№ 75
гр. Ловеч, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
в присъствието на прокурора Валентин Стоянов Вълков (ОП-Ловеч)
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно
административно наказателно дело № 20214300600362 по описа за 2021
година
и за да се произнесе, съобрази :
С решение № 70/14.07.2021 г., постановено по НАХД № 338/2021 г. Ловешкият районен
съд, трети наказателен състав е признал ОГН. Ф. Д., ЕГН ********** от с.Лешница,
обл.Ловешка, за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б. „б”, пр.2, във вр. с
чл.342, ал.1, пр.3 от НК, като на основание чл.78 а от НК го е освободил от наказателна
отговорност като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/
лева, която до заплати в полза на държавата.
На основание чл.343 г от НК въззивникът ОГН. Ф. Д. е бил лишен от право да
управлява МПС за срок от три месеца.
На основание чл.189 ал.3 от НПК Д. е бил осъден да заплати по сметка на ОД на МВР -
Ловеч разноските по досъдебното производство в размер на 1 790,20 лева.
Срещу така постановеното решение, в предвидения от закона срок е постъпила въззивна
жалба от ОГН. Ф. Д. чрез защитника му адв. В.К. от ЛАК. Заявява, че не са съгласни с
постановеното решение в частта му, с която на подзащитният й Д. е наложено наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. Счита, че в тази си част
постановеното решение не е съобразено със събраните по делото доказателства,
1
постановено е в нарушение на материалния и процесуалния закон, сочи доводи в тази
връзка.
В заключение моли настоящата инстанция да отмени горецитираното решение в
обжалваната му част, с която му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС
за срок от три месеца.
В съдебно заседание въззивникът , редовно призован, не се явява, като се представлява от
своя защитник, която заявява, че поддържа жалбата на изложените в нея основания. Твърди,
че не е спорно, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, в частта
досежно трансформирането на престъплението за налагане на наказание по чл. 78а НК.
Изтъква, че единственото, което е аргументирало доверителя й да депозират настоящата
жалба, е размера на лишаването от правото да управлява МПС. Излага, че по делото са
представени доказателства, че синът на доверителя й страда от психично заболяване, поради
което не живее в гр.София, а в с.Лешница, обл.Ловешка и се нуждае от специални грижи.
Твърди, че Д. е единственият, който осъществява грижи за сина си – шизофреник, който е с
това заболяване от много години и в тази връзка е искането да се намали наказанието. Счита,
че това не е минималното наказание, което е налагано от съдилищата, като лишаване от
правоуправление.
Окръжна прокуратура - Ловеч, представлявана от окръжния прокурор В.В., дава становище,
че жалбата е неоснователна и следва да се потвърди решението на Ловешкият РС, като
правилно и законосъобразно.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба, становищата на страните и
събраните по делото доказателства от нас и от Ловешкия РС, и след като провери изцяло
правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното :
Свидетелят Д.И. - пострадал от деянието, живеел в гр.Троян, обл.Ловеч. Бил пенсионер. Бил
правоспособен водач на МПС от около 40 години.
На 28.01.2020 г., св. И. имал планирано пътуване от гр.Троян до гр.Плевен със съпругата си
- свидетелката М. И., за да вземат от сервиз свои отремонтирани електроуреди. Потеглили от
гр.Троян малко след 13.30 часа по път II-35 с автомобил „Пежо Партнер“ per. № OB **** В
А, управляван от св. И.. Времето било ясно, с добра видимост, пътната настилка била суха.
Малко след като подминали село Лешница, обл.Ловеч, навлезли в плавен десен завой, след
който навлезли със скорост около 72.5 км/ч в прав участък при км. 59+750 с маркировка
непрекъсната разделителна линия. Веднага след навлизане в правия участък, свидетелят И.
възприел визуално, че на разстояние около 50 метра напред в дясно на пътно уширение
(пътна отбивка) бил спрял (в посока към гр.Ловеч) автомобил „Шкода Суперб“, с peг. № GJ
02 KRA, с водач обвиняемият Д.. Св. И. продължил спокойно движението си, тъй като
автомобилът, управляван от обвиняемия, бил в покой и не давал никакви признаци, че
възнамерява внезапно да се включи в движението.
Когато автомобилът, управляван от св. И., приближил на около 36.73 метра от него,
обвиняемият Д. внезапно потеглил и се включил в движението с намерение да направи
2
обратен завой в посока към гр.Троян. По този начин пресякъл траекторията на движение на
л.а „Пежо Партнер“, управляван от пострадалия и се озовал в опасната му зона за спиране.
