Определение по дело №2414/2018 на Административен съд - Варна

                                    

                                           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                            №…………23.07.2019г.

 

Варненският административен съд , ХХХІІІ състав, в закрито заседание  на двадесет и  трети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

  

                                                                               Председател: Мария Ганева

 

при секретаря  и  в    присъствието на прокурора като разгледа докладваното от  съдията адм. дело № 2414 по описа за  2018 год., за да се произнесе, взе предвид:                            

 

 С молба от 19.07.2019 г. директорът на Дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП депозира молба за отмяна на наложената му глоба от 50  лв. с  определение № 1858/15.07.2019 г. Заявява се липса на основание за  санкциониране , тъй като доказателственото искане  от 03.07.2019 г.  не е във връзка с  дадено от съда указание  в открито съд. заседание на 18.01.2019г.

Съдът , след като се запозна с молбата и материалите по делото, прецени следното:

Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от  адресата на наложената  глоба по чл. 92а от ГПК и е депозирана в срока по чл. 92 от ГПК. Разгледана по същество тя е неоснователна. 

С определение №1858/15.07.2019 г. съдът на основание чл. 92а от ГПК е наложил глоба на ответника , тъй като на 18.01.2019 г. е дал указания на адм. орган по чл. 170 и чл. 171 от АПК , а с определение №229/24.01.2019 г. е определил 7-дневен срок за сезиране с доказателствени искания , който е изтекъл на 07.02.2019 г., а такова искане за събиране на доказателства ответникът е направил едва на 03.07.2019 г. Това искане е станало причина за отлагане на делото.

Видно от съдебния протокол на проведеното открито съд. заседание на 03.07.2019 г. пълномощникът на ответника – гл. юриск. А.П., е поискала срок , за да подаде молба по чл. 192 от ГПК до трети лица- „Планик- Вълчев“ ЕООД и ЗК „ Орлова могила“ . Тези правни субекти  са представили в хода на ревизията справки за начина , по който са калкулирали себестойността  на услуги, идентични на описаните в обжалвания ревизионен акт, а тези справки са ползвани от органите по приходи, за да определят пазарна цена на услугите и да установят размер на дължимия данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ. Със събиране на данъчните фактури, въз основа на които са изготвени поисканите справки от трети лица , ответникът цели да докаже обоснованост на оспорения пред съда ревизионен акт , включително обоснованост на определената от приходната администрация пазарна цена на услуги, получени от жалбоподателя. 

Още с протоколно определение от 18.01.2019 г. съдът е указал на ответника, че върху него лежи тежестта по доказване като пазарна цена на  определената такава от рев. екип с обжалвания рев. акт и срокът за събиране на доказателства  по това указание е бил определен на 7 дни от уведомяването  с определение № 229/24.01.2019 г.  като ответникът не е поискал неговото удължаване. 

Изложената установеност не сочи за съществуване на нормативно основание за промяна на определението, с което е наложена глоба на ответника. Пълномощникът на ответника поиска едва на 03.07.2019 г. данъчните фактури, които са ползвани за изготвяне на справките  не защото тогава жалбоподателят оспори издаването на такива фактури, тъй като оспорването им хронологично следва , а не предхожда доказателственото искане на гл. юриск. П. за срок по подаване на молба по чл. 192 от ГПК , а защото при разпита на вещото лице  преди това същото изрично заяви, че към ползваните от ревизиращите органи справки за пазарни цени от трети лица няма приложени първичните счетоводни документи, което рефлектира върху тяхната обоснованост.

Съгласно правилото на чл.13 от ГПК, приложимо по арг. на §2 от ДР на ДОПК , съдът е длъжен да разгледа и решава делата в разумен срок. С процесуалното си бездействие от 07.02.2019 г. до 03.07.2019 г. по срочно сезиране  с искания за събиране на доказателства по дадено от  съда указание  жалбоподателят препятства изпълнение от съда на задължението по цитирана правна норма, а подобно поведение  подлежи на санкция  по чл. 92а от ГПК.

Мотивиран от изложените съображения съдът

 

                                             О П Р Е Д Е Л И  :

 

Отхвърля молбата на директора на Дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП за отмяна на наложената му глоба от 50  лв. с  определение № 1858/15.07.2019 г. 

След влизане в законна сила на цитираното съдебно определение да се издаде изпълнителен лист.

Определението може да се обжалва пред ВАС с частна жалба в срок от 7 дни от уведомяването на молителя.

 

                                                                         Съдия: