Р Е Ш Е Н И Е
№ 407
гр. Н., 05.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Н. в публичното заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Галина Николова
при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 1237/2019 г. по описа на НпРС, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба от ищците Ю.С.Х. *** и Ф.Ф.С. *** срещу Е.Р.Ю. ***, съдържаща два кумулативно субективно предявени иска по чл. 108 от ЗС, равандикационен – за установяване, че собствеността на порцесния имот принадлежи на ищците, като на ищцата Ю.Х. принадлежат 1/2ид.ч., а на Ф.Ф.С. принадлежат 1/6ид.ч. и осъждане на ответницата да им предаде владението на съответните части на тях. Субективното съединяване е по почин на ищците.
Искът на ищцата Ю.С.Х. *** е с цена 1754,90лв., а искът на Ф.Ф.С. *** е с цена 584,97лв.
Ищците молят на основание чл. 537, ал.2 от ГПК да се отмени частично, издадения в полза на ответницата НА №**, том ІІ, дело № 224 от 2019 г. на нотариус с рег. № 682 на Нот.камара.
Ищците твърдят, че са наследници по права линия (дъщеря и внук) на С. Ю.А., б.ж на с. С., поч. На ***г., който е притежавал НА №**, том ІІ, дело № 400/1962 г. за собственост на недвижим имот, представляващ къща и плевня със застроено и незастроено дворно място от 1044кв.м., находящо се в с. С., общ. Н., образуващо по плана на селото ПИ ***от кв. 37, а съгласно Заповед № ***г. на Кмета на общината, е отреден УПИ ***от кв. 37 по плана на селото, в който имот са изградени едноетажна жилищна сграда, лятна кухня и стопанска постройка – навес.
Ищците сочат, че след смъртта на техния наследодател и на съпругата му, в имота останал да живее синът му Ф. С. Ю., който е починал на ***г. и той е оставил за наследници съпругата си Е.Р.Ю., син и дъщеря. Децата му са напуснали дома на дядо си, а в него останала да живее ответницата до 21.12.2018 г., когато се установила в РТ. и заживяла с друг мъж. От този момент тя посещава имота периодично и имота се владее от нея.
Поради това, че на 11.09.2019 г. ответницата се снабдила с НА №**, том ІІ, дело № 224 от 2019 г. на нотариус с рег. № 682 на Нот.камара за собственост по давностно владение на сънаследствения им имот, с който засяга наследствените права на ищците, те твърдят, че не са се отказвали от наследствената си съсобственост върху имота, а в същото време нямат достъп до имота, поради влошените отношения с ответницата и отказът й да ги допусне до имота. Ищците твърдят, че ответницата владее и ползва наследствените части на ищците без правно основание.
Предвид на горното ищците молят съда да признае спрямо ответницата, че те са собственици по наследство на 1/2ид.ч. за ищцата Ю.Х. и на 1/6ид.ч. за Ф.Ф.С. от процесния имот, както и да осъди ответницата да им предаде владението на съответните идеални части.
От името на ответницата Е.Ю. не е постъпил писмен отговор по иска, като същата се явява в съдебно заседание и сочи, че е съгласна с иска, ако имота остане на сина й, което представлява косвено признание на основателността на иска.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:
От представеното удостоверение за наследници на С. Ю.А., б.ж на с. С., поч. На ***г., се установява, че същия след смъртта си е оставил за свои наследници по закон съпруга С.А.и две деца – Ю.С.Х. и Ф. С. Ю.. Съпругата е починала през ***г., а синът на общия наследодател е починал през *** г. Последният е оставил за свои наследници ищецът Ф.Ф.С. и свидетелката по делото Ф. Ф.ева Ш..
Съгласно НА №**, том ІІ, дело № 400/1962 г. за собственост на недвижим имот, наследодателят С. Ю.А., б.ж на с. С. е притежавал недвижим имот, представляващ къща и плевня със застроено и незастроено дворно място от 1044кв.м., находящо се в с. С., общ. Н., образуващо по плана на селото ПИ ***от кв. 37.
Съгласно приложеното по делото удостоверение № ***г. на Община Н., имотът описан в НА №**, том ІІ, дело № 400/1962 г. е частично идентичен с имот УПИ ***от кв. 37 по плана на селото, одобрен със Заповед № ***г. на Кмета на общината. Урегулиран имотът обхваща 1330кв.м.
Съгласно НА №**, том ІІ, дело № 224 от 2019 г. на нотариус с рег. № 682 на Нот.камара, ответницата е призната за собственик по давностно владение на притежавания от наследодателя имот.
