Поради гореизложеното се иска от съда да
остави без уважение претенциите на ищците. Претендират се разноски.
Представено е Удостоверение за
наследници изх. №94-01-44774/28.12.2017г., видно от което страните по делото са
наследници на починалия на 26.08.2002г. Вълчо Стефанов Б. – преживяла съпруга,
син и дъщеря.
Представени са Схема №15-39204-22.01.2018г.
и Схема №-39205-22.01.2018г. на АГКК, от които е видно, че двата етажа от
къщата са обособени в самостоятелни обекти.
Представена е Заповед №195/31.03.1983г.
на Общински народен съвет гр. Бургас, видно от която на Вълчо Б. е отстъпено
право на строеж върху държавен парцел №5 в кв. 11 по плана на с. Лозово, целият
съдържащ 490 кв.м.
Представен е Типов договор за отстъпване
право на строеж върху държавна земя от 16.05.1983г., сключен между председателя
на Общински народен съвет и Вълчо Б..
Представено е Решение №457/17.11.1986г.
на Бургаски районен съд, с което бракът между наследодателя Б. и първата му
съпруга /майка на ответника/ е прекратен с развод.
Представено е Удостоверение за
граждански брак от 24.11.1988г., видно от което наследодателят Б. е сключил
брак с ищцата Г.Б. на 24.11.1988г.
Пред първата инстанция са разпитани
свидетелите Динка Димитрова Лазарова, Радка Николова Тодорова, Димитър Николов
Тодоров, Дойчо Минев Дойчев.
Според свидетелките Радка Тодорова и
Динка Лазарова строежът на къщата започнал през 1983г. по време на първия брак
на наследодателя. Тогава бил изграден първият етаж, но нямало плоча и къщата се
използвала за отглеждане на животни. Твърдят, че къщата била завършена по време
на втория брак на наследодателя. Твърдят още, че Г.Б. ***, който дала под наем
за сумата от 10000 долара, които вложили в строежа. Свидетелката Тодорова твърди,
че първият брак бил прекратен през 1984-1985г., а вторият бил сключен през
1987г. Свидетелката Лазарова заявява пред съда, че вторият брак бил сключен
през 1988г.
Показанията на двете свидетелки, съдът
кредитира в частта относно момента на започване на строежа – 1983г., тъй като
се подкрепят от събраните писмени доказателства. В останалата си част
показанията им са противоречиви и не се кредитират от настоящия състав.
От показанията на свидетелите Дойчев и
Тодоров – и двамата участници в строежа на процесния имот, се установява, че
строежът започнал през 1983г., по време на брака на наследодателя с първата му
съпруга и завършил през лятото на 1988г. И двамата свидетели са категорични
относно завършването на строежа, тъй като са участвали при поставянето на
покрива през лятото на 1988г. Свидетелят Тодоров, който твърди, че е участвал
лично във всички етапи на построяване на къщата, заявява, че след завършване на
строежа около Нова година дошла втората съпруга на Вълчо Б..
Показанията на свидетелите Дойчев и
Тодоров съдът кредитира, тъй като и
двамата имат преки и непосредствени впечатления, като участници във всички
етапи от строителството на процесната сграда. Показанията им се подкрепят и от
другите събрани по делото писмени доказателства – строителни книжа от
18.10.1988г.***.
Пред първата инстанция е изготвена и
приета съдебно-техническа експертиза. От заключението й се установява, че
съгласно КК на гр. Бургас, на етаж първи има жилище с идентификатор
07079.823.172.1.1 с площ 85,34 кв.м. На първи етаж са обособени две жилища –
едното, използвано от С.Б., а другото от Г.Б., а на вторият етаж и
подпокривното пространство е оформен мезонет.
Строителството на сградата е реализирано
в периода 1983 – 1988г., евентуално 1991г., като не е ясно в кой момент са
обособени две жилища. Нормативните изисквания са посочени в ЗТСУ и Наредба №5.
Жилищата съдържат жилищни и обслужващи помещения в размерите, посочени в
Приложение №3 към чл. 47 от Наредбата. Процесните имоти отговарят на
действащите нормативни изисквания към момента на изграждане.
Съгласно уточненията, дадени от вещото
лице в съдебно заседание първият етаж е разделен на две помещения, всяко от
които отговаря на изискванията за самостоятелност на жилище, но нямат килер,
изба и складово помещение. Вторият етаж също отговаря на нормативно
установените изисквания, но няма складово, избено и таванско помещение.
Пред въззивната инстанция на основание
чл. 266, ал. 2, т.1 от ГПК са приети: Писмо от Община Бургас, с регистрационен
индекс 94-01-18239/2/30.11.2018г. и копие от данъчна декларация.
Видно от представеното писмо в архива на
Д „ЦАУ Освобождение“ са съхранени: виза за проектиране на едноетажна,
еднофамилна жилищна сграда, издадена на 06.06.1983г., въз основа на отстъпено
право на строеж; одобрен на 27.06.1983г. проект на едноетажна, еднофамилна
жилищна сграда за разрешаване на строеж на името на Вълчо Стефанов Б.; издадено
на Вълчо Б. Разрешение за строеж №13/27.06.1983г.
