Решение по адм. дело №977/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е искова молба, подадена от А. Р. Ч., подадена чрез адв. Б. против Национален осигурителен институт, с която се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 500 лева, в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт, изразяващи се в направени от ищеца разноски – платен адвокатски хонорар за обжалване по административен ред на Разпореждане № 121-00-381-3 от 27.02.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане. Твърди, че за да защити правата си разпореждането е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, като поради липсата на правни познания и опит, ищецът бил представляван от изрично упълномощен за това адвокат, с който сключил Договор за правна защита и съдействие от 14.03.2025 г., за което платил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Ищецът счита, че направените в хода на административното производство разноски представляват имуществена вреда. Излага доводи, че претенцията за обезщетяване на страна, направила разноски в производство по оспорване по административен ред, поради липсата на друг специален ред, следва да се реализира по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Вредата била в пряка причинно-следствена връзка с обжалваните по административен ред и впоследствие отменени от съда административни актове, защото заплатеното възнаграждение за адвокат било типична, нормално настъпваща и необходима последица. Отбелязва предвидената в КСО задължителност на оспорване на административните актове по административен ред. Иска Националният осигурителен институт да бъде осъден да заплати посочената сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира и разноски по настоящото производство.

Ответникът – Национален осигурителен институт изразява становище за недопустимост, а в режим на алтернативност за неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за основателност на исковата претенция.

Административен съд Пазарджик като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено следното:

С Разпореждане № 121-00-381-3 от 27.02.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на А. Р. Ч. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 05.03.2024 г. – 04.03.2025г. в размер на 24,77 лева дневно. Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ – Кърджали. С Решение № 1012-12-124#1 от 15.04.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Пазарджик е потвърдено разпореждане № 121-00-381-3 от 27.02.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. Решението на директора на ТП на НОИ - Пазарджик, било обжалвано пред Административен съд- Пазарджик, който с Решение № 2597/12.06.2025 г., постановено по адм. дело № 456/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик е отменил оспорения акт на директора на ТП на НОИ Пазарджик и потвърденото с него разпореждане на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Пазарджик.

При така установената фактическа обстановка се налагат средните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.

Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от лице, което твърди, че е претърпяло имуществени вреди вследствие на незаконосъобразни административни актове.

Претенцията е заявена от лице с правен интерес и срещу процесуално легитимиран на основание чл. 205 от АПК ответник по иска – Национален осигурителен институт, към което юридическо лице принадлежи издателят на незаконосъобразните административни актове. Налице е и процесуалната предпоставка по чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като актът, от който се твърди, че са произтекли претендираните за обезщетяване вреди, е отменен с влязло в сила съдебно решение. В специалния закон не е предвиден ред за обезщетяване на разноските, направени в хода на административното производство, поради което предявеният иск се явява допустим за разглеждане по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Разгледан по същество искът е основателен.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Според чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия или бездействия.

За да бъде уважен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да се установи кумулация от елементи, а именно: незаконосъобразен акт (или обявен за нищожен подзаконов нормативен акт), действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, които са отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие, и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съдът намира, че в конкретния случай от доказателствата по делото се установява наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника – Национален осигурителен институт.

В случая се установява, а и не е спорно, че е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, а именно Решение № 1012-12-124#1 от 15.04.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 121-00-381-3 от 27.02.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на А. Р. Ч. е отпуснато парично обезщетение за безработица, за периода 05.03.2024 г. – 04.03.2025г. в размер на 24,77 лева дневно. Административен съд – Пазарджик е установил незаконосъобразността с влязъл в сила съдебен акт, което обуславя наличието на първия елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съдът счита, че в случая са налице и останалите две предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Безспорно се установява, че в резултат на незаконосъобразното разпореждане, на ищецът са причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар. Видно е от представения по делото договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство пред Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, че ищецът (тогавашен жалбоподател) действително е заплатил на сумата от 500 лева, поради което е налице и вторият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Няма съмнение, че именно във връзка с оспорване на разпореждане № 121-00-381-3 от 27.02.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, ищецът е упълномощил адвокат и му е заплатил хонорар в размер на 500 лева. Той не би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено незаконосъобразното разпореждане, като намаляването на неговото имущество, поради това заплащане, е предизвикано от издаването на разпореждането.

