РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. С.З. , 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и осми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай И. Уруков
Атанас Д. Атанасов
Секретар:Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Николай И. Уруков Въззивно гражданско дело
№ 20205500503061 по описа за 2020 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивната жалба на В. Г. К. и В. Г. К.,
чрез процесуалният им представител адв.К.Г. - АК С.З., против решение №
707 от 01.11.2019г., постановено по гр.дело № 68/2019г. по описа на
Казанлъшки районен съд.
Въззиваемите сочат, че не са доволни от постановения съдебен акт в
частта, с която съдът приема, че искането за обезсилване на съдебното
решение по предявения иск по чл.135 ЗЗД е недопустим и прекратява
производството в тази му част ; в частта, с която намалява адвокатското
възнаграждение на 415 лева, както и в частта на непроизнасяне по искането
им за отмяна на наложената възбрана върху 1/3 ид.ч. от имота на В. Г. К. и за
отмяна на решението в частта на присъдени разноски в размер на 2000 лева в
полза на Г.Ш. по гр.д.№1579/2017г. КРС, чието съдебно решение са поискали
да се обезсили в неговата цялост. Не обжалват съдебното решение, с което е
обезсилено решението по гр.д. №1579/2017г. КРС в частта, с което на
1
основание чл.19, ал.3 ЗЗД е обявен за окончателен предварителния договор
сключен между Г.Ш. и В.Г. за продажба на 1/3 ид.ч. от процесния недвижим
имот. Излагат подробни съображения в тази посока.
Претендират обезсилване на цялото съдебно решение с изключение на
обезсиленото в частта на иска с правно основание чл.362, ал.2 ГПК, което
искане е уважено от първоинстанционният съд. Претендират и направените
разноски пред въззивната инстанция.
Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В срока за отговора по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
въззиваемата Г. Л. Ш., с който оспорва подадената въззивна жалба от В. Г. К.
и В. Г. К.. Посочва, че първоинстанционното решение в обжалваната му част
от двете въззивници е правилно и законосъобразно и като такова в тази му
част следва да бъде оставено в сила. Счита за правилно, че съдът е приел за
недопустимо искането за обезсилване на съдебното решение в частта относно
уважения иск по чл.135 ЗЗД, тъй като същия е самостоятелен и няма нищо
общо със заведения от жалбоподателките иск по чл.362, ал.2 ГПК. Твърди, че
предмет на настоящето дело е само обезсилване на решението на иска за
сключване на окончателен договор, не и други искове.
Въззиваемата сочи, че и по същите причини е недопустимо и искането
за отмяна на вписаната възбрана, както и искането решението да бъде
отменено в частта относно присъдените разноски.
Счита, че правилно първоинстанционният съд е намалил присъдените
разноски по делото на жалбоподателката, с оглед на това, че не всички
искания са уважени.
Претендира отхвърляне на подадената въззивна жалба и оставяне на
първоинстанционното решение в сила в обжалваната от тях част, като
правилно и законосъобразно. Претендира направените разноски пред
въззивната инстанция.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от
въззиваемата страна Г. Л. Ш. против решение №707/01.11.2019г. постановено
по гр.д.№68/2019г. на КРС. Въззиваемата обжалва решението само в частта, в
2
която първоинстанционният съд е обезсилил решението на КРС по гр.д.
№1579/2017г. на КРС за обявяване на предварителен договор от 23.10.2014г.
за окончателен между въззиваемата и В.К., както и в частта, с която е осъдена
да заплати на ищцата съдебните разноски в размер на 495 лева. Счита
решението за неправилно и необосновано, както и че при постановяването си,
съдът не е взел предвид, че ищцата е създала непреодолими пречки, за да
получи продажната цена на имота, за да може да осуети плащането.
Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение, както и
присъждане на разноските в производството.
В срока за отговор на насрещната въззивна жалба е постъпил такъв от
В. Г. К. и В. Г. К., чрез процесуалният им представител адв.К.Г. - АК С.З., в
който молят съда да остави без уважение подадената от Г. Л. Ш. въззивна
жалба против решението на първоинстанционния съд, като неоснователна.
