№ 8226
гр. *****, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20251110104255 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Г. Н. Г., с
която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
*****, ж.к. „******** 1“, бл. 32, вп. А, ет. 1, ап. 3, аб. № ******. Поддържа, че
съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за
която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че ответника му дължи следните суми: сумата от 2188,74
лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 31.10.2023 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 365,17 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2021 г. до 16.10.2023 г., сума в размер на 42,78 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода 01.11.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва за забава от 31.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 9,78 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
услугата дялово разпределение, начислена за периода от 15.11.2020 г. до 16.10.2023 г.,
1
за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 10.11.2023 г. по
ч.гр.д. № 60203/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете по основание и размер. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „Д.“ ООД, не изразява становище.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за установяване, че ответникът дължи
претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за
дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за
погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на
обтоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по
см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете за
главница са основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия
се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите
(ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
2
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на
топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 99, том I, рег. № ****, дело № 78 от 2006 г. от 05.05.2006 г. на нотариус Д. С., рег. №
267, вписан в СВ – гр. ***** с вх. рег. № *****, акт № ***, том LVII, дело № 15248, по
силата на който Г. Н. Г. е придобил правото на собственост върху апартамент № 3,
находящ се в гр. *****, ж.к. „******* 1 част“, ул. „*******“, бл. А-32, на първи етаж.
Съгласно удостоверение от ГИС *****, изх. № 68-00-1330/32/08.11.2022 г. стар
адрес ж.к. „************“, бл. А-32, е идентичен с настоящ адрес ж.к. „******** 1“,
бл. 32.
Приложено е още заявление-декларация с вх. № 1779/14.08.2008 г. при ищцовото
дружество, в което Г. Н. Г. е заявил откриване на партида на негово име по отношение
на имота с адрес гр. *****, ж.к. „******** – I част“, бл. 32, ет. 1, ап. 3.
Установено е по делото също така, че по отношение на процесния недвижим
имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на
етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В
случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор, сключен между
етажната собственост и „Б. Б.“ ООД, както и от протокол от проведено Общо събрание
на собствениците на етажната собственост, с което етажните собственици са взели
3
решение да се сключи договор с „Б. Б.“ ООД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост.
В доклада по делото на основание чл. 155 като служебно известно и ненуждаещо
се от доказване е отделено обстоятелството, че общите условия на ищеца за продажба
на топлинна енергия за битови клиенти са влезли в сила.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото, като
въз основа на доказаното качество на ответника собственик на процесния недвижим
имот за релевирания период.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано,
изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на
поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно
същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се
отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило, че в имота има 2 отоплителни тела и
2 топлоразпределители, щранг лира за отопление в банята, както и 2 водомера за
топла вода. За процесния период дружеството за дялово разпределение е отчитало
уредите в имота, като по време на отчетите са попълнени документи за главен отчет,
които са подписани от потребител и са правило отразени в изравнителните сметки.
Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база
отопляемия обем на жилището – 117 м3, като топлинна енергия за отопление на
общите части съгласно заключението не е начислена – топлинната енергия включва
такава за сградната инсталация, за отопление на имота и за загряване на топла вода.
Съгласно заключението на вещото лице размерът на непогасената главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на
сумата от 2423,66 лв., след отчитане на разликата между прогнозно начислената
стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни сметки, от които
2170,40 лв. за отопление и 253,26 лв. за топла вода.
Според заключението на вещото лице и обясненията в съдебно заседание част от
задълженията за процесния период са заплатени, като това плащане е съобразено при
завеждане на исковата молба при определяне размера на претенцията. По делото не се
твърди и не се установява, включително предвид заключението по съдебно-
счетоводната експертиза, плащане на претендираната сума, което обуславя
основателност на исковата претенция.
На следващо място, при така установената основателност на иска по основание,
следва да се обсъди направеното с отговора на исковата молба възражение за
погасяване по давност на част от дълга за главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване
на падежа, определен в общите условия. В случая за процесния период са приложими
общите условия в сила в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия в сила от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
4
Следователно задълженията за заплащане на месечните начислени суми са установени
като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на
съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това (45
дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./
давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
Следователно в конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от
датата на предявяване на иска – 31.10.2023 г. – датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК, от която дата според фикцията по чл. 422, ал. 1 ГПК искът се счита
предявен. Спиране и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла.
Предвид приложимост на специалната 3-годишна давност в случая се обуславя
изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила
преди 31.10.2020 г., а непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила
след тази дата. Т.е. в процесния случай спирането на давността в периода от 13.03.2020
г. до 20.05.2020 г. не ползва ищеца по отношение на заявените в производството
вземания.
В случая погасени по давност са вземанията за периода от м. 05.2020 г. до
м.08.2020 г., а непогасени по давност са вземанията за периода от м. 09.2020 г. до м.