От изслушаните по делото гласни доказателства се установи, че в процесния имот са живели до смъртта си наследодателят С. А. поч.на ***г. и неговата съпруга, баба С., починала на ***.***г. В имота е живял и синът им Ф., заедно със семейството си. Ф. е живял в имота до смъртта си през *** г. След това в имота останала да живее ответницата, която две години след смъртта на съпруга си напуснала наследствения имот и заминала за РТ.. От тогава тя живее трайно в Т.. Към датата на смъртта на наследодателя, ищецът Ф. и сестра му са били напуснали бащиния си дом, т.к се оженили. През годините никой не е чувал дядото С. да е заявявал, че желае имотът му да остане изцяло на Ф., съпругът на ответницата и баща на ищеца Ф.. След смъртта на дядото, неговата съпруга заявила желание имотът да остане на внука й Ф., но до смъртта си не е предприела действия по прехвърляне на имота на негово име.
От свидетелските показания на разпитаните свидетели се установи и това, че в края на 2018 г. (2 години след смъртта на Ф.), ответницата напуснала имота и страната и се установила в РТ.. От тогава тя се връщала два пъти, като първия път било през м.януари и през м. септември, когато прехвърлила имота. Според св. В.Т., дъщеря на дъщерята на общия наследодател С. и ищца по делото Ю.Х., сочи, че в началото на настоящата година, при посещение в спорния имот, ответницата изгонила майка й, ищцата и заявила, че ще прехвърли имота на свое име, на което ищцата се била противопоставила и казала, че на ответницата няма да отстъпи за ответницата и дъщеря й, но е съгласна имотът да остане на сина на ответницата и настоящ съищец Ф.. Тогава възникнал спор между ищцата Ю. и ответницата. Същото се потвърждава и от показанията на св. А.Е..
Свидетелката Ф. Ш., роднина на всички страни по делото (дъщеря на ответницата, сестра на ищеца Ф. и племенница на ищцата Ю.) сочи, че между ответницата и ищцата възникнал спор за плащането на натрупаните през годините данъци за имота, в резултат на който ответницата се съгласила да ги плати изцяло. Свидетелката сочи, че ответницата знаела, че ищцата има права върху имота, но т.к ищцата не се съгласила доброволно да отстъпи дела си от него в полза на ответницата, последната се снабдила с констативния нотариален акт. От това съдът намира, че ответницата е заявила намерение за своене на имота, но това само по себе си не е достатъчно условие за да се приеме, че са налице основанията за придобиването му по давност.
От гореизложеното съдът намира, че ответницата по иска не доказва наличието на предпоставките за придобиване на имота по давност, съгл. чл. 79, ал.1 от ЗС, т.к същата не е владяла самостоятелно, явно, трайно, необезпокоявано процесния имот в продължение на 10 и повече години спрямо датата на издаването на констативният нотариален акт, т.е в периода от 2009-2019 г. В този период, за който ответницата се е снабдила с констативния акт, всъщност фактичестата власт върху имота е била упражнявана след смъртта на наследодателя от неговата съпруга С. и синът им Ф. и ответницата. Като съпругата С. и синът Ф. са упражнявали собствените си владелчески права на съсобственици на имота и на държатели на частите на ищцата Ю.. Ответницата е била държател по смисъла на чл. 68, ал.2 от ЗС на имота. След смъртта на съпруга на ответницата, последната е живяла сама, самостоятелно в имота само 2 години, след което го е напуснала, установявайки се в РТ., където живее и в момента. От своя страна, ищцата Ю.Х., независимо, че след смъртта на своите родители не е имала претенции за имота, то тя не е изгубила своето право на собственост върху него, съгл. чл. 99 от ЗС, доколкото по делото не се установи тя да е направила отказ от наследството на родителите си.
От гореизложеното, съдът намира, че към датата на издаване на НА №**, том ІІ, дело № 224 от 2019 г. на нотариус с рег. № 682 на Нот.камара, 11.09.2019 г. по отношение на ответницата не са били налице изискуемите предпоставки за придобиване на правото на собственост върху процесния имот съгл. чл. 79, ал.1 от ЗС.
Ищците са предявили самостоятелни претенции, като ищцата Ю.С.Х. претендира признаване спрямо ответницата, че тя е собственик на 1/2ид.ч. оот имота, а ищецът Ф.Ф.С. е собстевник на 1/6 идч. От имота, както и за предаване на владението на посочените части от имота на ищците.
Поради това, че издаденият в полза на ответницата НА №**, том ІІ, дело № 224 от 2019 г. на нотариус с рег. № 682 на Нот.камара засяга правата, които се установиха по делото за ищците, то същия следва да бъде отменен за притежаваните от тях части, общо за 4/6ид.ч. от целия имот (останалите 2/6ид.ч. са за ответницата – 1/6ид.ч. и за нейната дъщеря и сестра на ищеца, св. Ф. Ш., също 1/6ид.ч.).
Предвид на горното, съдът намира, че предявените искове се явяват основателни и доказани и следва да се уважат, като в съответствие с дадените от ТР № 4 от 14.03.*** г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК, т. 2А указания, относно необходимостта от произнасяне на отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца, то следва да се признае спрямо ответницата , че ищците са собственици на процесния имот в установените от съда квоти и да бъде осъдена ответницата да им предаде владението на имота в същите части от него.
Относно
приложението на чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Поради това, че издаденият в полза на ответницата НА №**, том ІІ, дело № 224 от 2019 г. на нотариус с рег. № 682 на Нот.камара, засяга изцяло правата на ищците, то същия следва да бъде отменен изцяло в установената обща за двамата ищци част от 4/6ид.ч.
Относно разноските по чл. 78 от ГПК по иска
по чл. 108 от ЗС.
Като последица от това, че се уважава искът на ищците, то съгл. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да им заплатят направените по делото разноски в пълен размер.
Съгласно приложения списък на разноските ищците са направили такива в следните размери:
Ищецът Ф.С. е направил разноски в общ размер на 445лв., а ищцата Ю.Х. такива в размер на 315лв.
Ответницата не е направила разноски и не претендира такива.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Е.Р.Ю. с ЕГН ********** ***, че Ю.С.Х. с ЕГН ********** ***, Е СОБСТВЕНИК на ½ ид.ч. (една втора идеална част) на следния недвижим имот, представляващ къща и плевня със застроено и незастроено дворно място от 1044 кв.м. (хиляда четиридесет и четири квадратни метра), находящо се в с. С., общ. Н., за който е отреден УПИ ***от кв. 37 по плана на селото и който включва урегулиран имот с площ от 1330кв.м., в който имот са изградени едноетажна жилищна сграда с площ от 74 кв.м., лятна кухня с площ от 40кв.м. и стопанска постройка – навес с площ от 30кв.м.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Е.Р.Ю. с ЕГН ********** ***, че Ф.Ф. С. с ЕГН ********** ***, Е СОБСТВЕНИК на 1/6ид.ч. (една шеста идеална част) от следния недвижим имот, представляващ къща и плевня със застроено и незастроено дворно място от 1044 кв.м. (хиляда четиридесет и четири квадратни метра), находящо се в с. С., общ. Н., за който е отреден УПИ ***от кв. 37 по плана на селото и който включва урегулиран имот с площ от 1330кв.м., в който имот са изградени едноетажна жилищна сграда с площ от 74 кв.м., лятна кухня с площ от 40кв.м. и стопанска постройка – навес с площ от 30кв.м.
ОСЪЖДА Е.Р.Ю. с ЕГН ********** ***, ДА ПРЕДАДЕ НА Ю.С.Х. с ЕГН ********** ***, ВЛАДЕНИЕТО на ½ ид.ч. (една втора идеална част) от следния недвижим имот, представляващ къща и плевня със застроено и незастроено дворно място от 1044 кв.м. (хиляда четиридесет и четири квадратни метра), находящо се в с. С., общ. Н., за който е отреден УПИ ***от кв. 37 по плана на селото и който включва урегулиран имот с площ от 1330кв.м., в който имот са изградени едноетажна жилищна сграда с площ от 74 кв.м., лятна кухня с площ от 40кв.м. и стопанска постройка – навес с площ от 30кв.м.
ОСЪЖДА Е.Р.Ю. с ЕГН ********** ***, ДА ПРЕДАДЕ НА Ф.Ф. С. с ЕГН ********** ***, ВЛАДЕНИЕТО на 1/6ид.ч. (една шеста идеална част) от следния недвижим имот, представляващ къща и плевня със застроено и незастроено дворно място от 1044 кв.м. (хиляда четиридесет и четири квадратни метра), находящо се в с. С., общ. Н., за който е отреден УПИ ***от кв. 37 по плана на селото и който включва урегулиран имот с площ от 1330кв.м., в който имот са изградени едноетажна жилищна сграда с площ от 74 кв.м., лятна кухня с площ от 40кв.м. и стопанска постройка – навес с площ от 30кв.м.
Отменя частично на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, до размера на 4/6ид.ч. (четири шести идеални части) НА №**, том ІІ, дело № 224 от 2019 г. на нотариус с рег. № 682 на Нот.камара, с който Е.Р.Ю. с ЕГН ********** *** е призната за собственик по давностно владение на имот, представляващ къща и плевня със застроено и незастроено дворно място от 1044 кв.м. (хиляда четиридесет и четири квадратни метра), находящо се в с. С., общ. Н., за който е отреден УПИ ***от кв. 37 по плана на селото и който включва урегулиран имот с площ от 1330кв.м., в който имот са изградени едноетажна жилищна сграда с площ от 74 кв.м., лятна кухня с площ от 40кв.м. и стопанска постройка – навес с площ от 30кв.м.
ОСЪЖДА Е.Р.Ю. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Ю.С.Х. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 315лв. (триста и петнадесет лева).
ОСЪЖДА Е.Р.Ю. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Ф.Ф. С. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 445лв. (четиристотин четиридесет и пет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Районен съдия: ..................................
Галина Николова