№ 87
гр. Варна, 01.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20223000500064 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:55 часа се явиха:
Въззивницата ЗВ. Р. Г., редовно призована, не се явява, представлява се
от адв. Б.Ф., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
Въззиваемата страна В. М. Д., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Съдът докладва постъпилата на 31.05.2022 г. молба от въззиваемия чрез
адв. З.Ж., с която сочи, че последният е в невъзможност да се яви в днешно
съдебно заседание, но моли да се даде ход на делото, ако не са налице
процесуални пречки. Изразено е становище по съществото на въззивното
производство. Няма доказателствени искания. Ако въззивницата предяви
искане за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение, в размери
надвишаващи минималните по Наредбата на ВАдвС, то тогава е релевирано
възражение за неговата прекомерност. Представен е от страната и списък на
разноските, ведно с доказателства за извършването им.
АДВ.Ф.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА И ЧАСТНИ ЖАЛБИ
И ПОСТЪПИЛИЯ ОТГОВОР
Производството по в.гр.д. № 64/2022 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по три жалби на ЗВ. Р. Г., подадени чрез адв.
Б.Ф., както следва:
1
- По въззивна жалба вх. № 12161/22.06.2021 г. на ЗВ. Р. Г., подадена
чрез адв. Б.Ф., против решение №926/20.05.2021 г., постановено по гр.д.№
2763/2020 г. по описа на ВОС, в частта, с която въззивницата е осъдена да
заплати на В. М. Д. сумата от 30 000 лева, предявен като частичен иск от
сумата в размер на 175 447.28 лв., с които ответницата се е обогатила
неоснователно за сметка на ищеца, с погасяване на задълженията й по
договор за кредит MG07299800012 от 28.09.2007 год. с ОББ АД, ведно със
законната лихва върху главницата от 30 000 лв., считано от датата на
предявяване на иска 30.09.2020 год. до окончателното й изплащане.
Въззивницата е настоявала, че обжалваното решение е неправилно като
постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и въз
основа на необосновани изводи, като е молила за отмяната му в обжалваната
осъдителна част, за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените по
делото разноски, както и за определяне на адвокатско възнаграждение на
процесуалния й представител за оказана безплатна правна защита. Сочила е,
че вследствие допуснатите от съда процесуални нарушения делото е останало
неизяснено от фактическа страна, а поради това и съдът достигнал до
неправилни правни изводи. Окръжният съд: - игнорирал твърденията й, че
ищецът е извършил плащане към банката –кредитор, тъй като имал правен
интерес да го стори, не допълнил доклада с това и лишил страната от
доказване на тези твърдения; въпреки правилно разпределената
доказателствена тежест, включително и за доказване на възражението й, че
ищецът имал правен интерес от погасяване на кредита на ответницата, тъй
като биха били засегнати негови имуществени права от принудителното
изпълнение на банката – кредитор, не приел исканите доказателства и
ограничил правото й на доказване; „превратно и тенденциозно“ обсъдил в
полза на ищеца само част от показанията на свидетелката К., не мотивирал
отказа си да приеме доказателствата на страната (съдебно удостоверение,
разпит на свидетел); достигнал до неправилни изводи за липсата на правен
интерес на ищеца да встъпи в правата на банката при данните по делото и
възражението на ответницата, че правният интерес на ищеца да плати на
банката – кредитор е да не се пристъпи към принудително изпълнение върху
неговия съсобствен ипотекиран имот и предшества договора за продажба, а
вдигането на възбраните било следствие от изпълнението по кредита (поискан
от банката директен превод от купувачите на имота по сметката на длъжника
в банката до размера на дълга), който е бил обезпечен с ипотека върху имота;
Изложила е съображения, че ищецът има правен интерес от плащане на
кредита и разполага с друг иск – този по чл. 74 от ЗЗД, поради което искът по
чл. 59 от ЗЗД бил неоснователен, а окръжният съд, в противоречие с
материалния закон, го уважил. Заявила е евентуално възражение по чл. 78,
ал.5 от ГПК.