Считат решението на съда за правилно и обосновано в частта, в която е
обезсилено решението по гр.д.№1579/2017г. на КРС за обявяване на
предварителния договор за продажба на недвижим имот сключен на
13.10.2014г. за окончателен, както и че правилно съдът е приел, че
извършеното от Шатафчиева плащане цената на имота по предварителния
договор е извършено от нея след изтичане на законния срок. Излагат
подробни съображения. По отношение на съдебното решение постановено в
частта за разноските, въззивниците посочват, че са изложили оплакванията си
в подадената въззивна жалка, която поддържат. Заявяват, че поддържат
изцяло подадената от тях въззивна жалба, като молят съда да я уважи.
Претендират оставяне без уважение на въззивната жалба против
решение по гр.д.№68/2019г. на КРС подадена от Г.Ш., като неоснователна и
недоказана. Претендират и направените разноски пред въззивната инстанция.
С Определение №167/07.02.2020 г. делото е насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание за 11.03.2020г. и е било обявено за решаване.
След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 от ГПК
във връзка с чл.260 и чл.261 от ГПК, съдът е намерил въззивните жалби за
допустими и редовни, но в срока за произнасянето, съставът на окръжния съд
е констатирал, че в първата въззивна жалба е инкорпорирано оплакване и
3
искане за допълване на решението на районния съд относно предмета на
цялата искова претенция заявена с петитума на исковата молба, а според
нормата на чл. Чл. 250. (1) от ГПК страната може да поиска да бъде
допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане.
Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на
решението или от влизането му в сила. Данните и искането за допълване
могат да бъдат почерпени и от самата въззивна жалба, тъй като към този
момент Решението на първоинстанционният съд не е влязло още в законна
сила.
Допълнителното решението за допълването на първоначалното такова,
след като влезе в сила, се инкорпорира в първоначалното решение и те
съставляват едно цяло. Затова първоначалното решение важи с допълненото
съдържание от деня, в който е било постановено, а не от деня на допълването.
Това е така, защото целта на допълването е само да допълни липсващата воля
и произнасянето на съда по всички искания на ищеца направени с петитума на
исковата молба.
При това положение окръжният съд е намерил, че са налице
предпоставките на чл. 250 от ГПК относно наличието на непроизнасяне на
първостепенния съд в диспозитива на съдебния акт на тази инстанция,
предвид което е прекратил производството по в.гр.д. № 1084/2020 г. по описа
на ОС С.З. и е върнал гр.д. № 68/2019 г. по описа на РС К. за изпълнение на
процедура по чл. 250 от ГПК за допълване на първоинстанционното
Решение, като му е указал, че делото следва да сe върне на окръжен съд за
произнасяне по постъпилите две въззивни жалби, както и по евентуални
въззивни жалби против решение за допълване на първоначалното решение.
Съдът констатира, че с Решение №352/03.07.2020г. постановено по гр.д.
№68/2019г. постановено по описа на Районен съд - К. и на основание чл.250
ГПК, съдът е оставил без разглеждане искането на В. Г. К. за отмяна на
Решение №505/03.11.2017г. постановено по гр.д.№1579/2017г. по описа на
РС-К., в частта с която е наредено на основание чл.364, ал.1 от ГПК да се
впише възбрана върху 1/3 ид.част върху недвижимия имот: УПИ IX - 773, с
площ от 262 кв.м., а по скица № 1636/15.10.2014г. на Община К. с площ от
360 кв.м. в кв.198 по плана на гр.К., като недопустимо.
4
Оставил е и без разглеждане искането на В. Г. К., в частта, с която е
осъдена да заплати на Г. Л. Ш. разноски в размер на 2000 лева,
представляващи разноски присъдени с Решение №505/03.11.2017г.
постановено по гр.д. №1579/2017г. по описа на РС - К., като недопустимо.
Постъпило е по делото и допълнение към въззивната жалба във
връзка и на основание постановеното допълнително решение с
№352/03.07.2020г. по гр.д. №68/2019г. по описа на КРС с дата 03.08.2020г.
от адв.К.Г., като процесуален представител на В. Г. К. и В. Г. К., в което
заявяват, че поддържат оплакванията им отразени във въззивната жалба.
