Решение по к. адм. дело №1094/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР. Образувано е по касационна жалба на М. К. Й. – Младши полицейски инспектор в сектор „Криминална полиция“ към Първо РУ при ОД на МВР Бургас, действащ чрез пълномощника си главен юрисконсулт Г. В.-М., срещу решение № 288 / 24.04.2025г., постановено по АНД № 683 / 2025г. на РС Бургас, с което по жалба на Д. М. К. е отменена Заповед за задържане на лице (ЗЗЛ) от 24.02.2025 г., издадена от касационния жалбоподател. Решението се оспорва с твърдения за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу ЗЗЛ. Заявена е претенция за присъждане на разноски в размер на 70.00 лева, платени за държавна такса.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация, чрез пълномощника си адвокат Д. В. от АК Бургас, е подал отговор, в който касационната жалба се оспорва и се иска обжалваното решение да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация не се явява и не се представлява.

Представителят на ОП Бургас пледира за неоснователност касационната жалба и съответно за потвърждаване на обжалваното решение.

Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение, постановено в производството по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР, състав на РС Бургас е отменил ЗЗЛ от 24.02.2025г., издадена от М. К. Й. – Младши полицейски инспектор в сектор „Криминална полиция“ към Първо РУ при ОД на МВР Бургас, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е постановено задържането на Д. М. К. за срок от 24 часа.

Първоинстанционният съд е извършил проверката по чл.146 от АПК, като е приел, че ЗЗЛ е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставената му по чл.72 от ЗМВР компетентност, при спазване на писмената форма и съдържаща задължителните реквизити по чл.74, ал.2 от ЗМВР. Приел е липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и за съответствие на заповедта с материалния закон. Съдът е приел, че е заповедта е постановена в нарушение на целта на закона и е налице отменително основание по чл.146, т.5 от АПК. В полза на жалбоподателя в първоинстанционното производство са присъдени разноски в размер на 1010.00 лева, които са възложени за плащане на ОД на МВР Бургас.

Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и е достигнал до правилен краен извод за основателност на жалбата. Обжалваното решение е правилно, но по съображения, различни от изложените в него.

Обжалваната заповед е от 24.02.2025г. (номерът не се чете), издадена от М. К. Й. – Младши полицейски инспектор в сектор „Криминална полиция“ към Първо РУ при ОД на МВР Бургас, с която ответникът Д. К. е задържан за срок от 24 часа „на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, затова че “има данни за извършено престъпление – заподозрян в извършване на домова кражба на електронни портфейли, съдържащи криптовалута, съдържащи сумата около 20 хил лева, сума от 8 хил лева и 500 евро в брой на адрес А. Стамболийски 8“. ЗЗЛ е връчена на задържаното лице веднага.

Същия ден – на 24.02.2025г., адвокат Д. В. подал в РС Бургас жалба срещу заповедта.

Делото е насрочено в открито съдебно заседание за същия ден от 17:00 часа, като е изискана цялата преписка по издаване на ЗЗЛ.

Делото е отложено за 06.03.2025г. за събиране на доказателства – изискани са преписи от образуваното ДП № 114/2025г. Изпратена е докладна записка, рег. № 431р-4927/25.02.2025г., изготвена от инсп. Я. А. Я. – разузнавач в група 02 „ПКП“, сектор КП към Първо РУ Бургас, в който се сочи, че на 14.02.2025г. се явило лицето Б. С., който съобщил за домова кражба от апартамент на вещите, описани в ЗЗЛ. От проведените оперативно-издирвателни действия се било установило, че на 13.02.2025г. пред адреса на кражбата било подходено с автомобил рег. № [рег. номер], собственост на Д. К. и имало вероятност именно той да е управлявал автомобила. Изготвена е последваща докладна записка от същия издател, в който се сочи, че било установено източване (прехвърляне) на криптовалута с две транзакции от 13.02.2025г. Можело да се предположи, че транзакциите били извършени от мобилния телефон или лаптоп на К., които вероятно били укрити в дома му и имало вероятност да бъдат преместени и укрити на друг адрес. Налице е и трета докладна записка от 19.02.2025г. от същия издател, в която се сочат данни на евентуално съпричастните към кражбата лица, между които и Д. К..

В проведеното на 06.03.2025г. открито съдебно заседание съдът, след като е установил, че не са представени преписи от ДП, ги е изискал повторното и отложил делото.

С писмо от 24.03.2025г. прокурор от РП Бургас е отговорил, че в кориците на ДП се намирала само докладна записка от 19.02.2025г., описана по – горе.