Позовано на сочените процесуални нарушения на първата инстанция, е
поискала приемане на писмени доказателства – представените в о.с.з. от
17.02.2021 г. – договор за кредит за ремонт и строителство от 28.09.2007 г.,
2
сключен с „ОББ“ АД; извлечение № 1/21.10.2016 г. по сметка в „ОББ“ АД на
З. Г.; заявила е искане за издаване на съдебно удостоверение по силата на
което да се сдобие с информация (удостоверение) за това: - имало ли е
забавяне на вноските по кредита от 28.09.2007 г., за какъв срок и в какъв
размер; - предприети ли са действия от банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем; - ако са предприети такива действия, към кой момент
кредита е обявен за предсрочно изискуем; Поискала е допускане до разпит и
призоваване на свидетел – В.Й.Й. за установяване на факта, че ищецът е
пристъпил към реализиране на сделката, защото банката в полза на която бил
ипотекиран имота, служещ като обезпечение на кредита от 28.09.2007 г., е
предприела действия по удовлетворяване на кредита и същите са
застрашавали имота на ищеца.
Въззиваемият – ищец В.Д., чрез адв. С.С., е подал писмен отговор на
жалбата, с който е оспорил същата и по съображения за правилността на
решението в осъдителната му част, е молил за потвърждаването му и за
присъждане на сторените по делото разноски. Противопоставил се е на
исканията по доказателствата, като в евентуалност – при уважаване на същите
е заявил свои: - при допускане на договора за кредит – за задължаване на
ответницата да представи договор за възлагане на СМР, фактури за плащане,
за закупуване на материали и др. документи, установяващи факта на
ползването на кредита именно за ремонта на съсобствения имот; - както и за
допускане до разпит на свидетел в тази връзка – да установи правен ли е
ремонт на съсобствения имот след получаване на кредита, ако да- кога, какъв;
при допускане на свидетеля В.Й. – купувач и наемател на имота, той да бъде
разпитан и за факта „извършван ли е ремонт на обекта в периода след
получаване на кредита от ответницата, какъв е бил ремонтът, кога, за какъв
период от време“.
-По частна въззивна жалба вх. № 16313/16.08.2021 г. на ЗВ. Р. Г.,
подадена чрез адв. Б.Ф., против определение № 2691/29.07.2021 г. по гр.д. №
2763/2020 г. на ВОС, с което е оставена без уважение молбата й с вх.№
12166/22.06.2021 г. за изменение (допълване) на решение № 926/20.05.2021 г.
в частта на разноските. Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното
определение е неправилно - постановено в нарушение на закона и
необосновано, като е молила за отмяната му и за уважаване на молбата й с
изменение на решението в частта на разноските, както и за присъждане на
разноски за настоящото производство. Заявила е евентуално възражение по
чл. 78, ал.5 ГПК. Изложила е съображения по същество – предвид
разглеждане и отхвърляне на иск за мораторни лихви по чл. 86 ЗЗД, то и
разноските на страните следват съразмерно резултата.
- По частна въззивна жалба вх. № 18371/17.09.2021 г., поправена с
молба вх.№26143/16.12.2021 г., на ЗВ. Р. Г., подадена чрез адв. Б.Ф., против
определение № 2971/23.08.2021 г. по гр.д. № 2763/2020 г. на ВОС, с което е
оставена без уважение молбата й с вх.№ 12174/22.06.2021 г. за изменение на
решение № 926/20.05.2021 г. в частта на разноските. Жалбоподателката е
3
настоявала, че обжалваното определение е неправилно - постановено в
нарушение на закона, предвид липсата на произнасяне по искането й, като е
молила за отмяната му и за уважаване на молбата й.
Насрещната страна не е подала отговор на частните жалби.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в отхвърлителната му част
по претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за забава, считано от
датата на поканата - 06.12.2016 год. до датата на предявяване на иска
29.09.2020 год.
Въззивните жалби са в срок и са подадени от ответницата, разполагаща
с правен интерес от обжалване на неизгодните за нея решение и определения
по чл. 248 ГПК на окръжния съд, редовни са и са допустими.
