№ 343
гр. Велико Търново,19.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико
Търново, VІІІ-ми състав, в открито заседание на пети
юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
разгледа
докладваното от съдия Костова адм. дело
№248/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
145 и сл. От Административно- процесуални кодекс/АПК/във вр. с чл.20, ал.6
от Наредба № 7/24.02.2015г. за прилагане на мярка 10“Агроекология и климат“ от
програма за развитие на селските райони ПРСР 2014-2020 на Министър на
земеделието и храните.
Образувано е по жалба на ППОКЧС“Земеделец
93“с. Козловец, община Свищов, ул Стара планина № 30 представлявано от
Председателя Т. Т. против уведомително писмо, изх.№ 01-6400/43 от 7.03.2018г.
издадено от заместник изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“ с което се отказва
финансово подпомагане за кампания 2017г по направление“Опазване на застрашени
от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“поради неизпълнен
ангажимент по мярка 10 Агроекология и Климат от програмата за развитие на
селските райони 2014-2020г.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на така
постановения административен акт в противоречие на материалния закон.
Жалбоподателят твърди, че е одобрен за участие в направление „Опазване на
застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство „ от Мярка
10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-
Жалбоподателят намира, че адресат на
горецитираните заповеди на Министъра на земеделието и храните е ДФ“Земеделие“ и
като такъв същият е следвало да не приема подаденото заявление от страна на
земеделския производител, да му даде указания за отстраняване на нередовността,
касаеща увеличението на поетия
ангажимент с
В съдебно заседание се представлява от ***Л.,
който поддържа жалбата по направените в нея оплаквания, като счита, че с оглед
събраните писмени и гласни доказателства е установена основателността й. В
срока, определен от съда на основание чл.143, ал. 3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК представя подробна писмена защита. Претендира разноски в производството,
заплатена д.т. и адвокатско възнаграждение, за което представя списък на
разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК
.
Ответник жалба –Заместник изпълнителен
директор на ДФ“Земеделие“ чрез
процесуалния си представител ** Ц., оспорва жалбата, като я намира за
неоснователна и недоказана. Счита, че обжалвания административен акт е правилен
и законосъобразен, издаден от компетентен орган. Писмените доказателства,
съдържащи се в преписката се установява, че жалбоподателят нее съобразил
поведението си с приложените по делото Заповеди на Министъра на земеделието и
храните, публикувана на интернет страницата на ответник жалба.
Представя писмени бележки в указания от
съда срок по чл. 143, ал. 3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Претендира
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение,
Съдът като взе предвид становищата на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, обсъдени поединично и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: По
делото не е спорно, че жалбоподателят е
одобрен за участие в направление „Опазване на застрашени от изчезване
местни сортове, важни за селското стопанство пот Мярка 10 „Агроекология и
климат“ от ПРСР 2014-
В административната преписка са
представени допълнително писмени доказателства, с вх. № 2479/26.04.218г., по описа на Административен съд Велико
Търново, а именно: Заповед № 03-РД /715/27.06.2017г. на Директор на ДФЗ за
делегиране на правомощия на Заместник изпълнителен директор. И общо заявление
за подпомагане с вх. № 18496321/5.04.2017г на кандидата ведно с приложенията
към него от стр 1-221 от преписката.
В хода на съдебното дирене не са събрани
никакви доказателства освен горепосочените Заповед на министъра на земеделието и храните № РД09-160 от
28.02.2017г. изменена и допълнена със Заповеди № РД-09-278/31.03.2017г и РД
09-361 от 13.04.2017г, и Заповед за делегиране на провомощия и общо заявление
за подпомагане, като на жалбоподателят е дадена възможност на основание чл. 63
от ГПК във вр. с чл.144 до следващото съдебно заседание да оспори така
представените писмени доказателства,от което право същият се е отказал в
последното по делото съдебно заседание.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект –адресат на оспорения ИАА, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е основателна поради следните съображения:
В настоящото производство се оспорва индивидуален административен акт,
засягащ права и законни интереси на кооперацията жалбоподател, като адресат на
негативен за него административен акт – уведомително писмо, с което се отказва
изцяло финансиране за 2017г. по мярка 10 "Агроекология и климат" от
ПРСР 2014-
По делото няма спор, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган. Оспореният акт е издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", действащ в рамките на материалните предели на правомощията си, предоставени му от изпълнителния директор, съгласно приложената по делото Заповед № 03-РД /715/27.06.2017г. на Директор на ДФЗ за делегиране на правомощия на Заместник изпълнителен директор и на основание предоставената от закона възможност за делегиране на правата по чл. 20а от ЗПЗП.Административният акт е издаден в изискуемата за редовността му от формална страна писмена форма, и съдържа императивно предвидените с чл. 59, ал.2 от АПК реквизити, като това са фактическите и правни основания за издаването му. В производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни основания за отмяна, които съществено да са нарушили правата на жалбоподателя и които биха довели до произнасяне в друг смисъл. Жалбоподателят е бил уведомен за откриване на адманистративното производство съгласно чл. 25 от АПК, събрани са в хода на производството всички допустими и относими доказателства, дадена е възможност на жалбоподателя да прави възражения и сочи доказателства в тяхна подкрепа ,както и административният акт е постановен след изясняване на фактическата обстановка съгласно правилото на чл. 35 от АПК.
