№ 457
гр. Плевен, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20254400500770 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 1064 от 11.07.2025 г по гр. Дело № 600/25 г по
описа на РС – Плевен е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422,
ал.1 от ГПК, че М. Е. Ш. с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес
гр.Плевен, ул.***, ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна
индустриална зона, №128, следните суми: сумата от 266,82лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.11.2022г до 30.04.2024г и сумата от 20,05 лв, представляваща лихва за
забава за периода от 04.01.2023г. до 05.09.2024г, които представляват част от
вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение №3074 от 20.09.2024г.
по ч.гр.д.№5334/2024г по описа на ПлРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
18.09.2024г до окончателното й изплащане, като е ОТХВЪРЛИЛ иска в
останалата част за признаване за установено вземане за главница до пълния
претендиран размер от 533,63лв и вземане за мораторна лихва до пълния
1
претендиран размер от 40,09лв като НЕОСНОВАТЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната му част е
постъпила от Топлофикация Плевен ЕАД ,в която се възразява, че
решението на РС е неправилно и постановено при несъобразяване на
фактическите данни по делото. Възразява се, че РС е взел соломоново
решение като е приел ,че е спорно по делото кой е заплатил частично
дължимата сума за потребена топлоенергия. Признава се обстоятелството, че
партидата има двама титуляри при равни права на собственост върху имота.
Възразява се обаче, че частичното плащане е извършено от една от
съсобственичките и за това е налице отбелязване саморъчно върху касовите
бонове, които са налични и приети като доказателства по делото без да са
оспорени.Според въззивника липсват доказателства за изпълнение на
задълженията от страна на ответницата, а плащания са извършени от другата
съсобственичка, която не е страна по делото. Възразява се и срещу изразеното
становище в мотивите на съда, че ако платилата съсобственичка счита, че е
изпълнила чужди задължения може да си търси правата по исков ред като се
твърди, че очевидно съдът осъзнава евентуалното накърняване на чужди
права, но бъдещ процес е свързан с разходи и време.Претендира се отмяна на
постановеното решение и постановяване на друго, с което да се уважи
предявения иск изцяло.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и
възразява, че ПлРС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил
правилно и законосъобразно решение. Пресъздават се мотивите и изводите на
съда. Възразява се, че по делото е установено, че е налице една обща партида,
няма отделни партиди, задължението се начислява общо, няма доказателства,
които да установяват какво точно се погасява с извършеното частично
плащане.Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на задължения на
2
въззиваемата къв въззивника, техния размер, наличието на частично
изпълнение и за чия сметка е извършено то
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
ПлРС е приел, че от приложеното ч.гр.д.№5334/2024г. по описа на ПлРС
се установява, че в полза на ищеца „Топлофикация - Плевен“ АД е била
издадена Заповед за изпълнение №3074 от 20.09.2024г., с която е разпоредено
ответницата М. Ш. да заплати процесните суми за главница в размер на
533,63лв. за периода от 01.11.2022г. до 30.04.2024г и. мораторна лихва в
размер на 40,09лв. за периода от 04.01.2023г. до 05.09.2024г. Установява се
също така от приложения препис на Постановление на съдебен изпълнител за
възлагане на недвижим имот от 24.08.2010г. по изп.дело
№2010***0400309/2010г. по описа на ЧСИ с рег.№*** на КЧСИ, че
ответницата М. Ш. е придобила ½ ид.ч. от процесния апартамент №11,
находящ се в гр.Плевен, ул.***, които права са били собственост на длъжник в
изпълнителното производство – П. Ф. Н.. От приложената справка от АВ-СВ-
Плевен е било видно, че ответницата не се е разпореждала с правата си на
собственост. Не е било спорно, че съсобственик на процесния имот при права
½ ид.ч. е трето за спора лице - М. П. Н.. От представените преписи на
споразумителни протоколи от 2002г., подписани между топлоснабдителното
предприятие и Нелбо инженеринг като топлинен счетоводител и Договор от
същата дата, подписан между последния и етажната собственост, в която се
намира процесния имот, както и Договор от 2007г., сключен между топлинния
счетоводител и ищеца, се установява, според РС, че сградата е била
присъединена към топлопреносната мрежа за доставка на топлинна енергия и
топла вода. Не се е твърдяло и не се установява прекъсване на
топлоподаването. Представени са и приложимите Общи условия на
договорите между ищеца и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост, одобрени с Решение № ОУ-025 от 09.08.2007г. на ДКЕВР. От
представените преписи на констативни протоколи за топломер от АС № 613,
находяща се на адрес гр. Плевен, ул. *** от 08.02.2022г. и 22.02.2024г. и
съответни Свидетелства за проверка №П 2 73/03.02.2022г., №П4-147-
3
1/19.02.2024г. и № П4-147-2/19.02.2024г. се установява, че топломерът в
абонатната станция на процесната етажна собственост е преминал
необходимите метрологични проверки и е съответствал на одобрения тип.