04.2022 г. Според поставената задача вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза е установило размера на непогасената по давност главница за доставена
топлинна енергия за периода от м. 09.2020 г. до м. 04.2022 г. – 2206,96 лв. – на по-
висока стойност от предявената от ищеца.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума. Предвид
гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.
150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия следва да се уважи
изцяло за сумата от 2188,74 лв., представляваща стойността на доставената топлинна
енергия дължима, но вместо за заявения период – за периода от 01.09.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 31.10.2023 г. до окончателното
плащане. Доколкото не следва да се постанови отхвърлителен диспозитив, периодът
следва да бъде отразен в диспозитива на решението.
По делото ищецът претендира от ответника и вземане за възнаграждение за
дялово разпределение в размер на 42,78 лв. за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от 31.10.2023 г. до изплащане на вземането.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
5
основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.
61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като
съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. В случая
ищецът е извършвал услугата дялово разпределение и е материалноправно
легитимиран да получи претендираното възнаграждение за дялово разпределение.
На следващо място, от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че за извършените услуги за дялово разпределение за периода от
м.09.2020 г. – м.04.2022 г. са издадени описаните в заключението фактури на обща
стойност – 42,78 лв. Същите не са погасени по давност. По делото не се твърди и не се
установява посочената сума да е погасена чрез плащане. Предвид изложеното по-горе,
искът за заплащане на възнаграждение за дялово разпределение следва да се уважи за
пълния предявен размер, ведно със законната лихва за забава от 31.10.2023 г. до
окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на релевирания период приложими са Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Т. С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. *****, в сила от
12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно предвид
наличието на уговорен срок за плащане, задължението за заплащане на обезщетение за
забава възниква при реализиране на условието – неплащане на задълженията по
общата фактура в срока по чл. 33, ал. 2 ОУ. Основата, върху която се изчислява
лихвата е неплатената част от реално дължимата сума, а именно неплатената част от
задълженията по общата фактура. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само
върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за
плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г.
/чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава
/арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане по давност се
погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. Ето защо, по отношение на
погасените по давност вземания за главница за доставена топлинна енергия за периода
от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г. не се дължи мораторна лихва на основание чл. 119 ЗЗД.
Според заключението по съдебно-счетоводната мораторната лихва върху непогасената
по давност част от задължението за главница за реално доставена топлинна енергия,
изчислено за периода от 15.09.2021 г. до 16.10.2023 г. възлиза на сумата от 359,65 лв.
По делото не се твърди от ответника, а и от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза не се установява дължимата от ответника мораторна лихва,
начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, да е погасена чрез
6
плащане.
Предвид изложеното по-горе искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва
да се уважи за сумата от 359,65 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021
г. до 16.10.2023 г., като за разликата над сумата от 359,65 лв. до пълния предявен
размер от 365,17 лв. искът следва да се отхвърли като погасен по давност.
Искът за мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
следва да се отхвърли като неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана
втората предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът
е изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По разноските:
При този изход на спора право на възнаграждение има както ищецът, така и
ответната страна.
Ищецът претендира разноски, от които 652,13 лв. в исковото производство и
102,13 лв. в заповедното производство. Предвид изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 648,30
лв., представляваща дължими разноски по исковото производство и 101,53 лв.
разноски по заповедното производство съразмерно на уважената част от исковете.
Ответната страна претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение,
като представя в заповедното производство доказателства за заплащане на такова в
размер на 280 лева, като при предявен иск по реда на чл. 422 ГПК съдът определя
общо адвокатско възнаграждение на ответника за исковото и заповедното
производство. Ответникът е претендирал още сумата от 560 лв. за исковото
производство, но не представя доказателство за заплащането им. С оглед изхода на
спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1,64 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Г. Н. Г., ЕГН
********** дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 2188,74 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 31.10.2023 г. до
изплащане на вземането;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 42,78 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.11.2020 г. –
7
30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 31.10.2023 г. до изплащане на
вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 359,65 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2021 г. до 16.10.2023 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж.к. „********
1“, бл. 32, вп. А, ет. 1, ап. 3, аб. № ****** и за които е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК от 10.11.2023 г. по ч.гр.д. № 60203/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 56 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
********* срещу Г. Н. Г., ЕГН ********** искове както следва:
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД като за разликата над сумата от 359,65 лв.
до пълния предявен размер от 365,17 лв., като погасен по давност.
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 9,78 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
начислена за периода от 15.11.2020 г. до 16.10.2023 г., като неоснователен,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж.к. „********
1“, бл. 32, вп. А, ет. 1, ап. 3, аб. № ****** и за които е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК от 10.11.2023 г. по ч.гр.д. № 60203/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 56 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. Н. Г., ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 648,30 лв., представляваща дължими
разноски по исковото производство и 101,53 лв. разноски по заповедното
производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* да
заплати на Г. Н. Г., ЕГН ********** сумата от 1,64 лв.., представляваща дължими
разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на
ищеца - „Д.“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8