РЕШЕНИЕ
№ 995
гр. Варна, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо М. Минев
при участието на секретаря Таня Г. Иванова
като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно
наказателно дело № 20223110202277 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на АНТ. СТ. В. ЕГН **********, от гр. Варна,
против НП № 22-0819-000374/11.03.2022г. на Началник сектор Пътна
полиция в ОД на МВР Варна, с което на въззивницата са наложени
административни наказания, както следва: "Глоба" в размер на 200.00лв. и
"Лишаване от право да управлява МПС " за срок от шест месеца, на
основание чл. 175, ал. 3пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни точки.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като
допустима, е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения, оспорва се фактическата обстановка и се иска
отмяна на НП.
В съдебно заседание въззивницата, редовно призована, не се явява
лично, представлява се от адв.Г.В., надлежно упълномощена и приета от
1
съда. Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по
същество моли за отмяна на НП, поради липса на доказателства за извършено
нарушение от субективна страна и моли за присъждане на направените по
делото разноски.
Представител на органа издал НП, редовно призован, не се явява,
депозира се писмено становище с аргументи за доказаност и съставомерност
на приетото за установено нарушение и моли НП да бъде потвърдено и да
бъде присъдено юрисконсулстко възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната
фактическа обстановка:
Във ВРП била образувана преписката номер 13509/21г. по повод
постъпили материали от проверка, извършена от органите на Сектор ПП при
ОД МВР Варна, започната въз основа на докладна записка, изготвена от
полицейски орган.
В хода на проверката била установена следната фактическа
обстановка:
На 14.02.2021 г. в 14.58часа в гр.Варна на бул.“Васил Левски“ с
използването на АТСС АRН CAM S1 №11743ъ9 е установено, че моторно
превозно средство – л.а. „Опел Тигра“ с Рег.№ ******, собственост на Пл. В.,
се е движел в посока към бул.“Княз Борис І“ срещу бл.60-62, със служебно
прекратена регистрация на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП от 09.04.2020г.
Основание за прекратяване на регистрацията е че собственикът на
автомобила не е изпълнил задължението си да регистрира автомобила в КАТ
Варна в двумесечен срок от придобиването му. За служебната дерегистрация
на автомобила е бил уведомен собственика му – Пл. В. В., в последствие със
сменени имена Д. В. В., както е установила РП Варна в своята проверка. По
делото не е спорно, че собственика на автомобила нее е бил в страната към
момента на констатираното нарушение. Установено е от обяснения дадени от
въззивницата, че по време на нарушението автомобила е бил оставен за
ползване именно на нея от бившия и съпруг Д. В. В.
По делото не е безспорно установено, кой именно е управлявал
процесното МПС към момента на установяване на нарушението, тъй като
обясненията на А.В. в тази насока са, че не си спомня кой точно е управлявал
2
автомобила, който и е бил предоставен за ползване от бившия и съпруг. По
делото липсват доказателства, че въззивницата е знаела за служебно
прекратената регистрация на автомобила. Предвид изложеното и
представител на РП Варна е изготвил Постановление за отказ за образуване
на ДП за извършено престъпление от общ характер по същия казус.
След влизане в сила на постановлението за отказ за образуване на
ДП, на 11.01.2022г. е бил издаден АУАН №090375 срещу въззивницата, за
извършено от нея нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП на 14.02.2021г.
Въпреки изразеното становище на прокурора за липса на виновно
поведение, липса на доказателства за това кой е управлявал автомобила на
14.02.2021г. и липса на доказателства за субективния елемент на
нарушението, а именно, че А.В. е знаела, че автомобила закупен от бившия и
съпруг е служебно дерегистриран, АНО издал НП, предмет на настоящата
въззивна проверка.
В с. з. се приобщиха и материалите от преписката на ВРП, от които е
видно, че липсват доказателства, както за това че жалбоподателката е
управлявала автомобила, така и че е била уведомена за служебната
дерегистрация на процесното МПС, още повече, че същата не е собственик на
процесното МПС.
Съдът кредитира писмени доказателства, приобщени по делото, тъй
като същите кореспондират с установената фактическа обстановка.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото -
писмените доказателства по преписката на ВРП, заповеди и от останалите
писмени доказателства по делото, приложени в АНП.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при
цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от
НПК, вр с чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС, достигна до следните
правни изводи.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като
видно от приложената от въззиваемата страна заповед, издалото НП лице е
компетентно. Съгласно приложената и приета от съда заповед, АУАН също е
съставен от компетентен служител и е надлежно връчен на А.В..
3
Формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени
са обстоятелства, при които същото е извършено, поради което АНО е
преценил, че не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.
Въпреки горното съдът констатира, че в хода на АНП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 53ал. 1 от ЗАНН, НП се издава тогава,
когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и
неговата вина, а съгласно нормата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, преди да се
произнесе по преписката наказващият орган проверява акта с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо извършва и разследване на спорни
обстоятелства.
В НП липсват каквито и да било мотиви по отношение на
становището на прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че липсва
състав на престъпление, тъй като липсва виновно поведение от страна на
жалбоподателя.
В конкретния случай, видно от материалите по преписката, в
действителност НП е било издадено въз основа на съставения АУАН и
постановлението на ВРП за отказ да се образува ДП и материалите от
прокурорската преписка по извършената проверка. В самото НП никакви
други доказателства не са коментирани и очевидно не са послужили за
издаване на НП/.
Табелите очевидно са били поставени на автомобила, което изключва
въззивницата да е можела визуално да установи неговата дерегистрация. По
делото не са ангажирани каквито и да било доказателства това обстоятелство
– служебната дерегистрация на автомобила да е било известно на
жалбоподателката, поради което няма как да се приеме, че от субективна
страна въззивницата е осъществила състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП. За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени
признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на
който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на
извършеното. Няма доказателства въззивинцата виновно да е управлявала
служебно дерегистрирано МПС, няма никакви доказателства по преписката,
такива не се ангажираха и в с. з., които да доказват противното.
4
В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.
53ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно
поведение от страна на нарушителя и не се е съобразил с изводите на
прокурора, касаещи проведеното ДП, но и е наложил наказание на
нарушителя, без да е било установено безспорно извършването на
нарушението от обективна и субективна страна, което обуславя и неправилно
приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е наложено
наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил.
Изцяло в горния смисъл е и Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД №
1791/19 г. по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД №
2777/19 г., по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД №
2198/19 г., по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД №
2172/19 г., по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД №
546/20 г., по описа на съда и мн. др.
Следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се произнесе със свое
ТР № 1 от 7 юни 2016г., че вината в наказателния процес, какъвто е и
административно – наказателния процес, се доказва, а не се презумира. Това
тълкувателно решение е свързано с приложимостта на законовата фикция на
чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и значението й за осъществяване състава на чл. 343в, ал.
2 от НК. В него ВКС е приел, че субективната страна на деянието подлежи на
доказване чрез всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства
и доказателствени средства, а в конкретния случай не само, че няма
доказателства въззивницата виновно да е управлявала служебно
дерегистрирано МПС, а няма и конкретни доказателства кой е управлявал
автомобила към момента на проверката. Факта, че собственика на
автомобила е бил уведомен за служебната дерегистрация на притежавания от
него автомобил, доколкото той безспорно не го е управлявал, тъй като към
момента на проверката е бил извън пределите на страната не изключва
задължението на АНО да установи по безспорен начин кой е управлявал
процесния автомобил. Въззивницата не е собственик на процесното МПС, не
е уведомявана за служебно прекратената регистрация на автомобила и макар
хипотетично да приемем, че е възможно тя да е управлявала автомобила то
тогава тя не би имала съзнание за осъществен състав на нарушение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са
5
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,
които са обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради
което и НП следва да бъде отменено.
С оглед крайния изход на спора и направеното от процесуалния
представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, ОД на МВР - Варна следва да бъде осъдена на
основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН да заплати на АНТ. СТ. В. ЕГН **********,
разноски за адвокатско възнаграждение. В конкретния случай по делото са
представени доказателства за направени от въз. С. разноски в размер на
300.00лв., като съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение именно в този размер, който е минимално
предвидения от Наредбата съобразно материалния интерес.
Отнемането на контролни точки не е наказание по смисъла на ЗАНН и
е извън предмета на настоящата въззивна проверка.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,
които са обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП и на
основание чл. 63, ал. 2т. 1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-0819-000374/11.03.2022г. на Началник сектор ПП
в ОД на МВР- Варна, с което на АНТ. СТ. В. ЕГН **********, от гр. Варна са
наложени административни наказания, както следва: "Глоба" в размер на
200.00лв. и "Лишаване от право да управлява МРС " за срок от шест месеца,
на основание чл. 175, ал. 3пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни точки.
ОСЪЖДА ОД на МВ Р-Варна да заплати на АНТ. СТ. В. ЕГН
**********, от гр. Варна сумата от 300.00лв., явяваща се разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационна проверка пред Административен
съд - Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати на по
компетентност на Наказващия орган.
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7