Сочат, че съгласно чл. 13 от ПВ заличаването на вписано обстоятелство
става, като в партидната книга се отбелязва съдебния акт, с който се
постановява заличаването или с който се прекратява производството по
образуваното дело, т.е. за да се извърши заличаване на вписано обстоятелство
„възбрана върху недвижим имот“ следва да има съдебен акт, с който съдът
постановява заличаване на това вписване. Не е в правомощията на съдията по
вписване да заличи обстоятелство, което е вписано на основание съдебно
решение.
Предвид горното, считат, че за тях е налице правен интерес въззивният
съд да се произнесе по въззивната им жалба в тази и част, както и по
постановеното допълнително решение, с което съдът е оставил без
разглеждане искането им мотивирайки решението с липса на правен интерес
за тях двете и е прекратил производството. Твърдят, че тъй като до момента
няма съдебно решение, с което да се отмени или обезсили наложената
възбрана, да се обезсилва решението в частта на иска по чл.135 ЗЗД на
основание на който, съдът е уважил искането за обявяване на предварителния
договор за окончателен.
Считат, че във връзка с искането за обезсилване на решението в тези му
части само двете въззивници имат правен интерес от това да се заличи
наложената възбрана върху имота.
Страните нямат искания за събирането на нови доказателства пред
въззивната инстанция.
5
След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 от ГПК
във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира въззивните жалби и
допълнението към въззивната жалба във връзка с постановеното
допълнително решение за допустими и редовни, поради което жалбите следва
да бъдат разгледани по съществото си относно тяхната материална
основателност.
Първоначалните две въззивници В. Г. К. и В. Г. К., редовно и
своевременно призовани, не се явяват. Вместо това по делото е постъпила
писмена молба от адв. К.Г. – надлежно упълномощена от по-рано, която моли
съда да постанови Решение, с което да уважи изцяло въззивната жалба, ведно
с направените допълнение след произнасянето на първоинстанционния съд.
Моли да бъде отменено първоинстанционното Решение в обжалваната му
част , като неправилно и незаконосъобразно в тази му част. Моли също така
да бъде оставена без уважение насрещната въззивна жалба, като
неоснователна и недоказана.
ВЪЗЗИВАЕМАТА и насрещна въззивница Г. Л. Ш., редовно и
своевременно призована, не се явява и не изпраща упълномощен
представител по делото пред въззивния съд.
Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди
становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна
обстановка по делото:
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.362,
ал.2 от ГПК
Пред двете съдебни инстанции се установява следната фактическа
обстановка:
С решение №505/03.11.2017г., постановено по гр.дело №1579/2017г. по
описа на Районен съд - К., съдът е обявил за недействителен до размер на 1/3
идеална част на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД по отношение на Г. Л. Ш., ЕГН-
****, с.Г.Ч., общ.К., ул.“*********, договора за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт
№159, том 2, рег.№2225, дело №322 от 04.11.2014г. по описа на нотариус
6
И.Г., с рег.№440 на НК, с район на действие Районен съд - К., с който В. Г. К.,
с ЕГН-********** прехвърля на внучката си В. Г. К. следния свой недвижим
имот: УПИ IX -773, с площ от 262 кв.м., а по скица №1636/15.10.2014 г. на
община К. с площ от 360 кв.м., в кв.198 по плана на гр.К., на ул.“*******
одобрен със заповед №РД-02-14-192/1987г. и заповед №1041/1994г. на
община К., обл.С.З., при съседи на имота: улица „*******, УПИ III - 772 и
УПИ V - за училище, заедно с построената в това място сграда с РЗП 66 кв.м
и гараж с РЗП 12 кв.м. срещу задължението на приобретателката В. Г. К. да
поеме гледането и издръжката на прехвърлителката -баба си В. Г. К., като и
осигури нормален и спокоен живот, такъв какъвто е водила до сега и с
правото на ползване на имота, като сделка увреждаща кредитора Г. Л. Ш.. Със
същото решение е обявен за окончателен, на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД,
сключеният между Г. Л. Ш., ЕГН-****, с.Г.Ч., общ.К., ул.“********* като
купувач и В. Г. К., ЕГН- ********** от гр.К., ул.*****“ №2 в качеството на
продавач, предварителен договор от 23.10.2014 г. за продажба на 1/3 идеална
част от недвижим имот-дворно място с площ от 360 кв.м., представляващо
УПИ IX -773, в кв.198 по плана на гр.К., на ул.“******* заедно с находящата
се в имота жилищна сграда и подобрения в него, при съседи на имота: улица
„*******, УПИ III - 772 и УПИ V - за училище, за сумата 10000 лв., при
условие, че Г. Л. Ш., ЕГН-**** от с.Г.Ч., общ.К., ул.“********* в
двуседмичен срок, считано от влизане в сила на настоящето решение,
съгласно чл.262, ал.1 от ГПК да заплати на В. Г. К., ЕГН-********** от гр.К.,
ул.*****“ №2 продажна цена в размер на 10000 лв. /десет хиляди лева/.
С решение №59/19.02.2018г., постановено по въззивно гражданско дело
№ 1023/2018г. по описа на Окръжен съд - С.З., съдът е потвърдил решение
№505/03.11.2017г., постановено по гр.дело №1579/2017г. по описа на Районен
съд - К.. С определение № 913/21.12.2018г., постановено по гр. дело
2175/2018г. по описа на Върховният касационен съд не е допуснато
касационно обжалване на решение №59/19.02.2018г., постановено по
въззивно гражданско дело № 1023/2018г. по описа на Окръжен съд - С.З.. С
молба от 09.01.2019г. Г. Л. Ш., чрез пълномощника си адвокат Ц. Маркова, е
поискала от първоинстанционния съд да и бъдат издадени два броя заверени
преписи от решението. Към молбата са приложени 2 броя разписки за
приемане на паричен превод за общо сума в размер на 10 000 лева на „Б.П.“
7
ЕАД до ответника В. Г. К.. С определение №76/11.01.2019г., постановено по
гр.дело №1579/2017г. по описа на Районен съд - К., съдът е отхвърлил
молбата, като неоснователна, като е приел, че ищеца не а доказал, че са
заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите такси и данъци на
имота.
С обжалваното Решение под № 707/01.11.2019 год., постановено по гр.
дело с № 68/2019 год. първоинстанционният РС-К. е ОБЕЗСИЛИЛ на
основание чл. 362, ал. 2 от ГПК, решение с № 505/03.11.2017г, постановено
по гр.дело №1579/2017г. по описа на Районен съд - К., в частта, в която е
обявен за окончателен, на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, сключеният между Г.
Л. Ш., ЕГН-****, с.Г.Ч., общ.К., ул.“********* като купувач и В. Г. К., ЕГН-
********** от гр.К., ул.*****“ №2 в качеството на продавач, предварителен
договор от 23.10.2014 г. за продажба на 1/3 идеална част от недвижим имот-
дворно място с площ от 360 кв.м., представляващо УПИ IX -773, в кв.198 по
плана на гр.К., на ул.“******* заедно с находящата се в имота жилищна
сграда и подобрения в него, при съседи на имота: улица „*******, УПИ III -
772 и УПИ V - за училище, за сумата 10000 лв., при условие, че Г. Л. Ш.,
ЕГН-**** от с.Г.Ч., общ.К., ул.“********* в двуседмичен срок, считано от
влизане в сила на настоящето решение, съгласно чл.262, ал.1 от ГПК заплати
на В. Г. К., ЕГН- ********** от гр.К., ул.*****“ №2 продажна цена в размер
на 10000 лв. /десет хиляди лева/, поради неплащане на сумата в срока по
чл.362, ал. 1, пр. 2 от ГПК. Същият съд е ПРЕКРАТИЛ производството в
частта му относно искането на В. Г. К., ЕГН-********** от град К., ул.*****“
№2 и В. Г. К., ЕГН **********, с адрес град К., ул.*****“ №2 за обезсилване
на решение №505/03.11.2017г., постановено по гр.дело №1579/2017г. по описа
на Районен съд - К., по отношение на иска с правно основание чл.135 от ЗЗД,
като недопустимо. Със същото Решение РС-К. е ОСЪДИЛ Г. Л. Ш., ЕГН-
****, с.Г.Ч., общ.К., ул.“********* да заплати на В. Г. К., ЕГН-********** от
гр.К., ул.*****“ №2 и В. Г. К., ЕГН **********, с адрес град К., ул. *****“
№2 сумата от 495 лева, представляваща направени по делото разноски.
С допълнително Решение под № 352/03.07.2020 год., постановено по гр.