От изложената фактология се налага извод за неизпълнение на минималния стандарт за мотивиране на ЗЗЛ, съобразно изискванията на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, респ. на чл.59, ал.1, т.4 от АПК, тъй като липсва описание на фактическите основания за задържане, а щом те липсват, не може да се прецени и доколко те са съответни на посочената в заповедта разпоредба от закона, а оттам и на целта на закона. Вярно е, че полицейският орган действа при условията на оперативна самостоятелност дали да задържи лицето или не, но тази негова дейност е проверима по реда на съдебния контрол. Според чл.169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност, която е комплексна категория и включва и изискването за форма на акт, част от която са и мотивите. Липсата на мотиви прави съдебната проверка за законосъобразност невъзможна, което във всички случаи води до отмяна на издадения акт, тъй като така се предотвратява възможността за административен произвол.

Вярно е, че според все още неизгубилото сила Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975г. на ВС, ОСГК, мотивите към акта може да се съдържат и в друг документ, като бъдат изложени най – късно до изпращане на жалбата на по – горестоящия административен орган, но само в случай че изхождат от същия орган. Докладните записки обаче не изхождат от издателя на ЗЗЛ, поради което не могат да служат за документи, съдържащи мотивите към акта. Освен това докладните записки са били достъпни до задържаното лице едва в хода на съдебното следствие.

По повод мотивиране на заповедта по чл.72 от ЗМВР състав на Софийски районен съд е отправил до СЕС преюдициално запитване и е постановено решение по дело № С-608/21г., което според чл.633 от ГПК, е задължително за всички съдилища и учреждения в България. С решението си СЕС приема следното :

1/Чл.6, §2 от Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършване на престъпление, вкл. информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Същата разпоредба обаче не допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаване от свобода или в кратък срок след началото на същото.

2/Чл.6, §2 от Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършване на престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна [жк], като същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущото разследване.

Фактологията по делото, интерпретирана в светлината на разрешенията, дадени в решението на СЕС, води до извод, че оспорената заповед е немотивирана, тъй като не съдържа описание на релевантните факти, заради които полицейският орган е задържал Д. К.. След като СЕС не отрича възможността мотивите на акта да се съдържат в друг документ, то дължимата от съда проверка следва да бъде съсредоточена именно в тази посока – съставен ли е такъв документ, от кого и кога задържаното лице се е запознало с него. Такива документи (три докладни записки) са съставени, но не от органа, издал оспорената заповед. Дори и да се приеме, че докладните записки могат да съдържат мотивите към ЗЗЛ, те не са били предявени за запознаване на задържаното лице. В т.43-46 от решението на СЕС е указано, че информацията трябва да бъде предоставена „незабавно“, според чл.6 от Директива 2012/13. Разрешенията в решението на СЕС относно времето за предоставяне на тази информация по същество водят до отпадане на задължителната сила на коментираното ТР в частта му относно момента на предоставяне на допълнително изложените мотиви на заповедите за задържане по чл.72 от ЗМВР. По делото нито се твърди, нито има доказателства докладните записки да са били връчени на задържаното лице да се запознае с тяхното съдържание, поради което съдът приема, че най – ранният момент, в който лицето е било в обективна възможност да се запознае с тези документи, е бил, когато те са представени по делото, който период не покрива изискванията за незабавност и най – кратко време. По тази причина съдът не може да приеме, че фактическите обстоятелства, изложени в докладните записки, могат да се считат за част от мотивите на ЗЗЛ.

Като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на обжалваната ЗЗЛ, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Предвид неоснователността на касационната жалба, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се явява неоснователна.

Ответникът по касация претендира разноски в размер на 1200.00 лева за адвокатско възнаграждение, което е платено в брой, видно от отбелязването в договора за правна помощ. Направено е възражение за прекомерност. Делото разкрива типичната фактическа и правна сложност на делото. Следва да се съобрази и активното процесуално поведение на пълномощника – подаден е отговор срещу касационната жалба, съдържащи подробен разбор на доказателствата и относимите разпоредби. Съвкупността преценка на посочените обстоятелства мотивира съда да намали възнаграждението до 600.00 лева, равнимо на двукратния размер на минималното възнаграждение 300.00 лева по чл.35а от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ръководен от гореизложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 288 / 24.04.2025г., постановено по АНД № 683 / 2025 г. на РС Бургас.

ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати на Д. М. К., [ЕГН], [населено място], ул.Ц. С. І, № 102, ет.1, ап.1, сумата 600.00 (шестстотин) лева, представляващи направени пред касационната инстанция разноски, като претенцията за разноски за разликата до пълния й предявен размер 1200.00 лева отхвърля.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.