Решение по дело №1407/2019 на Административен съд - Плевен

Р       Е       Ш     Е       Н       И       Е

 

№  482/  27. Юли 2020г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На петнадесети юли  2020г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

 

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 1407/2019г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано по жалба на Ц.М. *** срещу Заповед за ПАМ № 19-0374-00212/06.12.2019г. на Началник РУ – Червен бряг  при ОД на МВР - Плевен, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.2 б. „к“ от ЗДвП – временно спиране от движение на МПС – Форд транзит с рег. № ЕН4093ВТ до заплащане на дължимата глоба, затова че с АУАН № АА467999/06.12.2019г. е установено, че управлява МПС с наложено наказание глоба с ЕФ № К 850238, незаплатено в срока за доброволно плащане в нарушение на чл. 190 ал.3 ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна. Твърди, че задължението за плащане на глоба по ЕФ е било погасено по давност.

Ответникът – Началникът на РУ – Червен бряг при ОД на МВР - Плевен  не изразява становище по жалбата.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 09.12.2019г. Жалбата е подадена направо в съда на 10.12.2019г. в рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от Началник РУ – Червен бряг при ОД на МВР – Плевен с правно основание чл. 171 т.2 б.”к” от ЗДвП – временно спиране от движение на МПС на собственик, който управлява МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба.

Като фактическо основание е посочено, че М. управлява товарен автомобил Форд транзит ****** като има неплатена глоба по фиш серия К 850238 в нарушение на чл. 190 ал.3 ЗДвП, според който наложеното наказание „глоба” се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение при обжалване.

Началникът на РУ – Червен бряг при ОД на МВР – Плевен е оправомощен по силата на Заповед № 316з-27/03.01.2018г. на Директора на ОД на МВР – Плевен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171 т.2 от ЗДвП на основание т.3 от Заповед  № 8121з-1524/09.12.2016г. на МВР на осн. чл. 172 ал.1 от ЗДвП, с която министърът е определил службите за контрол по този закон. Следователно е издадена от съответния компетентен орган за контрол по ЗДвП в рамките на предоставените му правомощия съобразно разпоредбата на чл. 172 ал.1 от ЗДвП.

Издадена е в необходимата писмена форма, съдържаща мотиви, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство.

Описаните обстоятелства се установяват със съставен АУАН  АА467999/06.12.2019г., послужил като фактическо основание за издаването на заповедта.

С ЕФ Серия К 850238, издаден от СДВР за нарушение, извършено от М. на 20.08.2014г., е наложена глоба в размер на 200 лв. по ЗДвП. Видно от приложената по делото справка, справка от СДВР и твърденията на самия жалбоподател, ЕФ е връчен на 16.01.2018г., не е обжалван и е влязъл в сила на 31.01.2018г.  Съгласно чл. 190 ал.3 ЗДвП наложеното наказание глоба подлежи на плащане в едномесечен срок от влизане в сила на ЕФ т.е. в срок до 31.02.2018г. М. е следвало да заплати глобата, но не е сторил това. Не е заплатил глобата и след изтичането на този срок.

Вместо това с писмено възражение срещу съставения на 06.12.2019г. АУАН се е позовал на изтекла абсолютна погасителна давност за наказателно преследване съгласно чл. 81 ал.3 НК вр. чл. 80 ал. НК, която е приложима и в административно-наказателното производство и започва да тече от извършването на нарушението – четири години и половина, и е заявил, че според него задължението е погасено по давност и не дължи плащане. След извършена проверка е уведомен, че възражението му е неоснователно, тъй като давностният срок за изпълнение съгласно чл. 82 ЗАНН не е изтекъл и е издадено НП за констатираното с акта нарушение по чл. 190 ал.3 от ЗДвП.

Възражението на жалбоподателя, че задължението му е погасено по давност е неоснователно. Абсолютната погасителна давност за наказателно преследване съгласно чл. 81 ал.3 НК вр. чл. 80 ал.1т.5 и ал.3 НК, приложима субсидиарно на осн. чл. 11 от ЗАНН, която е 4г. и половина, считано от датата на извършване на нарушението /20.08.2014г./ изтича на 20.02.2019г.  ЕФ е връчен и е влязъл в сила преди изтичането на този срок и подлежи на изпълнение.

