РЕШЕНИЕ
№ 8407
гр. София, 11.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110140461 по описа за 2023 година
Ищецът .... е предявил срещу ответника Е. М. Н. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 590,29 лева -
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № ..., аб. №
****, за периода от месец 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК - 27.04.2023 г. до окончателното изплащане на главницата; за сумата от 62,38
лева, представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
15.09.2021 г. до 03.04.2023 г., за сумата в размер на 39,56 лева, представляваща стойността
на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 27.04.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и 6,97 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане на
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 03.04.2023 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 15.05.2023 г. по ч. гр. дело №
22198/2023 г. на СРС, III ГО, 87 състав.
Ищецът подържа твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от
2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане, защото ответникът има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е
1
титуляр на вещно право върху топлоснабден имот. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията, като по ОУ, приложими към процесния
период, изпада в забава след публикуван на сметките на интернет страницата на продавача.
Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“ на основание
чл. 63 от Наредбата № 2 от 28.05.2004 г., за стойността на която е издавана фактура, поради
което ответната страна е в забава. Прави искане предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за разноските на
ответника.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника Е. М. Н. чрез адв. И. Н., в който оспорва исковете като твърди, че са допустими,
но неоснователни. Твърди, че няма качеството на потребител на топлинна енергия за
отопление на недвижим имот. Възразява, че не е поставен в забава. Възразява, за изтекла
погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Не възразява за разноските на ищеца. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице-помагач на страната на ищеца ***** не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството .... е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 27.04.2023 г. г. срещу Е. М. Н., за сумите, описани в
заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 22198/2023г.
на СРС, III ГО, 87 състав, а на 15.05.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, с предмет описаните вземания за
посочените от съда периоди и възникнали на описаните от ищеца основания.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило мотивирано възражение в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени
указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е
издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които са
процесуално допустими.
Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
установи, че ответникът по иска е потребител на топлинна енергия на посоченото
основание, че сградата, където е имотът e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал
метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена
топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на
извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти,
2
съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ищеца,
с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на потребител на ТЕ на
ответника, е да установи, че ответникът е титуляр на заявеното вещно право върху имота.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже съществуването
на вещно право върху имота в полза на друго лице, изключващо качеството на потребител
на топлинна енергия на ищеца, както и положителния факт на погасяване на дълга.
Между страните не са спорни, поради което и отделени като такива по реда на чл.
146, ал. 1, т. 4 от ГПК, са обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на
ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в
исковата молба печатно издание на посочената дата, че фактурите за сумите са издадени и
обявени съгласно предвиденото в ОУ.
В настоящия случай и с оглед въведените с отговора на исковата молба възражения,
спорно по делото е обстоятелството, възникнало ли е вземането за главниците и лихвите,
при твърдения, че ответницата няма качеството на потребител на топлинна енергия, както и
че такава не е доставяна в имота.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС, освен посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на
договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато
между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното
предприятие.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
От представения и приет по делото (лист 13) договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти от 2.04.1988 г. за покупко-
продажба на недвижим имот, чието легитимиращото действие по отношение на
3
принадлежността на правото на собственост не е оборено в процеса с допустими
доказателствени средства, се установява, че наследодателят на ответницата Методи Илиев
Генев, чието наследство ответницата е приела според заявеното, е придобил правото на
собственост върху апартамент № *******, както по делото не се установява имотът
впоследствие да е отчужден или трето лице да е придобило собствеността върху него или да
е титуляр на ограничено вещно право, ограничаващо правото на собственост на ответницата.
Не се установява и трето лице да е подало заявление-декларация за откриване на партида за
имота, с което да е сключил договор с доставчика на топлинна енергия по реда на чл. 153 ЗЕ.
Ето защо, в качеството си на собственик на процесния имот, ответницата има качеството и
на потребител на топлинна енергия за исковия период на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
поради което е легитимирана да отговаря по предявените искове.
Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в
представените публично известни Общи условия за продажба от 2016 г., които са
публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите,
които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в
сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия и за което в случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в
тази насока.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ,
на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, кореспондиращо с
приетите по делото писмени доказателства – формуляр за индивидуален отчет от 18.05.2021
г. и 14.05.2022 г., се установява, че в топлоснабдения имот няма потребление за топлинна
енергия за отопление на имот, а са начислявани суми за топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация и сума за битова гореща вода на база показанията на реален отчет
на 2 бр. водомера при осигурен достъп. Според заключението на вещото лице дължимата
сума за топлинна енергия от сградна инсталация на база изчисленията на ФДР и тази за
битова гореща вода за периода от м.05.2020 г. до м. 04.2022 г. е в размер на 601,41 лева след
изравняването и приспадане на ДДС, която сума надвишава търсената главница в размер на
590,29 лева, поради което искът следва да се уважи в пълен размер за заявения период.