дело с № 68/2019 год. първоинстанционният РС-К. е ОСТАВИЛ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на В. Г. К., ЕГН **********, адрес: град К., улица
„******* № 2 за отмяна на решение № 505/03.11.2017 г., постановено по гр.д.
8
№ 1579/2017 г. по описа на Районен съд -К., в частта с която е наредено на
основание чл. 364, ал. 1 от ГПК да се впише възбрана върху 1/3 ид.част върху
недвижимия имот: УПИ IX -773, с площ от 262 кв.м., а по скица
№1636/15.10.2014 г. на община К. с площ от 360 кв.м., в кв. 198 по плана на
гр.К., на ул.“******* одобрен със заповед №РД-02-14-192/1987г. и заповед
№1041/1994г. на община К., обл. С.З., при съседи на имота: улица „*******,
УПИ III - 772 и УПИ V - за училище, заедно с построената в това място
сграда с РЗП 66 кв.м и гараж с РЗП 12 кв.м., за посочените разноски дължими
от Г. Л. Ш., ЕГН-****, като недопустимо. Същевременно с това съдът е
ОСТАВИЛ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и искането на В. Г. К., ЕГН **********, с
адрес: град К., улица „******* № 2 в частта, в която е осъдена да заплати на
Г. Л. Ш. разноски в размер на 2 000 лева, представляваща разноски,
присъдени с решение № 505/03.11.2017 г., постановено по гр.д. № 1579/2017
г. по описа на Районен съд - К., като недопустимо.
По отношение на първоначалната въззивна жалба и допълнението към
нея, въззивният съд намери за установено следното:
Съгласно специалната разпоредбата на чл.362, ал.2 от ГПК, ако в срока
по ал.1 ищецът не изпълни задължението си, първоинстанционния съд по
искане на ответника обезсилва решението. Производството по чл. 362-364
ГПК е особено исково производство, в което съдът замества с решението
си обещания договор, като до голяма степен извършва същите действия,
които извършва нотариусът. Поради това съдът не разполага с право да
внася изменения в съдържанието му. Ако купувачът не е изпълнил своето
основно задължение, при сключване на окончателния договор да изплати
покупната цена или остатък от нея, съдът в решението замества окончателния
договор при условие, че ищецът изпълни задължението си, т. е. вземането за
цената не е предмет на делото в производството по чл. 362 ГПК, защото
проверката относно съществуването на това вземане има значение единствено
за режима на решението - с оглед на постановяване на условие да се изпълни
това задължение и наличие на срок за неговото изпълнение, при
неизпълнението на което по искане решението подлежи на обезсилване.
В настоящото производство следва да се установи дали неизпълнението
на задължението на купувача - ответника да изплати насрещното си
9
задължение в срок и размер е станало по извинителни причини или поради
обстоятелства, които не могат да му се вменят във вина.
Преклузивният срок по чл.362, ал.1 от ГПК започва да тече от датата на
обявяване на решението на Върховния касационен съд., а не от узнаването за
него, от страните. Тази разпоредба е от материалноправен характер и е
задължителна за страните, независимо дали ще се отрази в диспозитива на
решението или не. От този момент решението е задължително за страните и
за съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения в
Република България. От този момент започва да тече и двуседмичния срок
на купувача по сделката на недвижимия имот, която с влизане в сила на
решението, би действително прехвърлила собствеността. /Решение №340
от 27.07.2010 на ВКС по гр. д. №1088/20о9г., ІV г.о., ГК/. От изложеното
следва, че от датата 21.12.2018г решението на въззивния съд е влязло в сила и
от тази дата започва да тече и двуседмичния преклузивен срок по чл.362,
ал.1 от ГПК. Следва да се отбележи, че представените по гр.дело
№1579/2017г. по описа на Районен съд - К. два броя пощенски разписки от
Г.Ш. се установява, че същата е прeвела общо сумата от 10 000 лева, който
превод е на името на В.Г. и е извършен на 08.01.2019г. От горе изложеното се
налага извода, че към датата 04.01.2019г, която представлява последен
ден от двуседмичния срок ответницата не е изпълнила задължението си
съгласно решението на съда по обявяване на предварителния договор за
окончателен.
