№ 44249
гр. София, 24.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20241110117803 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Д**“ ЕООД срещу И. С. К., която
отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Страните са представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
допускането им.
Направеното доказателствено искане от ответника за изискване от ОД на МВР гр.
Кърджали на препис от образуваната преписка следва да бъде уважено като относимо и
необходимо за доказване на релевираното възражение за унищожаемост на договора.
Съдът намира, че доказателственото искане на ответника по чл. 190 ГПК относно
задължаване на ищеца да представи доказателства за извършените счетоводни отразявания
на сумата, предмет на договора за заем от 06.01.2020 г. на стойност 3 200 лева, следва да
бъде оставено без уважено, доколкото разпоредбата на чл. 190 ГПК предвижда възможност
за задължаване на насрещната страна да представи съществуващи документи, а не да
състави нарочни такива, в т.ч. и счетоводни записвания, явяващи се производни документи.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА от ОД на МВР Кърджали в срок до първото открито съдебно
заседание да представи заверен препис от образувана преписка по депозирана от И. С. К.
жалба с вх. №****/12.01.2024г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по реса на чл. 190 ГПК за
задължаваме на ищцовото дружество да представи доказателства за извършените
1
счетоводни отразявания на сумата, предмет на договора за заем от 06.01.2020 год. на
стойност 3 200 лева.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 17.12.2025г., от 10:40 часа, за когато да се
призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца - препис от
подадения отговор на исковата молба.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 6 ГПК проект за доклад както следва:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл.
92, ал. 1 ЗЗД, вр. и чл. 99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът И. К., в качеството на заемополучател, сключил с „В*“
ЕООД, в качеството на заемодател, договор за заем от 06.01.2020г., по силата на който
дружеството предоставило на ответника заемна сума от 3 200 лева при уговорен падеж на
задължението за връщане на сумата на 31.05.2020г. След настъпване на уговорения падеж
ответникът не изпълнил насрещното си задължение по договора. В т. V от договора
страните уговорили дължима мораторна неустойка в размер на 10 % на годишна база при
неизпълнение на задължението на заемополучателя да върне предоставената в заем парична
сума. По силата на сключен договор за цесия със заемодателя ищецът придобил вземането
срещу ответника заедно със всички негови принадлежности – лихви за забава, неустойки и
обезпечения. Ищецът отправил към ответника уведомление за извършената цесия, което
било надлежно връчено на ответника на 27.11.2023г. Въз основа на така изложените
твърдения ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати сумата от 3 200 лева,
представляваща дължима главница по договор за заем, сключен между ответника и „В*“
ЕООД и договор за цесия от 20.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата
от 830,22 лева, представляваща дължима мораторна неустойка, начислена за периода от
01.06.2021 г. до 21.12.2013г. Претендира за сторените в производството съдебни разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковата претенция като неоснователна. Ответникът сочи, че заемал длъжността
технически организатор в „М* В*“ ООД въз основа на сключен трудов договор от
30.01.2018г. С писмо от 15.01.2020г. трудовото правоотношение на ответника било
прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 20.01.2020г. След шест месеца при
проведена среща между ответника и К* Т* – бивш пряк ръководител на ответника по
трудовото правоотношение, същата заявила, че по време на работата на ответника пред
последните 4 – 5 години били констатирани финансови нарушения. К* Т* заявила, че е
желателно ответникът да подпише подготвени документи, като в противен случай
ответникът ще бъде осъден. Ответникът сочи, че предупреждението предизвикало опасения
у него поради заеманата обществена позиция от К* Т* към онзи момент – народен
представител от ПП ***“. Ответникът заявил, че не е получавал паричните суми, описани в
представените му записи на заповед и договори за заем, както и че на посочените дати на
получаване на сумите не е посещавал гр. В*. К* Т* повторно приканила ответника да
подпише документите, като отправила заплаха, че в противен случай ответникът ще влезе в
затвора, което възбудило страх у ответника и същият подписал представените 15 броя
договори за заем на парични суми и 15 броя записи на заповед. Ответникът оспорва да е
получавал в заем паричната сума по процесния договор, както и да се намира в договорни
правоотношения с „В*“ ЕООД. Ответникът не оспорва, че на 27.11.2023г. е надлежно
уведомен, че вземането, произтичащо от процесния договор за паричен заем, е прехвърлено
в полза на ищеца цесионера „Д**“ ЕООД. На 12.01.2024г. ответникът депозирал жалба до
ОД на МВР – Кърджали, във връзка с която била образувана проверка относно изнесените
обстоятелства. Въз основа на така изложените възражения ответникът моли за отхвърляне
на исковите претенции като неоснователни. Претендира за сторените разноски в настоящото
производство.
2
Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищеца е да докаже сключването и съдържанието на договор за паричен
заем между „В*“ ЕООД и И. К., по силата на който на ответника реално е предоставена в
заем процесната парична сума и наличието на валидна договорна клауза за мораторна
неустойка по договора; сключването на договор за цесия между „В*“ ЕООД и ищеца с
предмет прехвърляне на процесните вземания за главница и неустойка по договора за заем в
полза на ищеца; факта на отправено надлежно уведомление до ответника за сключения
договор за цесия; наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу
ответника.
В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата на които основава възраженията
си за неоснователност на иска, включително, че е погасил задълженията си по договора чрез
плащане, както и обстоятелства, относими към релевираното възражение на унищожаемост
на договора поради заплашване.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3