С определение №124 от 10.03.2022 г., настоящият състав на съда е
приел, че исковата молба е нередовна, тъй като в същата и в уточненията й с
допълнителните молби се съдържат противоречиви и неясни твърдения
относно релевантните за спора обстоятелства, поради което е оставил
исковата молба без движение с указания за поправянето й, като е посочил че
съдът квалифицира иска, но това той прави на база фактическите твърдения и
искане на страната, а ако те са неясни или противоречиви е налице
нередовност на исковата молба, която се отстранява по реда на чл. 129, ал.3
ГПК. Посочил е също, че в изложените фактически твърдения съществува
неяснота и противоречие, както и между тях и отправеното до съда искане,
тъй като ищецът сочи, че е ипотекарен гарант, обезпечил с идеална част от
имота си задължение на ответницата към банката, както и че продал
собствената си идеална част от имота и с част от продажната цена погасил
задължението на ответницата към банката по отпуснат й (само на нея) банков
кредит и това сторил, за да изпълни задължението си към купувачите да им
предостави имота чист от вещни тежести, като в същото време отрича да го е
сторил в качеството си на ипотекарен гарант и за да освободи имота от
ипотеката, както и да е встъпил в правата на удовлетворения по договора за
кредит кредитор – банка ОББ АД и да претендира сумата по силата на
регресното си право срещу ответницата, както и настоява, че е налице
обогатяване на ответницата за негова сметка с получената от нея (и погасила
задълженията й по договор за кредит) продажна цена от неговия имот. Съдът
е указал на ищеца, че тези противоречия той следва да отстрани, като посочи
ясни твърдения: 1. Платил ли е задължението на ответницата по кредита,
заради качеството си на ипотекарен гарант (ипотекирал идеалната си част от
имота в полза на банката за обезпечаване на личния кредит на ответницата) и
за да освободи продаваната идеална част от ипотеката; 2. За плащането на
сумата от 175 447,28 лв., суброгирал ли се е в правата на удовлетворения
кредитор - банката (ОББ АД) срещу ответницата по договора за кредит; и ако
е така: 3. Предявява ли настоящата претенция за заплащане на сумата от
175 447,28 лв. като регресен иск срещу ответницата. Съдът е указал в случай,
че ищецът не твърди горното, той да съобрази, че искът за неоснователно
4
обогатяване в хипотезата на чл. 59 от ЗЗД е субсидиарен и е допустим когато
той няма друг иск за защита като в случай, че поддържа неоснователното
разместване на блага и претендира за неоснователно обогатяване на
ответницата с процесната сума и обедняване със същата при хипотезата да не
е платил като ипотекарен гарант и да не се е суброгирал в правата на банката
и да не претендира сумата по регресното си право, да посочи това изрично.
В срока е постъпила уточняваща молба вх. № 2121/31.03.2022 г. от В.Д.,
подадена чрез адв. Ж., с която същият е заявил, че основанието на иска е
неоснователно обогатяване на ответницата, породено в резултат от
погасяване на нейно задължение към кредитна институция с парични
средства дължими на ищеца, които не е получил, а следвало да получи от
продажбата на собствените му части от недвижим имот. Заявил е, че
задължението не е платено от ищеца в качеството на ипотекарен гарант, а от
купувачите на продадения от него недвижим имот, за да бъде освободен от
вещни тежести. В случая за него липсвал правен интерес да се суброгира и
встъпи в правата на привилегирования кредитор по см. на чл. 74 от ЗЗД,
доколкото с факта на продажбата на ипотекирания имот на трети лица е
загубил качеството на ипотекарен гарант и не може да търпи вредни за себе
си последици от бъдеща, евентуална секвестируемост на същия имот. Такива
вредни последици не можел да търпи и от евентуални претенции на
купувачите ако върху имота продължаваше да съществува ипотеката.
Посочил е, че е действал добросъвестно при сделката като е уведомил
купувачите за съществуването на ипотеката и именно за да е добросъвестен и
за да се предпази от претенции за вреди е уговорил описания в акта за
продажбата начин на плащане. Заявил е, че претенцията му не е регресна, а
следва да се квалифицира като неоснователно обогатяване в хипотезата на
субсидиарния състав на чл. 59 от ЗЗД.
Насрещната страна З.Г., чрез адв. Ф., с писменото си становище с вх. №
2639/21.04.2022 г. по уточнението, е оспорила изложеното от ищеца, че
задължението не е платено от него в качеството му на ипотекарен гарант, а от
купувачите на продадения от него недвижим имот, за да бъде освободен
имота от вещни тежести, като е поддържала възражението си, че за ищеца е
бил налице правен интерес да погаси дълга й по кредита и да встъпи в правата
на кредитора, поради което той разполага друг иск за защита и поради
субсидиарния характер на иска за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД
последният е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Съдът с определението си от разпоредително заседание от 09.05.2022 г.
се е произнесъл по доказателствените искания като е допуснал като писмени
доказателства на въззивницата Г. представените в о.с.з. от 17.02.2021 г. пред
окръжния съд договор за кредит за ремонт и строителство от 28.09.2007 г.,
сключен с „ОББ“ АД; извлечение № 1/21.10.2016 г. по сметка в „ОББ“ АД на
З. Г..