Възприемайки тази внезапна и неочаквана маневра на обвиняемия, св. И. веднага натиснал
спирачките на автомобила си, за да избегне удар, но поради близкото разстояние между
двата автомобила, траекториите им се пресекли и последвал удар в зоната на разделителната
линия на пътното платно, като с предния си край л.а „Пежо Партнер“ ударил предната лява
част на л.а. „Шкода Суперб“. След удара, автомобилите продължили движението си напред
и на ляво, като с предните си части се ударили в пътната мантинела и се установили в покой
- л.а. „Пежо Партнер“ на около 0.95 метра (спрямо предния му край) от мантинелата, а л.а.
„Шкода Суперб“ се вклинил в мантинелата с предния си ляв край.
От удара, св. И. почувствал силна болка в областта на гръдния кош и десния крак, а
свидетелката И. - в областта на гърдите и корема.
По сигнал на ОДЧ при РУМВР - Ловеч, на местопроизшествието пристигнали свидетелите
П.С. и Г.Г., служители на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Ловеч. На място, двамата се
запознали със състоянието на свидетелите и обвиняемия, като разговаряли с тях, с цел
изясняване на обстоятелствата и причината за произшествието. В разговора си със св.
Симеонов, обвиняемият заявил, че преди да предприеме обратния завой към гр.Троян се е
огледал, но не е видял движението на л.а „Пежо Партнер“, управляван от свидетеля И..
В изготвената ATE (л.120-146) в хода на досъдебното производство, вещото лице е дало
заключение, че произшествието е могло да бъде избегнато, ако обвиняемият е наблюдавал
внимателно пътното платно зад него и е пропуснал л.а „Пежо“, управляван от свидетеля И.,
едва след което да предприеме включване в пътното платно.
Била е изготвена и тройна СМЕ (л.149-150), от която е видно, че на свидетеля Д.И. е било
причинено травматично счупване (вътреставно и закрито) на големия пищял на десния крак
с последваща гипсова имобилизация, довело до затруднение на движенията на десния крак
за около 4-5 месеца.
Въззивната инстанция приема за установена тази фактическа обстановка, въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Ловешкият РС обективно е събрал, проверил и подложил на прецизна преценка, както
доказателствата, свързани с тезата на обвинението, така и тези свързани със защитната теза,
аргументирано е посочил въз основа на кои доказателствени източници основава изводите
си, като изложените в тази връзка доводи се споделят напълно и от въззивния съд и не се
нуждаят от допълване и преповтаряне. На въпроса за авторството в съответствие с
изискването на чл.301, ал.1, т.1 от НПК, съдът е дал правилен и обоснован отговор, изцяло
почиващ на безпристрастно формираното в хода на съдебното следствие вътрешно
убеждение.
В настоящия случай защитата не оспорва решението в частта му относно трансформирането
на престъплението за налагане на наказание по чл. 78а НК, както и размера на последното.
Жалбата касае размера на наложеното на въззивника на основание чл.78а, ал.4 във вр. с
3
чл.343г от НК наказание лишаване от право да управлява МПС, за срок от три месеца, като
се иска намаляване на същото за срок от един месец.
При индивидуализацията на обжалваното наказание решаващият съд е съобразил от една
страна тежестта на извършеното нарушение на ЗДвП и настъпилите вреди, а от друга страна
- здравословното състояние на сина на дееца. Изложил е съображения, че не споделя
становището на защитата, че лишаването от право да управлява МПС следва да е с
минимален срок от един месец, тъй като видно от представеното експертно решение (л.13 от
НАХД № 338/2021 г. ) Ф.О. Д. е с 80% трайно намалена работоспособност, която не налага
чужда помощ, а посоченото заболяване - параноидна шизофрения не изисква често
транспортиране до болница.
Първостепенният съд е определил обжалваното наказание без по делото да е разполагал със
справка за нарушител/водач от сектор ПП - КАТ, каквато беше изискана и приложена от
настоящия състав (л.18 от ВНАХД). Видно от цитираната справка по отношение на
обвиняемия Д. са били издадени 2 наказателни постановления (последното е влязло в сила
на 26.03.2019 г.) и 5 фиша, всичките за превишена скорост (последните три издадени
съответно през 2017, 2018 и 2019 година.) Тези обстоятелства характеризират дееца като
системен нарушител на ЗДвП, предвид което наложеното му от ЛРС наказание лишаване от
право да управлява МПС са явява обосновано и справедливо.
Предвид изложените съображения, настоящата инстанция приема, че жалбата се явява
неоснователна и следва да бъде потвърдено като правилно решение № 70/14.07.2021 г.,
постановено по НАХД № 338/2021 г. от Ловешкия районен съд, трети наказателен състав.
Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 70/14.07.2021 г., постановено по НАХД № 338/2021 г. от
Ловешкия районен съд, трети наказателен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4