РЕШЕНИЕ
№ 313
гр. Бургас, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20242120100072 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод исковата молба на А. З. С., В. З.
С., Н. З. С., З. Г. С., С. Я. К., Я. С. К. и Г. П. Д., седмината от гр. Бургас, срещу
Етажна собственост на сграда „.....“, находяща се в гр. ..... с която е оспорена
законосъобразността на решения на общото събрание на етажната
собственост, обективирани в т. т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13 от
протокол от 23.10.2023 год., и молят съда да ги отмени като
незаконосъобразни.
Исковата молба е уточнена с писмена молба от 11.01.2024 год.
С определение с рег. № 594/29.01.2025 год. съдът е прекратил
производството по делото по отношение ищеца З. Г. С., поради направен от
него отказ по чл. 233, ГПК.
Предмет на делото е и идентична претенция, предявена от „Болеро“
ЕООД, ЕИК ...., със седалище гр. Бургас, за отмяна на всички решения, взети
при проведеното на 23.10.2023 год. общо събрание на ЕС на ответника. По
тази искова молба е било образувано гр. д. № 73/2024 год. на БсРС, съединено
с настоящото производство на основание протоколно определение от
30.04.2024 год. (л. 428 по описа).
1
Правното основание на иска е чл. 40, ал. 1, ЗУЕС.
Ищците са изложили следните фактически и правни твърдения:
легитимирани са като етажни собственици в сграда-ЕС; на 23.10.2023 год. е
проведено общо събрание на Етажната собственост за сграда „.....“, за което
първите трима от ищците-физически лица получили поканата по електронната
си поща, но в нарушение разпоредбата на чл. 13, ЗУЕС за връчването й 7 дни
преди провеждането на общото събрание; решенията от проведеното на
23.10.2023 год. общо събрание са незаконосъобразни, включително и
достоверността на отразените в протокола решения; нарушени са императивни
законови разпоредби – чл. 15, чл. 16, ал. 3 и 5, чл. 17, ал. 2, т. 3, чл. 23, чл. 51,
ал. 8, ЗУЕС; решенията са приети при неясен и променящ се кворум и без
изискуемото мнозинство; в протокола за провеждане на общото събрание не
са вписани изявления, предложения и разисквания на етажните собственици и
не са представени отчетните документи за „максимална прозрачност“;
решението по т. 3 от дневния ред е незаконосъобразно, тъй като е прието на
проведено общо събрание на етажната собственост от 14.11.2022 год. и е
предмет на оспорване по висящото гр. д. № 8112/2022 год. на БсРС;
управителят на ЕС няма правомощия да изяснява на присъстващите новите
разпоредби на ЗУЕС; решението по т. 9 е извън компетентността на общото
събрание, тъй като съоръжението е собственост на трето лице –
„Топлофикация Бургас“ ЕАД.
Ищците ангажират доказателства, молят за присъждане на деловодните
разноски.
В срока по чл. 131, ГПК ответникът-ЕС е депозирал писмен отговор,
изложил е аргументи за недопустимост, а в условие на евентуалност – за
неоснователност на иска: той е предявен след изтичане на преклузивния срок
по чл. 40, ал. 2, ЗУЕС; липсва надлежно заявление по чл. 13, ал. 2, ЗУЕС;
всички ищци са присъствали и взели участие в ОС на ЕС от 23.10.2023 год. –
лично или посредством упълномощени представители; ищците са били
редовно известени за насроченото за 23.10.2023 год. ОС по реда на чл. 13 ал. 1
и 4, ЗУЕС; за изготвяне на протокола за ОС и приложенията към него
съобщение е било поставено на таблата за уведомления в сградата на ЕС, за
което е бил изготвен нарочен протокол, а срокът по чл. 40, ал. 2, ЗУЕС за
ищците е започнал да тече на 30.10.2023 год. – датата на поставяне на
2
съобщението по чл.16 ал. 7, ЗУЕС; за решенията на общото събрание на
етажната собственост не се прилагат правилата за недействителност по ЗЗД;
ОС на ЕС е проведено при условията на чл. 15, ал. 2, ЗУЕС, при „спадащ
кворум“; предвиденият в чл. 15, ал. 2, ЗУЕС кворум е надлежно отразен, съгл.
изготвения нарочен присъствен лист; към протокола са приложени
предварително изготвени листи за гласуване, които в началото на ОС са били
раздадени на присъстващите лица – те дават възможност на участвалите в
събранието лица не само да гласуват по точките от дневния ред, но и да
правят коментари и предложения по съответните въпроси, които стават част
от съдържанието на протокола; листите за гласуване носят собственоръчният
подпис на съответното лице, участник в ОС на ЕС; протоколът от ОС на ЕС
следва да отразява в съдържанието си „същността на изявленията,
направените предложения и приетите решения“, но не и стенограма на всички
изявления; правната същност на решенията на ОС на ЕС е такава, че
наличието на съдебно производство по оспорване на тяхната
законосъобразност не препятства възможността ОС на ЕС да вземе отношение
по същите въпроси на ново свое заседание, а тези решения на ОС на ЕС ще
имат качеството на нови решения по поставеният въпрос и ще подлежат на
нов съдебен контрол за законосъобразност; решенията по т. т. 4, 7, 8 и 10 са в
пълно съответствие с чл. 51, ал. 8, § 1, т. 8 и т. 12 от ДР на ЗУЕС; протоколът
от проведеното ОС на ЕС е изготвен в срока по чл. 16, ал. 6 и отговаря на
изискванията за съдържание по чл. 16, ал. 5, ЗУЕС; не е налице нарушение на
чл. 14, ал. 5, ЗУЕС, тъй като от съдържанието на протокола е видно, че в него
надлежно е посочено кое лице е участвало лично в ОС на ЕС и кое лице е било
представлявано от пълномощник.
Ответникът е ангажирал доказателства; претендира присъждане на
деловодните разноски.
С писмена молба от 13.01.2025 год. ответникът е направил пълно и
безусловно признание на иска.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът-ЕООД
моли за постановяване на решение съобразно признанието на иска – чл. 237,
ал. 1, ГПК.
С писмена молба от 11.02.2025 год. ищците-физически лица молят за
постановяване на решение при признание на иска.
3
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна
преценка на събрания доказателствен материал, като съобрази нормативните
разпоредби, намира за установено:
Видно от представените нотариални актове, ищците – физически лица
и търговско дружество, са легитимирани като собственици на самостоятелни
обекти и на паркоместа в три сгради – с идентификатори ....., .....и ....., с адрес
гр. ........... трите представляващи в цялост ЕС „.....“. По делото не се спори, че
описаните три сгради са в режим на етажна собственост, за която се прилагат
нормите на ЗУЕС.
По делото е представен протокол от 23.10.2023 год. за проведено на
същата дата общо събрание на етажните собственици в общата сграда, с
обявен дневен ред в 14 точки. По част от дневния ред – по т. т. 1-13, са взети
решения, които са предмет на предявения в настоящото производство иск, за
отмяната им като незаконосъобразни, тъй като не са спазени императивните
изисквания на ЗУЕС за свикване и провеждане на общото събрание в
сградата.
Видно от съдържанието на протокола за проведено ОС, по т. 14 от
дневния ред не е взето решение, а е изслушан управителят на етажния
собственик „Болеро“ ЕООД и са проведени разисквания.
Възражението си за недопустимост на иска ответникът е обосновал с
твърдението, че не е спазен преклузивният 30-дневен срок по чл. 40, ал. 2,
ЗУЕС, тъй като съобщението за изготвяне на протокола за проведеното ОС е
поставено на видно и общодостъпно място по см. чл. 17, ал. 7, ЗУЕС на
30.10.2023 год. Съдът намира това възражение за неоснователно. Според
императивните норми на чл. 16, ал. 6, изр. първо, и ал. 7, изр. първо и второ,
ЗУЕС, в 7-дневен срок от провеждане на събранието следва да бъде изготвен
протокол, и в същия срок за това действие да се състави писмено съобщение,
което да се постави на видно и общодостъпно място на входа на сградата. За
поставянето на съобщението и датата, часа и мястото за това се съставя
протокол, носещ подписите на управителя на ЕС и на един собственик,
ползвател или обитател. В настоящото дело няма доказателства за спазване на
това изискване. С писмения си отговор ответникът е представил препис от
съобщението по чл. 16, ал. 7, изр. второ, ЗУЕС – л. 98 по описа на делото, но
то е подписано само от управителя на ЕС и не съдържа информацията за часа
4
и мястото на поставянето му. Правилото на чл. 13, ал. 2, ЗУЕС не може да
обоснове извод за просрочване на исковата молба, тъй като посочването на
електронен адрес се отнася само за собственик или ползвател, който не ползва
обекта или ще отсъства повече от месец (няма данни ищците да отговорят на
тези условия), а и никой от ищците не е обективирал такава воля да
управителя на ЕС.
Предвид незаконосъобразното изготвяне на съобщението по чл. 17, ал.
7, изр. второ, ЗУЕС, съдът приема, че срокът по чл. 40, ал. 2 от с. з. по
отношение ищците не е започнал да тече на 30.10.2023 год., а срокът за
предявяване на иска им е спазен и претенцията следва да бъде разгледана по
същество.
В подкрепа на твърденията на ищците са показанията на свид. ....., без
родство с ищците-физически лица, която твърди, че е присъствала на
проведеното общо събрание на ЕС на 23.10.2023 год. – преди началото му не
била извършаване проверка за самоличност на присъстващите; гласуването се
извършвало и в писмен вид, и с явно гласуване (с вдигане на ръка); някои от
участниците гласували само писмено, като още в началото на събранието
предали попълнени връчените им формуляри; по време на общото събрание
много от участниците излизали от помещението за некратък период и не
участвало в гласуването, а някои от тях не се връщали, а това не се взимало
предвид при проверка за кворум, нито било отразено в протокола.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявения иск за основателен. В тежест на ответника е провеждане главно и
пълно доказване законосъобразното свикване и провеждане на ОС на ЕС от
23.10.2023 год., отговарящо на императивните изисквания на ЗУЕС. По делото
не се спори, че описаната сграда представлява етажна собственост, за която е
проведено процесното общо събрание и са взети решения, съгл. протокола от
23.10.2023 год. Незаконосъобразното свикване и провеждане на това общо
събрание са безусловно признати от ответника обстоятелства – съгл.
писмената му молба от 13.01.2025 год., поради което съдът основава
решението си на направеното пълно признание на иска (чл. 237, ал. 2, ГПК),
предвид липсата на отрицателните предпоставки за недопустимост
приложението на това основание за постановяване на настоящия краен
съдебен акт (ал. 3).
5
За пълнота следва да се отбележи и обстоятелството, че делото не
съдържа доказателства за спазване императива на чл. 13, ал. 1, изр. второ,
ЗУЕС – съставяне на протокол за поставянето на обявата за свикване на
общото събрание. Към писмения си отговор ответникът е представил снимков
материал за залепено обявление за свикване на общото събрание. Тази
снимка, обаче, не удостоверява мястото и деня на поставянето й, нито
замества съществуването на протокол за поставяне, поради което е налице
законово нарушение при свикването на общото събрание (в този смисъл са
Решение № 618/27.06.2022 год. по възз. гр. д. № 594/2022 год. на БсОС и
Решение № 405/13.03.2023 год. по възз. гр. д. № 177/2023 год. на БсОС).
По делото не е доказано и наличието на кворум по чл. 15, ал. 1 и по ал.
2, ЗУЕС – липсват данни кои от етажните собственици или ползватели са
присъствали на обявения първоначален час, нито след изтичането на единия
час, с който събранието е било отложено. Според непротиворечащите си в
тази част показания на двамата разпитани свидетели, на процесното общо
събрание не е била проверявана самоличността на всеки от участниците,
поради което не може и да се установи, че всеки от присъствалите лица е бил
надлежен участник в общото събрание.
Предвид изложеното, съдът намира, че при провеждане на ОС на ЕС на
23.10.2023 год. са нарушени императивни изисквания на ЗУЕС, поради което
взетите решения от дневния ред са незаконосъобразни и следва да бъдат
отменени, без съдът да разгледа и да се произнесе по другите наведени
твърдения за допуснати закононарушения (вж. съгласно актуалната практика
на БсОС – Решение № 826/07.10.2024 год. по възз. гр. д. № 1049/2024 год.).
Основателността на предявения иск налага в полза на ищците-
физически лица да бъдат присъдени направените деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение от 2000 лева, съгласно представения списък по чл.
80 във вр. с чл. 78, ал. 1, ГПК. Разноските не следва да бъдат присъдени и в
полза на ищеца З. Г. С., спрямо когото делото е било прекратено поради
направен отказ от иска.
В полза на ищеца-ЕООД следва да бъдат присъдени направените
деловодни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение – общо
1280 лева, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 80, ГПК.
6
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ всички решения, взети на проведеното на 23.10.2023 год.
общо събрание на етажната собственост на три сгради – с идентификатори .....,
.....и ....., с адрес гр. ............, трите представляващи в цялост ЕС „.....“,
обективирани в писмен протокол от 23.10.2023 год.
ОСЪЖДА Етажната собственост на три сгради – с идентификатори ...,
...и ..., с адрес гр. ... ..., трите представляващи в цялост ЕС „.....“, на основание
чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на А. З. С., ЕГН **********, В. З. С., ЕГН
**********, Н. З. С., ЕГН **********, тримата с адрес гр. ..............; С. Я. К.,
ЕГН **********, Я. С. К., ЕГН **********, двамата с адрес гр. ..........., и Г. П.
Д., ЕГН **********, с адрес гр. .......... деловодни разноски в размер от 2000
лева.
ОСЪЖДА Етажната собственост на три сгради – с идентификатори
..........., ..............и .........., с адрес гр. ............, трите представляващи в цялост ЕС
„........“, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Болеро“ ЕООД, ЕИК
........., със седалище и адрес на управление гр. ..........., деловодни разноски в
размер от 1280 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
Окръжен съд – Бургас в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния
акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7