Допуснал е да се издаде на ЗВ. Р. Г. съдебно удостоверение, по силата
5
на което да се сдобие с информация (удостоверение) от „ОББ“АД за това: -
имало ли е забавяне на вноските по кредита от 28.09.2007 г., за какъв срок и в
какъв размер; - предприети ли са действия от банката за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем; - ако са предприети такива действия, към кой
момент кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Оставил е без уважение искането на въззивницата З.Г. за разпит на
свидетел (В.Й.Й. за установяване на факта, че ищецът е пристъпил към
реализиране на сделката, защото банката в полза на която бил ипотекиран
имота, служещ като обезпечение на кредита от 28.09.2007 г., е предприела
действия по удовлетворяване на кредита и същите са застрашавали имота на
ищеца), както и исканията на въззиваемия В.Д. за задължаване на ответницата
да представи договор за възлагане на СМР, фактури за плащане, за
закупуване на материали и др. документи, установяващи факта на ползването
на кредита за ремонт на съсобствения имот; - както и за допускане до разпит
на свидетел в тази връзка – да установи правен ли е ремонт на съсобствения
имот след получаване на кредита, ако да- кога, както и евентуалното искане
при допускане на свидетеля В.Й. – купувач и наемател на имота, той да бъде
разпитан и за факта „извършван ли е ремонт на обекта в периода след
получаване на кредита от ответницата, какъв е бил ремонтът, кога, за какъв
период от време“.
АДВ.Ф.: Поддържам въззивната жалба. След издаването на
удостоверението същото го взех от деловодството, но се разболях от „Ковид
19“ и съответно бях хоспитализиран, за което Ви представям епикриза и
всъщност това доведе до невъзможността своевременно да депозираме
издаденото съдебно удостоверение. Представям и копие от издаденото
съдебно удостоверение с входящ номер горе в левия ъгъл, но все още нямаме
предоставена информация от банката.
Не държим на това доказателствено искане, защото сте допуснали
писмени доказателства, от които са видни изложените от нас твърдения за
просрочие, съответно както на главницата, така и на лихвата.
Съдът, с оглед изявлението на адв.Ф.
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и прилага допуснатите с определението писмени
доказателства - договор за кредит за ремонт и строителство от 28.09.2007 г.,
сключен с „ОББ“ АД; извлечение № 1/21.10.2016 г. по сметка в „ОББ“ АД на
З. Г..
АДВ.Ф.: Нямам други искания. Представям списък на разноските по
чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие. Допуснал съм
техническа грешка във въззивната жалба, отправил съм искане за определяне
на адвокатско възнаграждение. Тука е заплатено и претендирам за неговото
присъждане.
Запознат съм с молбата на другата страна, нямам възражения относно
6
адвокатското възнаграждение претендирано от въззиваемата страна.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и прилага представените от страните списъци на разноските,
както и доказателства за извършването им.
ПРИЕМА и прилага като доказателства по делото и представените от
адв. Ф. епикриза ИЗ № 16318 от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД Варна и
входирано в банката удостоверение с вх. № ВД-87318-2022.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.Ф.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените
първоинстанционния съдебен акт като неправилен и при допуснати както
процесуални нарушения, така и нарушения на материалния закон. При
уважаване на въззивната ни жалба моля за репариране на сторените съдебно-
деловодни разноски.
Обръщам Вашето внимание, наред с изложените във въззивната ни
жалба подробни доводи и на следния факт: Видно от приетото в днешно
съдебно заседание извлечение по сметка, е ясно, че по отношение на кредита,
който е обезпечен с имот на въззиваемата страна, всъщност са налице
просрочие, както на главници, така и на лихви, респективно за въззиваемата
страна е било налице правен интерес от заплащане на сумата, предмет на
договора за кредит, защото банката е имала възможността да предприеме
действия по удовлетворяване на своето вземане, респективно насрочване
изпълнение по отношение на недвижимия имот.
На следващо място, по отношение на депозираните от нас 2 броя частни
жалби, моля за уважаване на същите, отново подробни съображения сме
изложили в тях. С оглед процесуална икономия ще Ви помоля за подходящ
срок за писмена защита.
Съдът дава възможност на процесуалния представител на въззивницата,
в срок до 08.06.2022 г. включително, да депозира в писмен вид съображенията
по съществото на спора.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.05 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7