Насрещното парично задължение на купувача по предварителния
договор, предмет на условния диспозитив е по природа облигационно. Негов
правопораждащ факт е договора, а не съдебния диспозитив. Срокът, в който
следва да се изпълни задължението за плащане не се определя от съда, а от
закона. Предприетият от купувача опит за плащане след изтичането на този
срок не поставя продавача в задължение да приеме цената, тъй като за него
вече е възникнало правото да иска обезсилване на решението по чл.19 ал.3 от
ЗЗД. Безспорно по делото се установи, че срока в който купувача е следвало
да изпълни задължението си е 04.01.2019г., а предприетото от ответницата
действие за плащане на цената е на 08.01.2019г. т.е. след изтичане на
законноустановения срок.
10
На следващо място съдът намира, че следва да отбележи, че длъжникът
по изпълнението може да се освободи от отговорност само тогава, когато
забавата на кредитора по естеството си е такава, че без неговото съдействие
длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. В случая ответницата е
разполагала с възможността, предоставена й с правилото на чл.97 от ЗЗД, но
не се е възползвала от нея. Законът е уредил начин на плащане на парично
задължение - депозит в банка на името на лицето имащо право да ги получи,
като за това действие длъжника следва да уведоми кредитора си. Плащането
на пари с пощенски запис не е точно изпълнение на задължението на
длъжника. Поради това съдът приема, че ищцата - кредитор не е изпаднала в
забава. След като ответницата не е изпълнила задължението да плати
определената от съда сума в определения от закона срок, за ищцата са били
налице основанията на чл.362, ал.2 от ГПК.
В тази връзка следва да се отбележи, че дори и при непосочване на
банкова сметка от страна на ищцата не освобождава ответницата от
задължението й да заплати цялата дължима сума, тъй като и без нейното
съдействие тя е можела да внесе парите по сметка и да я уведоми съгласно
чл.95 и чл.97 от ЗЗД, което не е сторила. Съдът намира, че длъжникът е
можел да се освободи от паричното си задължение по договора, ако е
депозирал дължимата сума в банка по местоизпълнение и е уведомил
кредитора за това. Следователно не се касае за извинителна причина, която е
препятствала ответницата да изпълни задължението си в срок.
Съдът намира оплакванията в първоначалната въззивна жалба и в
Допълнението към нея на процесуалния представител на първите две
въззивници адвокат Горунска за обезсилване изцяло на решение №
505/03.11.2017г., постановено по гр.дело №1579/2017г. по описа на Районен
съд - К., за неоснователни и недоказани по следните съображения :
Пред първоинстанционният съд по гр.дело №1579/2017г. по описа на
Районен съд - К. са предявени два обективно кумулативно съединени искове:
първият от тях с правно основание чл.135 от ЗЗД и втория иск по чл.19,
ал.3 от ЗЗД. Законът е предвидил обезсилване на съдебното решение по реда
на чл.362, ал.1 от ГПК, само за иск, чието предмет е обявяване на
предварителен договор за окончателен, с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.
11
Това право видно от самата разпоредба на закона не е предвидено за други
искове. По изложените съображения и въззивният съд съдът счита, че
искането за обезсилване на решение №505/03.11.2017г., постановено по
гр.дело №1579/2017г. по описа на Районен съд - К., в частта му относно искът
с правно основание чл.135 от ЗЗД е процесуално недопустимо и
производството в тази му част правилно е било прекратено от
първостепенния РС-К..
Предвид прекратяването на производството в едната му част и
определеното в адвокатското пълномощно общо възнаграждение за двата
иска в размер на 830 лева съдът счита, че следва да определи възнаграждение
за един адвокат в размер на 415 лева /1 /2 от 830 лева/ лева, чието размер не е
прекомерен предвид чл.7, ал.1, т.3 от Наредба №4 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и следва да бъде заплатено от ответника на
основание на чл.78, ал.1 от ГПК, както и заплатената държавна такса.
Във въззивната жалба са развити доводи за недопустимост на предявените
искове и допуснати от съда съществени процесуални нарушения, които
доводи въззивната инстанция счита, че са неоснователни.
По отношение на искането за отмяна на възбраната върху 1/3 ид.
част от имота на В. Г. К. и оплакванията в допълнителната въззивна
жалба съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 115 от Закона за собствеността влезлите в законна сила
решения, постановени по искови молби по чл. 114 се отбелязват по
представен препис от решение, а редът и начинът е указан в Правилника за
вписванията. Отмяната на наложената възбрана се извършва по разпореждане
на съдията по вписванията по реда, предвиден в чл. 11-14 от Правилника за
вписванията, в чл. 32а, и чл. 326 от ПВ - правилата.
