№ 387
гр. Русе, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Г.а
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20244520104476 по описа за 2024 година
Ищецът Ц. П. П. твърди, че на 03.02.2023 г. сключила Договор за
паричен заем „Кредирект“ № 808701 със ответното дружество „Стик –
Кредит“ АД със следните параметри: размер на отпуснатия заем: 1500 лева;
обща сума за плащане: 2102,28 лева; размер на погасителни вноски: 4 по 50,06
лева и 14 по 135,86 лева; вид вноска: месечна; брой вноски: 18; дата на първи
падеж: 06.03.2023 г.; дата на последен падеж: 05.08.2024 г.; общ размер на
неустойка: 3045,72 лева; обща сума за плащане с „неустойка“: 5148 лева;
месечна вноска с неустойка: 286 лева; фиксиран годишен лихвен процент:
40,05 %; годишен процент на разходите: 48,06 %.
Съгласно чл. 6 от Договора заемателят се задължавал в срок от 3 дни,
считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по
начина и реда, отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от ОУ: поръчител или
банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение заемателят дължал
на заемодателят неустойка в размер на 3045,72 лева, която се начислявала
автоматично от ответника, като с подписването на договора за заем,
заемателят се считал за уведомен за нейното начисляване. Тя се заплащала
разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.
Съгласно чл. 33 от от ОУ на договора трябвало да се представят
1
следните обезпечения: 1) Поръчителство на едно или две физически цица,
които отговарят кумулативно на следните условия: имат ли осигурителен
доход в общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна
заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния
доход на всеки един от тях трябвало да бъде в размер на поне 4 пъти
минималната работна заплата. 2) Предоставяне на безусловна банкова
гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период,
включващ от сключване на договора за заем до изтичане 6 месеца след падежа
на последната редовна вноска по погасяване на заема й обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем.
Съгласно чл. 37, ал. 3 от ОУ: В случай че заемодателят поискал, а
заемателят не предоставял, каквото и да е годно обезпечение на договора за
заем съгласно настоящите общи условия, в срок до 3 дни, считано от
подписване на договора за заем, същият дължал на заемодателят неустойка,
индивидуализирана в договора за заем.
Счита, че сключения договор бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД , във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от 33Д, във вр. с чл. 10, ал. 1 от
ЗПК, чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от
ЗПК, тъй като ГПР не включвал дължимата от ищеца неустойка и същия
надвишавал определения размер. Липсвала конкретизация относно начина, по
който бил формиран ГПР в размер на 48,06 %, като не било ясно, кои
компоненти в него се включвали. Към ГПР не била включена неустойка в общ
размер на 3045,72 лева, която била разсрочена и добавена в размера на 150,14
лева към всеки месец към месечната сума за плащане. ГПР не било в размер
на 48,06 %, а бил в по-висок размер - 117,68 %.
Иска да бъде постановено съдебно решение, с което да се прогласи
нищожността на Договор за паричен заем „Кредирект“ № 808701/03.02.2023 г.
с ответника на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1 предл. 1 от
ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКП, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с
чл. 19, ал. 2 от ЗПК във вр. 9 чл. 22 от ЗПК и чл. 23 от ЗПК. В условия на
евентуалност да бъде прогласена нищожността на клаузите по т. 6.1 и по т. 6.2
от Договор за паричен заем „Кредирект“ № 808701 от 03.02.2023 г. на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1, евентуално
предл. 3 от ЗЗД и чл. 21, ал. 1 от ЗПК.
2
В отговора на исковата молба ответникът „Стик – Кредит“ АД счита
предявените искове за неоснователни.
Предявил е насрещен иск, като заявява, че иска да бъде осъден ищеца
по настоящия иск – ответник по насрещния иск на основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД да заплати на „Сити Кеш“ – ищец по насрещния иск, сумата от 1250 лева
– част от неплатено задължение за главница по Договор за паричен заем №
808701/03.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 24.10.2024 г. до
окончателното й изплащане, а в случай, че целия договор бил недействителен
на основание чл. 23 от ЗКП, ищеца по настоящия иск – ответник по насрещния
иск да заплати на „Сити Кеш“ – ищец по насрещния иск, сумата от 1250 лева –
задължение за главница по Договор за паричен заем № 808701/03.02.2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от 24.10.2024 г. до окончателното й
изплащане.
Заявява, че кредитополучателят бил направил само две плащания по
договора за кредит на 16.05.2023 г. – 150 лева и на 07.12.2023 г. – 100 лева. От
погасената сума по целия кредит била 250 лева, а договора бил изцяло
падежирал на 05.08.2024 г. Към настоящия момент задължението на ответника
било 6149,33 лева, от които 1500 лева – главница; 602,28 лева –
възнаградителна лихва; 3035,21 лева – договорна неустойка и 1011,84 лева
такси.
Предявяват само иск да бъде осъдена Ц. П. да заплати на ответника
1250 лева, представляваща част от неизплатено задължение за главница по
Договор за паричен заем № 808701/03.02.2023 г. в общ размер на 1500 лева,
ведно със законната лихва, считано от 24.10.2024 г. до окончателното й
изплащане, а в условия на евентуалност, ако се приеме, че процесния договор
е недействителен на основание чл. 23 от ЗКП в цялост да бъде осъдена да им
заплати сумата от 1250 лева, представляваща незаплатената част от чистата
стойност на кредита по Договор за паричен кредит № 808701/03.02.2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от 24.10.2024 г. до окончателното и
изплащане.
В отговора на насрещния иск, ответникът по него Ц. П. П. го оспорва.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
С Договор за паричен заем „Кредирект“ № 808701 ответното дружество
3
сключило с ищеца договор за кредит със следните параметри: размер на
отпуснатия заем: 1500 лева; обща сума за плащане: 2102,28 лева; размер на
погасителни вноски: 4 по 50,06 лева и 14 по 135,86 лева; вид вноска: месечна;
брой вноски: 18; дата на първи падеж: 06.03.2023 г.; дата на последен падеж:
05.08.2024 г.; общ размер на неустойка: 3045,72 лева; обща сума за плащане с
„неустойка“: 5148 лева; месечна вноска с неустойка: 286 лева; фиксиран
годишен лихвен процент: 40,05 %; годишен процент на разходите: 48,06 %.
Съгласно чл. 6 от Договора заемателят се задължавал в срок от 3 дни,
считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по
начина и реда, отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от ОУ: поръчител или
банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение заемателят дължал
на заемодателят неустойка в размер на 3045,72 лева, която се начислявала
автоматично от ответника, като с подписването на договора за заем,
заемателят се считал за уведомен за нейното начисляване. Тя се заплащала
разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.
Според чл. 33 от от ОУ на договора трябвало да се представят следните
обезпечения: 1) Поръчителство на едно или две физически цица, които
отговарят кумулативно на следните условия: имат ли осигурителен доход в
общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата
за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход
на всеки един от тях трябвало да бъде в размер на поне 4 пъти минималната
работна заплата. 2) Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена
от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на
договора за заем до изтичане 6 месеца след падежа на последната редовна
вноска по погасяване на заема й обезпечаваща задължение в размер на два
пъти общата сума за плащане по договора за заем.
В чл. 37, ал. 3 от ОУ било посочено, че в случай че заемодателят
поискал, а заемателят не предоставял, каквото и да е годно обезпечение на
договора за заем съгласно настоящите общи условия, в срок до 3 дни, считано
от подписване на договора за заем, същият дължал на заемодателят неустойка,
индивидуализирана в договора за заем.
Ищецът бил заплатил само две вноски по договора за кредит: на
16.05.2023 г.– 150 лева и на 07.12.2023 г. – 100 лева.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
4
следните правни изводи:
Изхождайки от предмета на процесния Договор за паричен заем
„Кредирект“ № 808701/03.02.2023 г. и страните по него – физическо лице,
което при сключване на контракта действа извън рамките на своята
професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3,
ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът
приема, че процесния договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в
който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието
на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.
Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът
счита, че ищецът има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от
ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който текст
потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност. На ищеца, в качеството на физическо лице е бил предоставен
потребителски кредит.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна
норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.
Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата
разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор
при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на
ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./.
Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни
клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията
5
за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза,
която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от
дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не
изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на
договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи
условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да
установи този факт. В тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при
какви условия е сключен процесния договор за потребителски заем и как са
уговорени клаузите на този договор. Предвид обсъдената в тази насока
доказателствена съвкупност се установи, че процесният договор е сключен
при общи условия /при предварително определени от едната страна-
ответника- кредитор клаузи на договора/.
