№ 13340
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М. СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от М. СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20221110112145 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба от “Топлофикация – София” ЕАД, , 23Б,
представлявано от Александър Александров, срещу М. А. М..
В исковата молба се твърди, че М. А. М. е била клиент на
“Топлофикация – София” ЕАД, на недвижим имот с адрес: гр. София, р-н
„Искър“, ж., 6, ап. 35. и е потребявала топлинна енергия за абонатен № 42360,
инсталация № **********, като не е заплатила начислените суми за
процесния период.
Моли съда да осъди ответницата да му заплати следните суми: сумата
от 2068.06 лева – главница, представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2018 г. до 04.2020 г.; сумата от
356.90 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2019 г.
до 07.12.2021 г.; сумата от 26.40 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 11.2018 г. до 04.2020 г. и лихва в
размер на 5.49 лева за периода от 31.12.2018 г. до 07.12.2021 г., ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от 21.12.2021 г. до
окончателното изплащане на сумите, за които му е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 73111/2021 г. по описа на СРС, 78-ми
състав.
В отговора на исковата молба ответницата оспорва исковете по
основание и размер, и моли да бъдат отхвърлени. Оспорва: качеството си на
потребител на ТЕ и наличието на облигационно правоотношение. Сочи че
сума в размер на 513,78 лв. от главницата е погасена по давност, за периода
01.05.2018 г. – 30.11.2018 г. Претендира разноски.
Третото лице помагач не е взело становище по основателността или
неоснователността на иска.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр.чл.150, ал. 1 ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно
отношение с ответниците, съществувало към процесния период, е престирал
/доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга, както и възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия
през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От представения по делото договор за продажба от 21.12.1970 г. се
установява, че процесния апартамент № 35 е бил придобит от
наследодателите на ответницата, нейните родители Атанас Колев Минчев и
Юлия Русева М.. Видно от представените удостоверения за наследници,
последните са починали, като са оставили ответницата за свой наследник.
С оглед на горното, по делото се установява, че М. А. М. е придобила
собствеността върху недвижим имот, с адрес: гр. София, р-н „Искър“, ж., 6,
ап. 35. В качеството на титуляр на правото на собственост, същата е и страна
по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот. Косвен доказателство за собствеността е и молбата-
декларация от същата за откриване на партида за горепосочения адрес от 2002
г.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение по съдебно-
техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия,
2
постъпило в топлоснабдената сграда, за процесния период, като се вземат
предвид и изравнителните сметки, се равнява на сумата от 2011,92 лв. като
иска следва да се отхвърли 56,14 лв. за разликата над 2011,92 лв. за сумата до
2068,06 лв., като неоснователен.
С оглед изложеното съдебно-техническата експертиза, съдът приема, че
за процесния имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно.
Ответникът, е заявил възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна
енергия представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“
ЗЗД, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента
на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 21.12.2021 г., като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да
тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016
г., като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Доколкото заявлението по чл. 410 ГПК е
депозирано на 22.12.2021 г. и като се вземе предвид, че в периода 13.03.2020г.
– 20.05.2020г. (2 месеца и 7 дни) давност не е текла, то следва да се приеме, че
вземанията на ищеца за периода от 01.05.2018 г. до 31.08.2018 г. вкл., са
погасени по давност. Задължението за м.08.2018 г. е станало изискуемо на
16.10.2018 г.
При кредитиране заключението на СТЕ, съдът приема, че погасените по
давност вземания са в размер на 247.71 лв.
Извън погасителната давност са останалите вземания за периода от
01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., които възлизат в общ размер на сумата от
1764,21 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
главницата за цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период – протокол от ОС на ЕС за сключване на договор с разпределителното
дружество, договор на ЕС с ФДР, договор между ищцовото дружество и
„ТЕХЕМ“ за извършване на услугата дялово разпределение.
По повод възраженията на ответника, чрез назначения му особен
представител, срещу доказателствената стойност на представените от
ищцовото дружество документи – Приложение № 1 - списък на собствениците
3
на етажната собственост и предварителен договор за присъединяване на
потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди № 167, съдът
намира същите за неоснователни. Обстоятелството, че ответницата не
фигурира в приложения списък на собствениците на ЕС към протокола от ОС,
на което е взето решение за избор на ФДР, също е ирелевантно, доколкото в
качеството на етажен собственик в процесната сграда същата е обвързана от
взетите решения от мнозинството, независимо от липсата на нейно участие
при проведените обсъждания.
Претенцията за цена за предоставената услуга дялово разпределение на
топлинна енергия е в размер на 26,40 лв., следва да бъде уважена в цялост.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период са приложими новите Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
влезли в сила на 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ, предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на
ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година, от което следва, че
ответникът е в забава, считано от 16 септември на съответната година, т.е.
обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата фактура.
В случая от ответницата се претендира обезщетение за забава за периода
от 15.09.2019 г. до 07.12.2021 г. в размер на 356,90 лв.
Доколкото на основание чл. 119 ЗЗД при погасяване по давност на
главното вземане се погасява и акцесорното такова, макар давността за него да
не е изтекла, то погасени са и онези вземания на ищеца за лихва за забава,
начислени върху погасените по давност вземания за цена на потребена
топлинна енергия – а именно за сумата от 56,31 лв.
Следователно, иска е основателен за 300,59 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на искова
молба за образуване на настоящото производство, поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Съдът определя
юрк. възнаграждение в размер на 150 лв.
4
Дължимите от ответницата разноски, направени в производството по чл.
410 ГПК, съобразно уважената част от исковете, възлизат в общ размер на
496,74 лв. – в исковото производство (държавна такса, СТЕ, юрк.
възнаграждение) и 84,38лв. – в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответницата има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете. На ответника е предоставена
безплатна адвокатска помощ, като съдът намира справедливо възнаграждение
на адвоката за заповедното в размер на 100 лв. и в исковото в размер на 200 лв.
Съдът не е обвързан от размерите посочени в Наредбата за минималните
размер на адвокатските възнаграждения. Съобразно отхвърлената част от
исковете на адвоката се държат - 14,88 лв. в заповедното и 29,77 лв. в
исковото.
Същата обаче не е сторила такива, доколкото е представлявана в
настоящото производство от особен представил, назначен по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че М. А. М., ЕГН: **********, адрес гр. София 1592, ж.к. „Д,,
дължи на „Т,Д, ,6, сумите както следва: сумата от 1764,21 лв., представляваща
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот -
гр. София 1592, ж.к. „Д,, абонатен номер 42360, за периода 01.09.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 21.12.2021 г. до плащането, сумата
от 300,59 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2019 г. до 07.12.2021, както и сумата от 26,40 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 11.2018г. до 04.2020 г., ведно със законната лихва от 21.12.2021 г. до
плащането, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 30.12.2021 г. по
ч.гр.д.№ 73111/2021 г. по описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за разликата над присъдената
сума от 1764,21 лв. до пълния предявен размер от 2068,06 лв. и за периода от
01.05.2018 г. до 31.08.2018 г., иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
разликата над присъдената сума от 300,59 лв. до пълния предявен размер от
356,90 лв., както и иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от
5,49 лева – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на
топлинна енергия за периода от 31.12.2018 г. до 07.12.2021 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. А. М., ЕГН: **********,
да заплати на „То,Д, ,6, сумата от 496,74 лв. – разноски в исковото
производство и 84,38лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА То,Д, ,6, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И. А. Н.- САК, сума в общ
размер от 44,65 лв., представляваща възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ.
5
Решението е постановено при участието на „Т,ЪРВИСИС” ЕООД като
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6