Съгласно Чл. 12. (1) (Изм. - Изв., бр. 30 от 1955 г., ДВ, бр. 69 от 2004
г., бр. 67 от 2005 г.) от ПВп. За да се извърши вписването или отбелязването
по чл. 11, представя се подадената в съда искова молба, по която е събрана
държавна такса за образуване на дело, както и препис или препис-извлечение
от молбата. Исковата молба трябва да отговаря на изискванията на чл. 6.
Според ал.(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2004 г., бр. 67 от 2005 г., бр. 63 от 2014 г.,
12
бр. 92 от 2014 г. , в сила от 7.11.2014 г.) Вписването се извършва по
разпореждане на съдията по вписванията, като се нанася накратко петитумът
на исковата молба по съответната персонална партида. Преписът от молбата
се прилага към особено канцеларско дело, а оригиналът се връща на съда, в
който е образувано делото. Ако исковата молба се отнася до няколко акта,
нанасянето в партидната книга се извършва срещу записа за всеки от
актовете, до които се отнася молбата.
Съобразно Чл. 13. (Изм. - Изв., бр. 30 от 1955 г., доп., ДВ, бр. 67 от
2005 г.) от ПВп. Заличаването на вписването по предходния член става, като в
партидната книга се отбележи съдебният акт, с който се постановява
заличаването или с който се прекратява производството по образуваното
дело. Налага се извода, че жалбоподателите разполагат с възможността да
вземат препис от Решението на съда и въз основа на него да поискат
заличаването на процесната възбрана от съответния Съдия по вписванията.
Вече в хипотеза на отказ на съдията на вписванията да отмени
наложената възбрана неговата законосъобразност подлежи на проверка по
реда на чл. 577 от ГПК. Предвид гореизложеното съдът правилно е приел, че
не е компетентен да постанови наложената възбрана върху 1/3 ид. част от
имота на В. Г. К., поради което молбата правилно и била оставена без
разглеждане.
По отношение на искането за присъдените разноски в размер на 2000
лева в полза на Г.Ш. по гр.д. № 68/2019 г. съдът намира същото за
недопустимо и неоснователно по следните съображения:
Предмет на настоящото производство е иск с правно основание чл. 362,
ал. 2 от ГПК. В чл. 362, ал. 2 от ГПК законодателят е предвидил само
възможността да бъде обезсилено решението по чл. 362, ал. 1 от ГПК, т.е.
решението, което замества окончателния договор. В производството по чл.
362, ал. 2 от ГПК не е предвидено и не се допуска обезсилване или отмяна на
други искове, които са били съединени с иска по чл. 19 от ЗЗД. Следва да се
отбележи, че решението по гр.д. № 1579/2017 г. по описа на Районен съд - К.,
в което е бил разгледан иск по чл. 135 и чл. 19 от ЗЗД е влязло в законна сила,
поради което разноските, присъдени в това производство не са предмет на
настоящото производство. Искането се явява недопустимо и като такова
13
правилно е било оставено без разглеждане от първостепенния съд.
В съдебното решение, съдът обстойно е обсъдил всички писмени
доказателства, представени от двете страни, показанията на допуснати и
разпитани свидетели. Обсъдени са доводите и възраженията на ответницата
относно недопустимост и неоснователност на предявените от ищците искове.
В тази връзка въззивният съд намира, че както първоначалната въззивна
жалба, така и допълнението към нея се явяват неоснователни и недоказани и
като такива следва да се оставят без уважение.
По отношение на насрещната въззивна жалба, въззивният съд
възприема следното:
В насрещната си въззивна жалба против решение №707/01.11.2019г.
постановено по гр.д.№68/2019г. на КРС насрещната въззивница Г. Л. Ш.
обжалва решението само в частта, в която първоинстанционният съд е
обезсилил решението на КРС по гр.д.№1579/2017г. на КРС за обявяване на
предварителен договор от 23.10.2014г. за окончателен между въззиваемата и
В.К., както и в частта, с която е осъдена да заплати на ищцата съдебните
разноски в размер на 495 лева. Счита решението за неправилно и
необосновано в тази му част, както и че при постановяването си, съдът не е
взел предвид, че ищцата е създала непреодолими пречки, за да получи
продажната цена на имота, за да може да осуети плащането.