Сумата, дължима за дяловото разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е в
размер на 39,56 лева, както се установява от представените писмени доказателства.
В СТЕ е посочено, че измерването на доставеното в абонатната станция количество
топлинна енергия се извършва от общ топломер търговски тип, който е монтиран през 2018
г. и съгласно заповед А-616/11.09.2018 г. на ДАМТН периодичността на проверките е две
години. Уредът не е преминал на периодична проверка за 2020 г., но съответства на
одобрения тип съгласно свидетелство от 2021 г., издадено от лицензирана лаборатория. Ето
защо съдът дава вяра на заключението на вещото лице, че след като към 2021 г. топломерът е
отговарял на изискванията на ДАМНТ и е „годно средство за търговско измерване“,
същият е отчитал вярно през целия процесен период, поради което вземане за заплащане на
топлинна енергия е възникнало в претендирания от ищеца размер и за посочения период.
4
С оглед уважената част съдът дължи произнасяне по възражението за изтекла
погасителна давност.
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111,
буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
(Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г., месечната
дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна
собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г.,
изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки
съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент
и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече погасителната давност.
Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда на 27.04.2023 г., поради което вземанията, чиято изискуемост е възникнала в периода
преди 27.04.2020 г. са погасени по давност, на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. В настоящия
случай вземането за топлинна енергия за м. 05.2020 г. е станало изискуемо след 27.04.2020 г.,
поради което давността за него не е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, а възражението е неоснователно.
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, изискуемостта на вземането за дялово
разпределение настъпва с неговото възникване, фактурирано по реда на чл. 22, във вр. с
чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което вземането за м.
05.2020 г. е станало изискуемо на 01.06.2020 г. – отново след 27.04.2020 г. и не е погасено по
давност.
На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на
вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението и без покана, поради което
претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата
главница за периода от 15.09.2021 г. до 03.04.2023 г., е основателна за сумата от 62,38 лева,
изчислена по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор и следва да се
уважи, като вземането не е погасено по давност при съобразяване на периода, за който се
търси.
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
5
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от
2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не
са заплатени в срока по, ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за топлинна енергия, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца. По делото,
обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение
на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22,
във вр, с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което
претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за посочения период от 16.07.2020 г. до 03.04.2023 г. върху главницата за
дяловото разпределение в размер на 6,97 лева е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, се дължат
съответната част от разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
разноските в първа инстанция.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 25лева за
държавна такса – 50 лева за юрисконсулт, общо 75 лева, от които следва да му бъдат
присъдени 74,25 лева.
В настоящото производство ищецът е платил 25 лева за държавна такса (лист 12) и
250 лева за депозит за СТЕ (л. 69). Страната е заявила и претенция за присъждане на
юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че съдът е ограничен до определените
в наредбата суми с оглед техния максимум, а не минимум, определя възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лв.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищец следва да бъде присъдена и
сумата от 371,26 лева – разноски в исковото производство или общо за двете производства –
445,51 лева.
При този изход на спора, на адвоката на ответната страна, на основание чл. 78, ал. 3
във ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 38 от ЗАдв., се дължат разноски в исковото производство.
Процесуалният представител на ответницата адв. И. Н. е заявил претенция за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за исковото
6
производство, която претенция е основателна за сумата от 400 лева, определена по т. 1 от
Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
приложима към датата на уговаряне на безплатната правна помощ според материалния
интерес.
Ето защо на адвоката, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. във вр. с чл. 78, ал. 3 от
ГПК, следва да се присъди сумата в размер на 3,99 лева – адвокатско възнаграждение
съобразно отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът Е. М. Н.,
ЕГН **********, с адрес в *****, дължи на ...., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *******, сумата от 590,29 лева - незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, представляващ апартамент № ..., аб. № ****, за периода от месец 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 27.04.2023 г. до
окончателното изплащане на главницата; сумата от 62,38 лева, представляващи
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 15.09.2021 г. до 03.04.2023 г.,
и сумата в размер на 39,56 лева, представляваща стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК - 27.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 15.05.2023 г. по ч. гр.
дело № 22198/2023 г. на СРС, III ГО, 87 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 6,97 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата
за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 03.04.2023 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Е. М. Н., ЕГН **********, с адрес в *****, да заплати на ...., ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата в размер на 445,51 лева – разноски, от които 371,26 лева в исковото и 74,25 лева в
заповедното производство.
ОСЪЖДА *******, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *******,
да заплати на адвокат И. А. Н., Софийска адвокатска колегия, с адрес на кантората в
******, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 3,99 лева -
адвокатско възнаграждение в производството.
Решението е постановено при участието на *****, ЕИК *******, като трето лице
помагач на страната на *******, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
7
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8