По отношение приложението на материалния закон, съдът намира следното :
Общите правила относно подпомагането на развитието на селските райони с финансови средства от Съюза по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), създаден с Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., които допълват общоприложимите разпоредби за европейските структурни и инвестиционни фондове, определени в чл. 2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския съвет и на Съвета, са установени с Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005г на Съвета. Видно от чл. 1 §1 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, със същия се определят целите и приоритетите на политиката за развитие на селските райони. Съгласно §2, регламентът допълва разпоредбите на част Втора от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета.
Съгласно така цитираното европейско законодателство, легалното определение на "мярка" се съдържа в чл. 2 §1 буква "в" от Регламент (ЕС) № 1305/2013 и означава пакет от операции, които допринасят за изпълнението на един или повече приоритети на Съюза за развитие на селските райони. Ччл. 13 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, повелява, че всяка мярка за развитие на селските райони се програмира с оглед да допринася конкретно за постигането на един или повече приоритети на Съюза за развитие на селските райони. Посочена е и една от мерките, финансирани от ЕЗФРСР, и това е "Агроекология и климат", правилата за прилагането на която са регламентирани в чл. 28 от Регламент (ЕС) № 1305/2013. Подпомагането по тази мярка се предоставя от държавите-членки в рамките на техните територии, съобразно техните специфични национални, регионални или местни нужди и приоритети. Мярката е насочена към опазването и към насърчаването на необходимите промени в селскостопанските практики, които имат положителен принос за околната среда и климата, и нейното включване в програмите за развитие на селските райони е задължително на национално и/или регионално равнище - чл. 28 §1 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, като основната й цел като компенсира загубите или съответните разходи на земеделските производители, възникнали поради спазване на поетите ангажименти да съдейства за подобряване на екологичната среда в рамките на ЕС. Съгласно чл. 28 §2 от Регламента, плащанията за агроекология и климат се отпускат на земеделски стопани, групи земеделски стопани или групи земеделски стопани и други лица, стопанисващи земи, които доброволно се задължават да извършват операции, състоящи се от един или повече ангажименти за агроекология и климат по отношение на земеделска земя, която се определя от държавите членки и която включва, но не се ограничава до земеделската площ, определена в чл. 2 от Регламента. Плащанията за агроекология и климат покриват само онези ангажименти, които надхвърлят съответните задължителни стандарти съгласно дял VI, глава I от Регламент (ЕС) № 1306/2013, приложимите критерии и минимални дейности съгласно чл. 4 §1 буква "в" подточки ii) и iii) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, и приложимите минимални изисквания за употреба на торове и препарати за растителна защита, както и други приложими задължителни изисквания, установени от националното право. Всички тези задължителни изисквания се установяват в програмата - чл. 28 §3 от Регламента. Съгласно §5 и §6 на чл. 28 от регламента, ангажиментите по мярката се поемат за период от пет до седем години, като плащанията се отпускат годишно и покриват изцяло или частично размера на допълнителните разходи и пропуснатите доходи на бенефициерите, произтичащи от поетите задължения. В надлежно обосновани случаи при операции, свързани с опазването на околната среда, може да се предоставя помощ като фиксирана сума или еднократно плащане на единица за ангажименти за преустановяване на използването на площи за търговски цели, като изчисленията се правят въз основа на направените допълнителни разходи и пропуснатите доходи. Разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1305/2013 са допълнени с Делегиран Регламент (ЕС) № 807/2014 на Комисията от 11.03.2014г за допълнение на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 1305/2013г на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за въвеждане на преходни разпоредби. Съгласно чл. 15 §1 от Регламент (ЕС) № 807/2014, когато бенефициер увеличи площта на стопанството през срока, за който се изпълнява ангажиментът, поет като условие за предоставяне на подпомагането, държавите-членки могат да предвидят ангажиментът да бъде разширен, за да обхване и допълнителната площ за оставащата част от срока на ангажимента, или първоначалният ангажимент да бъде заменен с нов. Същото важи и в случаи, когато се увеличава площта, която ангажиментът обхваща в рамките на стопанството. Съгласно §2 на този Регламент ангажиментът може да бъде разширен, за да обхване допълнителна площ, както е посочено в §1, само при следните условия: а) това служи на целите във връзка с околната среда, към които е насочен ангажиментът; б) това е оправдано от гледна точка на характера на задължението, продължителността на оставащия срок и размерите на допълнителната площ; в) това не намалява ефективността на проверките за осигуряване спазването на изискванията за предоставяне на подпомагането, при което следва да се спази първоначалният срок на ангажимента. Съгласно §3, нов ангажимент като замяна на съществуващ ангажимент, както е посочено в §1, може да се поеме, ако обхваща цялата съответна площ и ако условията му са не по-малко строги от условията на първоначалния ангажимент. Когато първоначалният ангажимент се заменя с нов, новият ангажимент се поема за целия срок, посочен в съответната мярка, независимо от срока, през който вече е изпълняван първоначалният ангажимент.
На национално ниво условията и редът за прилагане на мярка 10
"Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014-
Съгласно чл. 1, ал.3 от Наредба № 7/2015 г., подпомагането се предоставя под формата на годишно агроекологично плащане при спазване на изискванията на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г, относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР, Регламент (ЕС) № 1307/2015 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г за установяване на правилата за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и Регламент № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 7/2015г, подпомагането се предоставя за извършване на агроекологични дейности в посочените 8 направления, едно от които „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство, по което е бил одобрен като бенефициент жалбоподателя. Съгласно чл. 8, ал.1 от Наредба № 7/2015г, агроекологичните дейности по направленията по чл. 3 се прилагат за период от пет последователни години, при което съгласно ал.2, срокът започва на тече от началото на годината на подаване и на одобрение на "Заявлението за подпомагане", което през първата календарна година е и "Заявление за плащане". През всяка следваща година до изтичане на срока по ал.1 кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане".
Съгласно чл.
10 и чл.
11 от Наредба № 7/2015г, финансовата помощ за прилагане на агроекологичните
дейности по чл. 3 се предоставят под формата на ежегодни агроекологични
плащания, като 75% от средствата се осигуряват от Европейския съюз, а 25 % от
националния бюджет. Агроекологичните плащания се предоставят в рамките на
предвидените финансови средства по мярка 10 "Агроекология и климат"
от ПРСР 2014-
От цитираната правна регламентация на общностно
и национално ниво следва, че за агроекологичните мерки е характерно, че
земеделските производители поемат петгодишни задължения да съобразяват
селскостопанската си дейност с опазването на околната среда, като в замяна на
агроекологичните ангажименти държавите членки отпускат ежегодна помощ в
зависимост от претърпяната загуба на доходи или произтичащите от това
допълнителни разходи. Когато помощта е многогодишна, плащанията се извършват в
отговор на ежегодна молба за подпомагане, която молба е условие за допустимост
на агроекологичните помощи. Подаването на ежегодна молба е част от системата за
проверка на многогодишното подпомагане на агроекологичните методи за
производство, като по този начин се осигурява ефикасна проверка на спазването
на изискванията за предоставяне на помощите. Подаването на ежегодна молба
позволява да се провери спазването на поетите агроекологични ангажименти,
поради което основавайки се на тази молба, Разплащателната агенция проверява
ефективно всяка година дали тези многогодишни ангажименти се спазват
непрекъснато, и при положителен отговор съответно да извърши плащане. Съгласно
чл. 20, ал.3 от Наредбата, агроекологичните дейности по направленията по чл. 3,
т.2, т.5 и т.7 могат да се прилагат върху едни и същи площи за едни и същи
блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на
агроекологичния ангажимент. Република България се е възползвала от
предоставената възможност, като съгласно чл. 20, ал.7 от Наредба № 7/24.02.2015г
земеделските стопани поемат нов агроекологичен ангажимент за нов петгодишен
период за всички подпомагани площи при увеличаване на общата одобрена площ по
съответното направление, с изключение на чл. 3, т.5, с над 20 на сто от
първоначалния размер или с повече от 10 хектара, като площите подлежат на
одобряване по реда на глава пета, ако са изпълнени условията на ал.1, ал.2 и
ал.4. Със Заповеди с правно основание чл. 4,
ал 5 изр. Второ от Наредба № 5/27.02.2009г Министър на земеделието и храните №
РД09-160 от 28.02.2017г. изменена и допълнена със Заповеди №
РД-09-278/31.03.2017г и РД 09-361 от 13.04.2017г. е разпоредено да не се примат
заявления за подпомагане/ плащане за кампания 2017г. по посочената мярка 10, с
които се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба №
7/23.02.2015г.