Въззивният съд намира, че решението на първоинстанционният съд е
правилно и обосновано и в частта, в която е обезсилено решението по гр.д.
№1579/2017 г.на КРС за обявяване на предварителния договор за продажба на
недвижим имот, сключен на 23.10.2014 г., за окончателен. Правилно ,
обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че
извършеното от Шатафчиева плащане на цената на имота по предварителния
договор е извършено от нея след изтичане на законоустановения
срок.Плащането е следвало да се извърши най-късно на 04.01.2019 г., а то
е извършено с пощенски запис едва на 08.01.2019 г. Съгласно установената
съдебна практика и съгласно разпоредбата на чл.97 ЗЗД, ако плащането не
може да се извърши лично на лицето, на което се дължи сумата, то
задълженото лице е следвало да депозира дължимата сума в банка на името
на кредитора и да го уведоми за това. Очевидно е, че самото плащане е
извършено след установения в закона 14 дневен срок от влизане в сила на
съдебното решение, но освен това сумата недопустимо е изпратена с
14
пощенски запис. Съдът правилно е установил забавеното плащане, на което
са се позовали ищците и първоначални въззивници и са предявили иск за
обезсилване на съдебния акт. Ищцата по гр.д.№1579/2017 г. по описа на
Казанлъшкия РС Г.Ш. не е извършила и плащане на дължимите суми по
сметка на съда, на Агенция по вписванията и на Община К.-държавни такси и
местен данък, дължими като при сделка за продажба на недвижим имот, и
това обстоятелство е установено от съда и посочено в обжалваното съдебното
решение.
Не е вярно отразеното в насрещната жалба, че първоинстанционният
съд е приел, че плащането на сумата на другата жалбподателка В.К. е
извършено в срок. В мотивите на съдебния акт ясно и недвусмислено е
посочено, че плащането е извършено на 08.01.2019 г. след изтичане на
законовия срок преклудиран на 04.01.2019 г., както и че същото е следвало да
се извърши с откриване на банкова сметка на името на В.Г., ако не е могла да
бъде намерена за извършване на плащането лично на нея в брой. Съдът е
посочил изрично, че с поведението си В.К. не е създала проблеми на Г.Ш. за
извършване на плащането в срок. А и самата насрещна жалбоподателка Г.Ш.
не е изложила възражения в тази посока в писменния си отговор на исковата
молба по гр,д. №68/2019 г. на Казанлъшкия РС или при разглеждане на
делото в първо открито редовно съдебно заседание. Нещо по-вече, дори в
подадената насрещна въззивна жалба не сочи с какво В.К. й е създала пречки
за извършване плащането на сумата в срок. Налице е едно само голословно
твърдение, като не се сочи нито кога я е търсила, нито дали като я е търсила
са се намерили, нито пък имало ли е изричен отказ да получи парите. Защото,
ако е имало отказ то отново е следвало плащането да стане най-късно до
04.01.2019 г. В тази връзка и всички оплаквания и твърдения в насрещната
въззивна жалба са чисто неоснователни и недоказани и като такива следва да
бъдат оставени без уважение.
Предвид гореизложените съображения, въззивната инстанция намира, че
първоинстанционното решение, ведно с постановеното към него
допълнително Решение се явяват правилни и законосъобразни и като такива
следва да бъде потвърдени. При постановяването им не са допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, изводите на съда
съответстват изцяло на събраните по делото доказателства.
15
По отношение на разноските по делото пред въззивната инстанция
Въззивният съд счита, че тъй като се потвърждава обжалваното
първоинстанционно Решение, с което на практика се оставят без уважение
въззивните жалби и на трите страни по делото, както на първоначалните
жалбоподателки, така и на насрещната жалбоподателки и разноските на
страните пред въззивната инстанция следва да останат в тежест на
жалбоподателите така както са ги направили до настоящия момент.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 707 от 01.11.2019г., както и
Допълнително Решение № 352/03.07.2020 год., и двете постановени по гр.
дело с № 68/2019 год. по описа на Казанлъшки районен съд, като ПРАВИЛНИ
и ЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му на всички страни по делото, при наличие
на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16