В представената декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот от 31.05.1998г. като данъчно
задължено лице и собственик на процесния имот е посочен единствено Вълчо Б.. В
декларацията е посочено, че сградата е построена през 1989г., но същата не
притежава такава доказателствена стойност, която да обвърже съда да приеме, че
това е точният момент на построяване на сградата, още повече, че това се
опровергава от останалите събрани доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Безспорни са между страните следните
обстоятелства: наследодателят е сключил брак с първата ищца на 24.11.1988г., а
е починал на 26.08.2002г.; втората ищца е дъщеря на наследодателя от втория му
брак и е родена на ***г.; на 31.03.1983г. е отстъпено право на строеж на
наследодателя, а на 16.05.1983г. е сключен типов договор за отстъпване право на
строеж върху държавна земя, сключен между наследодателя и председателя на
Общински народен съвет.
Спорът между страните се свежда до това
през коя година е бил завършен строежът на процесния имот и оттам бил ли е той
в режим на СИО или е бил изключителна собственост на наследодателя на страните,
тъй като това е определящо за квотите на всеки от наследниците в
съсобствеността.
Въз основа на свидетелските показания се
установи, че процесният имот е завършен през лятото на 1988г. и е бил
изключителна собственост на общия на страните наследодател, а не е бил в режим
на СИО с втората съпруга, тъй като е завършен преди сключването на брака с нея.
В този смисъл са показанията на свидетелите Димитър Тодоров и Дойчо
Дойчев.
Заявеното от свидетелите Тодоров и
Дойчев, относно точния момент на завършване на сградата се подкрепя и от
представените строителни книжа от 18.10.1988г., които явно касаят завършен към
този момент имот.
Съгласно чл. 9, ал.2 от Закона за
наследството съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете, което
означава, че в процесния случай преживяла съпруга и двете деца наследяват по
1/3 идеална част.
Ето защо, като е достигнал до същия
извод районният съд е определил правилно квотите на съделителите.
Във въззивната жалба е направено
оплакване срещу извода на първоинстанционния съд, че отделните обекти от къщата
не отговарят на изискванията за самостоятелност и се иска настоящият съд да
приеме, че са обособени в два самостоятелни обекта.
Настоящият състав намира така
направеното възражение за основателно. От представените с исковата молба Схема
№15-39204-22.01.2018г. и Схема №-39205-22.01.2018г. на АГКК е видно, че двата
етажа от къщата са обособени в самостоятелни обекти. В този смисъл е и
заключението на приетата пред първоинстанционния съд съдебно-техническа
експертиза, както и уточненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание.
В противоречие със събраните по делото
доказателства, районният съд е приел, че отделните етажи от къщата не отговарят
на изискванията за самостоятелност, не са обособени в самостоятелни обекти и
поради това е допуснал до делба цялата сграда. Този извод на съда е необоснован
и води до неправилност на първоинстанционното решение в тази част.
Ето защо първоинстанционното решение следва
да бъде отменено в тази част и до делба да се допуснат отделните етажи от
къщата.
В останалата част – относно съделителите
и квотите, решението на районния съд е правилно и следва да се потвърди.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №2176 от 02.11.2018г. по
гр.д. №2481/2018г.***, в частта, с която е допусната съдебна делба на масивна
двуетажна сграда с подпокривно пространство с идентификатор 07079.823.172.1 по КК
и КР на гр. Бургас, построена в поземлен имот с идентификатор 07079.823.172,
административен адрес: гр. Бургас, ул. „Ястребино“ №45, целият с площ 490 кв.м.
ВМЕСТО ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА съдебна делба на:
1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.823.172.1.1, находящ се в гр. Бургас, община Бургас, обл. Бургас по КККР,
одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР.
Адрес на имота: гр. Бургас, ул. „Ястребино“ №43, ет.1, ап.1. Самостоятелният
обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 07079.823.172,
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент. Брой нива – 1,
площ 85,34 кв.м., прилежащи части, ведно с 26,007% = 3,05 кв.м. ид.ч. от общите
части на сградата. Ниво: 1. Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: няма; под обекта: няма; над обекта: 07079.823.172.1.2. Стар идентификатор:
няма.
2. Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.823.172.1.2, находящ се в гр. Бургас, община Бургас, обл.
Бургас по КККР, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК. Последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение в КККР. Адрес на имота: гр. Бургас, ул. „Ястребино“ №43, ет.2, ап.2.
Самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор
07079.823.172, предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент.
Брой нива – 2, площ 242,80 кв.м., прилежащи части, ведно с 73,993% = 8,67
кв.м.ид.ч. от общите части на сградата. Ниво: 1. Съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: няма; под обекта: 07079.823.172.1.1; над обекта: няма.
Ниво: 2. Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под
обекта: няма; над обекта: няма. Стар идентификатор: няма.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2176 от
02.11.2018г. по гр.д. №2481/2018г.*** в останалата част, с която делбата е
допусната между Г.Ж.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, Т.В.Г., ЕГН: **********,
с адрес: *** и С.В.Б., ЕГН:
**********, с адрес: ***, при квоти 1/3 за Г.Ж.Б., 1/3 за Т.В. Ганчева и 1/3 за
С.В.Б..
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.