Както се посочи по- горе за кампания 2017 земеделският производител е заявил освен одобрената за период от пет години площ от 35, 92 ха, така и 0,02 ха увеличение, което представлява 0,0556% от одобрената площ по тази мярка. По делото не е спорно, като и самият административен орган в мотивите си е посочил, че жалбоподателят не е поел нов ангажимент по смисъла на чл. 20, ал.7 от Наредбата,а единствено е направил разширение п смисъла на чл. 20, ал. 6 от Наредбата. Следователно изложението от процесуалния представител на жалбоподателя мотиви досежно факта, че не се касае за поемане на нов ангажимент не са относими към предмета на спора. От цитираната правна регламентация на общностно и национално ниво следва, че за агроекологичните мерки е характерно, че земеделските производители поемат петгодишни задължения да съобразяват селскостопанската си дейност с опазването на околната среда, като в замяна на агроекологичните ангажименти държавите членки отпускат ежегодна помощ в зависимост от претърпяната загуба на доходи или произтичащите от това допълнителни разходи. Когато помощта е многогодишна, плащанията се извършват в отговор на ежегодна молба за подпомагане, която молба е условие за допустимост на агроекологичните помощи, и това е част от системата за проверка на спазването на изискванията за предоставяне на помощите. Подаването на ежегодна молба позволява да се провери спазването на поетите агроекологични ангажименти, поради което основавайки се на тази ежегодна молба, разплащателната агенция е в състояние да проверява ефективно всяка година дали тези многогодишни ангажименти се спазват непрекъснато и съответно да изплаща помощите - В този смисъл Решение на СЕС от 7 февруари 2013 г., Pusts, С-454/11, т.ЗЗ.В същото време както следва от чл. 15, пар.1 от Делегиран регламент (ЕС) № 807/2014 на Комисията от 11 март 2014 за допълнение на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 1305/2013, когато бенефициерът увеличи площта на стопанството през срока, за който се изпълнява ангажиментът, поет като условие за предоставяне на подпомагането, държавите членки могат да предвидят ангажиментът да бъде разширен, за да обхване и допълнителната площ за оставащата част от срока на ангажимента, или първоначалният ангажимент да бъде заменен с нов. Същото важи и в случаите, когато се увеличава площта, която ангажиментът обхваща в рамките на стопанството. По аргумент обаче на чл. 20, ал.7 от Наредба № 7/2015, при който се счита, че е подадено заявление за поемане на нов агроекологичен ангажимент при нормативно определените , които не са характерни за жалбоподателя само тогава последният не е изпълнил условието по чл. 8, ал.2 от наредбата за отпускане на агроекологична помощ като подаде ежегодна молба за плащане на помощта. Само тогава и при безспорно установено това обтоятелствослед извършване на съответните административни проверки може да се говори че правилно на основание чл. 52, ал.1 от Наредба № 7/2015 г. е постановен При което отговорност за спазването на условията за отпускането на агроекологични помощи носи единствено лицето, поискало да се ползва от тях, поради което само частичното спазване от страна на бенефициера на поетите ангажименти не може да обоснове плащане - Решение на СЕС от 26 май 2016 г. по дело Ezernieki, С-273/15, точки 39 и 40.
Но след като административният орган изрично се е позовал на чл. 20,
ал. 6 от Наредба 7/2015г., посоченият текст допуска увеличаване на общата одобрена площ по
съответното направление, с изключение на направление по чл.
3, т. 5, с до 20 на сто, но с не повече от
Следователно като не е изследвал посочения въпрос за допустимост на подпомагане на допълнителните площи ,които са в незначителен размер ,и не могат да обосноват извод за нов агроекологичен ангажимент, административният орган е постановил един незаконосъобразен акт който следва да бъде отменен.
Доколкото съдът не може да се произнесе по съществото на спора, административната преписка следва да бъде върната на административния орган за произнасяне съгласно мотивите на настоящото решение.
При този изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да да се присъдя направените по делото разноски д.т. в размер на 50 лева и заплатено адвокатско възнагарждение в размер на 300 лева.
Воден от гореизложеното
и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, осми състав на Административен съд –Велико Търново ,
ОТМЕНЯ по жалба на ППОКЧС“Земеделец 93“с. Козловец,
община Свищов, ул Стара планина № 30 представлявано от Председателя Т. Т.
против уведомително писмо, изх.№ 01-6400/43 от 7.03.2018г. издадено от
заместник изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“ с което се отказва финансово
подпомагане за кампания 2017г по направление“Опазване на застрашени от
изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“поради неизпълнен
ангажимент по мярка 10 Агроекология и Климат от програмата за развитие на
селските райони 2014-2020г.
ВРЪЩА преписката на
административният орган за постановяване на акт, съобразно мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА ДФ"Земеделие"
да заплати на ППОКЧС“Земеделец 93“с. Козловец, община Свищов, ул Стара планина
№ 30 представлявано от Председателя Т. Т., разноски в размер на 350- триста е
петдесет лева.
Решението, подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: