Определение по дело №718/2020 на Районен съд - Козлодуй

Номер на акта: 260275
Дата: 21 декември 2020 г.
Съдия: Адриана Георгиева Добрева
Дело: 20201440100718
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №…

гр.Козлодуй, 21.12.2020 година

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в закрито заседание на 21 декември 2020 година, в състав:

Районен съдия: Адриана Добрева

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 718 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдебното производство е по реда на чл.395 и сл. от ГПК за допускане на обезпечение във висящ процес.

          Делото е образувано по искова молба на Ф.Д.А., ЕГН ********** с адрес ***, с която са предявени против „А.2." ООД ***, ЕИК:********* обективно съединени искове за заплащане на трудово възнаграждение за  месеците 02, 07 и 08 2019г. в размер на общо 759.00 лева; за заплащане на обезщетение за неползван платен отпуск за 7 работни дни от 2019г. в размер на 250 лева и за неспазено предизвестие по т.VI от трудовия договор в размер на 560.00 лв.

         След насрочване на делото в открито съдебно заседание с молба вх.№ 261621 от 17.12.2020г. от ищеца Ф.Д.А. чрез пълномощник адвокат Милен Сибинов от АК-Враца е получена молба, с която иска съда да допусне обезпечение на исковете против ответника чрез налагане на запор върху вземания на ответното дружество до размера на исковата претенция от общо 1569.00 лева.

По арг. на чл. 395, ал. 1 от ГПК на насрещната страна не се връчва препис от молбата.

Козлодуйският районен съд, Втори състав като разгледа молбата за допускане на обезпечение и приложените писмени доказателства намира, че са налице предпоставките на чл. 391 от ГПК за допускане на исканото обезпечение.

         Ищеца е предявил против ответника обективно съединени искове за заплащане на сумата от общо 1569.00 лева, представляваща трудови възнаграждения и обезщетения по КТ дължими на ищеца след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника.

От приложените към исковата молба писмени доказателства безспорно се установява по делото твърдяното от ищеца обстоятелство, че е работила при ответника по трудово правоотношение. Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със Заповед № 18/15.08.2019г., като при прекратяване на трудовия договор на ищеца, работодателя следва да изплати всички дължими задължения за трудово възнаграждение, обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ.

От изложението в исковата молба доказателства и приложените към нея писмени доказателства, може да се направи извода, че през трите години на работа, ищеца е получавала трудовото си възнаграждение по банков път. От приложените извлечения от банковата сметка на ищеца е видно, че не е получила дължимото трудово възнаграждение за месеците 2, 7 и 8 на 2019г., което обстоятелство се признава от ответника в депозирания отговор.

Ищеца оспорва да е получавала тези възнаграждение чрез разходни касови ордери както твърди ответника, оспорва и основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение и иска оспорване на документи.

Първото по делото съдебно заседание е насрочено за 25.01.2020г., което е след около месец и с оглед усложнената епидемична и икономическа обстановка, ищеца твърди, че има основателни притеснения, че дружеството ще прекрати дейността си и без да бъде допуснато обезпечение на иска ще бъде затруднено или дори невъзможно осъществяването на правата му при бъдещо съдебно решение, да получи сумите от трудовото правоотношение.

Според съда, от представените на този етап на спора писмени доказателства се формира извода, че има достатъчно писмени доказателства за факта на валидно трудово правоотношение между страните и за основателен спор за дължимо трудово възнаграждение и обезщетения по КТ, поради което следва да уважи молбата и да допусне исканото обезпечение.

Съдът намира, че на този етап от развитието на процеса, съпоставката на писмените доказателства е достатъчна за да обоснове извод за вероятната основателност на исковата претенция. Съобразно трайната съдебна практика в рамките на обезпечителното производство съдът следва да извърши проверка и за вероятната основателност на иска, но в степен, която да съответства на нуждите на това производство, а не да предрешава спора. Доколкото вероятната основателност се определя въз основа на представените от ищците писмени доказателства, ако такива не се представят или представените не са достатъчно убедителни, законът дава възможност ако са налице останалите законови изисквания, обезпечението да се допусне при определяне на подходяща гаранция. 

За конкретния казус, тъй като предмет на оспорване е дължимост на трудови възнаграждения и обезщетения по КТ, то е налице интерес от допускане на обезпечението, чрез на запор върху вземания на ответното дружество до размера на исковата претенция от общо 1569.00 лева, тъй като периода от време до приключване на спора и влошената икономическа обстановка в страната, би затруднило осъществяване на правата на ищеца при евентуално съдебно присъждане на сумите, поради което съдът намира, че е налице очевидна обезпечителна нужда, която не се нуждае от допълнително обосноваване.

Предложената обезпечителна мярка – запор върху вземания на ответното дружество до размера на исковата претенция от общо 1569.00 лева е подходяща и съобразена с вида на търсената защита.

Съдът намира, че доколкото в процесния случай искането е за допускане на обезпечение на предявен иск при хипотезата на чл. 389, ал. 1 от ГПК не намира приложение нормата на чл. 390, ал. 4 от ГПК, с която се урежда въпроса за спиране на изпълнението срещу представяне на обезпечение, но при хипотезата на обезпечение на бъдещ иск. Именно, тъй като не се касае до последната хипотеза въпроса за внасянето на парична гаранция се преценява от съда при условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 или ал. 2 от ГПК и в конкретния случай, като взема предвид цената на иска и наличието на писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира, че не е необходимо внасянето на гаранция.

При тези съображения, съдът приема, че на основание чл. 395, ал. 3 от ГПК вр. чл. 391, ал. 1 т.1 от ГПК следва да бъде допуснато исканото обезпечение.

Водим от горното, Козлодуйски районен съд, втори състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПУСКА обезпечение на предявения трудови искове на Ф.Д.А., ЕГН ********** с адрес *** против „А.2." ООД ***, ЕИК:*********, за заплащане на трудово възнаграждение за  месеците 02, 07 и 08 2019г. в размер на общо 759.00 лева; за заплащане на обезщетение за неползван платен отпуск за 7 работни дни от 2019г. в размер на 250 лева и за неспазено предизвестие по т.VI от трудовия договор в размер на 560.00 лева, КАТО НАЛАГА запор върху вземания на ответното дружество по банкови сметки във всички банки на територията на Република България до размера на исковата претенция от общо 1569.00 лева.

ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването на препис на ищеца и от връчване на съобщение за наложена обезпечителна мярка от съдебния изпълнител за ответника.

 

                                               Районен съдия: