№ 6569
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100510155 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Д. Т. Д. срещу решение № 8772/14.05.2024 г.
по гр.д. № 29791/2023 г. по описа на СРС, 65 състав, в частта, с която на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че
жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 1955,10
лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2022
г. в имот, намиращ се в гр. София, ул. ****, аб. № 88216, ведно със законната лихва от
24.01.2023 г. до погасяването; 272,19 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 12.01.2023 г.; 56,76 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до
30.04.2022 г.
Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част, с която исковете да
уважени, е неправилно. Поддържа, че по делото не е доказано ищецът да е
предоставил реално топлинни услуги с цена в размер на присъдата сума. Освен това,
сочи, че е заплатила изцяло сума, която е в по-голям размер от присъдената. Ето защо,
моли решението в обжалваната част да бъде отменено и исковете да бъдат
1
отхвърлени. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като
счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноските.
Третото лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, не подава отговор на
въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът Д. Т. Д. дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:
2258,53 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2022 г. в имот, намиращ се в гр. София, ул. ****, аб. № 88216,
ведно със законната лихва от 24.01.2024 г. до погасяването; сумата в размер на 303,91
лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2020 г. до
12.01.2023 г.; сумата в размер на 56,76 лв. – главница за дялово разпределение за
периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.01.2023 г. до
погасяването; сумата в размер на 9,97 лв. – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 12.01.2023 г.
Исковете са уважени частично, като е признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както следва: 1955,10 лв. – главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2022 г. в имот, намиращ се в гр. София, ул.
****, аб. № 88216, ведно със законната лихва от 24.01.2023 г. до погасяването; 272,19
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2020 г. до 12.01.2023 г.; 56,76 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.
Решението е обжалвано от ответника в частта, с която предявените срещу него
искове са уважени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Първоинстанционното решение съдържа
подробни мотиви във връзка с основателността на претенциите в уважения от
районния съд размер, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл.
272 ГПК препраща към тях.
Във връзка с доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
2
Не се спори пред въззивната инстанция, че въззивникът се явява потребител на
топлинни услуги в процесния имот за периода, предмет на делото.
С доклада на делото и предвид становището на ответника в
първоинстанционното производство за безспорно и ненуждаещо се от доказване е
отделено обстоятелството, че ищецът е предоставил топлинни услуги в процесния
имот за периода, предмет на исковата претенция, възлизащи на претендираната сума,
както и че услугата дялово разпределение е извършвана от „Техем сървисис“ ЕООД.
Във въззивната жалба е изложено, че според въззивника-ответник не е доказано
ищецът да е предоставил реално топлинни услуги с цена в размер на присъдата сума.
Посоченото оспорване не е основано на нови обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал.
2 ГПК, поради което е налице процесуална преклузия относно изложените твърдения
за липса на реална доставка на топлинна услуга. Независимо от това следва да се
посочи, че от приетите по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, неоспорена от страните, се доказва, че в процесния период
ищецът е предоставил топлини услуги, цената на които е в размер на претендираната
сума.
Неоснователно е възражението на ответника-въззивника за погасяване на
задължението чрез извършени плащания преди предявяване на исковата молба.
Действително, съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, налице са
извършени плащания от страна на ответника, но чрез същите са погасявани
задължения по фактури, които не са част от исковата претенция.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна,
а решението на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8772/14.05.2024 г. по гр.д. № 29791/2023 г. по
описа на СРС, 65 състав, в частта, с която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че Д. Т. Д. дължи на „Топлофикация София“
ЕАД сумите, както следва: 1955,10 лв. – главница за доставена топлинна енергия за
3
периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2022 г. в имот, намиращ се в гр. София, ул. ****, аб.
№ 88216, ведно със законната лихва от 24.01.2023 г. до погасяването; 272,19 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 12.01.2023 г.; 56,76 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.
ОСЪЖДА Д. Т. Д., ЕГН **********, да заплати в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100
лв. – разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от жалбата.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Техем
сървисис“ ЕООД, на страната на ответника по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4