Константна е практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата на
държавите- членки са длъжни да следят служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл. 24
от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите
за потребителски кредит, препраща към чл.143 - 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен
да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на
императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се
явяват нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД.
В конкретния случай сключеният договор за паричен заем е
недействителен, като неотговарящ на изискванията на ЗПК.
На първо място съдът прима, че уговорената в чл. 6 от договора, и
чл.33 и чл.37 от ОУ неустойка, според която същата се дължи при
неосигуряване в тридневен срок от сключване на договора на обезпечение
чрез поръчителството на поръчител, който да отговаря едновременно на
посочените в чл. 33 от ОУ условия или да предостави банкова гаранция, се
намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в
ЗПК Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23
април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. На
6
практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът
е отпуснат, като ако не го стори дългът му нараства, тоест опасността от
свърхзадлъжнялост се увеличава. Всъщност замисълът на изискването за
проверка на кредитоспособността на потребителя, както е изрично посочено в
чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора,
съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от
проверката и едва след предоставянето му да се сключи договор за кредит. В
конкретния случай няма никакви данни как е извършена проверката за
кредитоспособност на ответника и какво е становището на кредитния
консултант.
По посочения начин се заобикаля законът – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който
предвижда, че забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за
неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка
всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде
събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка
за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната
практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна,
няма да се дължи и на основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД.
Неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ищеца да са настъпили
вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка,
която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
7
Съдът счита, че посочената неустойка следва да бъдат включена в
годишния процент на разходите, тъй като това са възнаграждения по самия
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПП, но в
случая това не е сторено.
Така некоректно е посочен размерът на ГПР в договора за кредит,
което е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и поради това на основание чл.
22 от същия закон, той е недействителен. Отпуснатият кредит е в размер на
1500 лева, платим на 18 месечни вноски. Договорната лихва е 40,05 %.
Посоченият ГПР в договора е 48.06 %. В него обаче не е включено
възнаграждението за неустойка, което, съгласно Погасителния план към
Договора е в размер на 3045,72 лв., платимо на 18 ежемесечни вноски за
периода на действие на договора за кредит или над 120 % от главницата.
Следователно посоченият в договора ГПР очевидно не отговаря на реалния,
който би се получил при съобразяване на всички възнаградителни плащания.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. Посоченият в договора ГПР е неверен. В договора и в общите
условия не е уредено от какви компоненти е съставен ГПР.
В този случай, размерът на ГПР при включване на процесната
неустойка ще бъде многократно над 50 %. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България,
като според ал.5 на същия текст клаузи в договор, надвишаващи определените
по ал. 4, се считат за нищожни.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от
тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни
8
норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него
не са включени клаузите за ГПР, като се изходи и от характера на този
договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по
него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (Решение
№ 30/09.03.2020 год. по в.т.д. № 33/2020 год. по описа на РОС).
Предвид изложеното, в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4
ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславя
недействителността на целия договор.
По изложените съображения и предвид недействителността на
договора на посоченото основание – чл. 22, вр. чл. 11 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен.
С оглед изложеното предявения иск е основателен и следва да се
уважи.
Според чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С обявяването на
договора за недействителен кредиторът губи преимуществото на сроковете за
плащане на вноските по договора, които са основание за поставяне на
длъжника в забава, следователно същият не може да претендира и
обезщетение за забава на задължение по недействителен потребителски
договор (Определение № 395/01.11.2022 год. по в.ч.т.д. № 290/2022 год. по
описа на РОС).
Поради това потребителят дължи връщане на главницата от 1500 лв. В
коректния случай ищцата е заплатила общо по процесния договор сумата от
250 лв., поради което предявеният насрещен иск следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода на спора страните не си дължат разноски за
производството.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за паричен заем „Кредирект“
№ 808701/03.02.2023 г. сключен между Ц. П. П., ЕГН ********** от ******* и
”Стик Кредит” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
9
гр.Шумен, пл.”Оборище“ № 13 Б, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД с чл.22
във вр. с чл.11 от ЗПК, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА Ц. П. П., ЕГН ********** от ******* да заплати на ”Стик
Кредит” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен,
пл.”Оборище“ № 13 сумата от 1250 чистата стойност на кредита по Договор
за паричен заем „Кредирект“ № 808701/03.02.2023 г. на основание чл.23 ЗПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от решението до
страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10