Последващата проверка на средството за търговско измерване се извършва
периодично (чл. 43, ал. 2 вр. с ал. 4 ЗИ), като за топломерите, използвани в
абонатна станция, периодичността на проверките е две години. В случая
топломера в АС е преминал необходимата проверка на 08.02.2022г. и след това
на 19.02.2024г. Двегодишният период след първата от сочените проверки е
изтичал през месец февруари 2024г.и след като при последващата проверка на
19.02.2024г. е било констатирано, че „съответства“, то несъмнено е бил в
такова съответствие и за времето от 08.02.2024г. до 19.02.2024г. Поради това
РС не е приел за основателно възражението на ответницата, че са недължими
начислените суми за м.февруари 2024г., т.к. топломера в АС е бил без
необходимата метрологична проверка. Спазени са и изискванията за
присъствие на представител на живущите при демонтиране и монтиране на
средството за търговско измерване, което е удостоверено с подпис. От
приложения Констативен протокол от 13.04.2022г. за подмяна на водомера в
АС на процесната ЕС се установява, че същия, който подлежи на подмяна на
петгодишен период, е бил съответен на одобрения тип през процесния период
от време. От постъпилата справка и представени писмени доказателства от
„Нелбо“ АД - извършващо топлинно счетоводство на процесната етажна
собственост, се установява, че в процесния имот има монтирани два топлинни
разпределители с визуален отчет върху двата присъединени към
разклоненията на общата отоплителна инсталация радиатори и една щранг
лира. Посочено е в справката, че разпределителите са с дата на първоначално
вграждане 2002 г. и са с изтекъл десет годишен експлоатационен срок на
годност, за което било изпратено Уведомително писмо № Р 16127/ 05.02.2024
г. Видно е било от същата справка, че при направата на дялово разпределение
на топлинна енергия, постъпила в абонатната станция за съответните отчетни
периоди, включени в процесния, дела за отопленне-имот е бил изчислен на
база служебни данни, поради неосигурен достъп до имота като имало
съставени Констативни протоколи от отчета. От приложеното копие на
Констативен протокол от 31.03.2024г. е било видно, че при извършения
месечен отчет за м.март 2024г. е отбелязано за процесния апартамент №11, че
няма живущи, като същото отбелязване е било направено и в съставения на
4
30.04.2024г. Констативен протокол за месечния отчет през м.април 2024г.
Протоколите са били подписани от посочени лица от етажната собственост и
служител на Нелбо АД с отбелязани имена Р.П.. Представен е от топлинния
счетоводител трудов договор за лицето, което е извършило отчета на
показанията на уредите за дялово разпределение за месеците март и април
2024г. в процесната етажна собственост. Представените от ищеца счетоводни
извлечения, фактури, издадени през процесния период и справки за плащания
с издадени фискални бонове, не се обсъждат отделно от заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, т.к. са проверени
и изследвани от експерта при проверката му в счетоводството на
„Топлофикация-Плевен“ и са използвани при формиране на експертните
изводи. Установява се, според РС, от тези писмени доказателства и
докладваното в о.с.з. на 03.07.2025г. експертно заключение, че партидата на
процесния имот, която е с абонатен номер 1025504 се води на името на
двамата съсобственика ответницата М. Е. Ш. и М. П. Н.. За периода от
01.11.2022 г. до 30.04.2024 г. е начислена общо стойност на доставена
топлинна енергия в размер на 1196,88 лв., като ежемесечно са били издавани
фактури със задължени лица двамата абонати. Видно е било , че няма
счетоводно обособяване на задълженията на двамата абонати. Видно е било от
счетоводната справка, че в главницата се включват сума за отопление с ИРУ в
размер на 170,10лв., която е начислена за месеците март и април 2024г., за
които станало ясно от представените от топлинния счетоводител писмени
доказателства, че е налице служебно начисление, поради неосигурен достъп.
Включва се също така в главницата сума за отопление без ИРУ – от щранг-
лира в баня, в размер на 97,08лв.; за топлоенергия, отдадена от сградна
инсталация в общ размер за периода от 839,63лв. и сума за услуга дялово
разпределение в размер на 90,07лв. Установява се, според РС, от експертното
заключение, че има извършени плащания за погасяване на задълженията по
партидата на процесния имот за процесния период от 01.11.2022 г. до
30.04.2024 г., но няма осчетоводяване за лицето извършило плащанията.
Видно е, че плащанията са били извършени на 01.02.2023 г., 10.08.2023 г. и
16.05.2024 г., като с тях е била внесена сума в общ размер на 713,67 лв., от
които за погасяване на главница е била осчетоводена сума в размер на 663,25
лв. и за лихва в размер на 50,43 лв. Вещото лице е посочило в изготвената
експертиза и пояснило при изслушване в съдебно заседание, че за
5
извършените плащания са били издавани фискални бонове, като при
проверката са били предоставени копия на същите, върху които на ръка е
имало отбелязвания с химикал на имената на абоната М. Н., както на
приложените на л.157 и л.158 от делото. Вещото лице е дало заключение за
размера на лихвата за забавено плащане на непогасената главница за
съответните периоди на забава, като видно, че същата се изчислява на 62,04лв.
Съдът е кредитирал заключение по обсъдената ССЕ, като изготвено от
експерт, разполагащ с необходимите специални знания, обосновано и при
липса на съмнения в неговата обективност.
Относно спорния въпрос извършени ли са плащания, от кого и за
чия сметка,както и дали се дължи плащане на начислени суми при неосигурен
достъп до имота РС е приел, че се твърди от ищеца, че единият от двамата
абонати извършвал плащания, но не се установява дали при това е бил
уведомен и как за необходимостта от осигуряване на този достъп, необходим
за подмяна на топлинните разпределители. Несъмнено е било , че процесният
имот не е бил обитаван през целия процесен период, т.к. и ищеца е начислявал
единствено стойност за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и
щранг-лира, като и от върнатите в цялост съобщения, изпращани за нуждите
на настоящото производство през периода от м.септември 2024г. и в хода му,
станало ясно, че жилището не е обитавано. При възприетия начин на
изчисляване на стойността на топлинната енергия без да е начислявана такава
за отопление от отоплителни тела с монтирани топлинни разпределители,
които се установи, че са и с изтекъл експлоатационен срок, за един
продължителен период от време, за да започне да начислява подобна цена,
доставчика е следвало да положи усилия да уведоми потребителите за
необходимостта подмяна на топлинните разпределители и осигуряване на
достъп на посочените дати на отчет. Доказателства в тази насока не са били
представени. Предвид горното, съдът е приел, че собствениците на процесния
имот, като потребители на топлинна енергия, не дължат начислената за
месеците март и април 2024г. суми за стойност на топлинна енергия за
отопление с ИРУ, в общ размер на 170,10лв. (164,19лв. за м.март и 5,91лв. за
м.април). Така, общо дължимата от тях сума за стойност на топлоенергия от
сградна инсталация, от щранг-лира и за услуга дялово разпределение се
изчислява за процесния период на 1 026,78лв. Установява се от експертното
заключение, според РС, че има извършени плащания за погасяване на
6
задълженията по партидата на процесния имот за процесния период от
01.11.2022 г. до 30.04.2024 г. Според РС се установява, че няма създадени
подсметки на отделните потребители на имота, както и по никакъв начин няма
счетоводно разделяне задълженията на съсобствениците, нито има счетоводно
отразяване кое лице е извършило плащанията. При тези обстоятелства, съдът
е приел, че извършените погашения са намалили общото задължение по
партидата на имота. Касае се за задължение, свързано с топлоснабдения имот
и след като при кредитора по този начин е и осчетоводяването на дълга, всяко
плащане погасява съответна част от него. Непогасена е останала за процесния
период от 01.11.2022г. до 30.04.2024г. стойност на доставена до имота
топлинна енергия в размер на 533,64лв., като за забавеното й плащане е
дължима мораторна лихва в размер на 62,04лв. за периода от 04.01.2023г. до
05.09.2024г., според експертното заключение, а ищецът е претендирал
40,09лв. Ответницата пред първата инстанция, като съсобственик при равни
права, дължи половината от тези суми или част от главницата в размер на
266,82лв. и част от обезщетението за забава в размер на 20,05лв. В случай, че
съсобственичката М. Н. е платила част, която по обем надхвърля правата й в
съсобствеността, същата има вземане срещу другия съсобственик, което при
липса на доброволно плащане, може да бъде търсено по исков ред. Поради
изложеното РС е приел, че следва да се признае за установено вземането на
ищеца спрямо ответницата за сумата от 266,82лв., представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2022г. до 30.04.2024г. и
сумата от 20,05лв., представляваща лихва за забава за периода от 04.01.2023г.
до 05.09.2024г. Исковите претенции в останалата част до пълния претендиран
размер на главницата от 533,64лв. и до пълния претендиран размер на
мораторната лихва от 40,09лв. следвало да се отхвърлят като неоснователни и
недоказани .
РЕШЕНИЕТО на РС е законосъобразно и правилно
РС е изложил мотиви за съображенията и изводите си, които се
споделят от въззивната инстанция. РС много ясно и подробно е обсъдил
събраните по делото доказателства и е направил изводите си въз основа на тях
като изводите му изцяло кореспондират със събраните по делото
доказателства. Във връзка с направените възражения във въззивната жалба за
7
извършване на плащания и отнасянето на тези плащания само към
задължения на М. Н., която е съсобственичка, но не и страна по делото пред
РС - Плевен следва да се отбележи, че на л. 157 и 158 от делото на РС са
представени доказателства за извършени плащания като на представения
препис от касов бон на л. 157 от първоинстанционното дело допълнително в
оригинал е направено отбелязване, неизвестно от кого, че плащането е в
размер на ½ от задължението на М. П. Н.. Това отбелязване даже е направено
след заверката за вярно с оригинала. Независимо от липсата на оспорване на
представения частен документ липсват доказателства кой действително е
извършил плащането и за чия сметка и очевидно това отбелязване не е било
налице към момента на издаването на касовия бон. По друг начин стои
въпросът с доказателството на л. 158 от първоинстанционното дело. Там са
налице ръкописно отбелязвания вероятно за месеци и година, както и
посочване на ½ ч и „М.“. По отношение на това отбелязване също не се
установява от кого и кога е направено. В този смисъл правилен е изводът на
РС относно това ,че извършените плащания погасяват частично цялото
задължение. Неоснователно е възражението и относно отбелязаното в
мотивите на съда за наличието на възможност за уреждане на сметките между
съсобствениците по съдебен ред. Не се касае за соломоновско решение, нито
за „осъзнаване“ от страна на съда ,че са накърнени чужди права. Съдът работи
с доказателства, РС е приел, че няма доказателства кой и какви задължения
конкретно е погасил, поради което е и приел, че извършените плащания се
отнасят към цялото задължение. Съдът обаче правилно е посочил, всяко лице,
което счита, че правата му са накърнени, може да реализира защитата си по
съдебен ред и това не представлява порок на съдебния акт.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди решението на Пл РС
като правилно и законосъобразно. При този изход на делото разноски не
следва да се присъждат. Съдът е постановил изплащане на възнаграждението
за особения представител на въззиваемата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 1064 от 11.07.2025 г по гр. Дело №
600/25 г по описа на Плевенски районен съд КАТО ПРАВИЛНО И
8
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9