№ 263
гр. Русе , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520101411 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е молба с правно основание чл. 50 от СК от В. И. М. и Т. Н. М. за
прекратяване на сключения между тях на 08.11.1986 год. в Д*М* граждански брак. Твърдят,
че от брака имат две навършили пълнолетие деца. Заявяват, че от 17 години са във
фактическа раздяла, което е довело до тяхното сериозно и непоколебимо съгласие да се
разведат. Представят споразумение относно личните си и имуществени отношения,
съгласно чл. 51 от СК. Молят да бъде прекратен сключеният между тях брак на основание
чл. 50 от СК.
След преценка поотделно и в съвкупност на събраните доказателства, доводите и
становищата на молителите и постигнатото споразумение между тях, съдът намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Молителите са сключили граждански брак на 08.11.1986 в Д*М*. Горното се
установява от Удостоверение за граждански брак № 021965, серия ГБ- 85, издадено на
08.11.1986 год. от ОбНС д**м**, окръг Русенски въз основа на акт за граждански брак №
35/08.11.1986 год.
По време на брака съпрузите са придобили право на собственост върху лек
автомобил марка С* модел Легаци 2,0 И, ДК № Р 5764 КН, рама № JF1BH5LJ41G035403,
двигател № А978068, за сумата 1700.00 лева, видно от договор за покупко- продажба на
1
МПС от 03.07.2000 год. и фактура№ 44/03.08.2020 год. Молителите заявяват, че са
постигнали съгласие автомобилът да бъде възложен като изключителна собственост на
съпруга.
Вследствие извършената служебна проверка на постигнатото споразумение, съдът
констатира, че то е законосъобразно, отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, добре
са защитени интересите на молителите.
На основание чл. 330, ал. 3 от ГПК и след като се убеди, че съгласието на съпрузите да
се разведат е сериозно и непоколебимо, и намери, че постигнатото споразумение по чл. 51
от Семейния кодекс не противоречи на закона и морала, съдът следва да утвърди тяхното
споразумение, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.
На основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК във връзка с чл. 6, т. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя таксата за
допускане на развода да е 40.00 лева, вносима от молителите в полза на държавата, по
сметката на Русенски районен съд, съгласно постигнатото споразумение.
Т.М. дължи държавна такса върху стойността на дела му от имуществото в размер на
25.00 лева.
На основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, решението, с което се допуска разводът по взаимно
съгласие, не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 08.11.1986 год. в Д*М*, област Русе
граждански брак между В. И. М., ЕГН ********** и Т. Н. М., ЕГН ********** поради
сериозното и непоколебимо взаимно съгласие на молителите да се разведат.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между В. И. М., ЕГН ********** и Т. Н. М., ЕГН
********** споразумение относно последиците от развода, съгласно което:
1. След прекратяване на брака страните няма да си дължат издръжка един на друг и
няма да търсят такава и в бъдеще помежду си.
2. Страните заявяват, че семейното жилище, находящо се в Д*М*, общ. д**м**, обл.
Русе, ул. К*М* № 36, представляващо къща на два етажа, е лична собственост на мъжа Т. Н.
М. и се предоставя за ползване от мъжа Т. Н. М.. Жената В. И. М. е напуснала семейното
жилище към датата на фактическата раздяла на страните и няма претенции за ползването му.
2
3. Страните заявяват, че не са придобивали със съвместен принос парични влогове и
всеки от тях може да се разпорежда свободно и без ограничения с паричните влогове, на
които е титуляр.
4. Страните заявяват, че с настоящото споразумение уреждат и всички свои
имуществени отношения, както следва:
4.1. Движимите вещи, придобити по време на брака са поделили извънсъдебно и
доброволно, и нямат претенции един към друг.
4.2. Всички останали движими вещи извън горните, придобити по време на брака, вкл.
и придобитият по време на брака лек автомобил марка С.Л. 2,0 И, цвят зелен металик с Рама
№ JF1BH5LJ41G035403, двигател № А978068, с регистрационен номер Р 5764 КН, заедно с
всички принадлежности към него, се предоставя в дял и става изключителна собственост на
Т. Н. М., като В. И. М. заявява, че няма имуществени претенции за собствеността на лекият
автомобил.
Страните декларират, че лекият автомобил е закупен по време на фактическата раздяла
на страните с лични, извънсемейни средства на мъжа Т. Н. М., като съпругата няма принос в
придобиването му.
5. Страните не притежават придобито по време на брака в условията на СИО
недвижимо имущество.
6. След прекратяване на брака жената ще възстанови предбрачното си фамилно име а*.
7. Страните се споразумяват, че разноските по делото - първоначалната държавна такса
за завеждане на делото, както и адвокатския хонорар по развода ще се поемат от жената В.
И. М., като окончателните държавни такси, определени със съдебното решение се поемат от
страните, така както са направени за всяка една от страните.
ОСЪЖДА В. И. М., ЕГН ********** да заплати по сметката на Русенски районен съд
държавна такса по допускане на развода в размер на 20.00 лева.
ОСЪЖДА Т. Н. М., ЕГН ********** да заплати по сметката на Русенски районен съд
държавна такса по допускане на развода в размер на 20.00 лева и държавна такса върху
стойността на дела му в имуществото в размер на 25.00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3