Затова приложение намира уредената изпълнителска давност в чл. 82 ал.1 б.„а” от ЗАНН, според който административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.

Съгласно ал.2 давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието . След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

В третата алинеия е уредена абсолютната изпънителска давност. Според нея независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1,т.е. в случая – 3 години от влизане в сила на ЕФ. От датата на влизане в сила на ЕФ на 31.01.2018г. двегодишният давностен срок за изпълнение на наказанието глоба изтича на 31.01.2020г. и към датата на констатиране на нарушението и издаване на заповедта – 06.12.2019г. не е бил изтекъл.

А абсолютната изпълнителска давност съгласно чл. 82 ал.3 ЗАНН изтича на 31.01.2021г. Съгласно ал.4 обаче тази разпоредба не се прилага, когато за събирането на глобата в срока по ал.1 е образувано изпълнително производство, в който случай за събиране на публичното вземане ще важат правилата на ДОПК и уредените в чл. 171 – 172 давностни срокове и правила. Но в случая, видно от приложената от СДВР справка към момента на приключване на съдебното дирене не е образувано изпълнително производство в НАП по реда на ДОПК за събиране на публичното вземане, следователно такова не е образувано в срока по чл. 82 ал.1 ЗАНН. Затова чл. 82 ал.3 ЗАНН в случая следва да намери приложение, но абсолютната изпълнителска давност за изпълнение на наказанието глоба по влезлия в сила ЕФ към настоящия момент не е изтекла.

Към момента на съставяне на акта и издаване на процесната заповед за ПАМ задължението на водача не е било погасено по давност и същият не е заплатил дължимата глоба в определения едномесечен срок от влизане в сила на ЕФ съгласно чл. 190 ал.3 от ЗДвП.

Принудителната административна мярка по чл. 171 т.2 б. „к” от ЗДвП временно спиране от движение на МПС се прилага по отношение на собственик, който управлява МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба.

В случая жалбоподателят е управлявал собствения си автомобил в нарушение на чл. 190 ал.3 от ЗДвП, тъй като не е заплатил наложеното наказание глоба в размер на 200лв. с ЕФ Серия К 850238 в едномесечен срок от влизането му в сила – до 31.02.2018г. Не е заплатил глобата и към датата на проверката и издаването на ЗПАМ – 06.12.2019г. към който момент задължението не е било погасено по давност, тъй като давностният срок по чл. 82 ал.1 б. „а” от ЗАНН – две години от влизане в сила на ЕФ не е изтекъл. А към момента на приключване на устните състезания и постановяване на настоящото решение не е изтекла и абсолютната изпълнителска давност съгласно чл. 82 ал.3 ЗАНН, която изтича на 31.01.2021г.

Ето защо е налице правното и фактическо основание, сочено в заповедта за временното прекратяване на регистрацията на управляваното от жалбоподателя МПС, негова собственост, която принудителна административна мярка е временна и действа  под прекратително условие – до заплащане на дължимата глоба.

 Принудителната административна мярка се прилага с цел  осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Заповедта е съответна на преследваната от закона цел, тъй като с временното прекратяване на регистрацията на собственото на водача МПС, чрез отнемане на СРМПС, се отнема реално възможността да управлява МПС и да извършва други нарушения по ЗДвП,  докато не заплати наложеното наказание, като по този начин се дисциплинира водача да спазва правилата на ЗДвП, чрез постигането на ефективно изпълнение на предходни наложени наказания.

         Оспорената заповед е законосъобразна, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Съгласно чл. 172 ал.5 от ЗДвП (ДВ – бр. 77/2018г. в сила от 01.01.2019г.) решението на административния съд не подлежи на обжалване.

         Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Ц.М. *** срещу Заповед за ПАМ № 19-0374-00212/06.12.2019г. на Началник РУ – Червен бряг  при ОД на МВР - Плевен, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.2 б. „к“ от ЗДвП – временно спиране от движение на МПС Форд транзит с рег. № ЕН4093ВТ до заплащане на дължимата глоба, наложена с ЕФ № К 850238.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

 

                                                        С Ъ Д И Я : /П/