Предвид отмененият по съдебен ред акт - разпореждане № 121-00-381-3 от 27.02.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от издадените незаконосъобразни актове.

Според трайната съдебна практика, изразена и в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВАС, ОСС, адвокатската защита е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт.

Тъй като в закона не е предвиден специален ред за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени в хода на производството по задължителния административен контрол по чл. 117 от КСО, невъзстановените разходи за адвокатски хонорар представляват имуществена вреда, за която ответникът дължи обезщетение, на основание чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ.

С чл. 7 от Конституцията на Република България отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, е прогласена за един от основните принципи на държавната власт, който не предвижда изключения, в т. ч. и по отношение на видовете актове и действия, когато имат за последица причиняване на вреди, каквито вреди се констатираха в случая. Такива изключения не съдържа и нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което съдът намира, че вредите от отмененото като незаконосъобразно разпореждане на административен орган при НОИ, подлежат на обезщетяване именно по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В тази връзка следва да се има предвид, че възможността на гражданите да защитават правата си с помощта на адвокат, вкл. и при оспорването по административен ред, е основно конституционно право, установено в чл. 56, изр. второ от Конституцията на Република България, целящо обезпечаване на ефективна възможност за защита на нарушени или застрашени права пред съдебни органи или администрацията.

Следва да се отбележи, че по време на производството по административно обжалване на отмененото като незаконосъобразно разпореждане на административния орган е била действаща разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от КСО, съгласно която при обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита. Да се приеме, че чл. 120, ал. 2 от КСО въвежда безусловна и категорична пречка за съответното лице да търси възстановяване на понесените от него разходи за адвокатско възнаграждение, изобщо и независимо от изхода на проведеното оспорване по административен ред на акта, би означавало, в разрез с чл. 5, ал. 1 от Конституцията, да се приложи норма, която е в пряко противоречие с тази на чл. 7 от Конституцията на Република България. Именно в съответствие с посочената разпоредба на Конституцията са и нормите на чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ.

Във връзка с горното е и постановеното Решение № 6/05.06.2025 г. по к. д. № 28/2024 г. на Конституционния съд на Република България, обн. ДВ, бр. 48 от 13.06.2025 г., с което нормата на чл. 120, ал. 2 от КСО е обявена за противоконституционна.

Относно претендирания размер на обезщетението, следва да се има предвид правилото на чл. 8, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., което препраща към предходните алинеи. Съгласно относимата разпоредба на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., в приложимата редакция след изм. с ДВ бр. 88 от 2022 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство за дело по Кодекса за социално осигуряване е 500 лева като в случая договореният размер на адвокатския хонорар е именно минималният такъв. Този размер съдът преценява като съразмерен на осъществената правна защита и съдействие, и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗА. Претенцията за обезщетяването на вредата е доказана, поради което следва да се уважи в пълния заявен размер от 500 лв.

Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Задължението за лихва има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Следователно и това искане е основателно.

По изложените съображения, съдът приема, че в случая са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана, и следва да бъде уважена. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в претендирания размер от 500 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в резултат на отменен като незаконосъобразн с влязло в сила съдебно решение Разпореждане № 121-00-381-3 от 27.02.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, ведно със законната лихва върху тази сума, дължима от датата на предявяване на исковата молба – 04.08.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на спора, основателно се явява искането на ищецът да му бъдат присъдени сторените по делото разноски. Претендираните такива са в размер на 510 лева, от които 10 лева внесена държавна такса и 500 лева възнаграждение за един адвокат. Последното е в размер, надвишаващ този по чл. 8, ал. 1, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Възражението за прекомерността му съдът намира за основателно, съобразявайки осъществените процесуални действия и обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. В тази връзка адвокатското възнаграждение следва да се присъди в размер от 400 лв., който съдът намира за справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗА.

Водим от гореизложеното, Административен съд-Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да заплати на А. Р. Ч. с [ЕГН], сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване по административен ред на Разпореждане № 121-00-381-3 от 27.02.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 04.08.2025 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да заплати на А. Р. Ч. с [ЕГН], направените в настоящото производство разноски в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.